Публикувано: 11 September 2006 - 09:34 PM
Г-н Иванов,
Казвате "Българи сме все пак..."
Именно !
Помествам повторно своя тема. Молбата ми към тенденциозните е една единствена. Преди да скочите да отговаряте прочетете много внимателно, вникнете в същността, а после се изявявайте, но мотивирано.
Темата:
Здравейте,
Нямам какво да коментирам. Ще напомня само нещо от това, което винаги съм казвал. Целта ми не е да пораждам нови полемики и няма да се отзова на нито едно предизвикателство, ако се появи след написаното от мене.
Една от първите статии (научнопопулярна), които съм написал някъде през далечната 1983 или 1984 г. бе За Каракачанското куче. По-късно имах още поредица публикации, в които пишех за каракачанско куче. Участвах в съавторство в написването на учебник, където също писах за каракачанско куче. Но както съм казвал многократно науката не спи. И най-малкото е под достойнството ни, ако имаме претенции да бъдем нещо, да си затваряме умишлено очите, подтиквани от различни цели къде користни, къде поради неразбиране, къде поради комплекса да си признаем, че сме грешили.
Когато палеонтологията, историята, кинологията, животновъдството и редица още науки постоянно и постоянно изнасят нови, често радикални на старите схващания данни, а ти си затваряш очите за тях това не е нищо друго освен съществуване, но не и личностно присъствие.
И ако съм писал за каракачанско, започнах да пиша за Българско. Тези, които си знаят защо отстояват и какво ги кара да отстояват тезата каракачанско веднага се нахвърлиха къде с обиди, къде с ирония, къде със злобни долни компромати, но с нито един научно издържан довод в защита на тезите им.
Обременени от комплекса за непризнатост, нереализираност и патологичен нарцисизъм, започнаха да ме призовават на диспути само и единствено в името на евтината показност, където може да блесне патологичната им егоцентричност.
Имам няколко научни публикации по темата каракачанско и българско и винаги, абсолютно винаги и в двата случая съм казвал за кучетата: Ако ги приемем за каракачански (Български).... Казвал съм това и пак го казвам. И причитата е една и много проста. Няма какво да се заблуждаваме от признаването на каракачанското, изпитателния срок, който МФК е дала на Българското, наличието на стандарти както на едната, така и на другата порода.
Порода, апробирана, консолидирана и доказала се във времето с качествата си на такава НЯМА. Нито каракачанска, нито българска. Повтарям отново, не искам някой да подскочи и да започне отново да ме призовава за това или онова просто нека извади научни факти. Аз не се срамувам, да се откажа от всяко едно свое твърдение, ако противното на него е достатъчно издържано и поне според сегашното състояние на науката неопровержимо. Веднага ще се извиня, ще взема думите си назад и ще стана един от най-големите радетели и защитници на тази доказана порода.
За разлика от всички останали, които не разбират или тенденциозно не искат да разберат, проблемът е само и единствено един при това положение, когато не можеш да докажеш наличието на порода, а да държиш на чуждо име не е нищо друго освен най-меко казано ЛИПСА НА НАЦИОНАЛНО ЧУВСТВО. Да си поданик (а претендираш, че и по кръв си такъв) на една хилядолетна държава една от първите цивилизации в Европа и да искаш НАЦИОНАЛНАТА ти порода, да бъде с небългарско име е... Е, нека всеки сам да си отговори какво е.
Скоро мой познат ми казва: Мисля, че името не е най-въжното. Важно е да запазим кучето. Добре, съгласен съм. Нека бъде така. Да запазим кучето. Но щом като името не е най-важно, да погледнем един от синонимите, посочен в стандарта на каракачанското куче, а именно тракийски молос (мисля, че така беше). Ами добре, хайде да приемем, че нашата порода се нарича с ОСНОВНО, ВОДЕЩО име Тракийски молос. Да, но същите тези, които са го сложили в стандарта държат като удавници само и единствено на каракачанско. И какво се получава нищо, освен да повторя отново горния абзац.
Едно малко отклонение. САЩ е най-многонационалната държава. Данните на статистиката показват, че бялото население отдавна е вече под нивото на афроамериканското, всевъзможни емигранти от Латинска Америка и от къде ли още не. Но когато в Америка попиташ някой черен, мулат, метис, жълт или какъвто щеш, какъв е той, отговорът е един, единствен Аз съм американец. И всеки един такъв с чувство за национална принадлежност защитава каузата на държавата, в която живее. А тук аз съм Българин, думи, казани от много и останали нищо повече от голи думи.
Е, друго нямам какво да кажа. Достатъчно много изписах в темата за Българско Овчарско Куче. Задавах въпроси, правих обяснения. Нито отговор на въпросите, нито коментар на обясненията. Явно, голяма част от пишещите са заслепени повече от това, което могат тенденциозно или от глупост да надраскат, отколкото внимателно да прочетат, да помислят, а после да се изявяват.
За мене породата е национална кауза, а националните каузи се отстояват от национално осъзнати личности.
Николай Атанасов
"Давай наставления само на този, който търси знания,
осъзнавайки своето невежество."