ОТГЛЕЖДАНЕ, ПОВЕДЕНИЕ И ДРЕСУРА
#541
Публикувано: 15 May 2009 - 10:59 AM
#542
Публикувано: 15 May 2009 - 07:29 PM
mariana, в May 15 2009, 11:59 AM, написа:
Искрено съжалявам за Майк, а това , че не влизате тук заради мен си е Ваш личен избор. Хората с различно мнение от моето са ми еднакво важни с тези, мислещи като мен. Колкото и да не го проумявате ... все тая всъщност. Засега не сте наградена с БАН, въпреки различното Ви мнение мariana...
#543
Публикувано: 17 May 2009 - 09:23 PM



Айда Скот Тейлър е написал: Не поглеждай назад да скърбиш по миналото което вече е свършило и не се притеснявай за бъдещето което още не е дошло.Живей в настоящето и го прави толкова красиво че да си струва да го запомниш !
#544
Публикувано: 19 May 2009 - 08:52 AM
navar, в May 19 2009, 09:42 AM, написа:
ben2418, в May 17 2009, 08:23 PM, написа:


кво значи от първия път му разказа играта??
Скъса го и то точно там накрая на повода където се закача нашийникът !

Айда Скот Тейлър е написал: Не поглеждай назад да скърбиш по миналото което вече е свършило и не се притеснявай за бъдещето което още не е дошло.Живей в настоящето и го прави толкова красиво че да си струва да го запомниш !
#546
Публикувано: 19 May 2009 - 12:27 PM
irena_ig, в May 19 2009, 10:57 AM, написа:

Ти пък акула




Айда Скот Тейлър е написал: Не поглеждай назад да скърбиш по миналото което вече е свършило и не се притеснявай за бъдещето което още не е дошло.Живей в настоящето и го прави толкова красиво че да си струва да го запомниш !
#547
Публикувано: 19 May 2009 - 06:08 PM


Айда Скот Тейлър е написал: Не поглеждай назад да скърбиш по миналото което вече е свършило и не се притеснявай за бъдещето което още не е дошло.Живей в настоящето и го прави толкова красиво че да си струва да го запомниш !
#548
Публикувано: 02 June 2009 - 08:00 PM
П.С. Моля модераторите да преместят темата в друг раздел, ако преценят, че не е на правилното място. Причината да я постна тук е, че ротовете имат специфичен характер и ще съм признателна на съвети от препатили с възпитанието им хора.
#550
Публикувано: 02 June 2009 - 08:23 PM
nivea, в Jun 2 2009, 09:04 PM, написа:
Еми то така става, когато човек много иска да напише във всяка тема и във всеки форум по някое мнение - няма начин да не пишеш глупости. Не е зле да си даваш сметка къде си и да четеш, преди да пишеш.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#551
Публикувано: 02 June 2009 - 08:28 PM
#553
Публикувано: 03 June 2009 - 09:05 AM
Нашия (ризен) откачаше, когато имаше такава. Беше посегнал на майка, когато се е опитала да го "тръшне" за успокоение. Пък това не е кутре да го хващаш за врата.
Много е вярно и това, че се опитва да се доказва през определено време. Пак говоря от опит, който сме имали. Обучено куче, уж всичко е наред, но ей така от време на време пробва дали не може той да командва.
Общо взето navar го е казал :)
#554
Публикувано: 03 June 2009 - 09:19 AM
Разтърсването и тръшкането не ги практикуваме, едно че не ми харесват като метод, друго че разликата в теглата ни е 10 кг (засега все още в моя полза).
Неро е на година и 1 седмица. Има още доста работа по възпитанието му, но знае и изпълнява не и място от месеци. Когато беше малък, при такава нежелана реакция следваше не, шамар и отнемане на купата. Постепенно остана само забраната и в крайна сметка свикна да му бъркам в купата и устата. Така че като ме изръмжа вчера, просто му казах не и той престана. Но не се отпусна, остана напрегнат без да продължи да яде и при повторно посягане към храната му отново изръмжа, оголи зъбите и посегна към ръката ми. Сам се спря и не ме ухапа, още преди да успея да кажа не . Взех му храната и го наказах да стои в колибата си един час.
Не знам дали реакцията не е вследствие на предишните 2-3 седмици, когато беше болен. Тогава не пипваше храната в купата и се налагаше да го храня от ръката си, за да мога после да му дам антибиотика. Освен това стоях почти по цял ден при него, а сега се върнах на работа и той е сам по 10-12 часа през деня. Може ли заради това отношение да е решил, че стои по-високо от мен и да се опитва да се налага?
#555
Публикувано: 03 June 2009 - 10:34 AM
Francesca, в Jun 3 2009, 10:19 AM, написа:
Взех му храната и го наказах да стои в колибата си един час.
само хората разбират от подобен род "наказания" ... за кучето това НЕ Е НАКАЗАНИЕ...за кучето подобен род наши действия минават дори за поощрителни. мислиш си, че наказваш, а животното разбира: "стоя си на моето си място. тук си ми е тихо, спокойно и уютно!" ...
Цитат
и не...не знаеш, защото в противен случай нямаше да задаваш въпросите си ... няма късни или ранни отключвания на реакции. има НЕРЕШЕН НАВРЕМЕ ПРОБЛЕМ. той си е там и си дреме и само чака да настъпи неговия час...
#556
Публикувано: 03 June 2009 - 11:13 AM
KOKO_ko, в Jun 3 2009, 08:34 AM, написа:
Ок, приемам забележката и няма да го "наказвам" така повече.
Цитат
Първоначалният ми въпрос беше не как да го отуча, а защо според вас го прави. Проблемът мислех, че е решен, по-горе съм написала как. Ако считаш, че методът не е правилен, дай ми съвет как да постъпя.
#557
Публикувано: 03 June 2009 - 01:21 PM
#558
Публикувано: 03 June 2009 - 02:59 PM
Francesca, в Jun 3 2009, 12:13 PM, написа:
KOKO_ko, в Jun 3 2009, 08:34 AM, написа:
Ок, приемам забележката и няма да го "наказвам" така повече.
Цитат
Първоначалният ми въпрос беше не как да го отуча, а защо според вас го прави. Проблемът мислех, че е решен, по-горе съм написала как. Ако считаш, че методът не е правилен, дай ми съвет как да постъпя.
Цитат
ето това именно са верните предположения, стига НАИСТИНА кучето да си е знаело мястото досега. когато кучето си е на кучешкото място до такива недоразумения НЕ СЕ СТИГА. има много детайли, които със сигурност си изпуснала, но знай, че кучето не е било ИСТИНСКИ ПОДЧИНЕНО. може и да си си мислила така, но не е било. поне не по критериите на хората за които това не е въпрос на морални оценки и "но", "ако" и "обаче". Някъде си изпуснала края и не се наемам да гадая къде. По-важното е, че сега "давайки му храната си", правейки му непрекъснато компания и обгрижвайки го "без причина (в неговия свят)"си му показала: ТИ СИ ШЕФА!
оттук насетне пътища много. като започнеш с брутално премазване на всякакви опити да поръмжава и стигнеш до изхвърляне на кучето или умъртвяването му в най-лошия случай. какъвто и избор да направиш: мисля, че тук има няколко човека, които биха могли да те посъветват какво да правиш...
#560
Публикувано: 05 June 2009 - 11:18 AM
Francesca, в Jun 4 2009, 11:19 AM, написа:
Стига бе!!!Как така друг човек ще отучва кучето ти от нещо,което то проява към теб???Твоята история ми напомни онези последни и тъжни 6 месеца,когато предишният ми ротвайлер бавно умираше от бъбречна недостатъчност...Той ядеше само от ръката ми,а понякога за да го накарам да си изяде парченцата месо аз ги оставях между предните лапи и умишлено го карах да си пази храната..тогава от ревностно пазене накрая изяждаше храната..а аз отнасях 1-2 ухапвания по ръцете...бях вечно със синини.....Но не ми пукаше.Толкова много го обичах и въпреки,че знаех,че умира исках да направя всичко за да живее дори и ден още.....така му подарих още 6 месеца.До последния час от живота си външно той изглеждаше чудесно. Така си и умря ...красавец.
Така,че гледай си кучето с любов и всеотдайност и не му търси кусури....търси грешките в себе си!