
За два дни - новини за четири нови риджбека, това е феноменално просто! Браво, бравооооо!
Към "майката" на Ян: както днес ръмжи на малкия и се опитва да му се прави на батко, така след един месец същия този малък ще може да се обляга на топла риджбешка възглавничка, докато си чете книжките! Имам опит с отглеждане на риджбек и две деца - един тийнеджър и една крехка хубавица, когато при пристигането на Бела беше на пет годинки. И при нас имаше ръмжене и "поклон за игра" (долните лапи до земята, дупето в небето, махане на опашка и джафкане), но днес не бих искала да съм на мястото на някой, който посегне на дъщеря ми, когато Бела е наблизо, защото му се пише много лошо! Веднъж едва не се стигна до инцидент, защото малката се изпищя ей така, от недоволство по време на някаква игра с приятелче в двора, и хубаво, че аз бях по-близо до тях и успях да пристигна преди пазителката. Доброто е, че колкото се възпитава кучето, толкова и децата, понеже ги прави много по-спокойни и уравновесени.
Със спането явно вече сте решили въпроса... аз само напомням, че Ян ще стане два пъти по толкова килограми. И както теоретизирам, нека спомена, че се измъкнах от леглото преди съвсем малко, а до мен беше Бела, разбира се :).
Продължавайте да повтаряте всички неща, на които са го научили предишните му собственици, това е чудесно. Имайте предвид, че когато остава сам в стая, трябва да няма нищо важно за дъвчене в негова близост (дъщеря ми се научи да си прибира играчките именно заради Бела, и въпреки това от време на време се появява разсърдена с някоя сдъвкана пластмасова щуротийка).
Ще останете изумени колко много, ама много иска да участва в живота ви риджбекът. Виждала съм кучета от други породи просто да си седят, докато собственикът излиза и влиза в стаята - а при нас това просто не може да се случи. Ако липсвам повече от десет секунди, уж спящата Бела моментално тръгва да ме търси и си навира прекрасния черен нос навсякъде, за да участва. Това е като въздух и вода за тях - да участват. Когато чистя къщата, примерно, тя е непрестанно до мен, където и да отида, и накрая и двете сядаме да починем и тя съвсем истински въздиша (много човешки го прави) - тоест, ех, почистихме, а сега какво? Смяла съм се с глас на такива реакции.
Изобщо, предстоят ви много весели моменти. И някои ядосващи, разбира се (при нас се нарежда един сдъвкан мобилен телефон, применно, както и скъпите капки за очи на една гостенка).
Непременно го социализирайте и му дайте възможност да играе с други кучета и да среща други хора. МНого скоро ще разбере коя е неговата "глутница" и ще се чувства щастлив.
Изключително много ще научите от постовете на mil, особено за възпитанието на кучето. Ян е на възраст, когато трябва да се "кове, докато е горещ".
Ако мога да помогна с нещо, не се притеснявайте да питате във форума!
Поздрави!
ПП До kaloqn: и Dessy и mil могат да дадат веднага връзка с клуба.