Бях се зарекла да не пиша повече в подобни теми, защото каквото и да напишеш - все си виновен... за някого.
Ако водиш кучето си на повод - крив си, ако е пуснато - пак си сбъркал...
Как очакваме някакви си чиновници, дето куче не са виждали в живота си, да ни съчинят наребди, регулиращи правилата в "кучкарското общество", като ние самите не можем да се разберем кое е "етично" и кое - не.
rimela точно за това говоря , че когато имате проблем с разходките в парка на повод - не трябва да ходите там ,а на полянката където може да пуснете вашето куче.
Ами полянката е в парка - до там вървим по алеята, няма как да прелетим...
А по алеята, бъкана със свободно разхождащи си кучета, как да вървим - на повод или не?
Как е угодно на правоимащите "владетели на парка", дето кучетата им били, видите ли, неагресивни - следователно те отговорност за поведението им не носят, могат да веят кучетата им уши както им хрумне, а ако някой не му харесва - да ходи в гората?
Е, аз лично, слава богу, проблеми с моето куче нямам - ВЕЧЕ! Имах, докато беше по-малка - тичаше "да се запознава", досаждаше, лаеше по деца... Що нерви изхабих - аз си знам, но постигнах своето. Справих се някак с проблемите, сега мога да избирам - да я водя на повод или без. Сигурна съм, че мога да я контролирам, познавам й реакциите и мога да ги предвидя. Мога да я извикам и вържа при необходимост, мога да мина с нея през глутница кучета, детска градина на разходка или покрай масите на ресторант с пържоли в чиниите - без проблеми, стига овреме да "поема командването". Мога да я укротя бързичко, ако се разпали. Мога да я извикам в разгара на игра с друго куче - ще дойде.
Мога ... още много неща. И какво от това - просто направих това, което зависи от мен.
И не мисля, че заслугата е само моя - просто кучо е такъв, че успях.
Съчувствам на хората, които не могат да се похвалят с такова нещо - не те са лоши стопани или кучетата им - изчадия адови, просто са ... проблемни.
Лошо няма, ами такива са им - какво, да ги тепат ли? Или да ги пратят на село на синджир, само защото не са дотолкова "социализирани", че да позволят на всеки срещнат човек или куче да им се качи на главата? Единствено важното е стопанът на такова куче да отчита реално и трезво проблемите му и да реагират с адекватни мерки.
Най-простата от всички - да си ги води на повод. Ако трябва - и с намордник, той да си прецени. Ако не може да се справи с кучето си и на повод - ами не в парка! Всеки отговаря за кучето си - сам решава как да постъпи, за да гарантира, че то е безопасно за другите.
А задачата на стопани като мен - да не допускат кучето им, вързано или не, да досажда или предизвиква тези, дето са на повод, защото стопаните им са преценили, че така трябва.
Защо - не е моя работа да знам. Може да е агресивно. Може да е болно. Може да е страхливо. Може да е ... всякакво! Не е моя работа да знам, така са си преценили.
От мен - "Линда, тук! Тук до мен!" - и отминаваме. Ама искала да подуши - ами няма да души! Хората са си вързали кучето - имат си основания. Аре ние по пътя си, те по своя си ... това е!
Е, ако явно покажат, че нямат нищо против запознанство - оставям моята да отиде да се подушат, какво пък толкова... Но да досажда на вързано куче - никогиш, знам от собствен опит колко е неприятно за другата страна и не го допускам!
Разбира се, на кучешката полянка е друго - там всички са пуснати от повод, което означава, че стопаните им гарантират неагресивност. Моя задача е да преценя дали да я пусна там - зависи от много неща, най-вече от компанията. Ако я заведа там - значи може да се чувства свободна.
Душат се, разбира се, общуват помежду си по кучешки. Не е моя работа като стопанка да се намесвам - кучето ми знае, че е свободно да избира с кого да общува, с кого да играе, кого да игнорира... Намесвам се рядко - моята все пак е достатъчно голяма и социализирана, за да се оправя сама, без мен, в кучешките си отношения. Ако се намеся - значи има защо, не одобрявам поведението й и тя бързичко разбира защо. Изключително рядко се налага, слава богу.
Та това е моя Етичен кодекс на разходката - неформалните правила на кучкаря на разходка.
Девиз - "Прави си кефа и не пречи на другите да си го правят!"
За жалост не срещам винаги съмишленици, макар че и това се случва понякога.
Та това беше от мен.
Лека вечер и ... приятни разходки! За вас и за тези, които срещате по пътя си...