ironic_, в 10 July 2011 - 09:40 AM, написа:
Аз съм лаик и ще споделя своите наблюдения, от това, което съм разглеждала и чела.
Според мен има леко разделение в доберман популацията. Не толкова драматично, колкото при други породи, но дори за мен е видно, че има популярни развъдници, които вадят разкошни, масивни кучета, мулти-шампиони, и във родословието на всяко от тях имената са ни познати, понеже са известни кучета, с по едно ниво на работен изпит от кумова срама, а има и други развъдници, които като тръгна да гледам, имената са ми абсолютно непознати, в родословието също, обаче за сметка на това отдолу са наредени много повече резултати от здравни изследвания и работни изпити.
ironic, такива трябва да бъдат всички развъдници развъждащи тази порода...Здравни изследвания и изпитите са задължителни, за да се запази добермана като работна порода поне в спорта.
ironic_, в 10 July 2011 - 09:40 AM, написа:
Обаче нещата далеч не са трагични, защото има примери за разкошни кучета с отлични работни качества, които просто не се появяват по ринговете толкова. До голяма степен впечетлнието за разлика в екстериора се дължи сякаш на факта, че повечето от тези работещи кучета са от страните, където купирането на ушите е забранено (и се спазва!)
ironic, не в ушите и опашките е проблема ....Просто визията на работните линии не е модна...Ама никой не си задава въпроса, защо точно тези добермани с немодна визия работят по-добре, по-бързи са, по- повратливи, по-издържливи.....Явно са с по-добра анатомия и характер, а това е смисъла при една работна порода....Анатомията да е такава, че кучето да може максимално да разгърне работните си възможности.
ironic_, в 10 July 2011 - 09:40 AM, написа:
Мнението ми е, че Доги не е прав, развитието на работните линии по никакъв начин не е в конфликт с родословното развъждане, напротив, то подсигурява правилата и рамката, в която се работи. Но тук вече опираме до визията на развъдниците за развитието на породата и тяхната съвест.
Сега си дойдохме на думата...ironic, родословието е документ в помощ на развъдчика и нищо повече.Само че киноложките организации я превърнаха в размена монета без , която си извън борда...Т.е. кучето ти, ако няма родословие не е доберман, дори и да отговаря на стандарта на породата и като характер, който също е в стандарта.
ironic_, в 10 July 2011 - 09:40 AM, написа:
Не мисля, че някой може да упрекне българските доберман развъдници в печелбарство. Къде са тия примери с по 10 женски в развъдник, къде са нашите скромни доберман популации... А Defener of Bulgaria последното кучило му е от шампион с IPO3, значи, ако някой реши да работи с добермани, има материал.
ironic, не ми се дават примери за взет изпит от куче от работните линии и куче развъждано по модата. Характера се предава генетично и ако това не е от значение за развъдчика то много скоро ще има доберман с характер на голдън.
ironic_, в 10 July 2011 - 09:40 AM, написа:
Моята кучка е много кротка, с мек характер, идеален компаньон, но съм изтървала времето за работа с нея (развиване на захапката, работа по следа) и сигурно никога няма да вземе работен изпит. Но лично за себе си съм решила, ако някога се стигне до разплод с нея, поне да има максимално много здравни изследвания, вкл. генетични, и (ако имам право да решавам), да търсим мъжки с доказани работни качества, като
този.
Както казах характера се предава генетично. Дори нищо да не правите с кучето то ще покаже склоността си да пази и охранява...а именно за това е създадена тази порода. На тази база развъждат истинските развъждачи милеещи за работните породи.