Публикувано: 03 July 2006 - 06:23 PM
Първо мислех да възразя срещу мега-странно написаното мнение на Diyana Char - ами дай да оставим жена със спин да си кърми бебето, което с късмет се е родило без спин, защото за него е добре да суче...
Но после препрочетох последните 2-3 мнения и започнах да мигам на парцали.
Я да обобщим, че темата нещо се разводни. Правилно ли знам, чета и проумявам, че:
1. Демодекозният кърлеж сам по себе си не е опасен и се среща и по здрави кучета, т.е. един вид си е "носим си го в джебата, не ми пречи" тип паразит.
2. Има си кучета, които са "вкусни" на този кърлеж и такива, които не са - т.е. генетично предразположени, с някакъв дефект в ДНК-то дето се вика.
3. Дори и "вкусни" кучета не се разболяват, ако не им поспадне нещо имунитетът, но получи ли се такова разклащане, демодексчетата почват да скачат от радост и да се множат и да папкат
4. В който случай следва упорито лечение и ремисия (при правилно лечение)
5. Но си остава опасността след време, при ново разклащане на имунитета, кучо да стане пак вкусен и т. 3 се повтаря
6. Някои породи като цяло са по-вкусни от други
От гореизброеното съдим, че получаването на потомство от "вкусно" и боледувало от демодекоза съответно животно не е добра идея, защото има голяма вероятност и кученцата му да са вкусни, а имунитетът им все някак ще се разклати и... резултатът е налице?
А. СЛЕДВА ли тогава да съдим, че породи от рода на мопса примерно са станали по-вкусни като цяло именно заради генна особеност?
Б. При условие, че демодексчетата като цяло си щъкат безвредни, то вкусно кученце с разклатен имунитет така или иначе ще пипне демодекоза... или? По-голям ли е шансът това да стане, ако то остане при лекуваният си и обявен за здрав родител (или някъде в дома му) или е по-голям шансът да му се разклати имунитетът, ако се захранва изкуствено... или е общо-взето същия, ако се сложи при подходяща дойка, която е здрава и "невкусна", но потенциално си има демодексчета, просто защото си ги има..?
В. СЛЕДВА ли, ако демодекозата доказано се предава по наследство - тоест, ако ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТТА се предава - кучетата, боледували от демодекоза и дори от семейства, в които много техни събратчета и сестричета, лели, чичовци и т.н. са боледували - да бъдат кастрирани или поне да не се пускат до разплод, за да се предотврати разпространението на "вкусния" ген?
Впрочем, Г. Има ли някакъв... елемент, който допълнително влияе на овкусяването на кучето от гледна точка на демодексчетата? Примерно: комбинация лошо хранене-стрес-преболедуване от нещо си-кофти условия на гледане? Възпалителни процеси (примерно - вечно болна анална жлеза)?
И, Д. Доколкото на МЕН ми е известно, демодекозата практически не е заразна за други кучета, ако, естествено, не са предразположени към нея. За разлика от всякакви други чудесии от рода на саркоптози и тем подобни, пет кучета могат да си играят, едно от тях да е болно, на другите нищо да не им стане... или някое от тях да се разболее... или примерно от 6 кученца в кучило две да развият демодекоза, другите да не мръднат и да не трепнат... Е ли това така или има някакъв пропуск в това, което аз лично съм чела по темата?
ВСЪЩНОСТ, изобщо има ли "оздравяване" от демодекозата или си е само ремисия, независимо колко дълга, и от едно някога демодекозно куче винаги може да се очаква при някакви неблагоприятни условия пак да се разболее?

Почивайте в мир, мили ангели!