Кокер спаньол
#271
Публикувано: 24 February 2005 - 06:32 PM
#272 Guest_Erica_*
Публикувано: 24 February 2005 - 06:56 PM
#274
Публикувано: 25 February 2005 - 01:35 AM

Nothing but the best is good enough!
#275
Публикувано: 25 February 2005 - 10:06 AM
#279
Публикувано: 25 February 2005 - 11:47 AM
Чакам с нетърпение да разкажете за "подвизите" на вашите любими кокерчета. Като например:
"...слагам на вестници по пода, защото...",
"...да знаете какво се случи с обувките на ...." ,
"...тапетите...",
"...мойто ме слуша 'ама и с двете уши' (ония, хубавите, мекичките)...",
"...а вчера на разходката ..."
и други, за които и не подозирам.
За такива реални истории не мога да прочета по книгите.
Надявам се, че няма да се затрудните да изберете коя от всичките случки да разкажете!
#280
Публикувано: 25 February 2005 - 11:59 AM
Тук всички са много приятни. Аз съм от 2 дни във форума и всички откликнаха на появата ми. И много интерсни и важни неща научавам. Аз нямам куче нямам и никакъв опит но съм тук за съвети от вас, които сте минали по този път вече. Защото че ще се взема кокерче - ще се взема това е ясно.
#281
Публикувано: 25 February 2005 - 12:09 PM
Абе с тях не може да се скучае...
П.П. Яна здравей и на теб, добре дошла сред нас :) Дано ти хареса нашата компания

Nothing but the best is good enough!
#282
Публикувано: 25 February 2005 - 02:10 PM
Това е от мен за сега и мерси за пожеланията!
Човек се учи от грешките си!
#285
Публикувано: 27 February 2005 - 10:29 PM
Ей, Анита, недей да съжаляваш за бремеността на кученцето! Ще ти дойде на нагоре за известно време, докато не ги раздадеш, но според мен си заслужава. Имаш куче и знаеш, че такова нещо като "порастване" не съществува. Винаги си остават диваци ::)) Има адски хубави, естествено и кошмарни, спомени, но... като погледнеш изразителната муцуна... поне аз, прощавам всички гадости ::)) Ще се справиш с няколко рошльовци. Дори ти завиждам- Ринчето не трябва да си има бебета s)

" SO PURE TO ME "
#286
Публикувано: 28 February 2005 - 12:24 AM
И една новина от последните минути:
Моля ви никога не оставяйте ядене на масата без надзор около кокери, Сара преди малко изяде повече от половин тава мусака, и сега незнам какво да я правя:) Много и е тежко, ама се надявам да се оправи :)

Nothing but the best is good enough!
#287
Публикувано: 28 February 2005 - 12:37 AM
#288
Публикувано: 28 February 2005 - 08:36 AM
По въпроса за самостоятелното хранене на кокери от масата: Не може ли да се обучат да не се качват на масата и да не вземат храна от там , а само от неговата си купичка? Защото си мисля, че е невъзможно постоянно да е под надзор. Четох във форума по-нагоре, че дори трябва да започват да се хранят само при команда. Даже и да са гладни стоят и чакат разрешение. Такова обучение въобще възможно ли е или е само теоретично по кнжките?
#289
Публикувано: 28 February 2005 - 09:47 AM
Цитат
По въпроса за самостоятелното хранене на кокери от масата: Не може ли да се обучат да не се качват на масата и да не вземат храна от там , а само от неговата си купичка? Защото си мисля, че е невъзможно постоянно да е под надзор. Четох във форума по-нагоре, че дори трябва да започват да се хранят само при команда. Даже и да са гладни стоят и чакат разрешение. Такова обучение въобще възможно ли е или е само теоретично по кнжките?
Предполагам, че с много търпение могат да се научат. Трябва постояноство и точни правила, които да се спазват ВИНАГИ!!! ВЕДНЪЖ да не ги спазиш и почваш ОТНАЧАЛО.
Моето куче е овчаро подобно и много обича да похапва. Когато я оставяме вкъщи сама, стои в коридора, където й е постелката.
Когато в кухнята има "деликатеси" тя ми прави усърдна компания, но не прави опити да се качва и да взима храна.
Когато се храним се опитва да си проси, но аз й се карам - "Долу", ако се е качила на масата или "Не" ако скимти. Ако след моята команда не се подчини или повтори я хващам за врата и я "изхвърлям" в коридора на мястото й. Естествено се разнася скимтене което категорично се пренебрегва, а ако се усили излизам и страховито реввам "НЕ".
Така я "тормозя" от бебе и засега се храним доста нормално. Също така не е успяла да си отмъкне храна.
НО НАВЪН!!!!!!! Там сме прахосмукачки. Въпреки боя и то доста сериозен, въпреки забраните. Без каишка ли е и докопали храна - КРАЙ!
Адски ме е шубе сега с тия простотии с отровите.
Мога да се "похваля", че тя се научи да чака пред паничката с храната команда "Яж". Това е хубаво, но по-големият и по-съществен проблем с яденето навън си остава.
#290 Guest_Erica_*
Публикувано: 28 February 2005 - 11:36 AM


Вход
Регистрация
Помощ

Темата е заключена

Горе
Цитиране +




