mil_, в 12 September 2011 - 12:56 PM, написа:
Вкл. кучето не просто сътрудничи с човека, то се доверява повече на сигналите на човека, отколкото на собствените си сетива, независимо, че те са по-остри.
Питам от практическа гледна точка, защото в момента ме интересува с цел обучение/възпитание на много кучета на едно място.
Има ли разлика дали ще определяме отношенията на кучето с човека като такива между дете/родител или между член на глутница и водач? Защото има деца, които никак не слушат родителите си, т.е. зависи дали родителя успява да наложи авторитет и правила. Ако кучето се доверява на стопанина си (по моите думи на водача си), то тогава ще приеме решението на стопанина/водача, каквото и да е това решение, в случая ще пренебрегне свето обоняние и ще погледне в празната купа. Ако обаче доверието в стопанина не е пълно (по мои думи кучето не приема стопанина си за водач), тогава дали ще пренебрегне купата с храната?
Мисълта ми е, понеже в момента прилагам описаните от Jan Fennell похвати и промяна определено има, нещо лошо ли се случва с психиката на кучетата? Ако нещата, за които тя говори и прилага, изключват насилие/сила и постигат желания резултат, има ли значение дали "глутница" включва индивиди от един вид в родствени отношения, дали кучето смята стопанина си за водач, или приятел, или родител? Определено трябва да познаваме и начина на "мислене" на кучетата, но според мен почти всички методики за обучение целят да утвърдят стопанина по-високо, дали в йерархична структура, или в друга връзка, от гледна точка на практиката - няма разлика. И тук не говорим за треньори, а говорим за стопани, които да успеят да изградят такава връзка с кучетата си, за да нямат проблеми в съвместния си живот. Аз споменах за метод, който определено ме впечатли и реших да го споделя, авторът на темата би могъл да пробва, ако има желание.
За мен промяната е положителна, но са нужни постоянство, време и мотивираност - кучета, които преди съм викала без резултат (не говоря за разходки), които само са ме поглеждали "снизходително" и не са помръдвали от мястото си, в момента тичат към мен само при прошепване на името им. Друг проблем, който досега не съм успявала да разреша, е бил лаенето. В смисъл, когато чуят или усетят хора или коли, едно да се разлае, лавваха и останалите (около 15 кучета). Нищо не помагаше да бъдат укротени, докато те не решаха да спрат да лаят. В момента казвам само "Шшшшт" и спират. Е, не винаги се получава точно така, но с кучовци "репетирам" от около седмица и определено не успявам да обърна достатъчно внимание на всичките кучета за краткото време с което разполагам. За да съм честна обаче, понеже ми е трудно да пренебрегвам кучетата, когато се тълпят едно връз друго към мен, а аз съм извикала едно определено, включих и "ръмжене", доколкото успявам да имитирам тяхното ръмжене, когато предупреждават друго куче.
Общо взето нямам много изисквания, най-важното като че ли е когато две кучета се сбият (не се случва често, но когато прибера някое по-доминантно куче, колкото и дребно да е на ръст, винаги започват спречквания) да мога да ги "разтърва" само с дума, поглед, жест.
Мисля, че подобен е и проблемът на пусналия темата, за него обаче ще е по-лесно да не допуска сбиване. Аз също се стремя към това, но ще ми е по-трудно започвайки обучение на много кучета едновременно, отколкото да са обучавани едно по едно и всяко ново вече да се присъедини към добре възпитани кучета. И когато прекарвам с тях не повече от 2-3 часа, а през останалото време са сами.
А това какво пише определена личност, считаща себе си за професионалист в сферата на кучешката психология, изобщо не ме касае, когато не е свързано с проблема, който ме интересува от практическа гледна точка.