Цитат
Да,и на мен като ми казваха ,не вярвах,но се оказа,че е така.Значи това,че съм се справила с ръмженето ,когато е била на 1.6г. не означава,че съм се справила тотално,завинаги.НЕ,кучето ще се пробва,усети ли слабост или аванта от твоя страна,за да се опита да обърне нещата- той господар,не ти:)))Първите прояви на доминантност при моето куче бяха още с влизането в къщи,хапеше,ръмжеше,когато правех нещо,което не и харесваше,опитвашесе да ме захапе n) Тогава точно в този форум прочетох какво се прави:))Корегции:)Не стана от първия път,но стана с упоритост:)След това си беше всичко ОК,докъто не влезе в така наречения кучешки пубертет на годинка и нещо:))И реши,че няма да ми даде кокала си.Тогава допуснах голяма грешка именно,защото бях решила,че кучето си знае кой кой е до края на жовота си- Да ама НЕ oo Когато реших да взема кокала(преди това съм го правила много пъти без да има реакция) тя ме изръмжа много силно,оголи зъби и отстъпи назад,а аз се СТЪПИСЪХ.Тогава кучето разбра,че съм слаба,а трабваше да реагирам на секундата .И ме чакаше нова борба:)Направих това със строгия нашийник,което посъветвах и теб.След 10 минути корегции ,взимане на кокала и пак връщане кучето спря да ръмжи.Сега се е случвало сама да ми го повери,ако има нещо вкусно в паничката и после да дойде да си го вземе пак:)
За това вече си знам-винаги очаквай кучето да те изпробва,и винаги реагирай на секундата.Иначе кофти.Аз се разминах лесно,но .......Да не говорим,че ежедневно с по-дребни неща си ме пробва,да види до къде може да стигне.:)))
[QUOTE]
малеее,Morti...страшна работа ще е тази,да знаеш ;)
аз не,че не вярвам в това, което казвате и пишете.Не ме разбирай погрешно,ама се оказва,че има отклонения от вашите преживявания и моите,което също е нормално-разни кучета, разни характери b)
Относно кокала - аз имах едно ухапване от негова страна.До тогава му вземах паничката, кокалите и каквото и да е от устата му.Но...веднъж докато си гризеше кокала / след като няколко пъти разиграх варианта да му го вземам и давам / посегнах да го помилвам по гърба.Той светкавично ме захапа и също толкова светкавично се сниши към земята.Предполагам, че е усетил, че е направил грешка.Аз също така бързичко го натиснах надолу, скарах му се и му взех кокала без да му го давам повече.Това - добре, но от тогава честно казано ме е страх да му бъркам в устата, докато е с кокал.Ако е захапал торбичка, салфетка или нещо друго, което не трябва - не се притеснявам да му я извадя, но кокал ли е - не правя опити или първо го карам да седне и тогава пристъпвам към вземане на кокала.Май ще трябва да си преодолея страха...