denicc, в 27 March 2011 - 09:32 PM, написа:
taraT, в 27 March 2011 - 10:19 PM, написа:
Абе защитавай те ги вие,утре ще четете,собственичка на две овчарки се нуждае от стиснати лапички,за да не влезе в лудницата
Дано е така,да са живи и здрави!
Ама честно, не те ли забавляват всичките им простотийки
Аз когато обяснявах на мъжа ми /уж в потрес/ как Цита ми беше полуунищожила багажника, счупена преградна метална решетка, прегризани кабели на осветлението, разфасована аптечка, полууспяла да отлепи гумираното покритие на пода, и един чадър заминал в историята, той слуша, слуша, па накрая каза: "Ама тебе май те забавлява всичко това"
П.П.Май съм изтървала момента да постъпя в лудницата....
Ааааххх хора да ви се оплача,да ви призная нещо и същевременно,ако мога да ви развеселя малко...
Вчера по нощите прочетох неволите на ТараT, разказа на Дениц и освен че се поуспокоих за Деди

, втората ми мисъл беше как ви влизам в положението и ви разбирам...но някъде в подсъзнанието ми набързо прехвърлих откога моите сладурковци не са ме докарвали до нервна криза...Резултатът беше,че напоследък май се държат добре и подобаващо и кой знае какви "луни" не сме имали...Легнах си усмихната и си помислих каква съм късметлиика,че в последно време поне това ми спестяват(от известен период имам здравословни проблемчета с някои от децата и в този смисъл ми е много важно поне останалите да не ме нервират допълнително)...Ами зарадвах се май прибързано...
Цяла нощ не ме оставиха да мигна.То не беше котешко препускане(тип стадо коне,даже е меко казано),чупене,трошене, вилнеене и каквото ви дойде на акъл...Най интересното е ,че най нагло идваха да проконтролират,що не реагирам?!
За капак тази сутрин ротвайлерите не тапи в ушите,а направо незнам какво имаха...
p.s.Лично за мое успокоение си повтарям,че тези моменти са продиктувани от някакви лунарни влияния(тъй като са рядкост)...След тотално изперкване,обикновенно съгрешилите са по мазни и послушни и от агънца...
С две думи нашите любови си имат моменти,важното е да не са прекалено повтарящи се и последователни,защото наистина крачката до лудницата е доста късичка...Но пък като ги видиш на следващият ден или след направена беля,как те гледат и все едно ти казват...Ееее айде пък и ти,какво се вталясваш толкова?!И чак гузно търсят контакт и опрощение...ами това е,което ме кара по бързо от светлината да забравя някоя безсънна нощ...
Най важно е да са в добро здраве и понякога някоя беля и непослушание са позволени...все пак луна,слънчеви изригвания

(поне за тях винаги намирам извинение)...ко да праиш?!
Лек ден на всички и Тара,Дениц това е положението,според мен така ви поддържат в кондиция,а и да не ви е скучно все пак...Това си е един вид загриженост...