Изоставен от стопаните си доберман търси нов дом и нови приятели
				
						#81
						
								 
							  
								
						
					
				
				Публикувано: 11 March 2009 - 11:09 AM

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

				
						#83
						
								 
							  
								
						
					
				
				Публикувано: 14 March 2009 - 06:06 PM
 А на колко годинки е, успяхте ли вече да определите приблизително възрастта му. В друга тема пишеше че е на около 3-4, после пък прочетох 6. А кашлицата дано да не е знак за нещо по-сериозно и дано по-скоро да оздравее .
 А на колко годинки е, успяхте ли вече да определите приблизително възрастта му. В друга тема пишеше че е на около 3-4, после пък прочетох 6. А кашлицата дано да не е знак за нещо по-сериозно и дано по-скоро да оздравее .Поздрави и пускайте още снимки на хубавеца !
 
						
						
				
						#84
						
								 
							  
								
						
					
				
				Публикувано: 14 March 2009 - 06:13 PM
Преди малко се смяхме с мъж ми, че ще стане голяма веселба ако се окажа алергичен към ...котки
 
						
						
Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

				
						#87
						
								 
							  
								
						
					
				
				Публикувано: 16 March 2009 - 08:24 AM
сега се отпуснахме и се чувстваме чудесно. Играем, спим в краката на стопанина, ближем крачетата на бебето като се докопаме до тях и продължаваме закачката с Чипс, но вече тонът е друг ... агресията е поне - 50%, даже понякога достига до тихо недоверие
вчера се видяхме с Галя и тя потвърди, това, което вече практически знаехме - кучето не е агресивно. Честито, ще черпим по една кучешка бисквитка
 
						
						
Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

				
						#89
						
								 
							  
								
						
					
				
				Публикувано: 20 March 2009 - 10:07 AM
открихме и другите ни две страсти:
- копаме дупки всякакви. посочваш му обекта, казваш вълшебната дума "дръж, копай, тук" и се почва яко ровене! а в полето направо не можеш да го спреш - къртиците ли надушва, мишки ли - голям лов пада
- птичките. особено врабците накацали на някое дърво. Лай, гоненица, подскача като малко пале наоколо - див и щастлив ... голяма забава пада.
На кила вече почти сме достигнали нужното, въпроса е да не прескочим отвъд оградата, че той е много, много, много лаком /за което не го коря при тия обстоятелства/. ще компенсираме с повечко движение, но и времето да е малко по-така, че вчера и оня ден направо ни отвя...
 
						
						
Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

				
						#90
						
								 
							  
								
						
					
				
				Публикувано: 20 March 2009 - 10:48 AM
 Страхотен пост! Хора и куче, които не познавам ми подарихте малко щастие само като чета тази тема! Благодаря ви, моите адмирации!
 Страхотен пост! Хора и куче, които не познавам ми подарихте малко щастие само като чета тази тема! Благодаря ви, моите адмирации!  Пожелавам ви дълго щастие с Доб-чо! Имам куче от същия приют и знам колко е хубаво да го виждаш, че разцъфва отново пред очите ти, как се радва на всеки миг подарен му живот и колко е хубава усмивката му
  Пожелавам ви дълго щастие с Доб-чо! Имам куче от същия приют и знам колко е хубаво да го виждаш, че разцъфва отново пред очите ти, как се радва на всеки миг подарен му живот и колко е хубава усмивката му   
						
						
				
						#92
						
								 
							  
								
						
					
				
				Публикувано: 20 March 2009 - 12:42 PM
абе... въпрос на уше.
 
 много го бива по газовите атаки. като седна на бюрото той ляга точно под мен и като почне да ги пуска едни тихи, но смъртоносни и една след друга
 все бягам да проветрявам че
 все бягам да проветрявам че   
 да е от храната ... уж е хубава - гранулки, ама знам ли... някакви идеи?

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

				
						#94
						
								 
							  
								
						
					
				
				Публикувано: 20 March 2009 - 05:37 PM
 
						
						
				
						#96
						
								 
							  
								
						
					
				
				Публикувано: 24 March 2009 - 07:59 AM
От сумай ти и време стана тука го тъпча с тия противоалергични хапчета - ефектът е никакъв. Затова вчера обърнахме платната към другия ветеринар да чуем какво ще ни кажат там.
Имаме проблем с дробовете - леки хрипове, както и със сърцето при което също има отклонение от нормалното! Твърде неприятно, но факт. Не е сериозно, ще се полекуваме засега, като изгледите ни да се справим с проблема са много добри.
Но лекаря, при който бяхме потвърди без да иска едно мое наблюдение - че Арни е по-възрастен от 6 години. Това, че не му е побеляла муцуната нищо не означава, защото при кучетата както и при хората това става по различно време - някои тръгват да посребряват на 5, други на 11. А при доберманите като правило е по-късно.
Та той ме пита на колко е кучето, като казах 6 ме погледна изненадано и каза, че подобно заболяване е характерно за доста по-възрастни кучета. Имайки в предвид състоянието на зъбите му /пълна липса на предните резци, повреди по кучешките/, кожата на шията /много набръчкана и увиснала/, очите /хлътнали и леко замътени/... има съвсем реална вероятност Арни да е по-скоро на към 10 години. Разбира се, не мога да бъда сигурна.
Иначе като цяло сме в много добра кондиция, поне що се отнася до лигавенето и игрите с някой попаднал под лапата му стопанин

Must Love Dogs. Must Care. Must Share.

				
						#99
						
								 
							  
								
						
					
				
				Публикувано: 24 March 2009 - 04:17 PM

she offers me protection,
a lot of love and affection- whether I`m right or wrong..
				
						#100
						
								 
							  
								
						
					
				
				Публикувано: 24 March 2009 - 11:45 PM
 То не са усмивки, не са лигавщини...Прекрасен е, не мога да го позная. Шапка ви свалям за това, което сте постигнали с него. Вие сте виновни! Като го знам какъв беше кльощавел, милият как няма да е лаком, лапаше хляб като невидял...абе не искам да си спомням дори каква тъжна муцунка имаше. А относно галенето около зоната на опашката скромно бих предположила, че е възможно старите му стопани да са го поступвали по дупето с ръка и сега да е малко недоверчив. На колкото и годинки да е му пожелавам да живее още 5 пъти по толкова, в прекрасно семейство като вашето това не е невъзможно. Живи и здрави да сте цялата дружина! Наистина сте чудесни! Дай Боже повече Хора като вас
  То не са усмивки, не са лигавщини...Прекрасен е, не мога да го позная. Шапка ви свалям за това, което сте постигнали с него. Вие сте виновни! Като го знам какъв беше кльощавел, милият как няма да е лаком, лапаше хляб като невидял...абе не искам да си спомням дори каква тъжна муцунка имаше. А относно галенето около зоната на опашката скромно бих предположила, че е възможно старите му стопани да са го поступвали по дупето с ръка и сега да е малко недоверчив. На колкото и годинки да е му пожелавам да живее още 5 пъти по толкова, в прекрасно семейство като вашето това не е невъзможно. Живи и здрави да сте цялата дружина! Наистина сте чудесни! Дай Боже повече Хора като вас   
						
						

 Вход
 Вход Регистрация
 Регистрация Помощ
 Помощ 
			
		



 Горе
 Горе Цитиране +
 Цитиране +


 Публикувано: 14 March 2009 - 10:08 PM
 
						
						Публикувано: 14 March 2009 - 10:08 PM
					


 
			
			



 
						
						


 
						
						





