[sanita]

След толкова поздравителни поста за ALBA7, съжалявам, че и аз се повтарям, но
семейството на тази жена са едни наистина прекрасни хора. Не мога да намеря думите, които в най-голяма степен да съответсктват на това, което чувствам в момента - Благодаря ви, Алба и семейството й, че ви има. Вие сте едни достойни хора!

[alba7]

Здравейте, трогателно загрижени и страхотно подкрепящи хора! Ако вие ми благодарите, че сме намерили любовта в лицето на Ира-Индира, то ние ви благодарим сто пъти по толкова за моралната подкрепа и съпричастност! Прекрасни сте! Много сме трогнати! Най-голямата победа е за моя съпруг - аз не исках тук да споделям, но преди пет месеца ние загубихме един учител - нашия лабрадор, Марло и след тази трагедия Емил не желаеше до допусне дори мисълта, че можем да преживеем подобна загуба отново. Нашето момче ни напусна на 5 години в прекрасно здраве, напълно неочаквано... Няма да ви описвам шока и душевната парализа, в която изпаднахме всички, защото не мога да намеря достатъчно изразителни думи, а пък вие ще ни разберете и без думи... Всеки ден беше белязан от липсата на Марло. Затова решението за Ира-Индира беше много деликатно. Но, както казах на моята племенница - когато я видиш, разбираш, че не можеш да направиш друго, освен да я задържиш близо до себе си. И не толкова заради красотата й (която е направо натрапчива), колкото заради нуждата й най-сетне да се откопчи от кошмара на своя досегашен живот. И моят мъж застана зад мен и сподели моята потребност да помогнем на това великолепно и несправедливо наказано от хората момиче. В момента тя дреме на леглото на Марло, хапва от неговите купички, носи неговия нашийник, дори адресника му (докато й направим личен) е на врата й. Вече излиза с желание на разходка, опитва се да се затичва с кученцата; когато около нея се джавкат, тя дори наежва козината на гръбчето си и изправя по типично лабрадорския начин прекрасната си опашчица, иначе отпусната или дори силно прилепена към коремчето. Продължава да изскимтява насън или при резки движения и шумове, но сякаш не толкова често. Пътува в колата много спокойно, макар че заради болките в костите си не може да се отпусне и да си легне. В събота предстои кръвната картина, малко по-нататък поливалентната ваксина. Днес бяхме при доктор Борисов - кучешки офталмолог. Дясното й оче е загубено (категоричното му мнение е, че е от стара травма), ретината била напълно затворена заради срастване. Той я прегледа, премери очното налягане и тогава дойде добрата новина, че няма нужда от операция за отстраняването на оченцето й, защото налягането е ниско. Няма да прилагаме никаква специална терапия, защото това не представлява здравословен проблем - няма така нареченото акутно състояние т.е. обостреност. Лявото й оче е добре и засега няма никаква опасност за него. Както лекарят каза - това, че е с едно оче не й създава никакъв дискомфорт, защото има едно напълно здраво и то върши работата и на двете. Разбира се, два пъти годишно ще ходим на контролни прегледи, за да следим за евентуални нежелателни промени в състоянието й. Но аз мисля, че любовта лекува, а тя ще бъде "заредена" с това лекарство непрестанно. Храни се добре - не отказва никаква храна. А за зъбчето мислим да отидем в Стара Загора, където има стоматолог, но засега ще отложим, защото за нея в момента дори ставането от леглото е стрес. А това е последното, от което се нуждае. До дни ще започне да приема добри витаминни препарати и на нас ще ни остане само до броим килограмите й ;))))))) Подравявам ви сърдечно и ви уверявам, че ще пиша всички новости около Ира-Индира, за да могат десетките й приятели да се чувстват спокойни за нея и удовлетворени от съдбата й!

[alba7]

Смея да твърдя,че Ира е попаднала в най-добрите ръце!!!

Казано от един такъв чудесен лекар и човек като теб, има цената на сто похвали! Благодаря ти и се радвам, че те имам на своя страна, Тейче!

[чери1]

alba7, направо ме запрати на седмото небе.Докато има хора като Вас и семейството Ви човечеството има шанс.
Взехте това препатило същество без да си правите тънки сметки и предварителни застраховки,водени само от доброта.Поклон пред такива хора Много задочни приятели си спечелихте с този жест.

[Veselin Marinov]

Браво! Хиляди благодарности, че отървахте сладуранката от този ад! Дано да има все повече хора като вас!

[dora7511]

Много се радвам за кучанка!!!Тя е официално осиновена , нали??
Ако да( в което се надявам) значи темата е за хубавия раздел!

[twoofo]

Страхотно развитие за кучинка! Щастлив семеен живот за цялото човеко-кучешко семейство Поздравления за решението

[Hela]

Благодаря, че ви има! В очакване сме на следващите добри новини! Наистина любовта прави възможно и невъзможното!

[tyana_lil]

В неделя се обадих в кастрационния център - исках да отида да я видя и ми съобщиха хубавата новина.
Много се радвам за Ира - Индира, че си има дом и толкова прекрасно семейство. Честито и на Вас. Дано тя да помогне на вас както и вие й помогнахте - да се се напълне празнотата, която остана след смъртта на Марло с любов и топлина.

[чери1]

Как е лабушка,излязоха ли резултатите от кръвната картина?
Тя поокопити ли се вече,позаглади ли косъма?
alba7,пишете за сладураната,има доста хора дето я мислим......

[alba7]

Как е лабушка,излязоха ли резултатите от кръвната картина?
Тя поокопити ли се вече,позаглади ли косъма?
alba7,пишете за сладураната,има доста хора дето я мислим......

Здравейте, приятели на Индирка! Вече е направено изследването на кръвта - черният дроб и бъбреците са добре, показателите са в норма, кръвната картина също е добра, само левкоцитите са увеличени. Лекарите в Бест Вет - Теди и Надя ми обясниха, че става дума за възпаление - много вероятно последствие от скорошната кастрация. За това говори и температурата й - 40 градуса. Така че антибиотикът продължава, а "Превикокс"-а се увеличава от половин на цяла таблетка. Също така от днес приема и Петвитал - Биоактиватор на Canina. Последните няколко дни бяха доста тежки за Индирка, а също така и за нас. Без да ви плашим - започна да се движи с голямо затруднение, ставаше само за разходка и то много трудно и с голям плач, стана апатична и не проявяваше интерес дори към храната, която в първите два дена хапваше с удоволствие. Налагаше се да я храним както си лежи и от ръка, защото иначе рискувахме да стои гладна. А в нейното състояние това е просто изключено. Но най-тревожни бяха нейните писъци - и в будно, и в заспало състояние. От всичко плачеше - от отваряне на врата, от движение в стаята, като се обръща в леглото, от тръгване за разходка... И си провлачваше задните крачета, все едно не може да стъпва на тях. Изведнъж опашката се залепи за коремчето и така няколко дни. Тази криза дойде така спонтанно, както преди това еуфорията в първите два дена. А за заглаждане на косъма, според мен ще говорим след няколко месеца, засега само сме направили така, че ребрата да не пробият кожата й ;) Днес е хапнала и яйце. Наддала е към 400 грама. Днес се наблюдава някакво подобрение - вече не плаче толкова много и толкова силно, става сравнително лесно от леглото си, дори размахва опашка като види нашите симпатични физиономии ;) и на разходката се е карала на едно бебе, с което я разхождаме. Хигиенните й навици са безукорни - чака не просто да я изведем, ами и да стигнем до градинката, където вече си има няколко любими храста. Стои сама в къщи, без да се оплаква (или може би съседите не се оплакват, не знам) ;))) Започва да проявява някаква привързаност, но, честно казано, след преживяната криза в последните дни, не смея да се обнадеждавам лесно. Да приемем, че адаптацията й в нашето семейство познава и своите не толкова светли страни. Специално искам да благодаря на Маги от форума, която много ме окуражаваше през тези тревожни за мен дни със съвети, въпроси и дори само с факта, че е съпричастна! Благодаря сърдечно! След пет дена сме пак на контролен преглед - ще мерим температура, ще се теглим, ще купуваме хапчета... каквото кажат Теди и Надя. И може би ще обсъдим дали е дошъл моментът за поливалентната ваксина. Правим малки крачки, но със сигурност към един щастлив съвместен живот и това ги прави в нашите сърца да изглеждат огромни! Ще продължавам да ви пиша за Индирка и най-сетне ще направя снимки от разходките й, за да я видите и навън колко впечатляващо изглежда ;) Поздрави от Индирка и от семейството ни!

[чери1]

Ох,не са много добри новините Най -вече ме притесняват тези писъци.....боли я нещо милата.Аз опитах да получа повече информация от лекаря дето я е кастрирал,даже си направих устата да извадя и паспорт,ама ми отговориха:( следват цитати ): " аз вече съм казал каквото трябва ....." И още " аз и видях пикочния мехур и знам за какво става на въпрос...."Според този лекар проблемите са и от там и усилията трябва да са насочени в тази посока...каза още,че кръвната картина ще покаже ,че има проблем.....Може би ако лекуващият я лекар в момента се чуе по телефона с него за консултация ще бъде по-отзивчив към колега.....Много ми е жал за животинчето,до там да я докарат тези загубеняци,толкова ли са безчувствени.....
Дано бързо отмине болката и остане само радостта че е намерила отново кой да обича ,и да бъде обичана.По-видима привързаност ще прояви като спре да я измъчва болката,която горката душица не знае с какво да свърже и кой и я причинява.А вие не се обезкуражавайте,то се знаеше ,че няма да е лесно и затова и постъпката ви е толкова прекрасна и чиста.И ще се оправят нещата,чувствам го......няма да е честно просто тази история да не завърши с хепи енд (и заживели дълги и щастливи години в любов и разбирателство.....
Пишете във форума,не изживявайте притесненията си сами,тук всички са добронамерени и ако не друго поне с кураж и съпричастност ще помогнат,а някой може и добър съвет да даде,има хора с голям опит.....

[alba7]

Здравейте, Чери! Според мен не бива да се притеснявате за усложнения на пикочния й мехур. Двама лекари категорично отхвърлиха тази диагноза като невъзможна. Ако става дума за некроза, тя щеше да си е отишла, както каза единият от лекарите. Получавало се натравяне и... Рентгеновата снимка също не показа увреждания на вътрешните органи. Освен това трябваше да има някакви външни индикации за проблем - да чурка често или рядко, трудно и с болки, в урината й да има някакви притеснителни съдържими - кръв, тъкани... примерно. Аз отново ще попитам не е ли нужно да й се направи ехография, не се притеснявайте. Кръвната картина показва възпаление - но това може да е от кастрацията, може да е ставно. Вариантите са много. А писъците й в повечето случаи са свързани с движението - като трябва да стане, да се премести. Е, има и такива, които са предизвикани от страх - превантивно надава вой, когато някой я наближи. Това най-много ме притеснява - не мога да разбера кога плаче от болка, кога от страх, кога по навик... Това ме прави страхлива, а тя неминуемо усеща моето състояние. Явно травмите й са много и надмогването им ще е един труден и мъчителен път, изпълнен със съмнения и плахи надежди. Прилагам малко не съвсем качествени снимки от първите й разходки и от прекомерните грижи на дъщеря ми за нея ;)))

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[neofly]

...
дори размахва опашка като види нашите симпатични физиономии
...

То и аз ще си размахам опашката ако Ви видя.

Благодаря Ви отново за любовта към Индирка. Стискам силно палци с Вас да се пребори по-бързо с това възпаление.

[shrekky]

alba7 шапка ти свалям за това,което правиш за това животно!

[hani]

alba7, как са нещата с кученцето, има ли някаква промяна?

[Diyana Char]

alba7, Бог да ви благослови за сърцето и добрината. Страхотно е момичето. А в лице така прилича на моето, че се всичко в мен се свиваше, като гледах снимките и четях трагедията й. Това, което й се е случило, е нечовешко жестоко и нямам думи за съществата, които са я довели до това състояние. Само да е жива и здрава ще ви дари с такава необятна любов и радост, че скоро няма да си предсатвяте, какъв е бил животът ви преди нея.
Благодаря ви.

[alba7]

alba7, как са нещата с кученцето, има ли някаква промяна?

Здравейте! Не съм писала скоро, защото... нямам с какво да ви зарадвам. Индирка не се чувства добре последната седмица. Болките в задните й крака сякаш се усилиха, а заедно с тях се усилиха и писъците й при всяко помръдване. Понякога са просто страховити - особено нощем. Имаш чувството, че някой я пребива, а тя просто се опитва да се премести от едната на другата си страна. Движи се много трудно. Общо взето го прави, само когато сме на разходка, иначе в къщи основно спи или лежи. Когато трябва да я изправя, за да излезем, започва пронизително да пищи, опитва се да стане, пада... На разходките е предимно апатична, общо взето си свършва работата и трябва да я прибера, защото нито обръща особено внимание на другите кученца, нито души. Няма желания ефект от приемането на Превикокс. Това наложи нова консултация с Бест Вет. Направихме снимка на тазобедрените стави за установяване на дисплазия. Тя се прави с упойка и това беше много мъчително изживяване и за Индира, и за нас. Трудно я упоиха, бодоха й и трите крака... абе, тормоз. Но резултатът си заслужаваше мъките - няма дори съмнения за дисплазия. Само че болките не просто останаха, ами имам чувството, че се усилват. Д-р Димов изказа съмнение, че проблемът е от гръбначния стълб и й инжектира Дипрофос (дано правилно изписвам името) - стероиден препарат с депо-ефект. Очакванията ни са, че ще облекчи болките и ще лекува възпалението. Ако до 4-5 дни не се наблюдава подобрение, ще се наложи скенер. И в зависимост какво се установи, ще се предприемат възможните действия. Не забелязвам да проявява засилен апетит - дори в повечето случаи я храня от ръка. Днес за първи път я оставих до купичката й да се храни сама и... тя, разбира се, не обърна внимание на храната. След което си легна. Ще я поканя да хапне пак по-късно, но трябва да го направи сама. Защото не мисля, че е чак толкова зле, че да не може да се храни. Все повече допускам мисълта, че до немалка степен става дума и за поведенчески проблеми. Да, те са продиктувани от преживяното досега, но някак си тази схема на общуване й е удобна. Понякога ми се струва, че реакциите й не са спонтанни, а издават един продобит рефлекс към хората - "видяла съм толкова тормоз от тях, че по-добре да ги държа надалеч с писъци и плач". Тези допускания са породени от факта, че един път започва да пищи, дори само когато посегнеш към зедните й крака, а снощи, примерно, понесе с голямо удоволствие един на моменти даже груб масаж точно по задницата и не само не издаде звук, ами дори заспа... Не знам, дано не греша. Бъдете сигурни, че се опитваме да й дадем най-доброто от себе си. Разчитаме на същото и от нея и разбираме, че й трябва време за това. Толкова дълго е губила доверието си към хората, че няма как бързо да го възстанови. Ще пиша, щом имам новини. Поздрави - Албена

[чери]

Ох,милата Индирка....не е от хубаво това пищене,независимо дали е породено от страх или от болка....Представям си и вашата болка и мъка да съпреживявяте всичко това.Дано се установи от какво е болката за да се приложи и адекватно лечение.Как ми се иска да ни зарадвате с хубави новини,и Вие и лабушка заслужавате да оставите страховете зад гърба си и да почнете да се наслаждавате на съвместния си живот.Стискам палци и от цялата си душа пожелавам добро развитие на нещата.Бог да Ви благослови за търпението и ангажираността,нека тази добрина се върне хилядократно за вас и семейството Ви.

[wind]

Много тъжно за горката животинка! Намери хубав дом, но не може да му се радва заради премеждията, които е преживяла :(

А дали ветеринар хомеопат не може да помогне с нещо в случая, поне да не пищи така миличката?