Ей, колеги, как сте? Отдавна не сме се "засичали". Минавам да се "обадя" с малко новини от нас, да не ни забравите съвсем.
Да чукнем на дърво, всичко при нас е добре. Минаваме през второ разгонване (първото беше през февруари... или март като че ли, не помня точно). В тази връзка да вмъкна и нещо смешно: мъжа ми се сдоби с паническо разстройство

- не разрешава кучето да се пусне от повода, сакън да не се загуби някъде и да не я заплоди някой пес. Принудена съм да търча заедно с нея. Не се отразява добре на и без това прекалено "стройната ми осанка".
Направихме снимка за ТД. Всичко е ОК. След половин година ще направим пак. За наше успокоение. И тук да попитам: кои ветеринари са упълномощени от БРДК да разчитат снимки за ТД? Не смятаме, поне засега ни е такова решението, да я заплождаме, но все пак...да се знае. Как стоят нещата и с кардиолозите? Чии диагнози се признават? За наше успокоение ще я заведем при този, на когото имаме доверие, но все пак ми се ще да знам клуба какво мисли по въпроса. Отварям още една скоба - ще ме прощавате за "сухия" тон, но не съм писала по форумите от мнооого време и съм загубила тренинг.
И... Нататък. Нали се хранихме с Хепи дог... Е, зарязахме я. Както ни се отразяваше добре... след един момент това се промени тотално.. Сдоби се с мнооого пърхут, почна и да заслабва. Пробвахме за изв време с Хилс. Прекрасна храна! Кучето беше в страхотна форма! И те взеха, че я спряха... Взехме Еукануба и в рамките на един месец всеки ден псувах и нея, и производителите й. Кучето акаше точно толкова, колкото ядеше. Отслабна жестоко (това беше юни месец, ако не ме лъже предателската ми памет). Заприлича на концлагеристка само за 2 седмици. Взехме й Cynotechnic Energy на Royal Canin и всичко почна да си идва на мястото. И все още поправяме щетите от един месец хранене с Еукануба. Явно на нея хич, ама хич не й се отразява добре тази храна. Сега сме на LArge Breed Adult от ветеринарната серия на Роял Канин и съм много доволна. Оставаме на тази. Както може би предполагате... откачих покрай това хранене.

Само за 4 седмици си съсипах кучето. Ребрата й стърчаха, тазобедрените й кости също... Направо... Все едно я хранехме с царевични пръчици. Сега е във форма. Косъма й лъщи. Ех, стига толкова за тая храна!
Характер: доминанта. Инат, неотказващ се инат! На всичкото отгоре се мисли за човек.
Няма съзнание за размерите си. Скача в скута ти, все едно е чихуахуа. Пък тежи, да й се не види.
Почна да проявява охранителен инстинкт. Ако така се казва това, което имам предвид, де :) . Смята кучетата за врагове ( и правилно , беше нападана повече пъти , отколкото мога да преброя). Когато "прецени", лае и налита на кучета, доближили се прекалено наблизо до нас. Иначе поведението й към кучетата по принцип е напълно адекватно. Дразни се на мъжки, които й се залепят за опашката. дърпа се и се върти така, че да не я душат. Кани всяко добронамерено настроено куче за игра. Това понякога е голям проблем, особено ако и двете четириноги са на повод. За нас стопаните е неудобно, де.
Проявява недоверие към непознати. Най-често напълно ги игнорира. Сякаш виждам човек, който демонстративно си обръща гърба... Радва се само на хора от семейството. Другите все едно не съществуват. Свикнала е да бъде галена и да й бъде досаждано.
Днес залая двама човека. Може би защото и двамата почти минаха през нас с детето, а и защото бяхме само аз и малкото, без таткото да " ни пази". Много адекватно си се държа кучето.
Научи се " да хапе". Тренираме с въже - дърпалка. Виси се на него като мишка на сирене. Да имахме ръкав...
Команда " пусни" я изпълнява без грешка, въпреки моите очаквания за обратното.
Спря да тормози съседите с ариите си. Може би защото почнах работа и нямаше избор... :) За сметка на това почна да унищожава вещи. Разделих се с няколко от любимите си книги. И всичко , до което успя да се докопа с моята миризма на него. Отваря си врати и шкафове, така че барикадираме където с каквото можем :)))) Споменах ли, че яде предимно мои неща? :)))
Живее с две котки. И двете не я понасят. Горката, а тя само иска да ги почисти... Като докарахме малкото, веднага тръгна да й чисти ушите. Затова сега е с малко белези по муцуната - вре я там, където не трябва.
Странно е, че пък приема външните котки за деликатес.
Много прилича на брат си Хектор. ПОздрави на родата, в тази връзка. И на мама!
Краси, Токчев, не съм ви забравила. Пращам поздрави от цялото семейство!