Развъдникът - теория и практика
#101
Публикувано: 09 February 2005 - 03:00 PM
Ето как виждам нещата аз за моята порода, за моето чау, което някъде ме чака.
Вече почти две години чета за правилното отглеждане на чау, имам един пес, който го отгледах от грозното пате и мисля че що годе се справих със задачата: когато се сдобих с бебе-чау вкъщи аз дори не знаех как трябва да изглежда здраво гледано кученце на неговата възраст. Започнах от кръгла нула. Често ме питат дали ще го пускам на женска, на няколко пъти са идвали при мен собствениците на женски с предложение да направим малки, "за здравето на женската" и отговорът ми винаги беше НЕ, такъв и ще си остане. Слушам сума ти упреци по свой адрес - включително от членовете на семейството ми, които обожават Лео - те не могат да разберат причините поради които не искам потомство от куче с неизвестен произход, и това е заради нивото на киноложката грамотност в нашето общество а по точно липса на такова.
Установих за себе си че искам да покажа на хората в Бг красиви, здрави кучета от тази порода, а не лисици с изпояден до кръв гръб заради екземи. Видях здраво чау, което гони котките като обезумяло и не се задихва след 20 крачки, което яде макарони чат пат без да се обрива, което има прекрасна глава без намек на ентропион в очите и стопанката на което има две кучета:първото си чау - кандидат за приспиване от както е родено с куп алергии и демодекоза, и второто - красива и здрава кучка, за която по-горе изброих с какво ме изненада.
Втора фаза - оглеждане. Установих за себе си какво НЕ искам. не искам прекалено набръчкано, със скъсена муцуна кче, с проблеми с носоглътката защото на някой така му харесва този тип. не искам и прекалено олекотен модел. Искам усреднен тип - здраво, подвижно куче с характерните белези за породата. направих извод за себе си че ще е най-разумно да подам молба за членство в клуба ( в моят случай клуб "Северни породи") и да помоля от там да ми съдействат впреговори с развъдници на които щ се спра (а аз продължавам да се оглеждам).
до фаза "закупуване" е твърде далеч, но от сга знам - ако от кучето, което купя, няма да порасне животно без пороци, или то ще е далеч от моята представа за чау, то аз няма да искам потомство от това куче - ще си го оставя за пет-класа, в крайна сметка - където е едно чау, там са и две b)

Чау - кучето, близнало небето...
#102
Публикувано: 09 February 2005 - 05:40 PM
наистина има елементи на хазарт - тоест ,разчитаме на шанс,но не съвсем.все пак става въпрос за чистопородни животни,с оценъчни листи.Гледаме какво са давали като потомство,как е изглеждало потомството им в различните възрасти и тогава вземаме решение за покупка.Унаследяване на недостатъци е възможно.Куче с пороци не се продава,а бракува.
Искам тук да изясним следната терминология:
1.Порок - е наследствен недостатък,който задължително дисквалифицира кучето.
2.Недостатък - е всяко отклонение от Стандарта,наследствено или не.
ВСЯКО КУЧЕ ПРИТЕЖАВА НЯКАКВИ НЕДОСТАТЪЦИ.Сборът им,или размера на отклоненията от Стандарта му намаляват оценката, но не го дисквалифицират.
Пример за пороци: криптохризъм,хетерохромия(различни на цвят очи),ентропия ....и други указани в Стандарта на съответната порода като дисквалифициращи признаци.
Пример за недостатък ,който няма да повлияе съществено на оценката е да кажем недобър наклон на китките,недобре изразена холка....
Следователно,шансовете кучето да има изложбена кариера са големи,ако се вземе от реномиран развъдчик.Реномиран- развъдчик със стаж и производство показващо оценки отличен на изложбите.Това е предостатъчно като старт.
Поставям отличната оценка пред Шампионската титла,защото първото е зоотехника, а второто-Мода/Шоу.За модата- по късно...

Marten BG
#103
Публикувано: 09 February 2005 - 05:50 PM
#104
Публикувано: 09 February 2005 - 06:27 PM
Цитат
Има доста породи,с различен цвят на очите и това не само че не е порок,а и развъдчиците на тези породи предпочитат такива екземпляри.Примери :шелти,коли,бордър коли,австралииска овчарка,и т.н.,предполагам че положението е същото при хъски и аляски маламут.
Хубаво е да се въздържаме от обобщаващи твърдения.

ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ И ВНОСИТЕЛ НА КУЧЕШКИ И КОТЕШКИ ХРАНИ BOSCH ОТ ГЕРМАНИЯ[br][br]ARMONIA DI COLORI- БАЛКАНСКИЯ РАЗВЪДНИК ЗА ШЕЛТИ И КОЛИ!!!
#105
Публикувано: 09 February 2005 - 07:10 PM
за съжаление ентропия при чау се смята за недостатък а не за порок((( даже едното око, два пъти по-малко от другото - виждала съм децата на кучета с такъв недостатък - допускат се към развъждането. А къде точно и при кое кутре ще "лъсне" - не се знае. Имах предвид следното - ако подобно нещо ще лъсне при закупеното от мен кученце - то няма да има потомство. По-добре нищо, отколкото каквото и да е.

Чау - кучето, близнало небето...
#106
Публикувано: 09 February 2005 - 07:25 PM
Цитат
Цитат
Има доста породи,с различен цвят на очите и това не само че не е порок,а и развъдчиците на тези породи предпочитат такива екземпляри.Примери :шелти,коли,бордър коли,австралииска овчарка,и т.н.,предполагам че положението е същото при хъски и аляски маламут.
Хубаво е да се въздържаме от обобщаващи твърдения.
Добре де,подчертавам:....и други указани в Стандарта на съответната порода като дисквалифициращи признаци.

Marten BG
#107
Публикувано: 09 February 2005 - 07:29 PM
Цитат
И защо се допуска???Какви са указанията в Сандарта за "очи"?
Някак си мога да го приема,ако породата е с мъничка популация като розовите пеликани и трябва да се увеличи.Но в този случай?какво е обяснението от специалистите?

Marten BG
#108
Публикувано: 09 February 2005 - 07:34 PM
уви

Чау - кучето, близнало небето...
#109
Публикувано: 09 February 2005 - 08:08 PM
както споменах по горе- мислих и събирах данни може би две години за това как с развъждане мога да елиминирам порок.Абсурд като количество приплоди и контрола върху това.Става,ако имаме възможностите на Института дал основите и развил породата РЧТ.
Но той е един и в руските мащаби- това количество брак просто се размива.В нашия случай сега е просто едно безмислие.

Marten BG
#110
Публикувано: 09 February 2005 - 08:29 PM
Цитат
Ще отговоря в Етология.Може би това ще заинтересува и други.

Marten BG
#113
Публикувано: 10 February 2005 - 11:11 AM
Цитат
Аз нещо не го рабрах това изказване s)
#114
Публикувано: 10 February 2005 - 11:30 AM
Цитат
уви
Тук въпроса е много спорен. За повечето от нещата който си написъла по темата съм съгласен с теб, но всичко опира до въпрос на виждане. Точно по тези въпроси съм говорил много пъти и много пъти съм спорил и стигах до извода че всико е въпрос на комппомиси. Въпроса е какъв компромис си готов да направиш. Има неща който за теб са недопустими и ти винаги ще се съобразиш с тях, но има и други неща който според теб могат да се допуснат и ти не ги взимаш в предвид. Затова всеки работи както прецени за правилно.
#116
Публикувано: 10 February 2005 - 09:12 PM
Всъщност това е.А по резултатите става ясно дали това правилно е наистина правилното.
Убеден съм обаче,че минимумът компромиси дава по скоро и по ясно лицето на развъдника.
Преди това е необходимо да сме наясно какво е компромис и какво е безмислено.
В тази връзка се сещам за следната "Молитва":
1.Дай ми търпение да приема фактите.Защото не мога да ги променя.
2.Дай ми сили да променя това което мога.
3.Дай ми мъдрост,за да различавам едното от другото.
b)

Marten BG
#117
Публикувано: 10 February 2005 - 09:20 PM
Ами ще видим, за съжаление след време s). Аз няма опит в развъждането, досега сме имали едно кучило. Макар да съм проследил много връзки и развитието на много развъдници и кучетата им, да съм прочел и други неща за развъждането, не знам дали съм прав в мойте виждания, а компромис винаги има въпроса е дали си струва и колко си струва.
#118
Публикувано: 10 February 2005 - 09:39 PM
Цитат
Цитат
Аз нещо не го рабрах това изказване s)
Ами и аз не го разбирам и за това питам bl)
Много е странно и се чудя каква е идеята. r)
#119
Публикувано: 11 February 2005 - 07:58 AM
Обикновено в практиката срещаме подобни изказвания.Пълни са с неясна терминология ,но дефинитивния тон ,създава усещането че този който го е казал,има хиляден опит и го поставя на пиедестала до знаещите.
Да поразсъждаваме върху думите.
1.Най добър развъдник. Какво има всеки предвид,чувайки тези три думички?
2.най лошо куче от най добрия. Лошо за развъдника,означава че не притежава пороци и много недостатъци,а е неподходящо за линията която следва развъдчика.Ако е брак,следствие на инбридинг или други експерименти в развъдника,то тогава най добрия развъдчик не би го дал за разплод при други.
2. Срокът от 10-15 години е бил винаги удобен в изказванията.Защо?Ами защото ,доколкото някой може да декларира че има опит повече от 10 години в кинологията,то ние трябва да се съгласим че е опитен кинолог?какво значи опит в кинологията?Това ,че 10 години наблюдава изложби?Връщаме се към отговорите на първия въпрос- какво значи добър развъдчик?Достатъчно ли е това,че някой е с 10 години опит в клубни разговори,за да приемем мнението му за вярно?
Тук ,струва ми се,стажът трябва да се обвърже с темата.Ако някой е с 10 години стаж в изложбите,ще му се доверя по въпросите за ЦАЦ,ЦАЦИБ и клубни врътки.Но ще трябва да видя какво е произвел и какви са резултатите му,за да му се доверя в оценка за екстериор и мнение за селекция.

Marten BG
#120
Публикувано: 11 February 2005 - 08:30 AM
Предполагам, че тълкуванието е по-просто все пак: дори по-смотаните кучета от добър развъдник са достатъчно добри, та да послужат за основа на развитието на друг развъдник... и ако "новият" е успял да се възползва добре от "смотаното, но хубаво", значи има хляб в него...? Знам ли - аз поне така го разбрах...
--
А иначе си много прав и за стажа.
Аз имам 10-годишен опит по изложбите, в смисъл, че вече 10 години ХОДЯ по изложби. Силно подозирам, че това не ме прави кинолог b) , а само ме кара да се дразня, когато организаторите на изложби и/или съдиите правят глупости.
Реално погледнато, поне за мен, "качеството" на един развъдник (или развъдчик, ако е за въпрос - в смисъл човек, който притежава само 1 или 2 женски) се определя не от кучетата, които притежава, а от това, което е произвел. Не е проблем с повечко пари да се внесе убийствено куче, важното е да знаеш какво да правиш с него след това (казала съм го и в самото начало на тази тема). Безброй са случаите, когато човек си купува прелестен звяр, способен дори и световен шампион да стане... мъкне го по изложби... и след това изчезва безследно от хоризонта на кинологията. Далеч по-малко са случаите, когато човек си купува куче, после второ, трето... и накрая изненадва световната общественост, като цъфва на световното и отнася титлата b) с кученце с префикса на до този момент повече или по-малко неизвестен развъдник.
Това, последното, е успех.

