
50 кучета в Пловдив и последните 18 изгранници имат нужда от дом
#227
Публикувано: 31 December 2011 - 08:57 PM
Искам да поздравя всички наши приятели, доброволци, момичетата, с които преживяхме най-трудните моменти в началото и без които нищо нямаше да се случи, на тези, които не ги забравят, които отделят от времето си и за които това са "нашите" кучета.
Поздравява ви Рекс и ви желае честита Нова година! Бъдете здрави и щастливи!
Поздравява ви Рекс и ви желае честита Нова година! Бъдете здрави и щастливи!

Кучето е единственото същество, което обича теб повече, отколкото себе си.
#228
Публикувано: 31 December 2011 - 09:04 PM
Ах, как обичам такива котешки кучовци :)
Момичета, навсякъде е тежко и навсякъде е голяма борба. Но при вас е ...
на всички, които се борите вече толкова време! Вие и още няколко души от форума давате пример на нас, останалите. Благодаря ви!
Момичета, навсякъде е тежко и навсякъде е голяма борба. Но при вас е ...


*
Толкова по-зле:
"Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
....
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че... "
Жак Превер, Превод: Иван Бориславов
#229
Публикувано: 03 January 2012 - 10:55 AM
Честита Нова година на всички, с пожелание за здраве, щастие и успехи в това, което е важна част от живота ни - помощ за тези, които зависят от нас и за които отдаваме усилията си!
Използвам повода, за да споделя, че старата година изпратихме вече като официално регистрирана фондация - Анимал Хоуп България, седалище гр. Пловдив.
Преди по-малко от година тези кучета, за които вече бяхме чули, ни събраха, няколко души от този форум, с които дори не се познавахме лично, с Доника аз се запознах покрай тях, а Деси видях при първото ни общо посещение на полето, Милка, Non Descript, се присъедини след няколко дни. Никоя от нас няма да забрави първата ни среща с тези кучета - студ, кал, дълго ходене пеша и кошмарната гледка на 47 кучета, навързани на къси вериги сред голото поле, ужасени от човешко присъствие, обезумели от глад, сред неспирен лай, от който не можехме да говорим. Гледката наистина беше покъртителна, а чувството на съпричастност към тези най-онеправдани същества и съсипани души ни даваше сили през дългите месеци, които, извинете за патетиката, посветихме на тях. Двигателят на цялата ни дейност стана tinati, , която отдалеч полагаше неимоверни усилия да осигури домове, приемни и постоянни за кучетата и финансова помощ за тях. Работехме наистина на предела на силите си, съботите и неделите отделяхме за тях, лишихме се от всякакви социални контакти, просто нямахме време за нищо друго, мъкнехме 18-килограмови чували с храна, отнесохме си по няколко нахапвания, постепенно трупахме опит, никоя от нас не беше работила в подобни условия.. Заварихме 10-на годишни кучета с една-единствена ваксина за целия си живот от 2008, когато софиянци са помогнали, и няколко кастрирани женски кучета, 5-6, от повече от 20, които бяха умрели за тези две-три години, само за последната година, преди да се съберем, по думите на "стопанина" им, бяха починали повече от 20!
Много хора изявиха желание да помагат, благодарим на всички, които отделяха от времето и средствата си, някои идваха известно време и спряха, идваха други, но през цялото това време бяхме ние петте - Мартина, далеч от нас, Деси, Доника и Милка, през лятото останахме съвсем сами, защото нормалните хора си почиваха, за нас почивен ден нямаше, тези кучета станаха най-важната част от живота ни, безумно се радвахме на всяко едно спасено куче, на трудно завоюваното им доверие, сънувахме ги, пренебрегвахме собствените си животни заради тях. Никоя от нас няма да забрави тези месеци и поне за себе си ще кажа, силното приятелство, което се породи между нас, чувството на близост и доверие, които при други обстоятелства се изграждат с години.
Много от нещата, които направихме, ги няма в тези страници, просто нямахме време да пишем. Много от кучетата, на които помогнахме, нямат теми тук - Къри, когото намерихме блъснат от кола наблизо и който очаква своето заминаване за Англия, хасковското куче Мим, нарочно прегазено от кола, родило впоследствие три бебета, на които Деси осигури приемен дом, а за реално двукраката Мим положи изключителни грижи Мил, грижи, с които аз не бих се справила, всичките четири щастливо задомени в Германия при чудесни хора, захвърлените в смолянско село Фокси и Хера, на Фокси тук ампутираха смазаната му лапичка, които Доника не можа да подмине, петте бебета от гарата, моето простреляно в окото бебе и сестра му, Рино, когото бяха оставили за евтаназия и за когото се погрижи главно Деси, една героиня от тема тук, Блека с малацезия, която живее сега в Холандия с обреченото старче Гор, когото някой , полусляп и глух, беше изхвърлил в празния фонтан в Градската градина и още и още...
Изключително много ни помогна Галя, която стана приемен дом за много от нашите кучета, дори не смеехме да даваме някого на хотел, защото тя просто не ни го връщаше, Къри е при нея от края на март, е, време е да ви я представя като нашия председател, всички тук по-отдавна я познавате.
Благодаря ви от все сърце, момичета, макар че първоначалния ни състав претърпя промени, вие си оставате мои най-добри приятелки, щастлива съм, че ви познавам, и съм горда, че бях до вас!
Използвам повода, за да споделя, че старата година изпратихме вече като официално регистрирана фондация - Анимал Хоуп България, седалище гр. Пловдив.
Преди по-малко от година тези кучета, за които вече бяхме чули, ни събраха, няколко души от този форум, с които дори не се познавахме лично, с Доника аз се запознах покрай тях, а Деси видях при първото ни общо посещение на полето, Милка, Non Descript, се присъедини след няколко дни. Никоя от нас няма да забрави първата ни среща с тези кучета - студ, кал, дълго ходене пеша и кошмарната гледка на 47 кучета, навързани на къси вериги сред голото поле, ужасени от човешко присъствие, обезумели от глад, сред неспирен лай, от който не можехме да говорим. Гледката наистина беше покъртителна, а чувството на съпричастност към тези най-онеправдани същества и съсипани души ни даваше сили през дългите месеци, които, извинете за патетиката, посветихме на тях. Двигателят на цялата ни дейност стана tinati, , която отдалеч полагаше неимоверни усилия да осигури домове, приемни и постоянни за кучетата и финансова помощ за тях. Работехме наистина на предела на силите си, съботите и неделите отделяхме за тях, лишихме се от всякакви социални контакти, просто нямахме време за нищо друго, мъкнехме 18-килограмови чували с храна, отнесохме си по няколко нахапвания, постепенно трупахме опит, никоя от нас не беше работила в подобни условия.. Заварихме 10-на годишни кучета с една-единствена ваксина за целия си живот от 2008, когато софиянци са помогнали, и няколко кастрирани женски кучета, 5-6, от повече от 20, които бяха умрели за тези две-три години, само за последната година, преди да се съберем, по думите на "стопанина" им, бяха починали повече от 20!
Много хора изявиха желание да помагат, благодарим на всички, които отделяха от времето и средствата си, някои идваха известно време и спряха, идваха други, но през цялото това време бяхме ние петте - Мартина, далеч от нас, Деси, Доника и Милка, през лятото останахме съвсем сами, защото нормалните хора си почиваха, за нас почивен ден нямаше, тези кучета станаха най-важната част от живота ни, безумно се радвахме на всяко едно спасено куче, на трудно завоюваното им доверие, сънувахме ги, пренебрегвахме собствените си животни заради тях. Никоя от нас няма да забрави тези месеци и поне за себе си ще кажа, силното приятелство, което се породи между нас, чувството на близост и доверие, които при други обстоятелства се изграждат с години.
Много от нещата, които направихме, ги няма в тези страници, просто нямахме време да пишем. Много от кучетата, на които помогнахме, нямат теми тук - Къри, когото намерихме блъснат от кола наблизо и който очаква своето заминаване за Англия, хасковското куче Мим, нарочно прегазено от кола, родило впоследствие три бебета, на които Деси осигури приемен дом, а за реално двукраката Мим положи изключителни грижи Мил, грижи, с които аз не бих се справила, всичките четири щастливо задомени в Германия при чудесни хора, захвърлените в смолянско село Фокси и Хера, на Фокси тук ампутираха смазаната му лапичка, които Доника не можа да подмине, петте бебета от гарата, моето простреляно в окото бебе и сестра му, Рино, когото бяха оставили за евтаназия и за когото се погрижи главно Деси, една героиня от тема тук, Блека с малацезия, която живее сега в Холандия с обреченото старче Гор, когото някой , полусляп и глух, беше изхвърлил в празния фонтан в Градската градина и още и още...
Изключително много ни помогна Галя, която стана приемен дом за много от нашите кучета, дори не смеехме да даваме някого на хотел, защото тя просто не ни го връщаше, Къри е при нея от края на март, е, време е да ви я представя като нашия председател, всички тук по-отдавна я познавате.
Благодаря ви от все сърце, момичета, макар че първоначалния ни състав претърпя промени, вие си оставате мои най-добри приятелки, щастлива съм, че ви познавам, и съм горда, че бях до вас!

Кучето е единственото същество, което обича теб повече, отколкото себе си.
#232
Публикувано: 03 January 2012 - 12:19 PM
За убиване съм - забравих една от нас, Ели, прости ми, мислех само за последните месеци, как можах!
Ели завари най-трудното, когато още имената не можехме да им запомним, всичките ни прекрасни снимки са нейно дело, а колата и беше изцяло на наше разположение, по страницата ни във ФБ колко пък работеше! Просто Ели от май е в чужбина и можеше мислено да бъде с нас, чакаме те, мила, с нетърпение, ще си направим една разпивка!
Е, как можах!
Ели завари най-трудното, когато още имената не можехме да им запомним, всичките ни прекрасни снимки са нейно дело, а колата и беше изцяло на наше разположение, по страницата ни във ФБ колко пък работеше! Просто Ели от май е в чужбина и можеше мислено да бъде с нас, чакаме те, мила, с нетърпение, ще си направим една разпивка!
Е, как можах!

Кучето е единственото същество, което обича теб повече, отколкото себе си.
#236
Публикувано: 03 January 2012 - 07:11 PM
Освен Ели, с която се разминах на полето за месец, познавам и се прекланям пред всички изброени от Лили.Особено пред нея.Уточнение-не мъкнеха 18 кг.чували- тя САМА ги мяташе на рамо и цепеше през калния коларски път до хайваните.Аз....мигах на къси.Много жени, понякога мъж за цвят.И един психо, който най-много ни къса нервите.Ти ги махаш, той нови докарва и от пусто-в празно.Кой с каквото може като вол се е впрегнал за тези душички и ще се намери един, който да ти усложнява още повече положението.Още веднъж-момичета-


....нито дъжд,нито смях,нито слънце....
#237
Публикувано: 03 January 2012 - 08:46 PM
Лили, за всичко, което правите, за куража, за постоянството ви, за любовта, за надеждата възхищавам ви се! Успех ви пожелавам, че тя, тази мъка край няма!

Всеки ден в България умират десетки кучета от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства на кучета, сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен живот.
#239
Публикувано: 04 January 2012 - 12:20 PM
На добър час на фондацията! На вас, момичета - повече спокойни нощи и удовлетворяващи дни! На кучовците - топли домове и грижовни стопани - нещо, за което всички ние тук мечтаем повече, от колкото мечтаем за личното си щастие.


I can't stop the war, shelter homeless, feed the poor
Can't walk on water, I can't save your sons and daughters
I can't change the world and make things fair
The least that I can do is Care.