И още едно спасено куче, наистина издърпано в последния момент от оня свят.
Бобтейлка, възрастна, неподвижна и неадекватна, с нокти по 5см и двусантиметрови черни червеи, които лазеха по главата ѝ. Докараха я в Сеславци стопаните ѝ, с декларация за отказ, т.е. за евтаназия, преди десетина дни.
Кучинка извади късмет. Соня я настани в Амивет и там, след бързите изследвания, започнаха незабавно лечение. Основният проблем се оказа възпаление на пикочните пътища, това вече е овладяно, днес ще бъде даден последния антибиотик. Освен това - скрита под козината рана на главата, оттам бяха и червеите. Кучинка е безкрайно добра и търпелива - позволила е още първия ден подстригване и изкъпване, и не създава никакви проблеми на докторите.
В началото дори не можеше да става, а сега се изправя сама и прави разходки в двора на клиниката. Вчера, като видях това, трудно ми беше да повярвам на очите си. Мила и добра бабичка, която даже вече е спечелила сърцата на семейство в Германия, почитатели на породата. И ще може да изживее отреденото ѝ време, сред грижи и обич. За бившите стопани - ясно е какво съм им пожелала вече.
Ето я нещастницата, когато я настанихме в Амивет:
На другия ден - подстригана и изкъпана, но още почти неадекватна:
И вчера:
Ще си позволя едно малко отклонение от конкретната тема. Не мога да си представя, че някой, отнесъл се равнодушно и дори жестоко с кучето си, не би направил същото и с негови близки хора, ако реши, че те вече са му в тежест.
Не мога също да си представя, че човек, оставил кучето си с нокти по пет сантиметра, и червеи, които го изяждат живо, би бил добър професионалист - напр. лекар, работник или инженер.
Когато си мърляч в едно, значи целият ти живот е мърляв - и дома, и семейството /като отношения/, и работата.