[sara 25]

Лошото е, че каквото и куче да си вземем наша Саруна ще го изяде. Тя си пази къщата, не допуска никой да пристъпи вътре. Незнам как ще стане. Колкото до лов тати искаше да я води с него. Пробвахме веднъж - бяхме сами с нея в гората на разходка. Тати взе пушката и гръмна с нея. не видях как Саруна се изпари с 200 от страх. Тя изпитва много страх от гърмежи. Ела да видиш какво е на Нова година. Напишкваме се от страх. Е после осъзна, че няма нищо и се върна ама трепереща. Пък и вече е голяма не става за обучение. А аз много искам още един дакел. Най - добре щеше да е ако беше родила, ама не. Знаеш ли аз някога мразех дакелите, защото много лаят. Бях се зарекла, че вкъщи няма да влезе такова куче. Но щом тати донесе Сарушка и й измислих името, си промених мнението. И сега я обичам повече от всичко на света. Обожавам дакелите. Спирам хората на улицата да се радвам на дакелите им. И те ми се радват. Усещат, че ги обичам. Имаме си тука един черен в квартала. Като ме види отдалече почва да плаче и се дърпа към мен. Скача в мен да го гушкам. И е влюбен в Саруна, но тя не го обича.

[sara 25]

Ехооо! Къде сте?

[mariana_jl]

ЕЕе...запада ни темичката.Хайде бе хора,събудете се.....:)
Ох,дакела Амор е починал още 2008 внезапно в разцвета на силите си.Поне така пише в дакелския форум на Бистра :( И аз много се натъжавам като разбирам такива новини. Така че да обичаме и да се грижим за нашите малки приятели много,защото техния живот е късичък :(
Но....да не си разваляме слънчевия ден с тъжни неща.....Хайде излизайте на разходка с дакитата си.Усмихнат ден ;)

[sara 25]

Ехей, днес наистина беше хубав ден. със Сарита ходихме на разходка цели 2 пъти и на нея хич, ама хич не й се прибираше!

[Borislava_vd]

Ние ходихме в парка и играхме в падналите листа. После ходихме за годишната ваксина. Той не искаше да влезе в кабинета, дърпаше се и скимтеше. Но накрая влязохме Сега спи като къпан

[Borislava_vd]

Ето нови снимчици

[sara 25]

Душата той. На топличко до камината, а?

[sara 25]

Хора, казвам ви много ще ми липсвате, ама вече окончателно ми писна от някои хора в тоя тъп форум. Сори, малко си изпускам нервите вече, ама ако не сте вие досега да съм им теглила една много цветуща и да се махам. Не искам да ви досаждам и натоварвам, но вие и вашите дакита сте моето семейство и няма на кого да се оплача. Е стига вече глупости. Моята Саруна спи сладко сладко. Толкова е миличка. Колкото и да съм ядосана като я погледна и всичко ми минава. А като дойде да я гушна.МММММММММММ.Много хубаво си спим с нея всяка нощ. Завити през глава, гушнати, главата на Саруна е под брадичката ми. И се топлим взаимно. Страхотна идилия, нали? Пожелавам го и на вас. Дакитата умеят да сгряват и тялото и душата.

[sara 25]

Здравейте! дали е вярно, че кучетата разбират всичко? Саритка например усеща, че напоследък въобще не се чувствам добре и все идва да ме гушка. Седна ли на компютъра веднага идва и сяда в мен, нещо, което никога досега не е правила. Или пък е много привързана към мен. Ако не е тя не знам как ще изляза от депресията, която ме гони.....

[Borislava_vd]

Според мен кучетата осещат страха,притеснението и гнева които се излъчва от хората. И Джерко беше така когато бях болна. Постояно беше до мен, не се отлепваше. Сега отново е пред камината и спинка

[sara 25]

Да и Саричка спинка завита през глава. Като я гледам как спокойно спи много й завиждам.

[julianas]

много ми липсвахте бях 4 дни в командировка моите сладури почти не бяха яли като се прибрах една хубава разходка в есената шума с бягане и гонене изядоха купите и сега са около мен много щастливи!!!!!!!боже колко ми липсваха дори ги сънувах!

[sara 25]

Милите те. Тъгували са. И Сара 1 единствен път я оставихме при наште за 2 дена итя плагала докато се уморила, не яла и не искала нито да спи, нито да ходи навън. А като си дойдохме каква радост беше - ту единия целува, ту другия. Това беше преди 3 години. Оттогава не сме я оставяли. Винаги си е с нас. Е остава и самичка, но вкъщи. За дакелите е много важен домът им и стопаните им. Тези кучета адски много се привързват и не могат без стопаните си. Мисля, че няма друга такава порода. Най - благодарното, най - благородното и най - любвеобвилното куче се нарича ДАКЕЛ!

[sara 25]

Ейййййййййй, къде сте?

[julianas]

Сега направихме една хубава баня и на двамата то не беше след това бягане въргаляне гонидба мале мале и понеже им бяха мокри лапите така се спускаха по паркета и теракота все едно са на сноуборт голям смях сега се мият взаимно то любов ли е да го опишеш

[julianas]

Намерен дакел Варна темата е от форума

[julianas]

На 28.11.09г е намерен дакел на около 2год.в района на ул.Данаил Николаев и 2-ра поликлиника в Пловдив.
За справка 0889319748 или в ресторант Руски клуб

За контакти:
tomov
0889319748
Пловдив
Имейл: tomov72@abv.bg


Темата е от Без дом

[sara 25]

Джулка наистина ми оправяш настроението с тези двамата сладури. Смях се със глас на сноуборда. Да са живи и здрави! мойта хубостница е тъжна. Сигурно щото тати пак го няма!

[julianas]

не може така я си поиграйте двете и си оправете настроението мойте ги разигравам с топка във нас голям смях пада

[sara 25]

Ами тя Саритика спи. Одеве като се прибрахме много взе да се дави, сякаш иска да изкашля нещо. Направихме масаж на гушката и ни мина. После хапнахме. Сандвичи на фурна. Много обичаме коричките на сандвичите. Знаеш ли как ги ядеме? Пълниме си бузките с корички и в същото време дъвчеме. Явно си складираме. Като хамстерчета сме. Голям смях е да знаеш. Милата ми седи пред фурната и чака сандвичите. Мило и драго даваме за корички хляб. ХЕХЕ