xael, в 27 February 2013 - 10:26 AM, написа:
Това за нашийника и нагръдника е доста интересно. При нас обаче се получава обратното. Нагръдникът го свързва с хамута, а хамута го свързва с дърпане. Сложа ли нагръдник - почва да препуска и да се дърпа.
И на мен ми е много странно, както писах не очаквах. Но ето факт е - вече трети ден нямам проблем, подръпва се помалко, но като усети че аз се противпостявам и той престава, не е както преди още по силно да дърпа. Атила никога обаче не теглил шейна и изобщо не свързва нагръдника с това. А Джек на каишка как се държи, когато се затегли отказва ли се лесно като го поправиш? Трябва ли да го държиш на къс повод? И треньорката каза, че поведението много зависи от асоциациите, които кучатат правят с дадена ситуация или обстоятелство. При нас понеже първото оставяне на Атила съвсем сам вкъщи беше изведнъж и за дълго, направо за 3 часа сам го оставихме като беше чак на 8 месеца, преди това никога. Много тежко му се е отразило и стресиращо и за това всеки път сега като усети че е сам и откача, защото е запомнил че му е било зле. Трябва това после също да го учим, че може да бъде добре и когато е сам.
Аз с Атила имах за кратко успех миналото лято, но разходките за него ми се струваха ужасно скучни и той самия беше много потиснат някак си. Аз по разни четива в интернет и по много от филмчетата на Сизър Милан, реших с подръпванията на каиша и с ходенето плътно (е почти) до мен да поправим това поведение. Не му давах да спира и да души където той иска, не го пусках на по дълга каишка от 50см от мен и много често ми се налагаше да коригирам (с дръпване), не беше както първите дни да ме заболяваше ръката и рамото от подръпвания, за мен не беше вече някакво кой знае какво усилие и ми беше много приятно да излизаме. Но той ме притесняваше вече, намяше го онова предишно вълнение и приповдигнатост като излизаме, ужасно изнервен се връщаше от разходка и в момента в който усети съм го отпуснала на по-дълъг повод и почваше да прави спринтчета около мен като луд. Също ако го изпусна момента в който се кани да се дръпне на някъде и той успее донякъде да набере сила и скорост, маааайко мила....добре че съм яка и тежка

. И така просто в един момент престанах вече да го разхождам така и го оставях да ходи пред мен, да си души където иска, да спира където иска и съответно се върна и стария ни проблем. На него разходката му е приятна, на мен обаче не. Тогава се разчетох отново за противници на мнението на Сизър Милан, защото на мен не ми харесваше моето куче, не ми изглеждаше щастливо куче - изнервен, недоверчив, също стана леко агресивен към хората и другите кучета и най лошото въпреки дългите разходки, той се държеше вкъщи като че ли цял ден не е воден никъде, абе забелязах че нещо му липсва и това не е движение. И така научих, че има и други методи, че има други теории, при които кучетата се учат не чрез коригиране на нежеланото поведение и то по методи които им причиняват болка или дискомфорт, а чрез стимулиране на поведението, което ни харесва и просто игнориране на това което не ни харесва. И я издирих тази треньорка защото тя работи по този начин. Не знам сега ако срещнем заек или сърна, сигурно ще видя зор голям да се справя с него, но при обичайните условия се държи по коренно различен начин през последните три дни. Днес се престраших и в сравнително градски условия се разхождахме сутринта, и то на място където не е бил досега, ние предимно в гората и по нашите селски и не особено уживени улици се разхождаме, че на нови места е едно душене, дърпане, вълнение...отново голяма изненада за мен, че нямах никакви проблеми с дърпането му. Надявам се, че не е нещо временно.
А, като казах игнориране, се сетих за нещо - първия път като се срещнахме с нея, Атила взе да я скача, а тя всеки път си дърпаше ръцете от него, или ги пъхаше в джоба, или ги кръстосваше високо на гърдите си и му обръщаше гръб, голямо въртене падна, а аз си викам таз от кучета ли я е страх

, точно така изглеждаше, ако сте виждали човек който го е страх как си вдига ръцете и се върти с лице настарни от кучето, само без писаците и паниката, бавно и спокойно. Имаше ефект де, Атила я оставяше намира, вярно че след малко се повтаряше всичко наново, но...все пак спираше и накрая вече хич не ѝ обръщаше внимание. Онзи ден ми каза защо тя прави така - защото ако се скара на Атила, за него това също е внимание, нищо че му се карат, той няма проблем че му се карат, важното е да му се обърне внимание, той това иска и въпреки че ще му се скара, за него това ще е поощрение, защото с това поведение той изисква внимание, а като види че от това което прави не произлиза нищо, ще му стане скучно и ще се захване с нещо друго, така и стана. Каза да правим същото вкъщи, като прави неща които на нас не ни харесват, за да предизвика нашето внимание, да го игнорираме - не му говорим, не го гледаме, най добре му обръщаме гръб и се дърпаме настрани или излизаме от стаята, зависи къде го прави. И още нещо, като сме навън и видя че той прави нещо нередно, не да му казвам не, спри или такива, а да го насърчавам да прави нещо друго, каза ми вместо да му забранявам, да му казвам давай нататък като го подканвам и с ръка, махам с ръката отзад напред. Така и правя сега като запецне някъде прекалено да души и то нещо дето не искам, му казвам давай нататък (geh weiter) и с ръката го подканвам и той тръгва. Не-то го е запомнил като забрана и, още не знам защо, но не било добре така да го спирам от някакво вредно занимание

. По нанатък ще ми покаже как да му забранявам, ако примерно се спусне да се бие или друго, но засега не сме стигнали това ниво на послушание

. Каза че за това има време, сега градим взаимно доверие с Атилчо и също, че му показваме, че аз преценявам кое е добре и кое не, кое може и кое не, а не той.
Ох пак стана дълго, надянам се че няма да ви писне от мен

!