КАСТРАЦИЯТА
#82
Публикувано: 20 August 2009 - 02:24 PM

#83
Публикувано: 22 August 2009 - 12:43 PM
#84
Публикувано: 22 August 2009 - 02:02 PM

#86
Публикувано: 31 August 2009 - 02:57 PM
И кои са тея евентуални проблеми? А това първото "ако не му се намери женска, се разболява" са абсолютни глупости.
#88
Публикувано: 02 September 2009 - 03:15 PM

#89
Публикувано: 02 September 2009 - 03:54 PM
Моето кученце имаше същия проблем.Беше на 5 месеца,когато го кастрирахме.Премахнах и двата тестиса,тъй като това е болест .Нарича се крипторхисъм и е наследствена.Не обричай поколенията му на същия проблем,кастрирай го.И без това никой няма да позволи да бъде заплодено кучето му от крипторх.За безразборно оплождане с улични да не става и дума по принцип.
Имай предвид,че колкото повече чакаш,толкова по-опасно става.На моя мъник започна да му се подува и за това направихме операцията съвсем рано.Непадналия тестис може да предизвика тумор!!!
Все пак говори с ветеринар,той ще ти обясни най-добре.
#90
Публикувано: 02 September 2009 - 05:12 PM
от известно време чета повечето теми касаещи отглеждането на кучета, рядко пиша. Аз също съм пред дилема относно кастрацията. Моето куче не е породисто. Беше изхвърлено от някой почитател на породисти кучета явно разбрал че е излъган. Та го прибрах на 14 февруари тази година на около 6/7/8 месечна възраст. Ветеринарите при който ходя ми предложиха кастрация , но аз имам скруполи по темата. Не смятам че е редно да се режат опашки , уши та камоли такива според мен по драстични намеси в здравето и физиологията на кучето ми. Аз естествено не смятам да го размножавам


Всъщност можете ли да ми помогнете да се отърва от скруполите си ????
#91
Публикувано: 03 September 2009 - 11:38 AM
#92
Публикувано: 07 September 2009 - 07:41 AM
Бихте ли ми разказали какво се случва след операцията?
#93
Публикувано: 07 September 2009 - 11:49 AM
За Ларичка (така се казва кучицата ми) се чудех, дали няма да стане зла и необщителна с другите кучета - не стана! Търси контакт винаги - главно за игра, сякаш е пале още (не че не е, де) и се разбира с всички без никакви проблеми и без следа от агресия. Операцията й направиха когато беше на 7 месеца, сега е на 11 и няма дори и белег. Надявам се да помогна на тези които се колебаят... Не е страшно и макар, че незнам какво е да разхождаш разгонена кучка, предпочитам да не разбирам.
#94
Публикувано: 07 September 2009 - 11:53 AM
А какво се случва, ами като след всяка операция, на куче или човек. Първия ден излиза от упойка, страхува се, не знае какво става, на следващия ден вече е по-добре, окопитва се, най-вероятно все ще лежи. Би трябвало да започне да хапва, да пишка, да пийва водичка... Има вероятност да повръща, и да не иска да става. И така след 2-3 дни вече ще започне да се съвзема и да си ходи из къщата, на разходка, докато след 3ти-4ти ден вече само шева показва какво е ставало. Ако всичко е наред до 10 дни и външния шев ще е позарастнал и за още 10 вътрешния /не съм лекар, тази информация са ми я казвали за моите женски кастрирани/.
Гледката е по-страшна от това какво се случва всъщност, защото няма как да им обясним какво се случва с тях и те изпадат в страх, лека паника, но с успокояване и гушкане минава всичко бързо.

Nothing but the best is good enough!
#95
Публикувано: 07 September 2009 - 01:50 PM
След такава операция кучето остава на стационар два дни. Бият се антибиотици против възпаляване, движението на кучето се ограничава - в бокс е, следи се състоянието и температурата му. Изписва се на третия ден, ако всичко е нормално.
#96
Публикувано: 07 September 2009 - 02:25 PM
Ще ти кажа как мина при моята кучка. Операцията направихме с инхалационна упойка, която е по-щадяща и след 40мин. кучето си тръгна на собствен ход към вкъщи. Лежа и се самосъжаляваше целия ден. Направиха кастрацията с вътрешни шевове, така че не сме и слагали медицинска яка (преди време носи таква яка заради порязана лапа и никак не и беше приятно).
След 2 дни всичко се нормализира.
Добро решение сте взели, браво!
#97
Публикувано: 12 September 2009 - 05:27 PM
#98
Публикувано: 12 September 2009 - 05:43 PM
След кастрация не знам никой лекар да държи кучето на стационар, освен ако няма някаква друга причина за това.
Изписа се доста пъти - кучето има нужда от няколко часа за да се съвземе, след това 1-2 дни просто е по-омърлушено. Естествено, следи се и за усложнения, но поне при лекарите с много опит в това такива обикновено няма.
#99
Публикувано: 29 September 2009 - 10:25 AM

Мъжът ми не дава да го кастрираме, само като си помислел и му ставало лошо

Док ми препоръча обмислянето на имплантите Suprelorin като временна алтернатива и да видим дали би имала ефект върху поведението една евентуална кастрация. Към д-р Коджабашев специално, имате ли наблюдение за ефекта от прилагането на импланта? Има ли някой във форума, който е ползвал препарата? Другото, което ме притеснява е, че имплантът е тестван за кучета над 10 кг., а моето е само 4


#100
Публикувано: 29 September 2009 - 09:18 PM

Не е ли по-добре да започнеш с това? Другото е необратимо.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com