Galiadogs, в May 18 2009, 12:27 AM, написа:
Тук е проблема с нашето куче. И то е ловно. И то се обучава. Никога не съм споменавал, че не искам да бъде тренирано, обучавано и т.н. Казах, че то не винаги стои на 10-15 метра от мен. Понякога е на 150. Тогава, когато му подам команда, било то с викане или свирене, то много добре я чува, сигурен съм. Но не винаги изпълнява.
Когато е на 10-20 метра от нас в 90% от случаите спира да тича към животното което е видяло, щом му зададем команда (казвам 90, защото понякога кучето е разгонено или пък прекалено интересно). Това ме удовлетворява, тоест знам, че с времето контрола ще се подобри.
Просто ми беше интересен подхода с който учите кучето да ви слуша дори и на 150 метра. Ако постигна този контрол няма да ме е страх дали той ще убие животно или ще се окаже в опасна ситуация.
Ще разкажа какво съм видял и какво ми е харесало: Преди месец-два бяхме на голяма разходка сред природата и имахме щастието да се разхождаме заедно с две ловни кучета. Да, знам, че от ловно до ловно има много разлика, но нека не се хващаме толкова за думите. Нашето куче, като най-малко, постоянно беше с големите и нямаше никакви проблеми. А те, от своя страна, тичаха съвсем спокойно, отдалечаваха се сигурно и над 200 метра, но никога не изчезваха безследно - общо взето ни обикаляха в един голям радиус. Това, което ми хареса бе, че изпълняваха всяка команда, без значение от разстоянието - идваха щом им се подсвирне. И въпреки че бяха обучени да носят птици, няколко пъти срещахме кокошки, но те спираха да ги гонят щом им се кажеше. Само веднъж, поради нашата разсеяност, бяха хванали една, но я оставиха веднага щом им се каза. Само нашия малак 'градски' лигьо се инатеше и се правеше на мъж.
Според мен, тези кучета слушат толкова много, защото принципно са свободни - знаят, че команди се подават рядко и те трябва да се изпълняват задължително. За жалост живеем в София и постоянно е нужно да командваме кучето си - спри тук, за да не те блъсне кола; не ходи там, защото децата ги е страх от теб; не яж това, някой лош човек го е изхвърлил и т.н. А кучето не е моят роб, който е щастлив от това, че съществува. То иска да тича, да играе, да лае, да се рови из земята, иска да бъде независимо до колкото е позволено. Това искам и аз.
В крайна сметка, някой може ли да даде някой съвет за това как да подобрим контрола над кучето си БЕЗ значение дали е на 3 или 30 метра? За жалост, в повечето от отговорите не виждам конкретни идеи, а по-скоро упреци и безцелни заяждания. Аз също не мога да нося топка навсякъде със себе си, нито пък кучето ми ще е доволно цял живот да я гони. И понеже някой от вас са експерти в обучението на кучета - питам, защото не съм достатъчно компетентен.