Чау-Говорилня говорим за нашите любими мечета
#1601
Публикувано: 30 April 2010 - 07:55 AM
Вчера, по време на играта на Айра, огромна вълна на щастие се наддигна в гърдите ми. Сякаш присъствам на огромен успех на детето ми - първи стъпки, открит нов талант, злато на олимпийсго състезание! Изпитах щастие, гордост, облекчение и благодарност, че я има!
Радвам се, че тук постоплихме отношенията си, защото не са много хората, с които мога да споделям любовта към кучетата ми. Някои не са се докосвали до тази магия. Дуги, които имат куче, не отварят сърцето си за любовта им, остават на ниво "това е просто едно куче"...Много грешат! Любимеца е това, което прави живота ми завършен и всяка част от сърцето ми - преизпълнена с любов! То е част от пъзела на моя живот:
Децата ми, семейството, работата и те - Айра и Нанук. Без дори само една/един от тях, живота ми няма да е пълен.
Това са моите чувства.
Нека всички споделим!
#1602
Публикувано: 30 April 2010 - 10:51 AM

Нямах време да пиша за съжаление. Искам да се похваля, че гушо вече е официално член на нашето семейство т.е. тази седмица и тримата сме младоженци


Люси, не съм забравила обещанието си...просто беше една малка лудница, за което моля да ме извиниш. Виждам, че сте добре с Ия :-)Ще се обадя като се приберем в София.
tigi, поздравления за смелото Ви решение относно Нанук. Много прекрасни моменти Ви желая заедно с кучовците!
А аз ще се постаря да се включвам вече по-често! Липсвахте ни...да си знаете :-)
#1603
Публикувано: 30 April 2010 - 11:25 AM
#1604
Публикувано: 30 April 2010 - 12:26 PM
- А така и на нея да и се скараш поне веднъж,не само на мен.
Мога да продължавам да пиша цял ден и пак няма да успея да изразя какво чувствам към нея.За това спирам.Знам че и аз и предавам чавешки качества, но всъщност не мисля че те имат по сляби чуства от нас.Напротив мисля ,че те са по добри от нас.
Краси, много се радвам че те виждам и се надявам скоро да намериш време и да си удържиш на обещанието.Радвам се ,че ти и бебо сте добре.Честито за свадбата и да пратиш снимки.Ще имаш много интересни моменти с бебе и куче.Йорк ще забавлява бебето и ще го пази дори от вас.Моята изпитваше такова страхопочитание към Хриси като бебе, стоеше до количката и не отделяше поглед.Ако се разплаче се надвесва и му мармори нещо.Като поизрасна си говореха на един език.Синът ми към никой не се захласваше така от смях както към ВАНДА

Та такива ми ти работи.Просто не крий бебето от Йорк а му позволявай спокоен достъп зада го приеме като част от глупницата и ще се сдобиеш с помошник-гледач.
Р.Р.Името на ИЯ не е случайно ,то беше избрано то мен и съпруга ми за наша дъщеричка.Просто ИЯ

-Вие нали имахте само един син,или нещо не сме разбрали?

#1605
Публикувано: 30 April 2010 - 03:04 PM

kkk, всичо зависи от теб, това което внесеш ти като ред в дома си спрямо хора и животни това ще бъде....С Йорк децата просто стават две, и нито едното не трябва да игнорираш за сметка на другото. Може тук на някой да прозвучи глупаво, но те разбират когато ги пренебрегват, и разбират точно защо ги пренебрегват. Минала съм пътя, бебе и куче са напълно съвместими. Стига да знаеш как да подходиш. Аз изчетох немалко неща, в къщи сме имали дори по две, и те никога не са навредили. Напротив създавали са страхотна хармония, обич и топлина. На ЛС мога да пиша повече или да дам литература. Ия, е много права за всичко, ние гледаме на любимците си като на деца! За някой остава неразбрано, досега ми е болно, че на брат ми съпругата не допуска племенника ми при Сара и Лъки. Тя го учи те са " мръсни, хапят, ще се нацапаш не ги пипай, имат болести....и т.н." В момента Марти е с един куп болести от прекомерната вманиеченост и "стерилност". Винаги трябва да има абсолютна хигиена, но поне за мен децата които са израснали с животни са по-здрави, по-благородни, и състрадателни. Пожелавам ти на този етап лека бременност, а после просто ще възпитаваш две деца, не се плаши!


#1606
Публикувано: 30 April 2010 - 03:16 PM
kkk, в 30 April 2010 - 10:56 AM, написа:

Нямах време да пиша за съжаление. Искам да се похваля, че гушо вече е официално член на нашето семейство т.е. тази седмица и тримата сме младоженци


Люси, не съм забравила обещанието си...просто беше една малка лудница, за което моля да ме извиниш. Виждам, че сте добре с Ия :-)Ще се обадя като се приберем в София.
tigi, поздравления за смелото Ви решение относно Нанук. Много прекрасни моменти Ви желая заедно с кучовците!
А аз ще се постаря да се включвам вече по-често! Липсвахте ни...да си знаете :-)
Когато бях бремена с малката започнах да създавам навици на Лео преди самото раждане. Да не дърпа, да не слага предните лапи върху мен, да не влиза в стаята, определена за бебето: по този начин той не свързваше забраните с появата на бебето и го прие съвсем спокойно. До последно го разхождах сутрин и вечер, с появата на малката той вече знаеше че в тази стая не се влиза не защото там се появи бебе, а защото още преди това стопаните му наредиха така. Единствено не излизах на разходки с кучето и бебето заедно - иначе никакъв проблем не помня да сме имали. По-внимателна бях когато малката започна да пълзи, но вие до тогава имате много време, инак бебето докато е в количка-легло няма никакъв проблем с кучето изобщо - то е на пода все пак.
Лека полека нещата се нареждат от само себе си, малката израсна с Лео и въпреки всичките заплахи от страната на някои неадекватни личности сега е на пет и няма помен от алергии и други глупости, с които ме заплашваха.

Чау - кучето, близнало небето...
#1607
Публикувано: 30 April 2010 - 03:50 PM




#1609
Публикувано: 01 May 2010 - 10:37 AM
Наистина още не мога да реша дали кучо да е с бебето от самото начало или поне месец да са отделно. Неизбежно е всъщност да се виждат. Йорк е постоянно с нас и може би някои ще го определят като грешка, но той спи при нас. Така го научих от бебе и така си и остана...понякога се събуждам вечер и като го чуя да похърква ми става едно спокойно.
И на мен постоянно ми говорят как куче и бебе са несъвместими. В книгите, които погледнах по книжарниците пише да се преустанови контакт с животни...изобщо не ги и купих. Аз съм израснала с кучета, да вярно гледани на двор, но знам какво носи това. И напротив, вярвам, че деца израснали с животни са по-малко склонни към така спряганите алергии.
Иначе аз спрях да излизам с Йорк още преди 2-3 месеца....не съм го искала, просто така се случи и решихме, че е по-добре да не излизам сама с него. Сега излизам с тях двамата за компания :-), а и разходките с него ми липсват. Но пък той става все по-послушен :-). Имахме гости преди около месец - семейство с малко дете. Майката казва, че е имала куче като дете, но малката ужасно се страхува от кучета и котки. Много интересна реакция се получи, майката се страхуваше от гушо в началото и страха се предаваше на детето, което пищеше щом той се приближи. 2 часа по-късно детето вече го викаше да се галят и му даваше да яде от ръчичка. Обясних на майката, че тя насажда страха у детето, като първата реакция естествено е да го вдигне на ръце и така му показва, колко страшно е кучето. Мисля, че си тръгнаха доволни и решени да преодолеят страха си, че нещо може да се случи. Не разбирам хората, които предават собствените си чувства и страхове на другите, особено пък, колко е мръсно и лошо кучето...Майка ми също в началото не го обичаше, рядко се виждат, но свикна....дори успява да преглътне разръфаните килими и другите поразии :-)
О, имахме и друга случка на която аз слава богу не присъствах. Домашно куче два пъти по-голямо от гушо го нападнало, прибраха се с одраскано вратле, а аз си изкарах ангелите. Интересното в случая е било, че гушо които никога не е проявявал агресия особено към себеподобни е ръмжал и се е защитавал. Трудно повярвах, защото той от бебе умира да се запознава с кучовци и обикновено ги скапва от целувки :-) Никога не е ръмжал или пък налитал на бой и хапане, но факт - ръмжал е и е искал да ухапе нахалника.
Такива неща от нас :-) И не на последно място, много са се разхубавили другите кучовци :-) Ние в Смолян видяхме две чаута - едното дойде и нападна гушо, разхождаше се сам, другото видяхме от колата - разкошно, сресано, с огромна козина, за която малко му завидях, ние нали сме си плешовци :-)
#1610
Публикувано: 01 May 2010 - 11:29 AM
#1611
Публикувано: 01 May 2010 - 11:38 AM
чау имат подвеждаща визия. Подценяват ги както хората, така и другите кучета - върви си една плюшена играчка, що пък да не я намачкам - вика си човека на акъла. Що пък да не я нападна - вика си кучето на акъла. Само че изненадата им е пълна когато "играчката" вади едни съвсем истински зъби. Те не се предават, аз не съм виждала чау в позата на подчинение по време на един търкал: легнал по гръб и размахал лапите с предаващ се писък. За това по времето на разходките въртя с главата на 360 градуса, защото другите кучета не ни обичат особено като порода и често нападат моят любим крокодил, а той си умира от кеф да им покаже кой командва парада, и колкото са по-големи толкова по-добре за него, ама лошата му майка не дава:-))))
дребните кучета и женски ги игнорира, дори и да го нападнат най-много да им изръмжи, но гледа просто да се скатае, но мъжки ли е и напада ли го сериозно - дръъъъъъъъъж сеееееееееееее, става страшно.
няма нищо в това че куч спи в спалнята ви, но като се роди детето имай впредвид че просто можеш да се спънеш в него сънена като ставаш за нощно кърмене или смяна на пелени, аз от тази гледна точка в стаята, която бе определена за детска, забраних на Лео да влиза.

Чау - кучето, близнало небето...
#1612
Публикувано: 01 May 2010 - 01:33 PM


#1613
Публикувано: 01 May 2010 - 04:50 PM
А, Фурия, за визията и зъбите е абсолютно вярно. Но досега колкото и пъти да са го нападали, а те не са много и да чукам на глава нямаме поражения освен това последното одраскване, Йорк пищеше и беше винаги в позата на подчинения. Може би защото на старата поляна всички се познаваха и бяха страшно дружелюбни с много малки изключения. Вече свикна и на новото място, че в един момент нещата бяха страшни. Много го беше страх да остава сам и само като види, че се стягаме да излизаме отива в коридора и няма прибиране в стаята. А сега : Ти оставаш тук, Йорк. - сяда си в стаята, няма скимтене, няма драскане по вратата.
Веси, с тази нова визия на форума не мога да си открия ЛС, но ще ги преборя съвсем скоро да пиша :-)
#1614
Публикувано: 01 May 2010 - 07:17 PM

Нагръдника ни е точен, но ако поръчваш пак ще включа за един от по-големите. Много сме доволни с Ира, вече се разходихме с него навън и тя ходи важно, важно.

Още веднъж БЛАГОДАРЯ!
#1615
Публикувано: 01 May 2010 - 08:01 PM

Паръчала съм и дано да донесе.Аз от големите се отказах щот много висяха.Ама сега за мен и за теб дано да има.Че нали ще ни шишкавеят момичетата

kkk, изобщо не пречи кучето в стаята, не слушай кой какво ти говори около теб.Важно е ти да си спокойна

#1616
Публикувано: 01 May 2010 - 08:19 PM
Още веднъж огромно благодаря!
#1617
Публикувано: 01 May 2010 - 09:34 PM
С пълното съзнание за това,че много от вас ще ме критикуват,но силно се надявам за съвет....
Та... моето мече вече е на 11 месеца, от 10 месеца сме заедно с него.
В началото когато го взехме всичко беше супер,беше лято имах много врема за него,тъй като децата
си бяха в къщи за лятото през целия Август месец(детскити градини в нашето градче винаги тогава почиват).Той е третото голямо щастие след децата ми и определено не го възприемам само като едно куче..
Но от няколко месеца ми се налага да работя по 11-12 часа на ден и времето наистина за нищо не ми стига.Най-лошото е ,че мечето ми по цял ден е само.... това просто ме убива.Чесно ви казвам за децата не се тревожа толкова,колкото за него.Той по цял ден спи(поне така си мисля,защото когато се прибера нямаме направени нито поразии нито нещо ми подсказва да си е е играл).Още щом вляза скачам в маратонките и излизаме понякога това е и 10 вечерта :( Но общо взето кучето ми е изпаднало в такава апатия,че единствено се вълнува,когато излизаме и когато му слагам да яде.... ужасно се чувствам,защото с времето и той някак се отдръпва от мен.Не ме търси за игра,аз кото ходя да го бутам да си играем само ме поглежда едно такова отегчително и изобщо не ме отразява.Положението се влоши още повече сега с тази екзема по гръбчето му.Като ме види със спрея и почва едно гонене из апартамента...не мога да го хвана.А положението с ресането е просто отчайващо.На моменти дари го натискам със сила,за да го задържа и да го посреща до колкото е възможно.Вече е много силен и понякога ми е трудно да се справям сама,но помощ от мъжа ми не търся,защото той пък от своя страна ми се дразни за това,че само с Майк се занимавам и говоря през малкото време в което сме заедно.
Та така... кучето ми е много умърлушено,липсва му моето внимание,защото децатам ми са малки едното е на 6г,а другото на 5г и си играят с техните си играчки и много не играят с него.Понякога дъщеря ми се заиграва с него и го виждам как той се съживява направо,но когато аз искам да си играем,всичко спира и Майк пак отива да си полегне някъде....
Много ми е гадно... незнам как да си върна кучето отново... как да постъпя и да го накарам отново да сме приятели....дори и през малкото време което имам за него....
Поста ми стана много дългичак..благодаря на всеки,който си направи труда да ме "изслуша", защото на никой не мога да кажа тази си мъка.Повечето хора около мен го възприеумат като "едно куче" и винаги ми се отговаря с нещо подобно на това( Абе стига се побърква,той е само едно куче...нищо му няма)
Благодяря ви !
#1618
Публикувано: 01 May 2010 - 10:03 PM
#1619
Публикувано: 01 May 2010 - 10:14 PM
се занимава с него.Навън не играе..разхожда ме се,гоним котки заглеждаме се по кучета и толкова.
Ако реша докато сме навън да спра да поговоря с някой става много нервен и не иска да стои въпреки примерно,че вече сме се разходили.
#1620
Публикувано: 01 May 2010 - 10:29 PM