Цитат
Цитат
North face,
Допускат ли се такива кучета на изложби в Англия?
Ако имаш възможността тази година да ги видиш и пипнеш, непременно ни информирай Яху!
Абе и аз се зачудих,но човека с който ще ходим се интересува от северни кучета /като цяло / и така ми каза,че миналата година е имало три....ще поживеем ще видим ;) Самия факт , че ще ходя там ме кара да летя из облаците ;D от радост а ако наистина видя и тази рядка порода ще е още по добре.
North face,Явно Англия си има свои правила, които не съвпадат с тези на ФЦИ, не видях страната в списъка със страните-членки на ФЦИ (може и да не съм догледала всъщност)... Но хубавото е, че знаем, че вече в една европейска страна се показват такива кучета - те сигурно са английски.
Ако знаеш само колко ти завиждам, че ще ходиш там и ще имаш може би възможността да видиш канадски ескимоски кучета!!! Ще разкажеш, нали?
Цитат
Finve, не знам точно как е било, но със сигурност знам, че времената много отдавна са се променили, и нито на хората, нито на кучетата се налага да водят живота, който са водили някога техни далечни предци.
Huskypower,Предполагам, че си права - но все пак си мисля, че сигурно из безкрайните северни земи на Канада и Аляска все още има такива авантюристи или луди или
не зная как да ги нарека, които се опитват да живеят по начина, по който са живели например съвременниците на златната треска...
Между другото си направих труда да преведа част от статията за условията в които живеят кучетата на Ладуун, ако ви е интересно. Преводът не претендирам да е съвършен, защото го направих набързо:
Канадски ескимоски кучета, които все още страдат без подслон, се нуждаят от вашата помощ
Миналата зима ПЕТА (РЕТА) беше уведомена за обезпокоителна ситуация в гр. Чърчил, Манитоба, в която според сведенията Брайън Ладуун - развъдчик на Канадски ескимоски кучета, оставя дузини кучета на вериги при мразовити зимни температури, осигурявайки подслон само на най-младите от тях. Предоставените ни снимки показват кучета, които треперят вързани на вериги, стоящи на силните ветрове и студени температури, живеещи съвсем близо до свободно скитащи се полярни мечки. В отговор на тревожния сигнал на ПЕТА относно този въпрос, много местни жители се свързаха с нас да споделят загрижеността си, включително и това, че кучетата на Ладуун често са нахапвани и даже изяждани от полярни мечки и вълци, че някои от неговите кучета са оставени да скитат където си искат и са нападали местни хора, и че тези животни живеят на публична не-частна земя. Загрижени туристи и местни жители, които се свързаха с ПЕТА се оплакват, че тези обезпокоителни условия не са се променили и че Ладуун всъщност се гордее с жизнените условия на своите кучета. Още повече, че собствеността на Ладуун по протежението на залива Хъдзън е все още е често срещана туристическа дестинация за местните туристически компании.
Дори и Mush With Pride, организация за впрегатни кучета, която е посветена да стимулира грижата и отглеждането на впрегатните кучета в тяхната традиционна и модерна употреба, пропагандира осигуряването на подслон и сламени легла за тези кучета. Няма оправдание за лишаването на тези животни от защита от природните стихии, особено в такъв суров климат.
Д-р Gus Wruck, ветеринар във Ветеринарната Служба на Манитоба призна, че миналата година лицензът за развъдна дейност на г-н Ладуун е бил подновен за още три години (става въпрос за 2005 г. бел.), защото неговите съоръжения са покрили основните изисквания (т.е. той е представил молба и скица на развъдните съоръжения, снимки и доклад от частен ветеринар по негов избор). Г-н Wruck заяви, че неговата агенция няма законни основания да възрази на начина, по който кучетата на г-н Ладуун са отглеждани и че има кучета в областта, които са далеч по-зле от тези на Ладуун.
.... Следва апел към гражданите да се обръщат към няколко агенции..."
Текстът е преведен ето
оттук