[tigi]

Хич не е смешно, че толкова я обичаш, ИА. Толкова са прекрасни със странните си характери, така тактично изразяват любовта си, толкова търпение притежават...А с тези топли очи като те погледнат - разтапяш се.
Вчера, по време на играта на Айра, огромна вълна на щастие се наддигна в гърдите ми. Сякаш присъствам на огромен успех на детето ми - първи стъпки, открит нов талант, злато на олимпийсго състезание! Изпитах щастие, гордост, облекчение и благодарност, че я има!
Радвам се, че тук постоплихме отношенията си, защото не са много хората, с които мога да споделям любовта към кучетата ми. Някои не са се докосвали до тази магия. Дуги, които имат куче, не отварят сърцето си за любовта им, остават на ниво "това е просто едно куче"...Много грешат! Любимеца е това, което прави живота ми завършен и всяка част от сърцето ми - преизпълнена с любов! То е част от пъзела на моя живот:
Децата ми, семейството, работата и те - Айра и Нанук. Без дори само една/един от тях, живота ми няма да е пълен.
Това са моите чувства.
Нека всички споделим!

[kkk]

Привет и от нас след дълго отсъствие
Нямах време да пиша за съжаление. Искам да се похваля, че гушо вече е официално член на нашето семейство т.е. тази седмица и тримата сме младоженци . Другата новина е, че след няколко месеца (живот и здраве де) ще си има компания - човешко бебе. Искрено се надявам да си допаднат и да нямаме проблеми . По този повод всички съвети от хора минали по този път са добре дошли :-) Омръзна ми да ме питат, какво ще правим с кучето...

Люси, не съм забравила обещанието си...просто беше една малка лудница, за което моля да ме извиниш. Виждам, че сте добре с Ия :-)Ще се обадя като се приберем в София.

tigi, поздравления за смелото Ви решение относно Нанук. Много прекрасни моменти Ви желая заедно с кучовците!

А аз ще се постаря да се включвам вече по-често! Липсвахте ни...да си знаете :-)

[tigi]

Хех! Човешко бебе, успех и безпроблемна бременност!

[IA---]

tigi,Аз какво да кажа по въпроса.Мисля ,че речника ми е беден да изразя точно какво чуствам.ИЯ е моето акумолаторче.Тя осмисля живота ми и ми дава толкова радост и топлина.Тя е неделима част от моето семейство , тя е душичката ми.Не си представям как може да се обърна и тя да не е до мен.Силно се надявам ,че и тя изпитва същата привързаност, която аз от моя страна оприличавам като мания.Обичам погледа и усмивката и. Да моята сладурка се усмихва.На моменти направо се смее.Обичам когато се разхождаме и върви върви и се обръща,поглежда ме в очите.А в тях чета радост от факта ,че сме заедно. Кагато се прибирам у дома изпитвам такова умиление от начина по който ме посреща.По някога си зарязвам работа и се прибирам без причина само за да усетя отново това чуство.Никой не ме посреща както тя го прави.Или аз поне не усещам същото.Такава чиста любов.Обичам я както обичам сина си, гледам я както гледам него.Много често семейството ми ме ревнува от нея.Вчера тя направи една глупост от вън и аз и се скарах защото се уплаших за нея/тръгна да пресича заради друго куче и повода заяде и малък шанс че не минаваха коли в този момент/ Хриси-синът ми вика.
- А така и на нея да и се скараш поне веднъж,не само на мен.
Мога да продължавам да пиша цял ден и пак няма да успея да изразя какво чувствам към нея.За това спирам.Знам че и аз и предавам чавешки качества, но всъщност не мисля че те имат по сляби чуства от нас.Напротив мисля ,че те са по добри от нас.

Краси, много се радвам че те виждам и се надявам скоро да намериш време и да си удържиш на обещанието.Радвам се ,че ти и бебо сте добре.Честито за свадбата и да пратиш снимки.Ще имаш много интересни моменти с бебе и куче.Йорк ще забавлява бебето и ще го пази дори от вас.Моята изпитваше такова страхопочитание към Хриси като бебе, стоеше до количката и не отделяше поглед.Ако се разплаче се надвесва и му мармори нещо.Като поизрасна си говореха на един език.Синът ми към никой не се захласваше така от смях както към ВАНДА -предишнато ми куче.Играеха си с играчките и тя го дърпаше с проходилката.Много я тормозеше милата, бъркаше и в очите ,ушите и устата.Хапеше я за носа ,а тя го търпеше милата като имаш в предвид че никой освен семейството не можеше да си позволи да я пипне.Направих и едно легло високо да не я стига ,но тя като заспи обичаше да и виси главата надолу.И познай ,жална и майка като я докопа.Обожаваше всичиките и дупки, да види какво има в тях.
Та такива ми ти работи.Просто не крий бебето от Йорк а му позволявай спокоен достъп зада го приеме като част от глупницата и ще се сдобиеш с помошник-гледач.

Р.Р.Името на ИЯ не е случайно ,то беше избрано то мен и съпруга ми за наша дъщеричка.Просто ИЯ първа влезе в нашият дом и получи това име.Не рядко когато говорим за нея хората около нас не съзнават,че говорим за куче-дете.Често отговарям на въпроса.
-Вие нали имахте само един син,или нещо не сме разбрали?

[sara92]

tigi, много се радваме за новото попълнение Нанук, само ще напиша БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ заедно!

kkk, всичо зависи от теб, това което внесеш ти като ред в дома си спрямо хора и животни това ще бъде....С Йорк децата просто стават две, и нито едното не трябва да игнорираш за сметка на другото. Може тук на някой да прозвучи глупаво, но те разбират когато ги пренебрегват, и разбират точно защо ги пренебрегват. Минала съм пътя, бебе и куче са напълно съвместими. Стига да знаеш как да подходиш. Аз изчетох немалко неща, в къщи сме имали дори по две, и те никога не са навредили. Напротив създавали са страхотна хармония, обич и топлина. На ЛС мога да пиша повече или да дам литература. Ия, е много права за всичко, ние гледаме на любимците си като на деца! За някой остава неразбрано, досега ми е болно, че на брат ми съпругата не допуска племенника ми при Сара и Лъки. Тя го учи те са " мръсни, хапят, ще се нацапаш не ги пипай, имат болести....и т.н." В момента Марти е с един куп болести от прекомерната вманиеченост и "стерилност". Винаги трябва да има абсолютна хигиена, но поне за мен децата които са израснали с животни са по-здрави, по-благородни, и състрадателни. Пожелавам ти на този етап лека бременност, а после просто ще възпитаваш две деца, не се плаши!

[Furia_S]

kkk, в 30 April 2010 - 10:56 AM, написа:

Привет и от нас след дълго отсъствие
Нямах време да пиша за съжаление. Искам да се похваля, че гушо вече е официално член на нашето семейство т.е. тази седмица и тримата сме младоженци . Другата новина е, че след няколко месеца (живот и здраве де) ще си има компания - човешко бебе. Искрено се надявам да си допаднат и да нямаме проблеми . По този повод всички съвети от хора минали по този път са добре дошли :-) Омръзна ми да ме питат, какво ще правим с кучето...

Люси, не съм забравила обещанието си...просто беше една малка лудница, за което моля да ме извиниш. Виждам, че сте добре с Ия :-)Ще се обадя като се приберем в София.

tigi, поздравления за смелото Ви решение относно Нанук. Много прекрасни моменти Ви желая заедно с кучовците!

А аз ще се постаря да се включвам вече по-често! Липсвахте ни...да си знаете :-)

Когато бях бремена с малката започнах да създавам навици на Лео преди самото раждане. Да не дърпа, да не слага предните лапи върху мен, да не влиза в стаята, определена за бебето: по този начин той не свързваше забраните с появата на бебето и го прие съвсем спокойно. До последно го разхождах сутрин и вечер, с появата на малката той вече знаеше че в тази стая не се влиза не защото там се появи бебе, а защото още преди това стопаните му наредиха така. Единствено не излизах на разходки с кучето и бебето заедно - иначе никакъв проблем не помня да сме имали. По-внимателна бях когато малката започна да пълзи, но вие до тогава имате много време, инак бебето докато е в количка-легло няма никакъв проблем с кучето изобщо - то е на пода все пак.
Лека полека нещата се нареждат от само себе си, малката израсна с Лео и въпреки всичките заплахи от страната на някои неадекватни личности сега е на пет и няма помен от алергии и други глупости, с които ме заплашваха.

[IA---]

Ооооо, тя Краси ще се справи, гарантирам .С тази любов и привързаност коята изпитва към Йорк ще е страхотна майка и на двете си деца.Няма човек който да обича животните и да не страхотен родител и да не е намерил правилният път. Нормално е сега да се чуди как са нещата, но при второто човешко бебе вече ще е експерт.Да е жива и здрава и тя и бебенце и нещата ще си дойдат от самосебе си.Тя бременоста е минала полвината, най проблемната част,така че всичко ще е наред.Аз знаех ама не ви казах .Нека ви ..... Сега чакам и Марина да се похвали и нашият форум ще се напълни с бебета.Да са ни живи и здрави.

[сесе]

Честито и от мен!

[kkk]

Момичета, Благодаря Ви!
Наистина още не мога да реша дали кучо да е с бебето от самото начало или поне месец да са отделно. Неизбежно е всъщност да се виждат. Йорк е постоянно с нас и може би някои ще го определят като грешка, но той спи при нас. Така го научих от бебе и така си и остана...понякога се събуждам вечер и като го чуя да похърква ми става едно спокойно.
И на мен постоянно ми говорят как куче и бебе са несъвместими. В книгите, които погледнах по книжарниците пише да се преустанови контакт с животни...изобщо не ги и купих. Аз съм израснала с кучета, да вярно гледани на двор, но знам какво носи това. И напротив, вярвам, че деца израснали с животни са по-малко склонни към така спряганите алергии.
Иначе аз спрях да излизам с Йорк още преди 2-3 месеца....не съм го искала, просто така се случи и решихме, че е по-добре да не излизам сама с него. Сега излизам с тях двамата за компания :-), а и разходките с него ми липсват. Но пък той става все по-послушен :-). Имахме гости преди около месец - семейство с малко дете. Майката казва, че е имала куче като дете, но малката ужасно се страхува от кучета и котки. Много интересна реакция се получи, майката се страхуваше от гушо в началото и страха се предаваше на детето, което пищеше щом той се приближи. 2 часа по-късно детето вече го викаше да се галят и му даваше да яде от ръчичка. Обясних на майката, че тя насажда страха у детето, като първата реакция естествено е да го вдигне на ръце и така му показва, колко страшно е кучето. Мисля, че си тръгнаха доволни и решени да преодолеят страха си, че нещо може да се случи. Не разбирам хората, които предават собствените си чувства и страхове на другите, особено пък, колко е мръсно и лошо кучето...Майка ми също в началото не го обичаше, рядко се виждат, но свикна....дори успява да преглътне разръфаните килими и другите поразии :-)
О, имахме и друга случка на която аз слава богу не присъствах. Домашно куче два пъти по-голямо от гушо го нападнало, прибраха се с одраскано вратле, а аз си изкарах ангелите. Интересното в случая е било, че гушо които никога не е проявявал агресия особено към себеподобни е ръмжал и се е защитавал. Трудно повярвах, защото той от бебе умира да се запознава с кучовци и обикновено ги скапва от целувки :-) Никога не е ръмжал или пък налитал на бой и хапане, но факт - ръмжал е и е искал да ухапе нахалника.
Такива неща от нас :-) И не на последно място, много са се разхубавили другите кучовци :-) Ние в Смолян видяхме две чаута - едното дойде и нападна гушо, разхождаше се сам, другото видяхме от колата - разкошно, сресано, с огромна козина, за която малко му завидях, ние нали сме си плешовци :-)

[сесе]

Моята голяма дъщеря, когато беше на 2 г. я нападна куче(беше болонка, тя си седеше на една пързалка и си играеше с пясъка, неочаквано върху нея скочи кучето и сигурно и се е сторило нещо голямо и страшно) от тогава изпитваше неописуем страх от кучета. Като видеше куче се качваше на пейката и се изпотяваше цялата, изпитваше направо ужас. Какво ли не правих за да преодолеем този страх от кучета и с всички хора с които говорехме ме съветваха да си вземем куче в къщи и така ще преодолее страха. След дълго мислене накрая решихме да го направим и взехме Ира( първата вечер мъжът ми като донесе Ира в къщи, дъщеря ми се качи най-отгоре на дивана от страх, започна да гледа как малката ми дъщеря си играе с нея, постепенно видя, че няма нищо страшно и сега тя най-много се грижи за нея, вече няма никакъв страх от кучета) Ира направи това чудо за нас.

[Furia_S]

Краси,
чау имат подвеждаща визия. Подценяват ги както хората, така и другите кучета - върви си една плюшена играчка, що пък да не я намачкам - вика си човека на акъла. Що пък да не я нападна - вика си кучето на акъла. Само че изненадата им е пълна когато "играчката" вади едни съвсем истински зъби. Те не се предават, аз не съм виждала чау в позата на подчинение по време на един търкал: легнал по гръб и размахал лапите с предаващ се писък. За това по времето на разходките въртя с главата на 360 градуса, защото другите кучета не ни обичат особено като порода и често нападат моят любим крокодил, а той си умира от кеф да им покаже кой командва парада, и колкото са по-големи толкова по-добре за него, ама лошата му майка не дава:-))))

дребните кучета и женски ги игнорира, дори и да го нападнат най-много да им изръмжи, но гледа просто да се скатае, но мъжки ли е и напада ли го сериозно - дръъъъъъъъъж сеееееееееееее, става страшно.

няма нищо в това че куч спи в спалнята ви, но като се роди детето имай впредвид че просто можеш да се спънеш в него сънена като ставаш за нощно кърмене или смяна на пелени, аз от тази гледна точка в стаята, която бе определена за детска, забраних на Лео да влиза.

[IA---]

О,kkk мила не ги разделяй.Така Йорк ще разбере, че го игнорираш.Точно пък първите 1-2 месеца когато бебо само спи, Йорк няма изобщо да те притеснява.Няма да имаш ядове повярвай. Но ако все пак решиш се кандидатирам за времена гледачка на този сладур На ИЯ ще и е много забавно

[kkk]

Люси, благодаря много, но изобщо не ми е хрумвало да ги разделям по този начин в смисъл да го пращам някъде :-) Не бих издържала без него. По-скоро мислех за нещо като варианта на Фурия,първоначално да не влиза в стаята на бебето, но живот и здраве мисля, че някак си тогава на момента ще преценим и решим. Трудно ще ми е да му забраня да влиза някъде където до вчера е спал :-)
А, Фурия, за визията и зъбите е абсолютно вярно. Но досега колкото и пъти да са го нападали, а те не са много и да чукам на глава нямаме поражения освен това последното одраскване, Йорк пищеше и беше винаги в позата на подчинения. Може би защото на старата поляна всички се познаваха и бяха страшно дружелюбни с много малки изключения. Вече свикна и на новото място, че в един момент нещата бяха страшни. Много го беше страх да остава сам и само като види, че се стягаме да излизаме отива в коридора и няма прибиране в стаята. А сега : Ти оставаш тук, Йорк. - сяда си в стаята, няма скимтене, няма драскане по вратата.

Веси, с тази нова визия на форума не мога да си открия ЛС, но ще ги преборя съвсем скоро да пиша :-)

[сесе]

Ия, много, много ти благодаря! Страхотна си!
Нагръдника ни е точен, но ако поръчваш пак ще включа за един от по-големите. Много сме доволни с Ира, вече се разходихме с него навън и тя ходи важно, важно.
Още веднъж БЛАГОДАРЯ!

[IA---]

сесе Е, хайде пусни снимчици де
Паръчала съм и дано да донесе.Аз от големите се отказах щот много висяха.Ама сега за мен и за теб дано да има.Че нали ще ни шишкавеят момичетата А стегна ли го.

kkk, изобщо не пречи кучето в стаята, не слушай кой какво ти говори около теб.Важно е ти да си спокойна Щ е видиш всичко ще е наред.

[сесе]

Ия, не и е стегнато, точно и е, закопчавам го на предпоследното закопчаване, като си сложа пръстите под него има някъде около два пръста разстояние.За сега и е идеално, но в момента сме плешковци и незнам като ни порасне козината как ще е, сигурно ще и е добре, но е хубаво да си имаме и резерва. Утре ще я снимам и ще кача снимки.
Още веднъж огромно благодаря!

[`Боби`]

Здравйте момичета! Тези дни ми е много скапано и реших да си споделя с вас.
С пълното съзнание за това,че много от вас ще ме критикуват,но силно се надявам за съвет....
Та... моето мече вече е на 11 месеца, от 10 месеца сме заедно с него.
В началото когато го взехме всичко беше супер,беше лято имах много врема за него,тъй като децата
си бяха в къщи за лятото през целия Август месец(детскити градини в нашето градче винаги тогава почиват).Той е третото голямо щастие след децата ми и определено не го възприемам само като едно куче..
Но от няколко месеца ми се налага да работя по 11-12 часа на ден и времето наистина за нищо не ми стига.Най-лошото е ,че мечето ми по цял ден е само.... това просто ме убива.Чесно ви казвам за децата не се тревожа толкова,колкото за него.Той по цял ден спи(поне така си мисля,защото когато се прибера нямаме направени нито поразии нито нещо ми подсказва да си е е играл).Още щом вляза скачам в маратонките и излизаме понякога това е и 10 вечерта :( Но общо взето кучето ми е изпаднало в такава апатия,че единствено се вълнува,когато излизаме и когато му слагам да яде.... ужасно се чувствам,защото с времето и той някак се отдръпва от мен.Не ме търси за игра,аз кото ходя да го бутам да си играем само ме поглежда едно такова отегчително и изобщо не ме отразява.Положението се влоши още повече сега с тази екзема по гръбчето му.Като ме види със спрея и почва едно гонене из апартамента...не мога да го хвана.А положението с ресането е просто отчайващо.На моменти дари го натискам със сила,за да го задържа и да го посреща до колкото е възможно.Вече е много силен и понякога ми е трудно да се справям сама,но помощ от мъжа ми не търся,защото той пък от своя страна ми се дразни за това,че само с Майк се занимавам и говоря през малкото време в което сме заедно.
Та така... кучето ми е много умърлушено,липсва му моето внимание,защото децатам ми са малки едното е на 6г,а другото на 5г и си играят с техните си играчки и много не играят с него.Понякога дъщеря ми се заиграва с него и го виждам как той се съживява направо,но когато аз искам да си играем,всичко спира и Майк пак отива да си полегне някъде....
Много ми е гадно... незнам как да си върна кучето отново... как да постъпя и да го накарам отново да сме приятели....дори и през малкото време което имам за него....

Поста ми стана много дългичак..благодаря на всеки,който си направи труда да ме "изслуша", защото на никой не мога да кажа тази си мъка.Повечето хора около мен го възприеумат като "едно куче" и винаги ми се отговаря с нещо подобно на това( Абе стига се побърква,той е само едно куче...нищо му няма)
Благодяря ви !

[tigi]

Радва ли ти се, когато се прибираш в къщи? Навън играе ли, или е отново апатичен?

[`Боби`]

Радва ми се ,но не така като преди.Интересно е,че се радва много на мъжа ми ,а той изобщо не
се занимава с него.Навън не играе..разхожда ме се,гоним котки заглеждаме се по кучета и толкова.
Ако реша докато сме навън да спра да поговоря с някой става много нервен и не иска да стои въпреки примерно,че вече сме се разходили.

[sara92]

Боби, не се притеснявай, в по-горен пост точно това писах, че любимците ни разбират когато ги игнорираме. На теб ти остава малко време единственото което може да направиш е му покажеш, че го обичаш. Гледай да го събереш в почивен ден с други кучета на разходка, забележи как се държи има ли хъс за игра с тях,....например Сара играе с други кучета Лъки неможе. Вечер Лъки идва в спалнята и спи до леглото ми, това е привилегия показва му, че го обичам, галим се допоследно преди лягане и като заспи, както писа kkk, ми е страшно спокойно като го чуя да похърква!Сара спи в детската, когато е омърлушена и се разрешава да се качи на леглото, иначе и е забранено, тогава не спира да маха с опашка, че е радостна. Тоест разбрала е вниманието.Същото е с храната, давам им сладко единствено във вид на обикновенни бисквиди, разбери какво харесва и го зарадвай с лакомство веднага щом се прибереш, просто малки жестове на внимание. Идва лято това предразполага за разходки и почивки, дано успеем да заведем и любимците си извън дома.