Публикувано: 13 June 2008 - 11:00 PM
Гореща тема ...
Близко родствени връзки винаги са съществували. В чистопородното развъждането често те са и търсени. Не са една и две породите, които са възникнали именно благодарение на такива връзки. Нещо повече - дори и породи, които се считат за аборигенни, са запазени или възстановени благодарение на такива връзки, днес това е използван инструмент в чистопородното развъждането, нарича се инбрийдинг. Ако вземем и при аборигенното развъждане - ако възобще можем да говорим за развъждане тогава, тези връзки са факт. Кучето е куче, за него най силния в глутницата е този, които ще заплоди женската и ще продължи рода, без да го интересува дали му е сестра или майка. Тук възниква и проблема - гените се предават, но никога няма еднозначно натрупване. Как да се направи така, че това куче да запази определени качества ? Давам пример - някой си пуска баща и майка, брат и сестра, после отново и отново - ако оцелее някое от малките, то ще бъде примерно чау, но дали ще прилича на чау ? Давам пример с чау, защото темата е тук, но същото важи за всички породи. В крайна сметка търсим отговора - защо развъждаме и какво искаме да постигнем ? Как да запазим сега съществуващото ? Как да запазим стабилност на възпроизводството ? За да си отговорят на този въпрос, хората започнали да се обединяват в клубове по породи,водейки отчетност за връзките и описвайки резултата. Днес се счита, че необходимата популация от кучета, за да се поддържа една порода, необходимия минимум за нейното съществуване и запазване е осем независими семейства - това е един от критериите, по който Международната федерация по кинология признава дадена порода за съществуваща. В всяка една порода съществуват различни типове, следствие на различно развъждане. Това не означава, че не може да се развъжда с инбрийдинг, но означава, че са налице достатъчно на брой кучета, които нямат близкородствени връзки и по този начин обуславят запазването на основната цел на развъждането - устойчиво възпроизводство.
Наследствени болести и аномалии винаги ще съществуват. Идеята е не те да се отстранят - това е практически трудно изпълнимо. Кучето все пак е живо същество, не е робот, а жив организъм с неговите предимства и недостатъци.Целта е те да се сведат до минимум възможност за появяване. Факт е, че ние променихме кучето, защото и ние, хората се променихме. Промени се начина на живот, околната среда. В повечето случаи кучето е повече домашен любиОмец, а не куче, което изпълнява своето предназначение. Ако поставите кучето в друга среда, тези болести не биха се проявявали толкова често поради причината, че куче, което не върши работа не оцелява и няма да може да заплоди женска. Естествен подбор, наложен от друга среда за кучето, движение, начин за набавяне на храна. Днес ... ние ги разхождаме в парковете. За да бъдем контролния орган, подобен на естествената среда в миналото с цел здравето на кучето се правят изследвания, които да помогнат и да намалят риска от предаване на наследствени болести. Да, има ги. Факт е, че развъдниците и клубовете са единствените, които се борят с това - няма как това да се прави без да се води племенна книга, отчетност и регистрация на връзките.
Отклонения от стандарта винаги ще има. Това е идеята на стандарта - да бъде идеал. Но той е човешко творение, изменя се в времето. Ако все пак някой прочете FCI стандарта на чау чау, ще види че последните промени са през 1999 година.А породата има още три стандарта - на Американския кенел клуб, Английския келнел клуб и Канадския. Дано някой от вас се интересува защо се е наложила промяната и какво се търси с нея. Почти всички стандарти на отделните породи кучета са променяни с течение на времето и натрупването на информация. А и всички кучета, развъдени при племенното развъждане дори и с отклонения в стандарта са от същата порода,въпроса е по скоро къде е границата на допустимост при развъждане.
За да достигнат до вас кученца от тази порода, някога те са имали родословни родители. По една или друга причина тези кучета са отпаднали от чистопородното развъждане. Ползвани "междусъседски" или в някоя кучешка ферма и оттам в борсата - да, те ще приличат на породата, от която са произлезнали. Нещо повече - хората са странни, те казват - твоето е такова, моето е такова, хайде да ги съберем и да имаме бебета. Оставям настрана чисто човешкия аспект на отъждествяване на кучето като детенце, но в повечето случаи това е решението. Да не говоря за комерсиалния интерес - това е скъпа порода, хайде да има малки, така и така я гледаме, в зоомагазина са по 800 лева, те пет, даже и по 400 да ги дадем, ще сменим дограмата, догодина колата. Това е произхода им, за съжаление, в по голямата си част.
Доколкото до медицински проблеми при раждане - моля ви, не си правете шеги. Всяко едно куче, независимо дали е с родословие или не, може да има трудно раждане.
Накратно - единствено и само племенното развъждане поддържа и прави устойчива и жива една порода. Разбира се, и любовта на хората към нея - без хора, които да работят с нея, тя няма да съществува. Породата - това са кучета с ясен произход и потекло. Всички кучета, които са извън породни регистри по една или друга причина, отпадат от племенно развъждане. Бях го писал някъде - това не прави нито едно куче по малко от друго куче, нито трябва да бъде определящ фактор за любовта на стопанина. Както и не трябва да бъде фактор за човешки взаимоотношения на тази основа. Всяко едно кученце, вече родено, трябва да има шанс да живее, да има добри стопани. Въпроса е преди да направите това, да помислите - защо ? Няма да е заради породата.
Тогава не се сърдете, че има хора, които искат да я запазят и да я има.
Стана дълго.