[shifter]

И днес, както всеки - или почти всеки - ден се сблъсквам с примери за абсурдно човешко безумие по време на редовната разходка. Чудно защо ли още се ядосвам?! Несъмнено има и нормални разхождащи се, има и побъркани в обратна посока такива (тях повече ги уважавам), но...
Да видим...
Откакто се разхождаме там, където се разхождаме, имам в действие идиотска и дразнеща за мен тактика за криене зад храсти и мастодонтски паметничета, защото едното от кучетата ми истерясва при вида на чуждо куче и обикновено се сбива с останалите. Знам, знам - проблемът си е лично мой и вероятно е решим, макар че за сума време не съм успяла да го реша задоволително, а само да го намаля до известна степен. Освен това при вида на моите слонове в група, чуждите кучета обикновено изпадат в потрес и или бягат, или пищят, или биват намачкани от групата. Интересно наблюдение е, че по принцип това не се случва в парка , но там ситуацията е друга.
Тъй или иначе, факт е, че заобикаляме отдалеч всички други кучета, търпеливо стоим настрани докато се разминават с нас и предприемам главоломни номера, за да не позволя на Мис Истерия да види въобще приближаващо/отдалечаващо се куче. Повечето пъти тактиката има успех...
Не и срещу умопобъркани кретени обаче. Колко далеч от ума трябва да е, че ако някой с куче се крие като полудял или отстъпва с бясна скорост, значи има някаква причина да го прави и не е разумно да се пъхаме върху него?
Явно е "далеч от ума"...
Жената с хъскито: часовите ни пояси си съвпадат, общо-взето. Всяка сутрин я засичаме да мъкне хъскито си по пътеката. Всяка сутрин се отдръпваме групово и се крием зад паметника, на който се разминаваме. Почти всяка сутрин тя предприема опит да напъха хъскито върху нас. Нямам против, дружелюбно е кученцето, но...
Накрая успя един ден да го завре в муцуните на моите. Сбиха се (моите), опердаших Истеричкова безмилостно, Жената с хъскито възкликна: "Олееее!" и явно изгоря от неодобрение. Вместо да каже поне "Извинявайте!"... Удовлетворителният резултат от това е, че поне спря да прави опити да завре хъскито си в моите слончета, а тази заран дори, като ни видя да се задаваме, пресече от другата страна и ни се махна от пътя - много мило, макар че не с "мило" наум го е направила.
Днес - Жена с голдън. Засякохме я и вчера. Кучето спира и се чеше като побъркано на всеки 5 метра. Дори само това на мен ми стига и без Истерия Истерична да не допусна моите да контактуват с него - нямам желание да си лепна я ушна краста, я нещо друго, пък дори и бълхи да са: ми заведи си животното на доктор ма, краставица такава! Или поне предприеми някакви мерки... Както и да е. По време на цялата разходка жената с голдъна ни преследва, ние с бърза крачка се изнасяме напред. Накрая се пъхаме зад един паметник, за да се разминем с нея. Почти сме се разминали и изведнъж голдънът цъфва право пред носа на моите (Истерия тръгва да истерясва). Аз светкавично се изнасям на заден ход, а жената ми обяснява как "те си ни били набелязали" и явно няма намерение да ни остави на мира. Позорно издърпвам дърпащите ме слонове и истерясвам и аз - ама ИМА причина да се крия зад проклетия паметник, да му се невиди!....
Жената с Черното куче: с нея също се разминаваме почти всяка заран. Кучето е дребничко, но агресивно и се хвърля и лае по всичко, което види. Заобикаляме го отдалеч, но нито веднъж не съм я видяла дори дума да му каже, че се мята срещу нас, нито пък да отстъпи да ни направи път или да се погрижи да се разминем без инциденти... Накрая се държах нелюбезно с нея (подразбирай - влача слоновете, които се опитват да извлачат мен и да хапнат съвсем сериозно кучето й, а аз обяснявам на висок глас как следващия път, когато не ни отстъпи път, ще ги ПУСНА да закусят...) и проблемът се реши. Защо трябва да съм нелюбезна? За сметка на това съм видяла поне два пъти как оставя кучето да се сблъска с друго куче на пътеката и да го нападне - значи по-добре да съм нелюбезна, отколкото да става скандал...
И много, много други такива...
Има и обратно побъркани, както казах: Мъжът с дядо сетер, който явно стопли, че се изнасяме от пътя заради страшна тайна и когато Дядо се засили към нас, Мъжът търчи като изоглавен да го лови и прибере. Благодаря за което. Въпреки че сетерът явно се харесва на слоновете. Мъжът с бигъла, който веднъж любезно ни попита, докато кротувахме зад по-голямшка статуя, защо се крием и след обяснението, винаги се разминава културно с нас и се поздравяваме...
Такива ми ти работи. Наоплаках се
Какво излиза? Че дори ако имаш "кофти" куче и се стараеш да предпазиш околните от него, повечето от тях все пак се стараят да си самопричинят конфликтна ситуация?! Винаги ми е било чудно какво му е толкова трудното да се справиш с проблема "агресивно куче", но ето ме и мен с проблемно животно и в пълен потрес как да си спестя хабажа на нерви на всяка разходка...

[vesinko]

Поздравления за това, че познавате кучетата си и се стремите да пазите другите!!Моето куче е на 4 месеца, лайка. Пресичаме улицата, а срещу нас огромно хъски. Гледаме да заобиколим, но стопанката казва, ооо не се притеснявайте вашето е малко и той нищо няма да му направи. Докато отдръпна кучето хъскито вече го беше ковнало. Направо бях в ужас, но животни са, стават такива работи. По късно вечерта се засичаме с нашата ветеринарка и разказвам случката. А тя - ей тези хора не се научиха да вардят това куче. Оказа се , че хъскито е нахапало половината кучета в града. Това си е жива безотговорност!

[iva81]

Моето наблюдение е, че много хора са доволни от проявеното доминантно поведение на техните кучета или жиланието им то да има такова, особено когато отсрещната страна е малко куче. Лично аз се боря с това нещо почти ежедневно и за да не стават разправии, по- скоро аз да не влизам в такива смених часа на извеждане три пъти, от което разбира се страда моето куче. За съжаление много стопани прехвърлят комплексте си в/у домашните си любимци, или пък трезвата мисъл изобщо липсва. Забелязвам, че толерантността е изчезнала съвсем, а превс са взели ниските страсти от типа: щом твоето куче е по- малко и моето може да го набие, ти трябва да се махнеш.

[Илит]

Болна тема. И моите зверове са големички, девойката вече има неприязън към хорските кучки, младежът е дружелюбен, стига в радиус от 2-3 метра да няма заплаха за скъпоценната му стопанка. Под заплаха се разбира човек, куче, дете, кокошка, по-голямичка мравка...
С други думи -и аз бягам от хора с кучета като дявол от тамян. Обаче!
Момиче с ротвайлер. И двамата около 40 килограмови. Ротвайлерът е овързан като арменец на заточение -верига с шипове, метален намордник. Засичаме се, ротвайлерът започва да се дърпа към нас, момичето пуска повода и започва да пищи истерично. Той, естествено се втурва към кучката ми, която е на повод и съответно -близо до мен. Моят Зорба възприема това като заплаха за сигурността ми и започва да лае, понеже е шубе и не смее да се приближи. Зита, която до този момент е била незаинтересована от скачащия върху нея ротвайлер, възприема писъците на момичето и джавкането на другарчето си, като знак, че нещо не е наред и започва да се зъби и да щрака с челюсти по натрапника.
Резултатът? Момичето крещи, защо не си озаптя кучетата, щом са агресивни и видиш ли, тя следващият път щяла да го изведе без намордник, да видя аз.... А сега де?

Мъж с женско хъски. Кучето се води без повод. Стопанинът е истински горд, че тя е с, цитирам "боен дух". Не мисля, че има куче сред разхожданите в този район, което да не е хапано от това хъски. Естествено, опитвам се да ги избягвам. Той обаче не. Казвах му, молих го. Нцъ. Те така се разбирали помежду си и нямало нищо страшно, нормално си било да си правят йерархия. В крайна сметка, два пъти си "правиха йерархия". И двата пъти неговата се сдоби с разкъсани устни и кървящ нос. Резултатът? Второто изречение от поста ми- девойката ми вече има неприязън към хорските кучки. Не само към тази. А най-отблъскващото е, че тоя кретен не се отказва да ни преследва с бодра крачка. Явно се надява третия път да победи неговата...

И като последен пример (уви, имам много такива, но стига съм писала). Дядо с пинчер. Всеки път малкото чудовищенце се втурва (без повод е, вие се сещате) да хапе краката на моите кучета, а те смаяно подскачат около него и се чудят какво става. Дядото небрежно подвиква "Лорааа, ела!" и толкоз. Един път, втори път, трети път. Еми, писна ми. Първо имаше скандал, заплаха, че следващият път ще насъскам моите по пинчера (естествено, куха заплаха. Моите не са учени да нападат, така че, дори да искам, не мога да ги насъскам). После имаше лекичък шут по гъза на Лора.
Наскоро видях дядката с ново куче. Питам го къде е Лора, а той -някакъв "мръсник" си насъскал кучето срещу нея, невинната и тя умряла от раните си. Жалко за Лора. И жалко за новото куче.

[nivea]

Според мен, това че някой хора желаят кучетата им да имата изявено доминантно поведение, е чисто избиване на КоМплЕКси. някъде са сбъркани определено. повечето, се чудят как да намалят това поведение в кучетата си, а други как да го отключат. станах свидетелка на стопанин на Дого Аржентино, който знае, че кучето му е агресивно и е имало не две сбивания и все пак го пуска, дори без кайшка, да се разхожда сред другите. чувака съм и един селянин, защото за мен такива хора са селяни с комплекси, да казва за своя пит, че иска да го заведе на тренировки за да е по-агресивен...после кучето било виновно. ехо, та това е животно, ние отговаряме до някаква степен за поведението му след време. Браво Shifter, че приемаш това отговорно, но си права, че другите трябва да са не по малко отговорни. поздрави

[paloma_blanka]

Да се оплачем и ние - спряхме да се разхождаме в големия парк на Редута, защото моето "свирепо" куче, в което между другото няма и грам злоба, последователно го нападат всякакви породни и безпородни. Айде донякъде разбирам доминантността на рот, една бяла боксерка, но да ни нападат без причина както си играем на поляната, голдъни, лабрадори и хъскита... е, идва ми малко в повече...
И поради тези причини моето Дого Аржентино се разхожда винаги на повод, а единственото тичане през седмицата е на повод 15 метра в миниатюрната градинка до блока, където се разхождаме след 10 вечерта, защото иначе пречим на майки и пенсионери.
Чудно ми е само кога българина ще се осъзнае, че кучето е голяма отговорност, а не средство за избиване на комплекси?!

[micha]

при нас се случва нещо подобно.ние имаме малко(на възраст )догче-4месечно,което за съжаление не може да играе и на полувина колкото му се иска,защото някакжи злобни пенсионери или маики с деца все ми правят забележки,независимо дори ако съм го вързала на повода и не сме и мн близо до тях.вярно е,че изглежда голям,но все пак е бебе и му личи,че няма и грам злоба в него.разбирам,че има хора,които ги е страх и аз се съобразявам,но някои направо прекаляват и се вбесявам гледат алцек като някакво...(да не казвам какво) на улицата.където и да отидем,на която и да е площадка,в която и да е градинка-все не ни щат,а тои е толкова мил.обожава деца.иска да ходи при тях и да им се радва(с възрастните не е съвсем така,само ги души в редки случаи),а маиките им подскачат в истерия и се хвърлят да ги спасяват толкова драматично,че ти идва ти да им се скара6.незнам,вярно е,че моето куче си е важно най-много за мен и другите не ги интересува,че то иска да си играе,но на мен жсе пак ми е неприятно. градинките са общи все пак,а това си е моето бебче
чао на всички и дано вие да нямате този проблем(аз май трябваше да си взема чихуахуа,че да нямям този проблем )

Снимка (и)

• 

[nivea]

преди чихи съм гледала дого аржентино и си спомням, че когато беше 5м. го извеждах пред блока. и един ден бяхме пак така на вън, но имаше и майки с деца. около тях играеха и помярите на блока и скачаха и ближеха ръцете на децата им, но щом моето кучеНЦЕ отиде при тях да си играе и да ги подуши, майките и бабите така скочиха и започнаха да крещят "приберете си кучето, как може да го пускате около децата ни, вие знаете ли каква порода гледата, та това е бойно и зло куче", бях бясна...бездомните и мръсни, необезпаразитени кучета може да са около децата им, без да се замислят за болестите, а моя Брутус им бил проблем...ех направо, заради некадърни стопани и ние кадърните и отговорните си патим...сега ми е добре с малкия "звяр" чихуахуа

[micha]

хахаха,така си е,в града закона на джунглата важи наопаки хахаха.пздрави

Снимка (и)

• 

[Бари Уайт]

Здравейте,
я да се оплача и аз.Моето пале е на 9 месеца, тежи 44 кг и е най-добродушното и добре дресирано куче което съм виждал!По принцип е много игриво и дори да го ръмжат не напада, прекрасно нали, да ама не!Два пъти, по-големи от него кучета го нападат, понеже някой малоумник се кефи колко му е силно псето и как е охапало 4 месечно кученце(тогава беше малък)...както и де е казвах си аз "той ще порасне, не очаквайте да го спра"...Е няма да го уча да хапе, но доближи ли се друго куче и на първа молба не го приберат... не нося отговорност, моето е на каишка, само да порасне и да стане на година и половина (60кг-70кг)...незнам дали това е възмездие, но ми писна да се карам и .... докато уж се разхождам и си почивам с палето!!!
С най-добри пожелания: Бари

[nivea]

Ама Mich голяяяям красавец си имаш, да ти е жив и здрав

[nivea]

Така е Бари то да му писне на човек преди се притеснявах от това, че съм с голямо куче и не го пусках без кайшка, а сега се притеснявам от това, че съм с малко куче и има пълни комплексари, държащи си кучетата без повод.
Преди така с Догото, беше на 4м и още беше страхлив. И една женска лабрадорка почна да го лае, моя легна смирено на земята, милия беше много изплашен, а кучката му лаеше до муцуната. естествено стопаните си говореха неуспокоявани,без грам да ги вълнува. бях бясни и им казах, че ако не си извикат кучето ще го наритам, а след няколко месеца когато моя порасне ще го пусна. такава безотговорност, чудя се тези хора за какво ги взимат тези кучета

[Бари Уайт]

Хората пощуряха, нямат работа, гладни са и комплексите ги настъпаха...някой си ги избива с кучето, друг с колата...Вместо да вложат енергията си в нещо полезно за да жънат ползи за тях самите те развалят кефа на другите от завист,... я ще си пусне кучето и ще дебне с кого да се скара, я ще кара като свободен електрон и ще гледа сташно!Такъв ни е манталитета!Кофти е за животинките, че покрай стопаните си изяждат я по някой шут, я по каишка ...
Аз си реших проблема, като спрях да излизам с кучето по оживени места, за нуждите му пред блока на поляната, а за по дълга разходка излизам извън града...на 5-10 километра в някоя горичка(аз си намерих страхотна горичка с рекичка).Вместо да се карам, съм на тишина...Губя още половин час в шофиране, но си заслужава!!!

Но те не са единствения проблем, какво Ви е отношението към навлеците, хорат които нямат социален живот и досаждат!?

Ето какво ми се случва постоянно!

те: здравейте, здравейте, чакайте !!!! (решен да те попита, нещо важно за него)
те: каква порода е? (любопитно му е, с треперещ глас се мазни)
аз: мастиф! (ще му кажа на човека, може да е фен)
те: на колко ГоДиНи е? (явно никога е нямал куче)
аз: на 9 месеца! (карай, нека да знае)
те: ауууу, той по-голям ще стане ли? ( ясно-това е "навлек" )
аз: незнам, като поресне ще видим! (и се дистанцирам)
те: хапе ли? (той е упорит, понеже е "навлек")
аз: ако му кажа! (продължавам да не ме ебе)
те: може ли да го погаля ? (навлека си е навлек)
аз: НЕ!!! (твърд, категоричен, отрицателен отговор)
те: чакайте, чакайте! (тия не се отказват лесно)
аз: бързам! (режа го деликатно)
те: ей кученце (подсвирване) (вижда, че няма да стане така и започва да дразни кучето)
аз: ако обичате, на рстояние от кучето! (последен опит да го отпратя)
те: ама защо? (той е решен да те изкара от кожата ти)
аз: не ми е приятно, досаждате! (казваш му, че е досадник, ако не е малоумен ще се засрами)
те: ама само малко, нали не хапе? (малоумен е!)
аз: НЕ го пипайте, на дистанция! (и аз не съм добре)
те: ама... (не е очаквал друг луд)
аз: абе не може, какво не Ви е ясно, досаждате ми , разкарайте се! (држиш позицията си, малко слабост и ...)
те: еее, амааа... (разочарован и смутен)
аз: абе купи си куче и си го гали, навлек! (да запомни, че не искаш да те спита пак)

*по време на разговора, обедително крача и не давам повод да ме заговорят!!!*

позната ли Ви е ситоацията?

Има хора, които наистина знаят защо те спират и имат какво да те попитат, нещо съществено, направо с кеф да им обясниш, но 90% не се търпят!Докато го изгониш се мятат на следващото куче!!!Яко а?

[micha]

хах,интересно,по4ти всеки път ни се слу4ва.мн е неприятно всеки срещнат или да гледа ку4ето ти с неприязан или да го лигави.винги съм се опитвала да отпращам НАВЛЕЦИТЕ,но май не съм била достатъ4но твърда.браво на Бари.и аз така ще првя ве4е може пък да подейства

[shadow]

Какво лошо има някой да се радва на кучето ти?
На разходка ме спират поне по два пъти, за да го галят и да питат що за порода е. Ами, на никого не отказвам, напротив- чудесно е за социализацията на животното.
Хората, които не допускат чужди хора да пипат кучетата им, след време ги пишат по вестниците. ;)

[micha]

prav si,no az ne pozvolqvam ve4e,za6toto naposleduk e vzel da se ligavi na po4ti vsi4ki,nqmam ni6to protiv da mu se radvat,no ne i da go ligavqt.vse pak po moe skromno mnenie,ne e redno estestveno malkite deca pravqt izkliu4enie :)

Снимка (и)

• 

[gabipap]

Чета мненията ви тук и си размишлявам
Нашия куч е на повод и с намордник, откак навърши година и половина и взе да се прави на мъж.
В парка, в който се разхождаме (Гео Милев - Редута), има страшно много кучета. Опитвам се да избягвам най-натовареното време, но все си имаме близки срещи.
С повечето кучкари се познаваме и знаем, дали кучетата ни се понасят, или не. До тук (вече 3-та година) не сме допуснали сериозно сбиване. В повечето случаи като видим непознато или възможно за конфликт куче - спираме и изчакваме стопанинът да си го повика/хване.
Да, имало е случаи, в които съм била на нокти да не се сбият, имало е и 2 сериозни разправии с безотговорни стопани. Не е приятно.
Но мисълта ми е, че всеки отговаря за себе си. Това, че леля Пенка си е пуснала кучето, говори си с приятелка и ще се сети за него като реши да си ходи хич не може да е повод и аз да постъпя така.

[dmst]

Ясно е само,че трябва да се запасим със здрави нерви-няма начин да отучиш тъпанарите и да им налееш мозък!Много примери и случки съм описвала тук,сега ще напиша едан от последните постоянни обаче-всяка сутрин се разхождаме по едно и също време и по един и същ маршрут около блоковете,има една мацка със сан бернар-най-културно се разминаваме и си крием магаретата едно от друго,но пък има един чичка с едно нещо дето не мога да го оприлича на нищо,който чинно ме засича поне два пъти за 15 мин и въобще не ебава да се скара на лаещото си псе,което като ни види изпада в шумна лудост и не млъкмва докато не успея да с извлека 60 килограмовото куче до някаква преграда та да не го вижда,че и след това истерясва.Какво ли не пробвах-любезна,сърдита,със заплахи-не и не-най-честия номер е да застане до улицата в тревичката и да си чете вестника докато държи кучето,слава богу на каишка,ако успея да го забележа иззад колите и високата трева се строяваме редом и минаваме докато ни лаят,ама ако не успея истерията стряска мойта мечка и той почти ми изскубва ръката от рамото и докато го успокоя вече не си чувствам ръката-кой ли ден ще замине срещу кучето заедно с ръката и каишката,ама тогава ще му дойде акъла на тоя глупендер,защото аз ще го ритам докато Чоки му изяжда мелеза!

[Бари Уайт]

Здравейте,
искам да до изясня ситоациатя, за да няма различно тълкуване!

Ето Ви пример:
Момиче стои на бара само, идва младеж и я заговаря, тя очтиво казва "чакам приятел", обаче младежа не си тръгва и обяснява, че не е хубвао да гони хората, за каква се мисли, много ли е важна...

*момичето ли не е социализирано или младежа нахален!?

Ами като не ме кефи някой и очтиво му казвам, че "не може да гали кучето"... понеже ме дразни вида му, какво му пречи на субекта да каже "лек ден" с усмивка и да си продължи по пътя?!Надрусал се пубера на някоя пейка и дай сега, като не знае къде е да го търпят всички!

Въпроса е: като те отбягват явно защо трябва да се натрапваш, не могат ли хората да се осещат?

Тук всички обясняват, как се опитват да избегнат, някой, нещо, конфликт и нещото им се вре в краката!

Не е въпроса кой е прав, всеки е прав за себе си!Но има лично пространство!Имам си приятели, семейство, кучета и стопани които ме кефят и с тях пускам кучето си.Други не искам да ме занимават и затова с усмивка им го намеквам, без да ги засегна...но на наглеца не му пречи това!
Куче без повод, да няма проблем, но ако кучето е малко и/или добродушно, като на първо место слагаме къде се намираш!!!на обществено место с голям човекопоток или много непознати кучета не е редно да има кучета без повод!!!може да не хапе, но мен може да ме е страх, може да съм си купил панталон за 350лева и да не искам да го души или лигави никой!!!

Защо правим спор, нека просто да си признаем, че хората не се съобразяват с околните!!!

Въпрос не колтура и етика е, аз ако реша че много бих искал кучето ми да си играе с пудела на русата, дългокрака мацка от отсрещния блок започвам да се усмухвам и да кимам за добро утро...ден, два преди да създам контакт по-близък контакт, казвам добро утро и се усмихвам ...ако и тя поздравява, но не "дежурно" а с желание...опаа, стана играта... е, малко по с финес действайте...обърнете внимание на вербалното поведение!!!

Ако кучето ми е опънато на повода и ръмжи, явно иска да охапе някого, а аз едвам го удържам...ами недейте да доближавате кучето си да се душат...после ще ревът, ами да ревът...ама моето е добро ония го охапа, ами да какво прави кучето Ви в краката на моето?вържете си го!...

с най-добри пожелания: Бари

[miass]

Аз също съм съгласна с Бари. Преди имах болонка, която беше мн независима - не нападаше никога, но мразеше да я пипат други хора - но в същото време беше мн хубава - бяла, пухкавка. Та какво ставаше като я изкарам пред блока - аз знам че няма да нападне/захапе никой стига да не я пипат, да ама не - някоя леличка ще се лепне и ще започне оле къв е хубав и упорито се опитва да го погали, а аз се тичам към тях и й обяснявам как е лош и че не трябва да го пипа, а тя не - ама как, той е толкова сладък, а аз съответно в едва успявам в момента в който той е решил да я хапне да го вдигна, а тя разочаровано - Оле ама той наистина хапе - А не бе, лъжа те! Еми хубаво бе, като ти се казва да не го пипаш, че хапе ти кво правиш та продължаваш да упорстваш и държиш да те захапе. И ако бях допуснала такова нещо щях да съм виновна аз а не нахалничката дето не те слуша.
Сега имам мопс, който е такъв голям сладур и лигльо, че като го изведа една камара народ иска да го гуши, гали и т.н. Принципно няма лошо, ама не съвсем. Аз също съм срещала големи сладури и ми се ще всеки да го погаля и нагушкам, ама се въздържам, защото знам че не е съвсем приятно и правилно. Кучето свиква в един момент да се доверява на всеки непознат, ама както знаем има една камара изроди, които няма да се замислят да го ритнат, настъпят или нещо още по-лошо. И мен ме е страх точно от тези изроди и затова не искам той да свиква да се доверява на всеки. Но тук става мисията невъзможно, точно заради тези хора, които без да те питат почват да го викат, да го гушат и галят - еми спрете се и се усетете бе хора!! Не става така!
Има разбира се и друга една част от хора, които и понятие си нямат от порода и като видят Йорик и си мислят че е недорасъл боксер, булдог и още незнам какво, защото изпадат в паника и бягат при което аз . Смешни са ми, но ги предпочитам пред нахалниците, които ти обсебват кучето без позволение.