Шарпей (СТАРА ТЕМА)
#354
Публикувано: 23 April 2007 - 12:42 PM
lopedeveqa, поздрави и от нас, Бари е голям красавец! w) Ние също сме в София и може да поиграем заедно някой ден.
Ранд, стискаме палци да се харесате с дамата! 1super
#355
Публикувано: 23 April 2007 - 04:23 PM
Иначе уикенда и ние ходихме на излед с преспиване с палатки (почти всеки уикенд ходим така) Ранд си спи при мен в палатката съвсем спокойно. Точи път обаче сутринта аз тъкмо се събуждам и чувам някакъв че някой се приближава и говори по пътеката зад палатката. Помислих че е някой от останалите с които бяхме там. В един момент Ранд изкочи от палатката и тръгна към шума. Веднага чух застрашително ръмжене което издаваше Ранд. Изкачам аз от палатката и виждам мъж и жена със много красива немска овчарка минават точно до нас. В момента в който видях стойката на Ранд и ми стана ясно че боя е готов. Секунда след това той се беше нахвърлил върху немската овчарка, и започнаха да се хапят и душат взаимно. Стопанина на немската овчарка започна да си вика кучето (Адам) както и аз започнах да викам Ранд. На 2 пъти те се успокоиха, започнаха да се обикалят ръмжейки, и след това отново се нахвърлиха. Тогава ние със стопанина на Адам започнахме да се отдалечаваме от тях викайки всеки кучето си, и те най после се отделиха. За обща радост нямаше никакви сериозни поражения върху кучетата, само няколко дупчици по врата, които бяха моментално промити.
Много неприятна случка, която Ранд забрави 10тина минути след това, но на мен още ми държи влага.
Искам да ви питам, и вашите любимци ли са много агресивни към кучета от същия пол, или просто на Ранд му е такъв характера?
#356
Публикувано: 23 April 2007 - 09:20 PM
Колкото до свободния контакт с други кучета - Кайра от деня в който е навършила 3 месеца е без повод на поляна с други кучета (разбира се, изключително неагресивни и толерантни към бебетата). Беше й трудно да се социализира и доста я беше страх, но сега вече играе с всички. Снимки има на линка от подписа ми ако някой иска да погледне. С ранната социализация мисля, че ще предотвратим проблеми в бъдещото й общуване с кучета.
Ранд, мисля си, че е нормално - идва непознато мъжко куче, на територия, която Ранд познава и чувства като своя. И при нас на поляната мъжките са в готовност ако приближат непознати мъжкари, но до схватка не се стига. Не забравяй и инстинкта му да те предпази от непознат шум (= опасност).
И успех с мадамата b)


#357
Публикувано: 24 April 2007 - 09:08 AM
Много са сладки бееееееееееееееееее ох ще ги изям.
Аиде да ги съберем да си играят някои ден.
До нас има един голям шар пей, пак мъжки и когато се засякохме много ме беше страх, какво ще стане. Държахме ги здраво да се подушат и да видиме, какво ще стане. Така се харесаха лудо въртене на опашки, осукаха каишките, а бе луда радост. Нашият Бари е малко "нарцис" и се надува, ама все едно се надушиха, че са от една порода и луда радост. Сега като се засечеме настава неуписуем купон. Нашия цвили, като щурец от радост. Ние ходиме в Царската градинка и там вече има приятели - един кокер с ккера много готино си играят / , една немска овчарка / много голяма и красива-мъжка / и ставаме социални, ама зависи и от другото куче. Имаше един дакел, които много гадно ръмжеше и се дървесхе и в началото Бари се страхуваше, но после се престраши и му цапна една лапа и ръмжеийки го предупреди да си трае и да не се дърви.
#358
Публикувано: 24 April 2007 - 09:18 AM
Цитат
АХАХХА така не съм се смяла отдавна b) bravoS b) Моята пък си пада по ритрийвъри, не знам защо. Най-много си играем с едно голдънче в бебешката категория като нас, ама иначе и с големите се закача постоянно и им досажда. Има едно питченце, дето все иска да играе с нея ама тя му се ежи и му цапва по един ако прекали b) Шарпей досега не сме срещали, нито големи, нито малки, а ми е доста интересно дали ще й дойде на ум, че имат нещо общо. За съжаление сме от Русе, а много бих искала да ги видя всички тия ваши сладури s)


#361
Публикувано: 24 April 2007 - 09:59 AM
На мен това ми е трето куче. Като ученичка имах ирландски сетер, после кокерка и след като умря кокерката се бях заклела, че никога повече нямя да си взема куче, ама като го видях тоя малкия пич и край. Апартамента ми е след основен ремонт / даже сега чакам да ми сложат нови врати / и хич не беше удачно за малко куче, ама тези шар пеи са невероятни кучета. Няма по-сладко нещо. Нашия е душко-добродушко и да чукам на дърво слуша. Много добър компаньон е. А бе много са сладки.
#362
Публикувано: 24 April 2007 - 01:08 PM
Прикачени файлове
-
6arpei.jpg (25.04K)
Брой сваляния: 135
#363
Публикувано: 24 April 2007 - 01:31 PM
По стандарт: "Допустими само еднотонни цветове. Като кучето може да има и по-тъмни отенъци разпространяващи се по гърба и раменете, също така и по ушите. По-светлите отенъци се разпространяват по долната част на тялото. Отенъкът трябва да бъде същия нюанс с основния цвят на кучето. Изключение прави синият шар-пей , който може да има наличие на черни отенъци.
За дисквалифициращи пороци се считат :
1. Изправени уши
2. Розов език
3. Липса на опашката
4. Нееднотонен цвят: албинос, шарен, петнист, на точки и др."
#364
Публикувано: 24 April 2007 - 01:37 PM
lopedevega, и при мен е същото, като пропуснем частта със сетера. Иначе - същата история. Американският ми кокер почина преди 2 години и доскоро го преживявах.. Ама тая малка фурия ми скри шапката b) И тя слуша много, номерът явно е веднъж да разберат кой е шефът. Оттам нататък нещата стават много по-лесни, най-много да се наложи да повторя командата, щото си прави оглушки и пробва дали ще мине номера b) Последно се научихме да вървим редом без повод, много съм доволна! При това не съм си давала и кой знае колко зор, и да чукна на дърво - засега сме супер super best Дано и като порасне да си остане същата.


#365
Публикувано: 24 April 2007 - 02:10 PM
Rehshi, много е добре, че си пуснала Кайра още от малка да играе с други кучета. При нас проблемът е, че Данте няма страх и се бута да играе с всички, а аз се притеснявах някое по - голямо куче да не го нарани. Ходенето редом също ни е проблем, но пак аз съм си виновна. Първо - защото подцених предупрежденията, че шар пей са своенравнички и не започнох да го уча докато беше съвсем малък, второ живеем в центъра на София и до най близкия парк има доста ходене по оживени тротоари сред много хора, пресичат се улици с натоварено движение, и не смея да го пусна без повод. А и в парковете играят малки деца, а той види ли дете да тича, пощурява да го гони и да му се радва, а децата (пък и майките) се стряскат... Сега гледам да поправя грешките, надявам се да не е твърде късно.
#366
Публикувано: 24 April 2007 - 03:08 PM
п.п. Редом без повод опитах за пръв път вчера, и се оказа че го изпълнява подобре отколкото със b)


#367
Публикувано: 24 April 2007 - 04:23 PM
Учим се да вървим редом на повод - понякога върви много добре, понякога се дърпа като щурав (за свободно изпълнение още само мога да си мечтая). Изчела съм лекциите в подписа на mil, за съжаление нещата не ми се получават като по книжка. s) s) Например когато сме с нашийник нямам достатъчно сила да направя правилна корекция и съм си изработила собствен метод. Сега не ползвам нашийник, а нагръдник, което ме затруднява още повече. Знам, че така е по- лесно за кучето да ме дърпа, но с нашийника, нещо не се получава... В началото уж не го стягах много, но все пак достатъчно, че да не може кучето да си измъква главата, обаче Данте се дърпаше, нашийникът го душеше и той повръщаше по улиците. oleeee Когато оставя нашийника по хлабав, кучето си измъква главата (една вечер така се отскубна и изскочи право на улицата, не знам как не го удари някоя кола). Освен това, когато е навън доста се разсейва иска да подуши всичко и всички... bl) И още нещо навън ли сме не признава никакви лакомства и наградки. Не вкусва нищичко и когато е пуснат свободно не мога да го прилъжа с лакомство, не мога и да го наградя, когато съм доволна.... Хубавото е поне, че и от земята не взема нищо.
#368
Публикувано: 24 April 2007 - 04:35 PM
Очевидно нещо ти куца техниката на корекцията. Трябва да дръпнеш рязко и веднага да отпуснеш, не да се получава влачене на кучето. Щом казваш, че повръща, значи кучето се дърпа продължително време, а при правилна корекция не се получава нищо такова.
Друго често срещано - докато не са видели как се прави корекция, много хора не смеят изобщо да дръпнат и на практика само си мислят, че правят корекция. Аз също съм минала през това, та знам много добре.
Ако все пак не се получава, вземи метален душач и опитай с него.
renshi, браво на вас! Само не се предоверявай на редом без повод в началото, редувай го с изпълнение на повод.
#369
Публикувано: 24 April 2007 - 05:32 PM
#370
Публикувано: 24 April 2007 - 06:02 PM
Цитат
mil, много ми се иска да посещаваме училището на dog.bg, но в момента (и за неопределено време) сме без кола, и ни идва далечко s). Може ли някой ден да дойда да погледам без Данте?