КАСТРАЦИЯТА
#201
Публикувано: 26 June 2010 - 10:39 AM
Преди два дни разказах на приятелка,която се занимава активно с бездомни нещастници,респективно с кастрации и тя каза,че до сега такава случка не е чувала.Това е причината да споделя тук - за да имате представа.
Кастрирайте - за доброто на всички е,просто бъдете внимателни.
А Ида...никога няма да си я простя.
#202
Публикувано: 26 June 2010 - 06:45 PM

#203
Публикувано: 26 June 2010 - 06:51 PM
Курвалар хава . За пари

В Корана е забранено да се прелива кръв дори това да срува хиляди животи , знаеш ли защо ???
#204
Публикувано: 26 June 2010 - 07:11 PM
emilvr, в 26 June 2010 - 06:56 PM, написа:
Курвалар хава . За пари

В Корана е забранено да се прелива кръв дори това да срува хиляди животи , знаеш ли защо ???
До кога трявба да четем уж закачливите, но крайно неадекватни постове на този потребител? 99% безсмислени и ненужни, и не на място, и съдържащи линкове без връзка постове??



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#205
Публикувано: 26 June 2010 - 07:16 PM
#206
Публикувано: 26 June 2010 - 07:35 PM
Щом ви дразня не ми е проблем и да не пиша , така че съжалявам да се разделя с вас , ... но чао , и Vaja Con Dios

#207
Публикувано: 27 June 2010 - 10:17 PM

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#208
Публикувано: 28 June 2010 - 07:21 AM
По темата - не писах,за да се оплача.Писах,за да се знае,че се случват и такива неща.И за да внимавате повече ... отколкото аз.Ако мод прецени,нека разчисти,няма проблем.Темата е достатъчно ценна и полезна,за да се пълни с боклук.
#209
Публикувано: 28 June 2010 - 08:08 AM
MickeyYP, в 26 June 2010 - 08:44 AM, написа:
Моите съболезнования! Това е толкова страшна и нелепа случка...
В интерес на истината, виждала съм само веднъж такова нещо - котка, която се беше разшила, но за щастие стопаните видели, реагирали своевременно и голямата беля не успя да стане. Веднъж съм виждала и мъжко куче с "усложнения", което си беше направило страховита рана. Но: статистиката (сиреч, в 99 от 100 случая всичко минава нормално) си е статистика, човек не си я гледа нея вкъщи, а животинчето, което е единствено по рода си и уникално...
Затова - три важни съвета около кастрациите:
1. Независимо дали става дума за мъжко или женско куче/коте, не гледайте с лека ръка на събитието: става дума за хирургическа намеса, за операция... Запознайте се подробно с процедурата, със следоперативния период, с възможните усложнения и изберете внимателно кой и къде ще ви оперира животното. По-добре да се пътува по-надалеч и да струва повече, но операцията да се състои в кабинет/амбулатория/клиника, където разполагат с истинска операционна и с истински, опитен хирург; и където могат да ви предоставят предоперативна и следоперативна помощ при нужда.
2. За предпочитане е кастрацията (на женските де) да се прави с интрадермален шев (кожата се зашива "отвътре", малко като шевче на чорап), при който опасността да се извадят конци е несъществуваща, понеже не стърчат такива. Ако хирургът не предлага такава опция, животното ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да носи яка след операцията и до сваляне на конците. И, независимо с какъв шев е, то трябва да се наблюдава - особено в първите дни след операцията. Ако ближе шева или го човърка, яката отново е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА. Някои зверчета са истински магьосници в докопване на операционни шевове през яка - в такъв случай бъдете готови за по-голям размер "сателит", за следоперационна "дрешка"... каквото ще свърши работа в случая.
3. Винаги имайте наум, че дори и най-невинната и добре направена операция може да даде усложнения - бъдете нащрек. Дори когато ви вадят зъб препоръката е да не оставате сами вкъщи, нали? По-добре да изприпкате до доктора заради фалшива тревога, отколкото да пропуснете нещо важно... И - задължително ходете на "контролен" преглед, дори ако лекарят не ви го е препоръчал: да погледне шева на всеки 3-4 дни, да се убеди, че зараства добре. По този повод - след каквато и да е операция е задължително животинката да пие антибиотици известно време. Давайте добросъвестно хапчетата/сиропчето и не прекъсвайте, дори ако кучето изглежда добре. Ако пък не изглежда добре, настоявайте да му се вземе кръв и да се види дали не се развива инфекция...
И, отново: осведомявайте се много внимателно как точно даденият хирург извършва съответната операция. Питайте по много, по-добре е, отколкото да не питате въобще.
Между другото, при кастрация на женско животно се правят няколко отделни шева. Шансът то да се "разшие", издърпвайки си конците, е... горе-долу едно на милион. При правилно извършена операция, дори ако се скъса най-горният шев, на кожата, отдолу следва зашит втори пласт - коремната стена - и този шев няма нищо общо с първия. Така че животното трябва много да упорства, за да махне и него... Или да има сериозно усложнение - например раните да не зарастват въобще.
И - всъщност не е толкова страшно. В повечето случаи кастрацията минава и заминава лесно и безпроблемно. Но: статистиката си е статистика, вашето животно си е едно-единствено...
#210
Публикувано: 28 June 2010 - 09:21 AM
Животното живееше на 60км от Варна.100 пъти се обаждах да разпитвам за кастрацията,и стоте пъти отлагах.Накрая се реших.Взех я,докарах я на обяд във Варна,имахме час за 11.30,но лекарите имаха спешен случай,който се бе проточил във времето и трябваше да я оставя на стационар.Разпитвах с какви конци може да се направи-казаха ми и двата варианта.Знаеха ни случая-че не живеем във Варна,но пътя не е проблем и по всяко време може да дойдем и че можем да идваме дори всеки ден,или колкото пъти се налага.Знаеха,че кучета живее в голям,поддържан двор,свободно,без други кучета.Казвам това,защото и за това питах - дали е добре да я прибера вътре за известно време,защото,макар и поддържан,все пак е двор - пръст,трева и тн.Нямало нужда.Кастрираха я на другия ден в 08.00.Видях я в 12.00ч - радва ми се,милата,гушкахме се,говорихме си.През цялото време не съм спряла да питам какво може да се случи,какво да очаквам,за какво да внимавам и тн ... Питах кое е по-добре за нея - да си я закарам обратно вкъщи в същия ден на кастрацията(60 км лашкане в кола),или да я оставя още един ден на стационар - все пак в клиника,под лекарски контрол,но на чуждо място,с чужди хора (стреса от това също е доста голям).Казаха ми,че втория вариант е по-добър,съгласих се с буца в гърлото.Вечерта ходих да си я видя - отново радост,развяване на опашки и тн.Кучето беше в голяма клетка,свободно,без яка,без нищо.Имаше само постлан памперс (или нещо такова)на пода на клетката.На другия ден,в 11.00 отидох да си я прибера.Имаше сложен памперс на нея,казаха,че много събирала постлания и затова решили да е този вариант.Лекарката предложи да го махне още там,но аз помолих да го оставим,защото предстоеше път с кола.Ок,нямало проблем,ама като се приберем да сме го махнели.Отново питах за какво да гледам,от какво да се тревожа и тн.Всичко било наред,кучето било в много добро състояние,нямало да има проблеми.Изписаха ни с тези думи,плюс мехлем за мазане на операцията и антибиотик за 6 дни,и уговорката да звънна,ако има нещо,ако не - ще се видим след 10 дни за махане на конците.Аз в този момент разбрах,че сме с неразграждащи се(или там както се казват) конци.Опитвам се да си спомня дали ние избрахме този вариант,но не мога.Тръгнахме,прибрахме се,махнахме памперса и тя легна.Видях разреза-около 5см,с 4-5 шева,крайчетата на конците,които се показваха отвън бяха около 1см дълги.Стоях около час и половина-два при нея и трябваше да тръгвам пак за Варна.В момента,в който станах,тя се размърда и си близна операцията(ето отново причината,поради която пиша - в мнението над мен е споменато това,ако преди го бях прочела някъде като някакъв признак,нямаше да си позволя да тръгна.Но не съм го срещала,лекарите нищо не ме предупредиха,макар че изрично питах за какво да гледам,какво може да е знак за).Оставих я в компанията на двама души,не съм я оставила напълно сама.Час и половина по-късно ми звъни телефона,вдигам и чувам:"Ида си е отворила операцията,всичко е навън и е цялата в кръв."Звънях в клиниката,обасних и ми казаха да я закарам.Попитах дали е възможно някой да дойде на място-да го закарам и да го върна,защото по обяснението по телефона разбрах,че има излезли вътрешности.Не можело. Тук вече ми се размива - как тръгнах,за колко време стигнах до там,какво направих като я видях ...а тя размаха с опашка и се опита да стане,да ме посрещне.Приятеля ми пристигна 5 мин след мен,бях му се обадила по пътя.Събрахме я в одеяла.Качихме я в неговата кола,аз вече не бях в състояние да шофирам.Качих се отзад,с нея,държах я през целия път.Стори ми се,че пътувахме два часа,всъщност са били 20 мин.Обадих се в клиниката да кажа,че пристигаме,че е спешно,че трябва някой да помогне да я свалим - беше 40кг куче,в две одеяла.Нямало кой да излезе ми казаха.Свалихме я.В крайна сметка излезе една лекарка и помогна.От тук-нататък в историята няма нищо съществено.Само емоционално,само за мен.
Час и половина по-късно отново я държах в ръцете си,изцапани с кръвта и,само че тя не дишаше.
#211
Публикувано: 28 June 2010 - 09:44 AM

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#212
Публикувано: 28 June 2010 - 10:36 AM
За щастие ние успяхме да спасим кучето,въпреки че също беше с изпаднали черва .Нашата Мима ,бездомна кучица не си беше пипала конците,но вътрешния шев беше поддал и при непокътнат външен шев от нея изпаднаха черва и кръв.Вероятно е кървяла от преди и е близала кръвта,защото повърна огромни съсиреци,все едно си повърна черния дроб.Доктора тогава не даде много надежда,но ние не се отказахме ,сами и слагахме инжекции ,Мима не яде около3-4 дена,после взе да става,да хапва и вече си е ОК.Линда пък беше махнала всички конци,раната зееше,но вътрешния шев държеше-шихме я наново и по-нагъсто.И двете бяха кастрирани едновременно и ми скъсиха живота направо.Сега изпадам в ужас като трябва да се кастрира някое ,особено женско.
Имам една Доли за кастрация и ужасно,ужасно ама ужасно ме е страх.

#213
Публикувано: 02 July 2010 - 03:22 PM



Имам въпрос към докторите - Вярно ли е че сега (лятото по жегите) не е добре да се правят кастрации?И ако е да защо?
Това мнение е редактирано от nushcho: 02 July 2010 - 03:52 PM
#214
Публикувано: 25 July 2010 - 10:22 AM
Предстои ми кастрация на моето мъжко куче, от петмесечната му възраст събирам мнения от ветеринари кога е най-подходящия момент.Мненията на трима лекари са различни - след 7 м. било най-добре, но ветеринарят, на когото ще се доверя за операцията, препоръча възраст 1,6 г., , защото тогава ще е окончателно полово съзрял.
Д-р Карагьозов / Пловдив/ ми обясни, че е добре да не се кастрира в жегитe,за да не се получи възпаление в кожните гънки.Кучето ми навършва 1,6 през август, реших, че септември ще е подходящият момент.
Пожелавам на всички кастрациите на животинките ви да минат безпроблемно и по най-лекия начин!

Кучето е единственото същество, което обича теб повече, отколкото себе си.
#215
Публикувано: 25 July 2010 - 06:55 PM

....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#216
Публикувано: 20 August 2010 - 11:16 AM
Убедих се да кастрирам Тара, но ще събера максимално точна информация за преди и след...
И ще се консултирам с някой от десетките вет лекари от Централна ветеринарна клиника дали може едновременно с това да й се отстрани закърнялото пръстче на едното краче, че да мине само с една упойка.
Благодаря Ви!
#217
Публикувано: 20 August 2010 - 02:44 PM
MickeyYP, в 28 June 2010 - 08:26 AM, написа:
Животното живееше на 60км от Варна.100 пъти се обаждах да разпитвам за кастрацията,и стоте пъти отлагах.Накрая се реших.Взех я,докарах я на обяд във Варна,имахме час за 11.30,но лекарите имаха спешен случай,който се бе проточил във времето и трябваше да я оставя на стационар.Разпитвах с какви конци може да се направи-казаха ми и двата варианта.Знаеха ни случая-че не живеем във Варна,но пътя не е проблем и по всяко време може да дойдем и че можем да идваме дори всеки ден,или колкото пъти се налага.Знаеха,че кучета живее в голям,поддържан двор,свободно,без други кучета.Казвам това,защото и за това питах - дали е добре да я прибера вътре за известно време,защото,макар и поддържан,все пак е двор - пръст,трева и тн.Нямало нужда.Кастрираха я на другия ден в 08.00.Видях я в 12.00ч - радва ми се,милата,гушкахме се,говорихме си.През цялото време не съм спряла да питам какво може да се случи,какво да очаквам,за какво да внимавам и тн ... Питах кое е по-добре за нея - да си я закарам обратно вкъщи в същия ден на кастрацията(60 км лашкане в кола),или да я оставя още един ден на стационар - все пак в клиника,под лекарски контрол,но на чуждо място,с чужди хора (стреса от това също е доста голям).Казаха ми,че втория вариант е по-добър,съгласих се с буца в гърлото.Вечерта ходих да си я видя - отново радост,развяване на опашки и тн.Кучето беше в голяма клетка,свободно,без яка,без нищо.Имаше само постлан памперс (или нещо такова)на пода на клетката.На другия ден,в 11.00 отидох да си я прибера.Имаше сложен памперс на нея,казаха,че много събирала постлания и затова решили да е този вариант.Лекарката предложи да го махне още там,но аз помолих да го оставим,защото предстоеше път с кола.Ок,нямало проблем,ама като се приберем да сме го махнели.Отново питах за какво да гледам,от какво да се тревожа и тн.Всичко било наред,кучето било в много добро състояние,нямало да има проблеми.Изписаха ни с тези думи,плюс мехлем за мазане на операцията и антибиотик за 6 дни,и уговорката да звънна,ако има нещо,ако не - ще се видим след 10 дни за махане на конците.Аз в този момент разбрах,че сме с неразграждащи се(или там както се казват) конци.Опитвам се да си спомня дали ние избрахме този вариант,но не мога.Тръгнахме,прибрахме се,махнахме памперса и тя легна.Видях разреза-около 5см,с 4-5 шева,крайчетата на конците,които се показваха отвън бяха около 1см дълги.Стоях около час и половина-два при нея и трябваше да тръгвам пак за Варна.В момента,в който станах,тя се размърда и си близна операцията(ето отново причината,поради която пиша - в мнението над мен е споменато това,ако преди го бях прочела някъде като някакъв признак,нямаше да си позволя да тръгна.Но не съм го срещала,лекарите нищо не ме предупредиха,макар че изрично питах за какво да гледам,какво може да е знак за).Оставих я в компанията на двама души,не съм я оставила напълно сама.Час и половина по-късно ми звъни телефона,вдигам и чувам:"Ида си е отворила операцията,всичко е навън и е цялата в кръв."Звънях в клиниката,обасних и ми казаха да я закарам.Попитах дали е възможно някой да дойде на място-да го закарам и да го върна,защото по обяснението по телефона разбрах,че има излезли вътрешности.Не можело. Тук вече ми се размива - как тръгнах,за колко време стигнах до там,какво направих като я видях ...а тя размаха с опашка и се опита да стане,да ме посрещне.Приятеля ми пристигна 5 мин след мен,бях му се обадила по пътя.Събрахме я в одеяла.Качихме я в неговата кола,аз вече не бях в състояние да шофирам.Качих се отзад,с нея,държах я през целия път.Стори ми се,че пътувахме два часа,всъщност са били 20 мин.Обадих се в клиниката да кажа,че пристигаме,че е спешно,че трябва някой да помогне да я свалим - беше 40кг куче,в две одеяла.Нямало кой да излезе ми казаха.Свалихме я.В крайна сметка излезе една лекарка и помогна.От тук-нататък в историята няма нищо съществено.Само емоционално,само за мен.
Час и половина по-късно отново я държах в ръцете си,изцапани с кръвта и,само че тя не дишаше.
Иска ми се нещо да споделя и се надявам наистина от сърце,че ще бъда разбрана правилно....
Едно е сигурно....Плача и Страдам,заедно с вас и съжалявам наистина ,че така са се развили нещата

Вижте....Разбирам Ви наистина,но както е разказана историята мисля,че посланието е грешно, и дори с риск да Ви нараня мисля да изкажа мнение...
Кастрацията е нещо съвсем нормално,да не кажа абсолютно задължително,за всеки,който обича и държи наистина на своето четирикрако любимо същество....

Както знаем е операция,която се извършва под пълна упойка и ,колкото и да се счита за елементарна,всички,които имаме малко разум знаем ,че някакъв риск винаги има...
НО ,сега идва прословутото НO....
Ние двукраките сме поели отговорността ,и имаме тежката задача да направим така,че всичко да мине леко и неусетно.
Затова се ИНФОРМИРАМЕ предварително,ИЗБИРАМЕ много добре,бъдещите лекари,най вече преди да предприемем ,каквото и да било...
ВСЕКИ,които дава куче или котка за кастрация би трябвало да е наясно....че нещата протичат по следният начин:
1.Кучето/котката се води сутрин на гладно и се прибира привечер,когато е напълно събудено от упойката...
Оттам нататък....Собствениците поемат грижата,която е...
2.Даване на широкоспектърен антибиотик поне за 7 дни(предотвратяване на евентуална инфекция)....
3.Абсолютен покой и слагане на яка(за да се предотвратят, евентуално опити за близане,подскоци,отваряне на операцията)...минимум 3 дни....Това в случай ,че се наблюдава такова неконтролируемо желание от страна на животинката....
Всичко е супер елементарно и лесно изпълнимо....Прави се един път в живота и няколкото дни следоперационни ги забравяш, и ти се възвръщат на 1000%,когато знаеш ,че си удължил живота на твоето любимо създание...и най вече ,че си направил нещо наистина добро...
В този смисъл.....Съжалявам ,че ще го кажа(наистина)....Но грешката е абсолютно във вас и в докторите

Съжалявам пак,но просто съм човек,който е минал през повече от 300 кастрирания(мои,чужди и обществени)даже не им знам бройката вече....
Имам много случаи(побечето са бездомни кучета и котки...Българчета..ловени по храсталаците и по булевардите...от мен лично и от моi приятели),но ще разкажа за моите 3 уникални котки,които всеки друг би пазил за разплод(Бирманка,Персийка и Бомбаи)...но кастрирах и тях(въпреки,че всички ме молеха да не го правя)....Аз го направих за тяхно добро....

P.S....Позволих си (дори и да се стори абсолютно безчувствено това писмо....не е така вярвайте ми)....само защото...
В България думичката и действието "кастриране" звучи все още мръсно,ненормално,лошо и плашещо(за съжаление)....и ,когато хората проумеят,че не е така,а всъщност демонстрираш загриженост и доказваш,че наистина ти пука за някое четирикрако съкровище....тогава ще достигнеме стандарта на живот,които бленуваме всички.
Желая лек ден на всички и МОЛЯ ВИ....Инфомирайте се добре преди да предприемете някои важни и наложителни стъпки...Избирайте внимателно вашите доверени ветеринари...и най важното....Научете се ,че Hе винаги трябва да има логично(човешко) обеснение,за нещо наистина добро,което можете да направите за вашите четирикраки любови..

P.S.2.....Съжалявам за загубата ви и се надявам от сърце ,следващият път да бъдете повече отговорни и загрижени...

Успелият е винаги част от разрешението.
Губещият е винаги част от проблема.
Успелият сравнява постиженията с целите си.
Губещият сравнява постиженията си, с тези на другите.
#218
Публикувано: 20 August 2010 - 05:39 PM
emilvr, в 26 June 2010 - 05:56 PM, написа:
Курвалар хава . За пари

В Корана е забранено да се прелива кръв дори това да срува хиляди животи , знаеш ли защо ???
Немога повече....
Приятел си и те уважавам много,но понякога ,такива безмисленни и глупави мъжки теории вадиш....Направо не е истина..

Както и да е....
Съжалявам ,че ще го кажа....звучи супер изтъркано вече......
Но ,колкото повече хора ,се информират наистина за позитивите от една евентуална кастрация...толкова по добре....

Тук не се говори ,нито за някакви мъжки идеи и разбирания,нито за някакви евентуални съпоставки с нас човеците....Ужас...
Всеки път,когато някои наперен мъжкар(от двукраките)....ми изкаже теорията за...."Никога не бих му го причинил"..и в главицата му зачовърка ...нещо от сорта на..."Аааххх ,как бих се почувствал АЗ,ако ми резнат едикво си"....мъжка криворазбрана солидарност


Мамка му няма твоите атрибути да пипат?!

Или се разбира нещо от две думи или не...
Та...КАСТРИРАНЕТО(тук мъжката аудитория изтръпва,а и част от женската,която не е наясно)....Е ЗА ДОБРО НА ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ЧЕТИРИКРАКИ....
Това ,че няма да оправят някои или някоя..при тях не е като при двукраките....Вярвам,че все някога ще се проумее...
Хайде със здраве и успех....


Успелият е винаги част от разрешението.
Губещият е винаги част от проблема.
Успелият сравнява постиженията с целите си.
Губещият сравнява постиженията си, с тези на другите.
#219
Публикувано: 20 August 2010 - 10:08 PM
Ако найстина удължава живота с 2 год , ... нали .

Но мойто по- горе , е лично мнение , не претендирам за специалист , защо трябва някой да се дразни , и на всяка цена да ме убеди в неговото?
Питах в частен откровен разговор двама ветеринари , и двамата имат кучета , и не са ги кастр.
Казаха , че хормонално това мн. променя животното , затлъстява , и от там развива пък други болести ...
Ако има опастност от канцер , ясно че няма какво да се мисли ...
Не цитирам " ветеринари " с цел манипулация ...единствено се опитвам да мисля ссс собствената си глава .
Старият ветеринар , каза още , че мъжките кучета не се разгонват , истина ли е това ?
#220
Публикувано: 21 August 2010 - 11:41 AM
Да, променя се хормоналното състояние на животното.
Но не, това не е вредно и не надебелява животното.
Кастрирано животно надебелява и става лениво ако стопанина му се чувства виновен за това, че го е кастрирал и започне да го тъпче с наградки за оневиняване.
Едно правилно хранено животно след кастрация не му се случва нищо.
Лично аз имам 4 кастрирани. и то кастрирани преди вече 4-5 години. Елате да ги видите колко са дебели и лениви. Напълно нормални кучета и котки. Никой не може да каже, че са кастрирани.
Мъжките кучета и котки не се разгонват, вярно е. Те са "винаги готови". За тях е нужно само да надушат женска разгонена и вече само за това мислят.
Преди няколко години когато се чудех дали и защо да кастрирам, хората в този форум ми помогнаха с решението. Искам да им благодаря, защото това сега ми дава да спя спокойно. Кучето ми живее спокойно и весело вече 5 години, котките ми са едни красиви и игриви домашни любимци, за които не ме е страх че ще скочат или избягат заради мъжкар...
Минала съм през десетки кастрации вече. Никога не съм имала проблем след операцията. Доверявам се на добри лекари и винаги съм спокойна, че това е само за добро.
Досега нито веднъж не съм срещнала някакъв проблем, породен от кастрацията.

Nothing but the best is good enough!