Мога само да ви кажа че Рон е.......незнам,аз няма думи просто,той е невероятен.Та за днес - имахме малко трудности с качването в колата,но след много малко време сам реши,че ще е по-добре да се намести до мен на задната седалка.Милия не знаеше къде се намира,но се държа повече от прилично.Все си буташе хубавата муцка в дланите ми,дори си подремна.Но имаше толкова много мъка в тези прекрасни очи......
След това направихме едно кръгче на полянката зад блока-ходи перфектно на повод.В къщи от вратата направо в банята,така де,сещате се в какво състояние беше.Май не му беше особено приятно да се къпе но и това мина.Хапна си добре.Елате сега да видите вече какво става

С мойта Кери се пообикаляха малко,тя седи отстрани и се чуди "Сега да отида или да не отида,това е въпроса".Еми отиде,а Рон реши,че ще се опита ако може да я тупне с всички лапи едновременно.И ухилен до ушите и върти опашка и излъчва цялото щастие на света

И сега четете добре - на "Дай лапа" - моментално се вдигна дясната лапа и се постави в дланта на мъжа ми."Дай другата" - веднага лапата се сменя с лявата.Направо изумях.Сега вече е решил,че е уморен и си легна точно там,където му показах.А пък докато пиша,той дреме дреме,и изведнъж скача идва при мен и се закача с лапа и ме дърпа към себе си.Дава тиквичката да го галя и после пак ляга.Имам чувството,че тъкмо се унася и скача да провери дали сме тук

Странното ми е това,че мойта кучка го прие доста спокойно,имайки предвид енергията и емоционалноста и.Ох,още толкова много положително емоции имам да споделям,ама ......... По-късничко очаквайте снимчици :)
За лапата - едно доста голямо парче от възглавничката буквално му седи като още един пръст.Така на пръв поглед не ми се вижда много възпалено,но това вета ще го каже.Има рана на дясната буза на нивото на окото горе-долу,доста е дълбока,прилича ми на ухапване.Но не се притеснявайте,всичко ще оправим на момчето :)