[Nort2005-2]

Здравейте, отдавна не сме се виждали.
Показвам ви снимки от десетината ни посещения в Сеславци и Богров през това време. Както знаете, вече ходим първо на едното място, после на другото, защото иначе няма кой. Тридесет и няколко сеславчета са преместени в Богров и трябва да си ги гледаме, те са свикнали на по-разнообразна и вкусна храна. Да е жива и здрава Соня, успяваме засега. А покрай сеславчетата слагаме и на други кучета в Богров, те гледат с едни такива големи очи, можете да си представите. Трудно е, отнема доста време, но докато можем, ще ходим и в Богров.
Сеславските снимки ще ви се видят почти еднакви, с едни и същи кучета, но така е - там останаха петдесет и няколко кучета, като близо половината от тях са много страхливи и не могат да се видят на снимките. Изчакват да си тръгнем, за да се покажат и да нахранят. Нещастни животинки...

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

В Сеславци и Богров има кучета всякакви. Най ме е яд за тези, които са мили и добри животинки, но недостатъчно социализирани, или с други поведенчески проблеми, които са пречка за намирането на осиновители. Има кучета, за които е ясно, че е необходим месец-два престой в приемен дом и нещата ще се изгладят, но приемни домове няма.
Ние сме четирима човека доброволци, които взимаме приютски кучета в домовете си, плюс един приемен дом срещу заплащане, което осигурява tkusa. Винаги сме се справяли, Соня Митрева е задомявала тези животинки, няма някой да е "артисал". В същото време много на брой добри животинки, но с някакви страхове или по-стеснителни, остават по клетките...
В подкрепа на казаното дотук, вижте как изглеждаше Тами в приюта - свита и напрегната, а при срещата с повода изпадаше в истерия - мятане, дърпане, нещо страшно беше. След само две-три седмици престой при Петя, кучицата се успокои. Разбра и че поводът е единствено повод да се случи нещо хубаво - разходка или игра със стопаните. И вследствие това Тами беше осиновена много бързо /Соня/. Ето и снимките на Тами:

- в приюта, свита и уплашена.


И в дома си в Германия, все едно гледаме друго куче. Спокойна, доволна от живота - същинска германка ! Има си и приятелче, с което много си приличат - за да могат разходките и игрите да бъдат още по-прекрасни. Има си и диванче, и всичко:




- не е като на бетона в Богров - зимата леден, лятото до болка горещ.

Дълги години спокоен и щастлив живот ти пожелаваме, Тами! Нас не ни мисли, справяме се някак си...

[Chita]

[Nort2005-2]

Благодаря ти за вниманието, Chita !

Сега ще ви пусна снимки от нашите посещения в двата общински приюта през изминалата седмица. Без коментар, вие знаете какво виждаме, какво правим и какво чувстваме:

[Nort2005-2]

tkusa, ето снимки от неделя на твоето ново "късметче". Има си вече и име - Териса.
Милата душица вече започва да се заглажда, върви като залепена за жената, но с непознати хора още е доста предпазлива.
Нали е младо кученце, направила е няколко белички, но никой не ѝ се сърди, защото с тези очи, като погледне с най-виновния поглед, няма как - всичко се прощава.
Много обича да тича по двора, видях я, но щом някой отвори вратата на къщата, веднага се шмугва вътре. Има си легло и на диванчето се качва само, когато я поканят . Вече не е лакома както в началото, но се храни добре.
Малко кучета имат нейния късмет - да живеят в приемен дом, докато отидат в новия си дом. Благодаря ти, tkusa!

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[cvetikapi]

Моля ви оглеждайте се за тези три кучета в приют Горни Богров.Второто на снимката най много може да се разпознае,другите са като всяко бездомниче.Женска е,късокрака и дебеличка.Имаше жълта ушна марка на ухото,но може да е свалена.Черното куче е мъжко и има гъбички,може да се разпознае по плешивите петна.Аз съм в Монтана и не знам кога ще мога да отида до там,за да ги потърся.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[cvetikapi]

Може да са преместени и в Сеславци.

[nort2005]

Бях без лаптоп последните десетина дни, затова утре се надявам да наваксам с инфото.

[nort2005]

Утре ще видя за тези три кучета. Ако пишете откога ги няма и къде са живели, ще е по-лесно.

А сега да ви върна назад, във времето преди последната Коледа. Помните Жули - безумно слаба, с краста, на ръба на оцеляването. Досега не съм ви показвала всички снимки, защото са доста гаднички, но ето ги и тях:





Милата Жули, на всичкото отгоре, имаше голяма подутина на едната плешка, пълна с кръв и гной. И изтърпя геройски всички манипулации по отстраняването на това нещо.
Стабилизирахме я, излекувахме я и я задомихме, всичкото това за 5-6 месеца. Сега това съкровище живее в Германия, има си любящи стопани и е здрава и красива. Спи в меко легълце, прави големи разходки, хапва си добре.
А като си спомня в приюта - тя се беше предала вече, не й оставаше много...
Сега се казва Франка и живее нов живот:

[cvetikapi]

Благодаря.Но искам първо да ви разкажа историята.Тези три кучета живееха в град Монтана.От нашия кастрационен център ги изловиха,защото живееха в центъра на града ни,а не трябвало да има кучета там.Хванаха ги на петък 13-ти Май.Същия ден адвоката ни отиде да ги види към 14 часа.Бяха там и им каза,че на 14-ти отново ще дойде,за да ги нахрани.На следващия ден,като отиде кучетата ги нямаше.Служителите казаха,че Емил Тафраджийски управителя е на София и че не знаят къде са кучетата,да питаме него.Питахме го около един месец и все не казваше нищо.Преди няколко седмици каза,че ги е закарал в приют Горни Богров.Не знам истина ли е,но съвпада с това,че на 14-ти той беше на София,а точно тогава кучетата ги нямаше там.

[missi]

Тази душа Сара изчезна днес 27.06.2016 г. от кв. Надежда 1. Една възрастна женица се грижи за нея и за още други 2 кучета вече 6 години. На улицата са, но си имат къщички в едно запустяло място и на никого не пречат. Тази вечер ходихме да я търсим, никога не е изчезвала. Жената не спира да плаче, тя дори няма кола за да върви по приютите, но няма да се откаже. От една гумаджийница ни казаха, че са видели колата на Екото. Няма причини да я вземат, защото е кастрирана и чипирана преди 5 години. Не хапе и е много мила. Жената е звъняла вечерта в Екото, но са и казали да се обади утре за да проверят дали са я взели. Имат ли право да взимат, ако не е ухапан никой? Моля, ако я видите, пишете. Снимката е от преди 2 години, сега Сара е с леко побеляла муцунка, но пак си е толкова прекрасна и мила.

[nort2005]

Ще проверя. От снимката виждам, че няма ушна марка. И ушето май не е купирано, кажете това така ли е, защото има значение за търсенето.

А сега имаме нови снимки от Вотан и Карлос - двете сеславчета, щастливо осиновени от едно германско семейство. Огромно е щастието да ги видя толкова спокойни и доволни от живота, след като в спомените ми те са тъжни, омърляни в кал и екскременти и живеещи ден за ден. Но това е то, чудото на задомяването!
Ето ги двамата бивши страдалци, колко са благодарни и толерантни (обичат дори и котката ) !








Соня !

[nort2005]

missi, в 27 June 2016 - 09:33 PM, написа:

Тази душа Сара изчезна днес 27.06.2016 г. от кв. Надежда 1.

На тази дата няма прието такова куче. Но предполагам, че Сара се е намерила, щом не влизате повече в темата.

Относно кучетата от Монтана - за съжаление, куче с жълта ушна марка не е влизало в обектите на "Екоравновесие". Изводите си ги направете сама.

Сега малко снимки от днес. Милите ни сеслсвчета, такова оживление и радост настъпва, щом ни видят! Сигурна съм, че знаят кога да ни очакват, и веселбата започва още преди да влезем в приюта.





Сега пък не мога да си кача снимките. От две седмици съм без моя лаптоп и ми е много трудно, утре ще опитам пак.

Снимка (и)

• 

[Nort3]

Мисля, че вече няма да имам технически проблеми проблеми и ще мога да пиша, когато искам. То такъв невървеж, направо не е истина. Всичко, което можеше да се повреди, излезе от строя. На всичкото отгоре възстановяването беше бавно и с много нерви, въпреки че за всичко си плащам, но така е, може би само тук, не знам. А дано спре тази серия вече.
Това, разбира се, не попречи на железния ни график , защото животинките знаят кога да ни чакат и няма как да ги разочароваме.

Първо искам да споделя добрата новина, че от няколко дни Териса вече е германка! Същата Териса, на която tkusa осигури дом, за да може да се стабилизира и да остане жива, докато Соня намери дом и за нея.
Ето няколко нови снимки /от преди десетина дни/ на момиченцето, легнало върху любимото си диванче, и от разходката след това:





- сладка и нежна госпожичка, много мила и гальовна

А сега ето го момичето и в деня на изпращането. Беше спокойна и се качи сама в буса и легна в клетката. Като че ли знаеше, че за да стигне до своите истински стопани, трябва да мине и през това дълго пътуване. Много умно кученце:



- като малка кравичка, прекрасна е!

Пак да напомня, че не всяко кученце успява да доживее намирането на дом. Ето например в клетката на Териса имаше и едно друго малко /на 5-6 месеца/ момиченце, което миналата седмица умря - ужасна и нелепа смърт, отвратително беше. Затова няма да спра да благодаря на tkusa , защото нейната помощ спасява живот.

[Nort3]

Много благодарности за Бушката , без нея нямаше да мога да пиша тук.

Предвид многото тичане през седмицата - Сеславци, Богров, клиники, приемни домове и какво ли още не, нямам много време за пред екрана, но и споделатези прекрасни снимки не мога да не ги споделя с вас. Когато ги видите, ще започнете да дишате по-леко някак си...
Та ето го - Карли. Едно безкрайно добро същество, обичащо всички хора и кучета. Докаран незнайно защо в Сеславци /вече спрях да проучвам кой-защо, просто времето не достига и за това, пък и има ли значение.../. Отвися си в приюта повече от година, докато му дойде реда и на него.
Соня го изпрати в Германия, и ето какви снимки дойдоха от него. В писмото от новите му стопани пише, че предпочита да тича по поляните, вместо да се излежава на диванчето. Но на нас ни е ясно, че след толкова много време, прекарано в клетка, няма как да е иначе. Първо момчето иска да си навакса пропуснатите километри , а след това има време да се излежава на топлото легло, през зимата.
Ето го Карли в Сеславци, висеше на мрежата и очакваше някой да го погали, поне за малко:





И като вече домашно куче, тичайки на воля по разцъфналите поляни. И е щастлив, щастлив - дано повече приютски кучета доживеят тази свобода, това състояние на духа.
Обичам те, Карли, целувам те и съм щастлива заедно с теб!

[Nort3]

Аби - много добра кучица, прибрана "по сигнал" в Сеславци, където престоя няколко месеца, изпълнени със скука и хрупкане на гранулки .
След това я прехвърлиха в Богров, където е доста по-сложно - големи клетки с много кучета, където никога не може да бъде скучно, и по-малко гранулки. Но момичето успя да се адаптира и дочака късметлийския си ден, когато пристигна в Германия. Соня ! След това е лесно - нов живот със стопани, които я обичат, папкане колкото ѝ душа иска и много разходки - нещо, за което приютските ни кучета могат само да мечтаят.
Има писмо от стопаните на Аби. Казват, че тя много бързо се е вписала в семейството, чувства се комфортно, а те пък съответно са много щастливи с нея. Почти всеки ден правят големи разходки с баткото и негови приятели. Милото момиче, дали помни решетките и бетона в предишния си живот? Пожелавам ѝ дълги безгрижни години и много да радва добрите хора, които я осиновиха.
Целувки, Аби, и много да слушкаш!

- В Богров

И в новия си живот:

[Nort3]

Ето малко снимки и от храненето на сладурковците. Радват се, то какво друго им остава, ние сме почти единствената им връзка с цивилизацията.

[][]

Снимка (и)

• 

[Nort3]

А сега вижте една красавица - Велвет. Добра кучица, Соня успя да ѝ намери дом:

- тази вдясно.

Но точно след това, преди около две седмици, видяхме, че на едното оче има разкъсна рана и много гной. Ухото от същата страна също беше с гной и разни изтечения:





Проф. Аминков каза, че най-вероятно друго куче я е ухапало. И че не може да се оперира окото, докато има толкова много гной, първо трябва да се обработва няколко дни с антибиотик. Е, гнойта намаля и миналия петък професорът оперира Велвет. Аз почти всеки ден ходех при момичето, за да я разхождам по малко, ето я кадифената красавица:



- сладка е, нали?

След два дни трябва да ѝ свалим конците, и вече ще е напълно оправена. Късмет, че я забелязахме, всъщност Соня я видя, че има проблем, иначе можеше да изгуби очето си.
Ако някой има възможност и желание, може да помогне за сметката в Амивет, че имаме и друго пациентче там, и ще го закъсаме...

[Nort3]

Следват снимки от срещите ни със сеславчетата и богровчетата през изминалата седмица. Храним, ваксинираме, гушкаме, говорим им - това е. Те много се радват, когато ни видят, на нас май ни е повече тъжно.
В Сеславци кучетата са под 100, а доста от тях са доста страхливи и не се показват от къщичките, докато наоколо има хора. Та да не се чудите, че всеки път снимаме все едни и същи кучета.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[cvetikapi]

Това куче първото на снимката много прилича на Деби,която издирвам и ми бяха казали,че са я закарали в Богров.Ще прикача и нейна снимка.Помните ли,дали това куче е мъжко или женско?

Снимка (и)

• 
• 
•