[Nort2005-2]

Ето ги бебоците, вече в хотела:

- №1 -

- №2 -

- №3 -

- №4 -

- №5 -

- №6 -

- №7 -

Три женски и четири мъжки красотички, ако не се лъжа. Повече снимки на мамата - утре. А тя е толкова добричка, че е престъпление някой да не се е погрижил да я кастрира, преди да роди.
Дано бебетата са здрави.

Днес в Сеславци - както обикновено. Изведохме още кучета, снимките - след ден-два.

[tkusa]

Пратих парички за Дара. Как не съм по-наблизо, че да я намачкам на това диванче. Целувки на момата.

[Nort2005-2]

tkusa, в 14 July 2013 - 01:22 AM, написа:

Пратих парички за Дара. Как не съм по-наблизо, че да я намачкам на това диванче. Целувки на момата.

Дара ти благодари за диванчето, то е твоята помощ за нея, tkusa ! Прекрасна "междинна спирка" по пътя ѝ към истинския дом. Между другото, Дара наистина е уникална, казва временната ѝ стопанка. Разходките са им кратки, защото щом си свърши работите, Дара иска да се прибере веднага, и да легне на любимото диванче. Затова гледам да минавам по веднъж в седмицата, за да я изведа на по-дълга, едночасова разходка. Качвам я в колата и отиваме на едни поляни, далеч от пустия му диван, за да не се разконцентрира момичето, и тя си върви като нормално куче. Но ако диванчето е наблизо, действа ѝ като магнит . А дано скоро да ѝ излезе късмета, Соня прави всичко възможно.

[Nort2005-2]

А сега да ви представя най-новия ни подопечен - това 4-месечно кученце:



Историята е банална - занесен при баба на село, за да пази. След една седмица бабата вече не го иска, и кучо бързо-бързо е върнат в града. Къде точно - на улицата, естествено. Следва сигнал от възмутен баща, че кученцето е ухапало дъщеричката му. Вдига се шум до небето, отива спешен екип от Екото, стрелят го, упояват го - и хайде в Сеславци.
В петък, онзи ден, видяхме кучо - мил и общителен, малко стреснат от решетките... Изведохме го, закарахме го на хотел и сме поели писмено ангажимента да го наблюдаваме 14 дни, дали пък няма да прояви признаци на бяс... Е, ще го наблюдаваме, разбира се, но и друго ще направим - ваксини, чип, обезпаразитяване по схема... познайте защо.

- ето го, вече наш, фактически и документално.

[Nort2005-2]

Пак се насъбраха много неща, за които искам да ви пиша, и започвам с историята на малката Хоуп /много подходящо име за тази душица/. Началото го знаете - докарана в Сеславци по сигнал, че почти безжизнено куче лежи на пътя. На другия ден ние я видяхме:



То беше ясно, че лечението ще е трудно, скъпо и продължително, а резултатът от него - неизвестен. Но не можехме да го подминем това страдалче... Соня се нагърби с нелеката задача да събере средства за лечението на кученцето, дано успее.
И така, натоварихме малката във вълшебната баничарка , и я заведохме в "Амивет":







Рентгена и скенера показаха, че операция не може да се направи и лечението трябва да бъде консервативно - с нивалин и магнит. И се започнаха процедурите в клиниката. Хоуп е изключително мило, кротко и добро кученце, лесна за обслужване, и не е създавала никакви проблеми на докторите.
Междувременно Соня успя да намери приемен дом на Хоуп в Германия - нейна позната, която през годините се е грижила и за други бълг. кучета с двигателни проблеми. Така че преди седмица Хоуп замина. Изпратихме я с много надежди и свити сърца. Там ще направят всичко възможно за нея - вече е започнато медикаментозното лечение и физиотерапията. Но ще трябва и малко късмет - време е Съдбата да се смили над това невинно същество.
Ето как я изпратихме:







Соня вече има снимки на Хоуп в Германия. Момиченцето лежи на мекичко в леглото на приемната си стопанка и, като всяко бебе, иска да играе и щъка из цялата къща. Има си и нейно си легълце, естествено,много пухкаво и с играчки. Изглежда щастлива, дано късметът е с нея:








То стана цял роман, дано краят да е щастлив.
А за да можем да помагаме на повече "нежелани", моля да дарите средства за тях, без вашата помощ няма да се справим.

[Raallss]

Извинете искам да попитам какво стана с Мими, дали има още снимки или поне дали си е намерила Семейство в германия и дали случаино в сеславци има едно кутре което прилича на лисичка бяло с петна !

[Nort2005-2]

Мими е осиновена. За снимки - Соня изпраща, но не може да смогне с всички, много са, съответно по същата причина и аз не мога да публикувам всичко, което тя ми изпраща. Освен това денонощието е ограничено в 24 часа, и ние предпочитаме времето да отива за кучетата, които все още са тук - в приюти, клиники и хотели. Някой хубав ден, ако се сдобием с безплатна секретарка , защото и ние сме безплатни, PR дейността ни ще бъде по-всеобхватна.
Относно кучето, което търсиш - при над двеста животинки в Сеславци е невъзможно, поне за мен, да издирвам куче по описание. Иди и разгледай сама, не е чак толкова страшно.
Този отговор можеш да ползваш и за следващите си въпроси.

[Nort2005-2]

През изминалата седмица бяхме четири пъти в Сеславци, ето и малко снимки:





















Има доста нови кучета /трайно настанени/, повечето от които са от някакъв разрушен цигански катун. Животинките са много добрички, но бъкат от паразити /едното е с краста/. Ще има доста тичане по тях, моля който може да помогне - с приемен дом или с пари.

[Nort2005-2]

Имаме нови снимки от новия дом на Армани. Вече повече от месец момчето е там, и хармонията е пълна, така пише новата му мама. В началото не му е харесвало да е чак толкова целуван и нагушкван, но се е примирил . Интересното е, че другото куче в семейството също е сеславче - Тото, който от миналата година е там.
Много зор беше с този Армани, но си е заслужавало - още едно от "нежеланите" кучета има дом и е щастливо. Ето го:

- опитва се да гледа страшно





Соня, за всичко, което правиш за тези затворничета!

[Nort2005-2]

Получихме снимки и на Сали и Марлей - миналата година заминаха и отдавна са осиновени, заедно. Имат си хубав и топъл дом, прекрасно семейство и големи хубави поляни за дълги разходки и игри. Като добавим леглата, диванчетата и възглавничките - какво повече му трябва на едно куче... Щастливи и спокойни са, то се вижда:

[Nort2005-2]

Белла и Клео в Германия, те заминаха миналия месец:

- Клео



Хубавиците още нямат семейства, и въпреки това сигурно за пръв път в живота си са нахранени, спокойни и без бълхи .

[Nort2005-2]

- Мориц, обект на всеобща радост .

- Нала

А това са Мориц и Нала, доскоро две забравени и от бога същества. Първо в Сеславци, после докато се усетим, отидоха в Богров...
Скоро заминаха, но вече си имат домове. Мориц даже е случил на стопанка-богатшка, не че това има значение за него, но е факт. Дали няма да спи на копринени чаршафи? Кривозъбчото всякак ще е благодарен, че тук какво ли не е минало през главата му.
Доста са пестели откъм снимки, но все пак не е като "без хич".

[Nort2005-2]

Мая и Леана /жълтата/, отскоро са немчета.
А следващите снимки представят една история за куче, диванче и един вестник...

- двете приятелки Мае и Лиана си почиват след сутрешната разходка.

- крие се зад вестника от нахалното слънце.

- потънала в сладка дрямка.

- но все пак вестникът трябва да се прочете .

- вестникът е изчетен от край до край.

- е сега вече можем да поспим наистина спокойно.

Горката Маечка в България се пребори с ганата, а в Германия са я оперирали от херния.

- но вече всички неприятности са минало, и тя спокойно си чете вестника на диванчето .

[Nort2005-2]

Снимки на Кая /бялата/ и Куини /жълтата/ - биши сеславчета, сега вече домашни кучета в Европата.
Кая беше безпомощна пред смъртта на десетте си бебета, а Куини беше обявена за супер агресивно куче...

[Кристина]

Здравейте, днес се заформи дилема в квартала ни. Едно от кучетата, което живее на един паркинг и е обгрижвано от работещите там изчезна. Един човек твърди, че сутринта е видял бус на Екоравновесие и след това кучето вече го е нямало. Кучето е кастрирано, но просто е много рошавичко и не се вижда добре отрязаното ухо. То е изключително добро, дребничко и не създава никакви проблеми, така че изключвам да е прибрано по сигнал, живее си от няколко години тук и не е имало проблеми. Звънях в Сеславци, където твърдят, че днес не са минавали през нашия квартал. За кученцето се грижи главно един възрастен мъж от паркинга и е много притеснен. Аз нямам възможност тия дни да отида до Сеславци, затова тези от вас, които ходят там, ако случайно видите това кученце да ми пишете. Благодаря! Кучето е женско и се казва Роши.

Edit: Ако утре някой ще ходи до Сеславци, моля да ми пише, ако мога да се присъединя!

Снимка (и)

• 
• 

[Nort2005-2]

Мога да проверя утре, но трябва да знам кой квартал е това и на коя дата е взето кучето.

[Кристина]

Норт, благодаря ти, кучето се появи снощи доста наплашено, но е добре!

[Nort2005-2]

Радвам се, Кристина, че кучето се е върнало.
А сега започвам да пиша, защото изоставам с две пътувания и много снимки.
И така, миналата седмица нови единадесет сеславчета станаха европейци . Някои от тях са бивши домшни, изоставени в Сеславци, други - набедени, че хапят. Общото е, че са с късмет и са много, много добри животинки. Започвам:

1. Бао - бивш домашен, зарязан на улицата и прибран по сигнал на съседи. Много мило същество, безконфликтен и спокоен:





2. Фелия - прекрасна, оказала се в повече поради безконтролно дворно размножаване, и една от малкото, имала късмет да оцелее. Голяма, красива, спокойна и усмехната - това е Фелия:





3-4. Фин и Емил - две братчета, изхвърлени от една работилница в Сеславци. Но бяха малки и не можеха да останат там, затова ги взехме в наш приемен дом, ваксинирахме, кастрирахме след време, и ето ги вече готови за осиновяване. Тук нищо добро не им се е случвало, дори майка им е загинала под гумите на автомобил. Дано имат късмет двете братчета:



5. Мабой - весела кучица на десетина месеца, много красива, игрива и доверчива:



6. Флоук - последната от група нещастничета. Другите три вече си имат домове, много скоро и с Флоук ще стане така, защото тя е едно много мило и обичащо хората куче. Имаше и възрастна жена от квартала ѝ, която почти всеки ден, в продължение на няколко месеца, пътуваше до Сеславци с градския транспорт, за да разходи Флоук и да я социализира. Така кучето вече е напълно готово за осиновяване:

- Флоук.

- а това е Флоук или Мабой, не мога да ги различа, толкова много си приличат.

7. Бинго - този младеж наистина удари бингото . Люлинец, наклеветен за агресивен, но всъщност супер добро и социално куче. Обича хората, радва им се, така че бързо му излезе късмета:



8. Чиара - мила софийска кучица, доста време престоя в Сеславци. Но вече си има дом, и дойде време да изпратим и нея:

- не ми даде да я снимам отблизо, затова ще я видите в обща снимка:

- на втория етаж вляво е Чиара.

9. Луи - добродушен грамадан, социален и предвидим. Ще стане едно прекрасно домашно куче, весело и игриво:

- послушен и внимателен, както обикновено.

ето го в цялата му прелест, в Сеславци -

и вече в Германия:



10. Джипси - домашно кученце, доста сприхаво и малко хапливо . Обаче ако си дребен и космат, това може да ти се прости, факт, практиката го доказва. Та, стопанката е настоявала кучето да се прибере в Сеславци или Богров, и от Екото ни помолиха ние да вземем Джипси, защото тя с нейните 3-4кг наистина няма дълго да оцелее по приютите. Та Джипси замина в приемен дом, а ние стоим като на тръни, дали няма да има някой изяден или ухапан поне... Но засега всичко е наред, момичето е спокойно:



11. И най-дълго чакалия това пътуване - Градо. Изваден от Сеславци преди повече от година и половина. Прибран по сигнал за агресия, изключително страхлив и несоциален, без никакви шансове за спасение и дом. Но с неговия сручай се заеха двама човека с големи сърца и изключително упорити и последователни. Та Градо мина през няколко места, докато попадне на подходящото, където се превърна в едно спокойно, социално и обичащо хората куче. И през ум не му минава да хапе, а като види повода, веднага се строява за разходка . Отзивите от Германия за него са "сладко съкровище". Отделям му повече внимание, защото Градо наистина тръгна от нулата. Ето го и него:

- докарахме го в Суходол, където прекара нощта преди пътуването.



- - направо не си е за вярване.

А ето го и "сладкото съкровище" в Германия:



Още две снимки:



Поредните щастливци благодарят на всичките си приятели, които помагат, за да се случи чудото в живота им - дарителите от този форум , помощниците , специални благодарности, както винаги, на Соня Митрева и дружеството "Приятели на котката" .

[Nort2005-2]

Соня е получила нови снимки на сеславчета, намерили дом и обич в чужбинско.
Бао - за него много ни беше страх тук, че някой може да го осинови, за да го ползва за боеве. Нееднократно съм виждала как съмнителни момченца с различен тен на кожата са идвали в приютите и подбират все нещо "по-така" , което да прилича на някаква порода. А питоподобните и ротвайлерите са им любими просто... Затова изведохме Бао бързо-бързо от Сеславци, и той три месеца престоя в кучешки хотел, за което германското дружество заплати 600лв. Не ми е приятно да цитирам суми, но явно, че трябва да се напомня на хора, които не са съвсем в час, че за т.н. "помияри" се дават много пари, за да бъдат спасени - и от немски дарители, и от български.
Соня успя да му намери дом , и добрушкото вече е щастлив австриец, няма никакви проблеми и когато не подремва в леглото си, се търкаля с огромно удоволствие на зелената тревичка. А трева нямаше нито в Сеславци, нито в хотела, така че Бао е на седмото небе. И, разбира се, е с нагръдник, повод и човек до себе си, за да е сигурно, че няма да се сблъска с някоя кола...





- за Бао животът започва отначало.

[Nort2005-2]

"Това е семейството на Бос. Те са имали инцидент, голямото куче - Лара е получило удар. Нико е стоял над нея плътно и явно е изживявал страданието й. Така са ги намерили. Тя паднала а той над нея. Всичко се е разминало - Лара е вече добре.
Той е доста резервиран към хората - понякога показва зъбите си и така ги респектира да не го притесняват. Но жената казва,че ще прояват търпение и ще стоплят отношенията след време. Тя всеки ден работи с него и са много внимателни с мъжа й с Нико.
Ееее дай Боже на всяко куче такова семейство...."

Това горното се отнася за сеславчето Бос, сега с ново име - Нико. Соня е получила писмото и снимки:





Тук Бос имаше приемна стопанка, която го извади от Сеславци и 6 месеца Бос беше в дома ѝ. Напредна много момчето, но явно има още какво да се "издокусури" при него, но щом има обич и търпение, ще се получи.
Бос, обичаме те и се радваме за теб, много щастливи години ти пожелаваме в този добър дом, на приятелите ти и стопаните - също!