[rimela]

Здравейте, шпицове и шпицарки!
Временцето е чудесно за разходки - сигурно сте навън всяка свободна минута и не ви остава време за писане?
И ние сме така!

Сега ще ви разкажа една весела история - "Как един мъж винаги може да пофлиртува в работно време, дори затворен сам и заключен"

Вървим си ние с Линда през парка и спираме до чешмата да пием вода. Изведнъж чувам, като че ли до ухото ми, едно басово такова "Бау" - явно голямо куче. Естествено - оглеждам се веднага, привиквам Линда до мен. Ама ... куче няма! Въртя глава като слънчоглед - и помен няма от куче, ни голямо, ни малко. Готова съм вече да се плесна по челото и да реша, че имам звукови халюцинации, когато забелязвам моята кипра вирнала муцунка души въздуха, после заситни - тепа-тепа, поклащайки потурки, към спрялата кола. Чак тогава я забелязах - изцяло закрита полицейска камионетка, спряла на алеята, а полицаите са слезли и нещо си приказват. А отвътре се чува отново приглушено "Бау".

Явно "агентът под прикритие", затворен вътре, беше надушил хубавицата ми и не се беше стърпял да не й се представи. Явно - мъжкарче, сигурно овчарка, ама и то душа носи! Какво като е служебно куче и е на работа - винаги има време за кратък флирт!
Линда, естествено, отговори със звънко джафкане. Поприказваха си - нещо подобно, в свободен превод от кучешки:
Той - Здрасти! Не сме ли се подушвали някъде?
Тя - Май не... не миришеш познато. Какво правиш там вътре, защо не излезеш?
Той - Не мога, на служба съм...
Тя - Завалийката! Да знаеш колко е хубаво тук, ама щом си зает... Е, чао тогава - отивам на разходка!
И се фръцна хубостницата, навири опашка и си тръгна.

Посмяхме се всички.
Как се надушиха така, как успяха да се запознаят, че и да си пообщуват - без въобще да се видят? Ей, голяма работа са това кучешките носове!
И главата си залагам, че си говореха!

[marapepelia6ka999]

Ей, голяма работа са това кучешките носове!
И главата си залагам, че си говореха!

Ооооооо в това съм убедена вече. Преди седмица стопанинът на Цезар се прибрал по обяд, случайно бил в района. Включва се щерката по скайп и пише с големи букви - вика направо- мамоооооо някой бие Цезар. Много плаче, обади им се да спрат. И пуска плачещи емотикони един след друг. Звъня аз да я успокоя и чувам как Айси лае като луд. (знаете, че ние живеем един над друг, Цезар на първия, ние на втория етаж). После разбирам, че го хванали Цезар на местопрестъплението как яде новите обувки. И наистина си получил наказанието. Айси обаче винаги надушва и протестира с шумен лай. По същият начин когато ние сме в къщи, а Цезар пред входа разбира и веднага скача и започва да лае пред вратата да го изведа и него навън. Обратното също важи. Цезар дори като по-голям направо се качва с предни лапи и си подава муцуната през прозореца да ни види. Ееееее познайте дали не се съобразяваме с тях. Единият щом е навън и другият трябва да излезе.
Тази сутрин го снимах да ви го покажа. Много големи сме вече. И хубавиииии

[Megian]

винаги има време за кратък флирт!
Линда, естествено, отговори със звънко джафкане. Поприказваха си - нещо подобно, в свободен превод от кучешки:
Той - Здрасти! Не сме ли се подушвали някъде?
Тя - Май не... не миришеш познато. Какво правиш там вътре, защо не излезеш?
Той - Не мога, на служба съм...
Тя - Завалийката! Да знаеш колко е хубаво тук, ама щом си зает... Е, чао тогава - отивам на разходка!

И главата си залагам, че си говореха!

Ха-ха-ха-ха ....
Римелка,невероятни сте с Линдето!
Благодаря ти смеха и доброто настроение!

Хубав ден и целувки за всички!

[rimela]

Поздрави от нас с Линда!
Къде се изгубихте всички - да не изреждам поименно?

Ние сме си все тук...
Днес на обед водих Линда в парк "Оборище" - вече рядко ходим там, че е много пренаселено и все съм "на нокти" да не стане нещо...
То разходка ли е това? Пък и няма катерички - и Линда е недоволна, то всеки с проблемите си!

Та вървим си ние кротко по кучешката алея - насреща дядо с внуче, на около 2-3 год. Сочи на внучето си Линда - "Виж какво хубаво бау-бау!" и докато се усетя - детето натика пръстчето си право в устата й!
Вярвайте - душата ми слезе в петите!
Линда не обича деца, страхува се от тях - беше наплашена при една от първите си разходки на улицата от една "банда" мургави малки досадници, които я дърпаха и скубеха, докато майка им съсредоточено ровеше в контейнера за боклук и не й пукаше какво прави малолетната й гвардия. Аз се чудех как да си я оттърва, гушнах я и позорно побягнахме - добре, че се намесиха минувачи, та успяхме да избягаме....
Та след тази история, като малка Линда лаеше по деца - що зор видях да я отуча - да не ви разказвам... Сега не им обръща внимание, ако ги срещнем. А и аз си я държа под контрол - ама другите двуноги и четириноги?
Все пак тя е куче - знам ли? Ами ако гризне пръстчето, дето са го заврели в устата й?
Кой ще е виновен?!
Естествено - Линда се дръпна и излая! Напърчи мустаци, зае отбранителна позиция - ами право си е животинчето!
Клекнах до нея, награбих я с две ръце, шеговито й се скарах, че плаши бебешорите, ама ми идваше дедото да наритам!
Ей, няма спокайна разходка в тоя град...

[marapepelia6ka999]

Здравейте момичета. Привет на малките пухчовци. Ние сме добре. В събота имахме удоволствието да бъдем почетни гости на първият РД на нашият приятел Цезар. Направих първата си кучешка торта. Беше ми много забавно и въпреки притесненията ми стана страхотна, а Айси я почете с огромна радост. Няма да ви казвам колко всеотдайно се опитваше да помага в приготвянето и как търчеше напред, назад в кухнята след мен. Облизваше се като котана на сметана и нетърпеливо поглеждаше към готварската печка, от която се носеха ухания дразнещи чувтвителният му нос. Времето беше много хубаво и след почерпката направихме истинско кучешко футболно първенство. Цезар обаче игра нечестно. Постоянно отмъкваше топката само за себе си и не искаше да я връща обратно в играта. Без малко да му дам червен картон за груба игра, ноооо нали имаше празник оттърва се само с няколко прегръдки и целувки от нас. Изобщо голямо тичане падна и настроението беше на макс. Само не разбрах дали изстина малкият пухчо защото после цяла вечер киха у нас. За първи път чувам куче да киха. Но вчера беше добре и не стигнахме до чичко Доктор. Ще го наблюдавам разбира се много внимателно. Нали е нашето малко момченце.
Пускам малко снимки тук, а не в темата за да не спамя с присъствието на Цезар. Но не мога да не споделя събитието с вас. Хубав ден на всички. Целуваме ви с много обич.

[rimela]

Хе, marapepelia6ka, тортата ти изглежда страшно апетитна! Личи си, че си кулинарка, пък и с мерак си я измайсторила - супер е!
Я кажи рецептата...

А Айси и Цезар добре са си прекарали празника, явно и добре се разбират момчетата и весело си живеят по съседски! И разходките в компания са по-приятни - завиждам ти, щото ние си нямаме приятелчета в махалата, а много ми се искаше. Срещу нас живее един бивш съученик с малък шпиц, ама той го разхожда само до дървото да се изпишка и си го прибира - жал ми е за кученцето. С Линда си "приказват" през улицата, всеки на своя си прозорец!

На втората снимка сте много забавни цялата компания - двамата стопани зяпате в обектива, а кучовците - в тортата!

[marapepelia6ka999]

Хе, marapepelia6ka, тортата ти изглежда страшно апетитна! Личи си, че си кулинарка, пък и с мерак си я измайсторила - супер е!
Я кажи рецептата...

С голям мерак признавам си. А и много обичам да готвя.
1 кг телешко месо
1/2 пакет спагети.
1 кофичка кисело мляко
кучешки бонбонки, солетки и др. подобни за украсата.
Смлях месото в кухненският робот. Задуших с водичка в тефал тигана и отново го смлях в робота. Сварих спагетите (без сол). Омесих половината месо със сварените спагети и ги изсипах във форма за кекс. Отгоре ред спагети ред месо. Опекох. Като изстина обърнах върху поднос и намазах с изцеденото мляко. Украсихме. Бучнахме свещичка и се чудихме дали Цезар ще я духне.
Съвсем простичка, но наистина се получи. Исках да ползвам пастет и други лакомства, но Цезар е с капризен стомах и често повръща. Колкото до игрите наистина се разбират добре двамата и понеже и ние собствениците им сме приятели, това само може да ни радва. На мен също ми стана мъчно за малкият шпиц- ваш съсед. Кучето трябва да е много повече навън отколкото за едно пиш. Много често Цезар търкаля Айси и го омърлявя, но това изобщо не ми пречи. Важното е да изразходват енергия и да играят на воля. Смешни са когато са двамата у нас. Легнали под масата не спират да се закачат, но кротко и дори мързеливо. Айси по-често е инициатор. Все едно казва на Цезар - обърни ми внимание. Прегръщат се и сякаш се целуват. Не мога да ги уловя да ги снимам, но наистина са уникални в приятелството си. Друг интересен момент е когато им даваме храна или вода. Айси винаги напира пръв и Цезар винаги му отстъпва. Макар, че по принцип става много страшен ако някой посегне към купичката му докато яде. Ръмжи и е готов да хапе. Към Айси обаче не е агресивен. Оставя го дори да му краде от храната. Често му отстъпва и коженият си кокъл. Имаме случай когато Цезар напада куче посегнало на Айси. Да са живи и здрави и все така верни другари.

[rimela]

Мм да-мм, сигурно са прави хората, като казват, че истинската дружба е мъжката, а приятелството между две жени е винаги заговор срещу трета!
Моята хубостница се скара жестоко с приятелката си от детските дни - шпицка като нея. За мой срам - Линда беше активната страна на конфликта - не знам защо, така хубаво си играеха като малки, а в един момент - бяха и двете на годинка и отгоре - моята почна да я ръмжи!
Естествено - намесих се и "раздадох правосъдие" - кротна се моята!
Нещо по "женската" част се скараха - конфликтните ситуации бяха около разгонванията. Само не знам кой е хубавелкото, който делят - да й обясня, че няма мъж, заради който си струва да се караш с истинска приятелка! Ама млада е още, не разбира истините в живота!
При последната среща се заиграха веднага - дано да й е узрял акълът! Лошото е, че рядко се виждаме с тях - рядко се засичаме в парка. За това и всеки път, като се срещнат - разиграва се спектакълът от първото действие - цупене, мусене, пози, сцени в стил "Ти пък коя си ма..."
Докато си изиграят театъра и се наканят да си поиграят - то дошло време да си ходим със стопанина й, та играят и се боричкат двете шпицки по пътя, а най-любимото им място е на средата на кръстовището, дето го пресичаме на зелен светофар.
Иде ми да я убия моята - вися в парка и я чакам да тича и играе, а тя се прави на интересна, тръгнем си - сеща се за игрите!

Това женурята са опасна работа - характерчета! Мъжките са по-директни и по прями, по-непосредствени някак - а женските са хитрушани и в някои отношения - по-непредвидими.
Е, това са размишления от моя съвсем скромен опит като стопанка на женски шпиц. Сравнявам Линда с брат й Волфи - съвършено различни са като характери!
А най-интересното е, че тя някак - не знам как - е разбрала, че й е по-голям брат. Закача го на игра, но има респект от него. Тръгне той нанякъде да подуши нещо - Линда подире му, и тя да "завре носа", той легне на тревата - тя до него, в същата поза. С никое друго куче не се държи така!
Той пък хич не я възприема като женска - по-скоро я пази от други кучета, като по-голям брат.

Много са ми интересни - как ли се възприемат кучетата едно - друго? Така ли, както ние си мислим, или пък ние несъзнателно влагаме в оценките си своите си представи за приятелство, съперничество, за роднински връзки...

Аз не знам - нямам отговор на въпроса.

[kamkata]

Много са ми интересни - как ли се възприемат кучетата едно - друго? Така ли, както ние си мислим, или пък ние несъзнателно влагаме в оценките си своите си представи за приятелство, съперничество, за роднински връзки...

И аз съм си мислила върху това...
Попаднах на нещо интересно докато четях вчера една книжка на Силвия Браун,ето какво пише тя за животните-
" Това не е мнение , то е факт :Животните са сред най- съвършените божии същества.Техните духове са по напреднали и чисти от нашите.Те идват на земята само веднъж и когато си отиват, се отправят към Дома незабавно , където вечно са почитани като свещени същества, каквито са.
Никога и за миг не се съмнявайте ,че всяко животно ,което сте имали и сте загубили, ви чака от Другата страна и техните силни души продължават да ви посещават на земята и да ви наблюдават" и т.н.
И честно да ви кажа,може да ви изглежда налудничаво,но вярвам че е така

[danielaveli4kova]

Здравейте и от мен .Първо да ви разкажа малко повече за Чочко.
Той ни е подарък от наши приятели,които имат майка шпиц-Шана-снежно бяла.Нашият Чочко прилича на баща си........но пак е красив Роден е на 24 август 2009год.Снимките,които сложих няколко дни след като ни го подариха бяха със грешна дата.......защото снимах с нов апарат и ми създаваше проблеми....или аз на него,но накрая се разбрахме Ние си имаме две момичета на 8г. и на 2г.,сега имаме още едно бебе........колко безсънни нощи имахме..........като се сетя...към 2-3ч. през нощта се наспиваше и искаше да играем.........да ама не.......сигурно ви е позната картинката Ами като започна да лае.....сигурно си мислеше че изобщо не ни пречи........А за ходенето по нужда........вече е маркирал навсякъде Най-сложното дойде,когато разбра че си има другарче което спи на вън.....сега и той е при нея постоянно(влиза само да спи....)не знам как ще го накараме да стои вътре-зимата...а и се цапа и с тая гъста козина....
По снимките виждам че на някои кученца им се сменя козината,нашата се сгъстява и пада само като го сресвам.....
За козленце,не знам,но на агънца приличат

Снимка (и)

• 

[danielaveli4kova]

И да ви попитам още нещо.........И Чочко и майка му много лаят по "братята",дори нашият фъстък се спуска да ги хапе.........Това вродено ли им е
НЕ се смейте

[марея]

много е хубав чочко,до сега не сме има ли такава украска в нашата тема и на мен ще ми е интересно,когато порасне да ли цветът му ще се промени
и аз да се оплача малко от моя хубосник ,снощи в 2ч.сме ходили на разходка имах ме дрис-дрис ама многоо
днес си мисля да го оставя само на водичка,вчера бяхме на дълга разходка,а времето беше студенко,може и да е изтинал.

[марея]

И да ви попитам още нещо.........И Чочко и майка му много лаят по "братята",дори нашият фъстък се спуска да ги хапе.........Това вродено ли им е
НЕ се смейте

рони не лае нито по"братята"нито по"сестрите"

[rimela]

Здравейте от нас с Линда!

Добре дошли на Даниела и малкия черномуцунест сладур! Ще се радвам, ако пишеш при нас и ни разказваш и показваш как израства това симпатично шпицле - и на мен ми е много интересно как ще се развива.
Да ти е жив и здрав и той, и малката му усмихната стопанка от снимките, както и цялото ви семейство!


Ани, и аз съм се чудила на такива внезапни дрис-истории - при положение, че не съм сменяла храна и не съм давала нищо "провокативно" за ядене. Съмненията ми са били, че моята хубостница е успяла да изяде някой боклук от земята, макар че едното ми око винаги следи муцуната й , а и в интерес на справедливостта - и тя отдавна не яде боклуци от земята, порасна все пак... Като малка беше направо като прахосмукачка, вадех й от устата какво ли не!
Мислила съм си за настинки, за вируси някакви - знам ли?
Та и аз съм се питала от какво се получава това - хубавото е, че бързо нещата се нормализират. Достатъчно е да я заплаша моята, че ще ходим при вет-а да й боцне една инжекция - и Линда се "стяга" моментално, външно и вътрешно, че хич не обича да ходи при доктора. И побързва да ми покаже перфектна консистенция - то страхът от инжекции се оказва лековито нещо!
Това е на шега, разбира се...
Надявам се Рони вече да е добре и да нямате повече "дрис-разходки"!

Та като стана дума за ядене на боклуци по улиците ....
Линда вече ги подминава, общо взето без проблемно, ама ако не са ... КОКАЛИ.
Боже, заради тия проклети кокали що нерви съм изхабила - да не разправям! Умира за тях моята - душата си дава за един кокал!
Е, слава богу - преборих се! Вече ги плюе по команда - ама какво ми костваше това...

Та днес в парка - на полянката сме с един дакел, аз си бъбря със стопанката му - и се появява една нейна позната, добродушна възрастна дама, и носи найлонов плик с остатъците от обезкостеното си пиле - храна за бездомните кученца, според нея. Защо да стават "зян" тия вкусотии?
Какво да й обясняваш, че кокалите не са храна за кучета? Няма да разбере - знае си жената от време-оно! За хората - мръвките, за кучетата - кокалите!
Просто и ясно...
И улиците, и парковете в София са заринати с кокали, оставени там от такива сърцеболни кучелюбителки - мен питайте, покрай ламята Линда изучих всички места за хранене на бездомничетата - заобикалям ги отдалече заради проклетите кокали!
Ама тук - на крака й ги носят, в пликче събрани!
Дакелчето - явно по-чевръсто и лакомо от моята, хукна, скочи, захапа и разкъса найлоновия плик, кокалите се разсипаха по тревата - банкетът започва!
Естествено, Линда и тя хукна - "да се нареди на софрата".
Е, не й се "отвори парашута" - изревах "Тук!" и я вързах моментално да си я отведа по-далече от изкушенията. А докато се сбогувах учтиво - наложи се да слушам:
"Ама госпожа, нека хапне кученцето - пресни кокалчета са!"
Благодаря учтиво, отдалечавайки се, като влача облизващата се Линда.
"Ама пилешки кокали са, току-що сварени! Нека си хапне!"

Уф, едва се измъкнах...


Та така при нас- "кокалени" емоции!
Хубави, че и пилешки - разкош, точно за Линда. После не разстройство или инжекция - и по-лоши работи могат да станат.
Ама върви обяснявай...

Поздрави на всички!

[марея]

да чукна на дърво,нямаме вече дрид-дрис.както дойде така и си замина

[danielaveli4kova]

Много благодарим за доброто посрещане Всички тук сте много мили,явно заради животните-те винаги те карат да си по-добър и приучават хората да обичат по-силно.
Не разбарах,защо е толкова лошо кучета да ядат кокали Ние имаме и доста големи кучета-две каракачанки,които доста обичат кокалите.....е с мръвка по тях,но все пак и кокалите хрускат накрая
Иначе малките пухчовци ги храним само със гранули....обаче Чочко се оказа че обича риба ще издере дивана да се качи на масата за риба....само скача по краката ни да му дадем
А какъв е лигльоооооооооо сладур малък.
Като му бихме втората ваксина вечерта ни искара акълите от преструвки-то го боляха гърбът,краката.....имаше треска.....не можа да спи.....пък и ние с него

[rimela]

За кокалите - има две партии.
Едната - "Дай на Кучето Кокал" (ДКК).
Другата - "Кокалът е Убиец за Кучето" (КУК).

Тук във форума пишат активисти и на двете партии, всеки си излага доводите.
За любознателните - пуснете търсачката на форума за дума "кокали" или "кости" и ще прочетете всички ЗА и ПРОТИВ.
Аз лично съм симпатизантка на КУК, но не съм агитатор - всеки си преценява.
Защо да НЕ СЕ ДАВАТ кокали на кучета най-добре е разяснено ТУК.
А иначе - всеки да си решава, аз съм решила за мен си.
Специално по отношение на пилешките кокали, които са тръбни - кухи, цепят се и стават на остри трески, способни да пробият червата на кучето - мисля, че и от двете партии има консенсус - НЕ СЕ ДАВАТ на куче ПИЛЕШКИ кокали - никога!
Ама някои и това не знаят...

А за рибката - Линда умира за риба, само да й замирише...
Нали санким Иван е рибар, че и на мен ми изкара билет! Рибар, ама не "риболовец" - щото риболовците хващат нещо, а ние само си дремем зад пръчките...
Добре, че има рибка в магазина - за Линда, че аз не си падам по риби, предпочитам пържолки!

[kamkata]

Здравейте момичета!

Сега като прочетох за Рони... и наште и двамата вчера вечерта скимтяха да излизат по няколко пъти на двора за "такива истории" Днеска работата е добре.
Много ми е притеснено утре ни предстои операция , не на Роро , а на Киара.Ще й изрязват долните клепачи,защото са се извили на вътре Като ги знам как не спират да се боричкат,ще е трудно да са на едно място двамата кучовци.
Аз от такъв страх от операции все отлагам кастрацията на Роро, въпреки че това ще се наложи.

rimela - аз така заради един скапан кокал съм гонила Роро и съм му се молила 30 минути в Борисовата, защото закъснявах за работа , а той не искаше да дойде докато не си го хапне. А и нали си знае че ще му го взема ако се приближи .
Накрая се сви в едни храсти изяде си го и дойде при мен весел, а аз почервеняла от яд си го вързах и си потеглихме към къщи,какво да го правя, стана неговото .

Поздрави!

[rimela]

Здравейте, шпицове и шпицарки!

rimela - аз така заради един скапан кокал съм гонила Роро и съм му се молила 30 минути в Борисовата, защото закъснявах за работа , а той не искаше да дойде докато не си го хапне. А и нали си знае че ще му го взема ако се приближи .
Накрая се сви в едни храсти изяде си го и дойде при мен весел, а аз почервеняла от яд си го вързах и си потеглихме към къщи,какво да го правя, стана неговото . ....

Хи-хи, Ками, и ние бяхме така! Пробвах с добро -молех й се, че и саламчета предлагах бартер срещу кокала, и с лошо опитвах, и тупа-лупа по дупето... Ама дебела глава шпицешка - лесно не увира!
Сега ми носи кокъла и смирено го полага пред краката ми за консумация - нали съм, санким, кучка-алфа!

Е, не винаги де...
Ама не губете надежда!


Има ли сняг къде вас?
При нас - в София, Оборище - ниц!
Прехвърча малко, колкото да ни намокри - на мен косата, на Линда - козината, и да разкаля терена...
Не че обичам зимата - ама време си е за снежни преспи и щастливи шпицове, тичащи в снега!
Някой да се похвали?

[kamkata]

В Герман сутринта се беше засилил снега сериозно ,сега като се прибрах виждам че само е намокрило.Ама като тръгнах към центъра сутринта си носех снежна шапчица на колата
Ние преди два дни се качихме вечерта на Витоша, да му се нарадваме на големия сняг ...кучетата как полудяха само Особено Мишо се губеше в преспите, пък и беше вечерта към 9 , виждаха се само черни очички и нагръдник.Обаче не посмях да го пускам от разтегателния повод ,че нищо чудно да му хареса обстановката и да потегли на някъде в тъмницата да гони вълци
Жалко че нямаме и апарат за снимки само телефони, трябва да се поправиме че пропускаме много весели моменти с диванетата.


Поздрави на всички и повече включвания....