Голдън ретривър
#2200
Публикувано: 13 April 2009 - 02:21 PM
#2201
Публикувано: 13 April 2009 - 06:08 PM
dishef, в Apr 12 2009, 09:27 PM, написа:
Които не рискува не печели ;)
Мерси за гениалните съвети. Тя да го вземе, пък каквото стане. Като не стане... ем на улицата. Все ще преживее. Куче е. Нали?!



#2203
Публикувано: 13 April 2009 - 07:43 PM
goldroks, в Apr 13 2009, 04:08 PM, написа:
dishef, в Apr 12 2009, 09:27 PM, написа:
Които не рискува не печели ;)
Мерси за гениалните съвети. Тя да го вземе, пък каквото стане. Като не стане... ем на улицата. Все ще преживее. Куче е. Нали?!


Чакай сега.. не с този тон.. в крайна сметка момичето толкова пищи, че иска голдън, че ще се грижи за него, че едва ли не кучето ще е в Рая, ако е при нея, а в следващ момент мрънка колко е безпомощна, колко е зависима от техните и как нищо не зависи от нея... желание уж има огромно апък в следващ момент се спира "щото мама била кисела". Ми я за момент да се поспре и да помисли.. майка й може би влиза в критическата, може да си има лични проблеми, може да имат финансови затруднения, за които милата й дъщеричка изобщо не подозира... и не на последно място.. явно има ФОБИЯ от кучета... не е страх, не е гнус, а ФОБИЯ.. то е на психична основа.. Ако въпросното момиче толкова много иска куче, колкото описва, защо не се грижи за гончето?? Защо трябва да е точно Голдън, за да го обича и каквото още там описа.. но това е донякъде друга тема.. или всъщност не е.. защо не покаже, че въпреки своите 14 години тя може да е ОТГОВОРНА... може да СЕ РАЗЧИТА НА НЕЯ и може САМА да отговаря за кучето..
А все пак каза също, че зависи финансово от родителите си.. според мен е и не само финансово.. но това е нормално.. и докато тя е зависима от тях ще й се наложи да живее според техните правила и условия.. и няма никакво право да им се сърди, ако мислят, че не могат да си позволят и да се ангажират с такова отговорно нещо като куче.. защото не е ли едно куче като малко дете? Да не би то да изисква по-малко грижи? Казва, че едва ли не е опитала всичко да ги накара да вземат кучето... еми не е.. както каза Дишев.. не е занесла кучето у тях нали? Ама ако има смелостта да поеме този риск.. да ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА.. то тогава, ако родителите й не го приемат (което според мен е малко вероятно, ако тя е упорита и настоятелна!), тя ще бъде така разумна да намери добър дом за кучето, което не е искано у тях!!
Е ако не може да направи това, защото мама и тати ще й се поскарат, то тогава ще й се наложи да чака... да чака докато склонят..
Аз лично чаках 12 години.. накрая толкова исках куче, че не ми пукаше дали ще е от най-любимата ми порода или поредния "пумияр" от улицата.. просто исках да имам такъв другар до себе си.. и знаете ли.. не чаках повече.. да, взех куче.. не беше "елитно".. беше от улицата.. и го заведох вкъщи - рискувах.. и най-хубавото от всичко - СПЕЧЕЛИХ! Кучето беше само и единствено мое, но това не означаваше, че родителите ми по-късно не му се радваха и дори понякога го извеждаха на разходка.. за ваксините му съм спестявала пари, които са ми давали за джобни.. не казвам, че понякога не са ми помагали и с финансите за такива работи, но това беше на по-късен етап.. и не защото е било толкова трудно да ги накарам, а защото кучето беше МОЕ.. и знаете ли какво.. убедена съм, че всеки който има или е имал куче "без порода" ще ме разбере.. никога това, че е бил безпороден не ми е пречило да го обичам с цялото си сърце и да го дарявам със същата любов, с каквато дарявам сега и чистопородната си кокерка.. за мен "марката" няма значение..
И ще кажа на госпожицата, която така лошо пренебрегва гончето (или поне по изказванията й съдя така..), че е по-добре първо да огледа какво има.. какво й е дадено и не го оценява и тогава да се тръшка и да иска нещо повече да й бъде дадено наготово.. защото ако наистина толкова иска повече.. не би помислила и за миг дали да не си даде малко зор и да се нагърби с поне някаква отговорност! Покажи на родителите си, ЧЕ ЗАСЛУЖАВАШ да склонят да ти вземат куче, макар и да не са много съгласни... това може да обърне везните в твоя полза.. друг начин за мен няма, или няма поне докато не заживееш отделно и не взимаш сама решенията за собствения си дом..
#2205
Публикувано: 13 April 2009 - 08:10 PM
Браво
#2206
Публикувано: 13 April 2009 - 08:25 PM
psiharche_93, в Apr 13 2009, 08:43 PM, написа:
С повечето неща съм съгласна, НО. Ти сама отбеляза, че фобията е много повече от гнус или страх. Ако някой слънчев ден домъкне малко сладко голдънче в къщи и рискува?! Не мисля, че ще има нещо друго освен отказ за гледането на куче в къщи. И какво ще стане тогава? Ще търси дом. Ама този дом не се намира току-така. Докато се намери? Дадения съвет беше просто нелеп.

#2208
Публикувано: 13 April 2009 - 09:09 PM

(П.С. Само искам и да вметна, че Дишев каза няколко много важни думички "Аз ако бях на твое място"... изказва личната си гледна точка, нормално е тя да не се приема от всички, но все пак това е неговото лично мнение.. )
#2209
Публикувано: 13 April 2009 - 11:48 PM
Поздрави ,
Мони!
#2210
Публикувано: 13 April 2009 - 11:59 PM
psiharche_93, в Apr 13 2009, 08:09 PM, написа:

(П.С. Само искам и да вметна, че Дишев каза няколко много важни думички "Аз ако бях на твое място"... изказва личната си гледна точка, нормално е тя да не се приема от всички, но все пак това е неговото лично мнение.. )
Какъв е смисъла да поемам последствията , след като знам какви ще са . Няма да са добри за никого. Айде да направиме експеримент с нечие куче само за 3 часа в къщи и ще си проличат последствията . Последствиятя ще бъдат кучето да не е вкъщи , за една седмица да го ръгнат в мазето докато го разкарат . И какъв е смисъла от всичко това ??? Излишни нерви и проблеми за всички . Не сте прави с този риск . да поема такъв риск е се едно да поемеме риска : Интересно е да пробвам да си резна вените с бръснарско ножче , да видиме може па да не боли и да не стане нищо . Дай да поемеме риска ! Равносилно е да си взема голдънче . Зададох всички въпроси единствено , защото ми споменаха , че Голдън може да гледам само на двора , но в последствие разбрах , че ако донеса ново куче Джими си тръгва . Е ти ако си какво би направила ??? После отново се започна с "преговорите" за гледане в апартамента , но уви ... Какъв е смисъла да мъча едно невинно създание . Мразя да стъпвам на несигурно . Единствено заради любовта ми към животните още чакам за "ДА" от наше , защото неискам едно невинно същество да страда заради мен . Ти щом можеш и си толкова "голяма" поемай рискове . Аз НЕИСКАМ , защото няма да си простя да мъча горкото животно . Да пътува от някоя страна до България , после да дойде при нас . Да посвикне с мен , а през това време да е гледано накриво от наще , после да му търсиме нов дом , като не се знае пак на какви хора ще попадне . Еми съжалявам ... не искам да мъча животното така !
А относно това кото каза dishef да ама не е и не му и пожелавам да е на мое място защото е крайно неприятно . Няма шанс да го харесат .... не се изразих правилно да го харесат - Да . Да решат че е толкова сладко че душа не им дава да го дадът на някой друг - Няма начин . Все си мисля , че познавам по добре от вас "киселата " си майка и баща ми ;) . Има хора , които просто по характер са си малко "кисели" , но все пак каквито и да са ги ПРИЕМАШ . И ти също ми наподобяваш на майка ми :) .
#2211
Публикувано: 14 April 2009 - 08:43 AM


#2212
Публикувано: 14 April 2009 - 09:24 AM

За всичко, което съм казала в мнението си съм си направила изводите от постовете ти, които съм прочела по-напред. Явно има неточности, но все пак нито живея у вас.. нито познавам теб и семейството ти.. някои неща само ги предположих, не съм казала, че са верни!!
Ако не се бъркам, досега беше споменавала, че обръщаш малко внимание на гончето, но беше ли уточнила защо е така?
"Повярвай ми само аз си знам колко много искам такова куче."
А защо точно такова? Разбирам, харесваш породата, но говорила ли си с вашите за по-дребно куче, може би ако майка ти види, че кученцето ще бъде малко може и да си помисли.. А до това колко искаш куче.. знам колко е кофти да искаш и да не ти разрешават и освен това да измислият куп оправдания защо не става.. извървяла съм този път.
Хубаво е, че казваш, че си готова да се жертваш за кучето... така де.. това което каза за фуклите и кафетата.. пожелаваам ти да ти се отдаде възможност не само да го кажеш, но и да го гокажеш.

"Какъв е смисъла да поемам последствията , след като знам какви ще са."
Извинявай за иронията предварително, но ти медиум ли си? Как може да знаеш нещо, което още не се е случило? Казваш го сякаш си убедена, че знаеш какво ще стане на 100%... А не може да си 100% сигурна в резултата, ако не си опитала!
" И какъв е смисъла от всичко това ???"
Смисълът е, че може и да се сдобиеш с 2ро куче.. От личен опит ти казвам, че чудеса не се случват само по Коледа..
Относно сравнвнивто ти на поемането на риска да си вземеш куче и това да си прережеш вените според мен е много неуместно. Ако поемеш риска да занесеш куче у вас, значи поемаш и отговорността при отрицателен отговор да си намерила добър дом за кученцето. А риска да си пререже вените, за да види какво ще стане не виждам кой разумен човек ще го поеме

Щом са ти казали, че кучето си тръгва, ако се вземе голдън според мен това е поради 2 причини.. или искат да те накарат да спреш да питаш за куче, или ако гончето си тръгне, Голдъна ще поеме неговата роля на ловджийско куче. По-скоро е първото, защото баща ти май сериозно се занимава с лова, щом говори и за някакво си "специално" обучение и държание към ловджийското куче, а не ми се вярва да се откаже от вече обученото си куче, само за да вземе друго, което дори няма да използва за лов.
"Ти щом можеш и си толкова "голяма" поемай рискове . Аз НЕИСКАМ , защото няма да си простя да мъча горкото животно"
Нито съм твърдяла, че съм кой знае колко голяма нито нещо подобно, а риска отдавна съм го поела и както споменах, спечелих от това. А относно теб, да съм казала задължително постъпи така? Не помня да съм го споменавала, напротив - дискусията започна от там, където се спомена, че подобен съвет е нелеп, а аз опонирах на това мнение. Явно собственото ми такова не съвпадаше и с твоето, което те накара да мислиш, че съм враждебно настроена към теб, но това съвсем не е вярно. Само изразявах различната си гледна точка

А относно това - "...после да му търсиме нов дом , като не се знае пак на какви хора ще попадне."
Ами нали ти ще си отговорна, да се убедиш, че новият му дом, независимо, че той не е твоя, ще е добър! Ако трябва говори предварително с някой познат.. приятел, който знаеш, че би гледал добре палето, обясни му ситуацията каква е и тогава действай на сигурно. Обаче ако доведеш кученце у вас изпълнението не свършва до там.. трябва сериозно да се противопоставиш на вашите. Е, както каза щом "не обичаш да стъпваш на несигурно" , тогава си оставаш с чакането..
"Все си мисля , че познавам по добре от вас "киселата " си майка и баща ми ;)"
Извинявай, но ирония ли долавям? Сама ти нарече майка си кисела в по-преден пост! А именно - "Побърквам се. Непрекъснато нещо не е доволна и е кисела.". Затова съжалявам ако си се засегнала от израза ми, но ти самата го употреби преди това. Ако не е вярно съжалявам и това се е получило защото не познавам майка ти. Ти също не ме познаваш и това се потвърждава от израза ти, че ти напомням на нея. Ако ме познаваше, щеше да знаеш, че съм един много весел човек, който е почти постоянно усмихнат и понякога непоправим оптимист!
#2213
Публикувано: 14 April 2009 - 09:27 AM
AVESHKOTO, в Apr 14 2009, 07:43 AM, написа:


Най-добре първо да се почуди пък после да взима, защото колкото са привързващи се и лигави, толкова са си и истински кучета, а не плюшени играчки и се нуждаят от съответните грижи!

А иначе дали стават за двор или не, то това май си е до свикване. И все пак мисля, че е много по-добре да се гледат в къща (вътре), където да могат да си тичат из двора, или в апартамент, но да им се осигурява нужното движение. За гледане само в двор.. не знам.. не си го предстаавям, което пък не значи, че е невъзможно.. знам един лабрадор който гледаха само на двор. Кученцето си беше супер всъщност и като характер и като външност.
#2214
Публикувано: 14 April 2009 - 10:09 AM
Ти сама казваш , че е неумесно /или нещо подобно , не си спомням / кучето да се гледа само в двора . Еми ако те се съгласят в двора ще бъде наистина в двора / освен пред деня докъто ги няма и съм сама /. И не мисля , че на кучето ще му е особено приятно . И да наистина предпочитам да чакам , отколкото да мъча кучето / ако изобщо му се позволи да остане и в двора / . Последствията няма начин да бъдат хубави . А относно рязането на вените е абсолютно същото . Дввете неща са равносилни /ти данеби да си медиум, че знаеш какви са последствията от тва с вените . Надявам се не е от личен опит ! / . И на двете им се знае в крайна сметка края вените-Смърт ; кучето - Нещасно . А няма начин да им се противопоставя до такава степен , че да се навият да си го гледаме в апартамента / освен мистериозно изчезнване , за около седмица две , като през това време се побъркат отс страх и накрая , защото им е мноого притеснено да са като вълшебна лампа и да изпълняват желания .... и ако това е решение аз съм трамвай /.
#2215
Публикувано: 14 April 2009 - 10:23 AM
Всеки си има мнение , но смятам , че това горе е много по-правилно от това да рискувам ! Най-малкото като се замисля сега , ако наще наистина решат , че не го искам , но в стечение на обстоятелстава си наложа мнението от каде ще взимам пари ??? Та нали те ми дават джобни и като спрат да ми дават и поставят нещата : Вкъщи има ядене в училище боклуцуите няма да ядеш . Яж тука ... Все ще издържиж 6 часа без да ядеш . И ми спрат джобните тогава какво правя ??? Ще ги копая ли тея пари ще работя ли на 14 ??? Незнам мисля , че е супер неумстно да взимам за момента куче и ДА , ще си гледам гончето /както каза dishef/ . Вкрайна сметка и ти също изразяваш лично мнение , ако си на мое място какво е редно според теб да се направи , но все пак не си ....
#2216
Публикувано: 14 April 2009 - 10:37 AM
Да, знам какво е с такива баби и дядовци, е, или поне моите се правиха на строги, но ги промених.. ооо да, промених ги, докато бях при баба ми и дядо ми какво ли не ги накарах да гледаме в къщата... стигнах до там, че като беше лошо времето си вкарвах едно пиленце, дето си бях нарочила за мое върте в къщата.. даа.. та си гледаха и с него телевизията


Та мисълта ми беше, че ти си решаваш какво ще правиш, в крайна сметка ти ще имаш или ще си останеш без куче, аз само изразявах мнението си, че не е толкова нелеп вариант да се донесе кучето направо вкъщи. Щом не би направила това - ок, чакай си.. нито съм казвала, че да донесеш кучето е единствения вариан, нито, че е най-сполучливия. За мен примера с кучето и вените си остава неподходящ, но няма значение. А иначе не трябва да си медиум, за да знаеш какво се случва, ако си прережеш вените и не те открият бъъъързо...

А иначе и това последното, което каза е някакъв вариант.. доста краен, но все пак вариант. Та.. хайде стига сме писали романи, че вече май се отклонихме от темата. Аз мисля, че се разбрахме, надявам се този път мненията ни да са еднакви

#2217
Публикувано: 14 April 2009 - 10:49 AM
