Публикувано: 03 May 2010 - 02:07 PM
Фурия, така е! Темата се измести, но смисъла е същия. Умишлено наблягам и на пенсионерите, защото повечето са хора недоволни от мизерията в която са принудени да живеят и си го изкарват на когото могат. А доста често това са хората с кучета. Та наблягам и на тях и на всички, които се жалват, защото освен майки и други хора мърморят срещу домашните кучета. Просто майките с деца са най-често срещаните по парковете, от където преминаваме ние на път за кучешките полянки. Разбирам, че се опитваш да убедиш всички нас, че трябва човек да подхожда с добро, НО казваш че отношението към нас е провокирано от нашето отношение към ... говорим за майките... така че - към майките. Къде е справедливостта питам аз?! Ти ги уговаряш и им правиш шоупрограма, а от следващата пейка те стрелка поредната настръхнала майка с дете. И така по цялата алея, всички 100тина майки, които или убеждаваш, че кучето ти е добро и няма страшно, или се опитваш да го предпазиш от дотърчало от някъде дете, което го настъпва, мачка, дърпа за опашката и му бърка в устата, а майката на същото това "съкровище" пие кафе с още 5 такива и не хае къде се подвизава отрочето й. После идва и ти тегли майните, защото си минала оттам и детето й е налетяло върху вас. И е подкрепена от съсканията на цялото кафене, защото никой не се застъпва за кучетата, а за децата. Нормално. Но щом няма човешко отношение към мен, как аз да събера сили, да подтисна гнева, който напира и да се опитам с усмивка да им обясня, че кучето ми е добро, и че не аз, а детето се е натресло на мен! И така 100 пъти за една разходка. Не е честно, не е морално, не е човешко. Нямат такова право. Никой няма. Няма как постоянно да отвръщаш на лошото с добро. Никой не е устроен така. Никой няма такива нерви.
Ти казваш - Куче с намордник = зло куче. А куче без намордник = не спазени правила. Какво можем да направим ние, за да угодим на останалите? Няма такова нещо. Не искам да убеждавам никой в правотата си. Искам да изляза на разходка и да не ми се вдигат скандали на всяка крачка! Много ли искам? Никой не е длъжен да знае за моето куче каквото и да било. Спор няма. Но пак ще се повторя - Моето куче е вързано, минавам на 10 метра от всяка майка с търчащо детенце, кучето ми е с намордник, въпреки, че не е нужно по закон, и пак отнасям майните! Не става така. И аз съм била клоун с покойното ми куче - НОК. Едно детенце на две годинки от радост се качи на гърба на кучето ми и го стисна така силно, че направо си го яздеше цели три метра, докато успея да го убедя да се пусне и да отиде при майка си, където и да беше тя! Е, не стана. Майката дотърча изтръпнала и спря на 5 метра от мен. Искаше аз да сваля детето й от гърба на моето куче, защото нея я е страх да се доближи. И не се доближи. Стоя си там докато аз се опитвах да отскубна детето, което беше изпаднало в еуфория от гъделичкането на козината на моя Барс. Вързах си кучето за една пейка и го оставих там докато връщах детето на майката. 10 метра по-късно чух викове и същото това дете бягаше след мен в опити да се докопа пак до кучето. Не съм се карала с майката, защото тя не ми направи забележка, а отчаяно се молеше да й върна аз детето, за да не се доближава тя. Не бих я критикувала и да ми се развика в този момент - от страх ще е, но да разчита на мен да се разбера с детето й... Не знам... Излишно е да споменавам, че кучето ми стоеше като паметник докато се опитвах да го освободя от задушаващата радост на детенцето. Невнимание веднъж може, но втори път да си оставиш детето да се покатери на гърба на непознато куче си е чисто нехайство. Спирам, че много локуми разтегнах и трудно се четат. Дано сте ми разбрали мисълта.