Петък беше един много натоварен и дълъг ден, и с тези задръствания, а доста километри навъртяхме... Обаче имаше и реален резултат - пет сеславчета вече не са в Сеславци. Ето и по реда на случките.
Рано-рано, в 9.00ч., изведохме куче №1 - една гушлива лигла от пазара в Слатина. Тия хора там са луди бе, как може и това точно куче да им пречи. То освен да се спънеш в него, няма какво друго да стане, но аз им пожелавам на злобарите там да се спънат наистина, и да си платят за лошотията. Но така де, същия ден кучицата замина за Германия. За тази спасена душа трябва да благодарим на Гергана и Беат Сен

. Ето я душицата:
След това хранихме кучовците - от Екото 60кг, и от нас 60кг, всичко си изядоха гладниците.
После сложихме петнадесет поливалентни ваксини, още толкова обезпаразитяващи и направихме снимки.
Изведохме други три кучета на хотел. Първите две, защото са много възрастни и нямат никакъв шанс да се адаптират там. Вървят бавно и вдървено, влагата би ги обездвижила съвсем. И пак "агресивни", естествено. Щеше да е много смешно, ако не беше толкова тъжно... Не можем да помогнем на всички такива кучета, но тези имаха късмет, засега. Две момчета, пак от Слатина:
Другото кученце, което изведохме в петък, беше едно сладко малко дребосъче, от конната база в Банкя. Бяха две кучета, голямото си го искали, малкото - не. И за да не се окаже бързо-бързо вързано в нечий заден двор, решихме да го изведем веднага. Момиченце, много кротко и мило кученце.
Последното, което изведохме, беше дивчото Армани. Изпусна си пътуването преди близо два месеца, защото започно да щрака със зъби, когато го закачихме на повод. Е, и сега видяхме голям зор, докато го сложим в клетката. Много се надяваме Галя да успее да вкара глупчото в правия път, от петък вечер Армани е при нея. А аз не мога да събера смелост, за да ѝ се обадя и да попитам как е той. Дано Галя се справи, както с Дани, та да си поеме пътя и това кутре. Успях да го снимам само в клетката, не мръдна и не гъкна чак до осем часа вечерта, когато го взеха с кола за Пловдив. Дано е благоразумен и не пропусне за втори път шанса си.
Само да ви кажа, че извеждането на хотел не става току така, както ние си решим. Вариантите са два - или някой

от този форум си избира подопечен, на когото да помогне, или това прави германското дружество

, с което Соня

си сътрудничи.
Въобще разходите са ни много, и сами не бихме се справили. Ето, за този месец само имаме 650лв. за Амиго в Амивет, 466лв. за бялата Дестъни с голямата рана на гърба, 160лв. е скенера на Бен /с туморите в ушите/, и по 200кг гранули седмично, а и подготовката на едно куче за пътуване съвсем не е 20лв., както пише в отчетите ми. Разходите са много и сами не бихме се справили, наистина. Тук не е Фейсбук, малко сме хората. Всичко това пиша по повод, че и отчета си направих, по-късно ще го опиша и него.
Още снимки:
Спомняте си трите кученца от предишния ми пост, едното от които няколко дни не се показваше изпод скарата. Е, в петък вече се беше появило. Момченце, общително и страхът му вече беше останал в миналото. Ето ги трите юначета, дето глупавата им баба ги "уредила" в Сеславци за доживотно пребиваване, "с храна и разходки":