Цитат
Господин Динов, във вените на вашето куче каква кръв тече /говоря за породи/... защото в моето око на некомпетент се набиват черти на Great Pyrenees Dog /не се сещам как е точно названието на български - Пиринейски мастиф ако не се лъжа/
Позволявам си да се намеся в тема, която явно не се познава и това дава основание на различни хора да тълкуват нещата по собствен начин.
Разгледал съм много внимателно всички снимки на въпросното куче, за което се твърди, че може би има нещо общо с
Great Pyrenean Dog (име, което се превежда като Голям Пиренеец или Пиренейско Планинско Куче). Пиренейското Планинско Куче не е Пиренейски Мастиф и различията са доста големи по отношение на екстериорния облик. Дълбоко в генеалогията на двете породи има общи неща, но от гледна точка на кинологията те са толкова назад, че почти са игнорирани като взаимосвързващо звено. Друг е въпросът, когато нещата се разглеждат на генетично ниво по-точно ДНК аналази, кръвно-групови серуми и прочее.
Не съм забелязал на някоя от снимките увиснал долен клепач на кучето. Освен това, увисналият долен клепач, разкриването на т.н. трети клепач или евентуална ентропия съвсем не са критерий за мастифов тип или произход на съответното куче. Общо взето при много породи с тежки глави е възможно да настъпи или да се появи провисване на долния клепач. Това съвсем не ги определя като произлизащи от Тибетския Мастиф, който теоретично дава началото на групата на мастифовите, но не и на молосоидите, към които спада нашето българско овчарско куче.
Вярно е, че главата е един от най-характерните белези, определящи породната принадлежност на дадено куче, но това съвсем не е достатъчно. Така че и провисването до определено ниво на устните също не може да бъде критерий за мастифов тип. Проблемът тук е, до колко трябва да е това провисване, какви са причините, които го обуславят, какъв е генеалогичния произход на кучето, за да имаме някакво основание да го наречем мастифоподобно.
Някъде из форума бе повдигнат въпроса, кое дава право на някои да определят нашето куче като пряк потомък на Тибетския мастиф и как може да се докаже това. Това не може да се докаже, защото не е вярно. А правото за такива писания е дадено от ползването на стари източници, изостанали във времето и научните открития в сферата на кинологията.
По същата логика твърдо и упорито, да не кажа тъпо, се държи на твърдението, че нашето овчарско куче е с ниска постановка на ушите. Бяха направени някакви плахи и нелогични опити да се обясни защо постановката е ниска, което не отговаря на съответните определения за постановка на ушите, приети от кинологията. Не зная от къде е преписано това твърдение, не зная от кой стандарт е взаимствано, но общо взето при почти нито една порода кучета пазачи на стадата няма ниска постановка на ушите. Явно целта на някои е била да са оригинални, единствени и изпъкващи над останалите със знания, които за тяхно съжаление самите те не могат да мотивират.
Една от малкото породи кучета пазачи на стадата с ниска постановка на ушите е Пиренейското Планинско Куче, така че, ако някой се съмнява в чистотата на българското овчарско куче, би трябвало да търси тези съмнения в теориите на каракачанкаджиите, заложили това в стандарта на породата.
Илюстрация на мастифи от 1884 г.
Дог дьо Бордо (мастифов тип куче) - илюстрация от 1925 г.
Тибетски Мастиф - породата, за която се твърди, че ПРЯКО от нея произлиза така нареченото "каракачанско куче" - българската порода кучета, пазачи на стадата.
Типичен Мастиф.
Пиренейски Мастиф - кой къде вижда общото между тази порода и Българското Овчарско куче.
Глави на НЕмастифов тип и МАстифов тип - разликата е много тънка, но забележима.
Пиренейско Планинско Куче - порода с ниска постановка на ушите.