[Chiita]

Какъв ви е правилника , не сьм се интересувала , но заплождане през 6 месеца за мен си е плодене , ако нямате медицински причини или изпускате някаква възможност с определен мьжки ,който ще е за кратко в страната ( случая едва ли е такъв) - но да ,с това закостеняло виждане съм .А относно повтарянето на връзка ?!-Един много голям съдия и развъдичк каза наскоро - мога да си позволя да повторя връзка единствено ,ако сьм имал перфектни резултати! Развъжда от над 20 години и има много успехи , но още не сьм видяла да е поврторил връзка!
И явно ще преразгледам дифиницията си за "нормален" и "ненормален" , защото не ми се струва вече нормално , да се опитвам да водя някакъв смислен разговор в тази тема , където виждам само , някакво надуто отношение към всички останали , много претенции , на някакво ниво обиди и в крайна сметка загуба на време The end

Снимка (и)

• 

[Петя Кръстева]

wind, в 12 November 2015 - 10:59 AM, написа:

Петя Кръстева, в 11 November 2015 - 08:51 PM, написа:

Има ли общо кинологията с любовта съм кучето?
Отговора ми е има.....Аз познавам хора, които се занимават с развъждане от години и много обичат кучетата си....Видях го в очите им, усетих го Не е само интерес, комплекси...или там още каквото се сетите......Има любов....Имена даже мога да цитирам
Мамка му - не всичко е загубено....

Питала съм много ловци, влизала съм нарочно в ловни форуми, за да успея да разбера тези хора. Няма ловец, който да не ми е отговорил, че не обича животните. Всички ловци обичат животните. Явно въпрос на тълкуване какво означава да обичаш. За тях любовта завършва с отстрел. Аз разбирам ловците, но не приемам, че те обичат животните.

Кинология и любов към кучето. Кучето като вид животно. А не своето собствено, своята порода. Ако развъдчиците обичат кучето като вид, ще разберат, че в условия на свръхпопулация от ненужни кучета по улиците и в приютите няма смисъл да развъждат. Или поне да не продават в България. Защото в България няма съвест, няма спазване на правила и закони и закупено от развъдчик куче рано или късно става причина да се народят мелези от тази порода. Факт е, че когато една порода стане модна, известно време след това започваме да намираме по улиците и в приютите поколение, вече нечистопородно и смесено, но все пак, от тази порода.
Поради тази причина аз разбирам развъдчиците кинолози, но не приемам, че те обичат кучетата като цяло. Иначе щяха да се замислят защо по улиците има толкова изхвърлени животни и каква е причината. И да не искат да продават свое животно в България, защото няма стопроцентова гаранция, че това тяхно животно няма да народи или заплоди нечистопородни, ненужни вече никому кученца, които да свършат зле. Но за това е нужно да се разшири мирогледа, да се помисли в перспектива напред, да се осъзнае собствената отговорност.
Това обаче може да се случи само ако е налице искрена обич към кучето като цяло, като вид същество, независимо от външния вид.

За мен и едните, и другите, просто са подвластни единствено на своето его и удоволствие.

wind, уважавам вашата гледна точка и знам, че имате право.Проблемите като цяло в нашата държава са много, като започнем от възпитанието в къщи и стигнем до тези, които пишат законите.....Затова и сме на това дередже. Но аз пък бих задала други въпроси - трябва ли тези които искат да се занимават с развъждане, да се откажат от желанието си / да кажем ето акита ину - сравнително нова порода на Балканите/, само защото живеем в пълен абсурд. Няма морал, няма работещи закони, няма култура, няма нито един работещ добре производствен сектор, няма селско стопанство, няма животновъдство......И понеже нищо няма и ние не ставаме за нищо, понеже няма морал и възпитание и кучетата са по улиците на България, за да печели някой друг от това......аз трябва да се откажа от това което искам да правя?!?!
Трябва ли да се отказвам?!?! До скоро българите не знаеха какво е акита ину - спират ме по улиците да ме питат защо кучето ми не е със сини очи ?!?!? Неее...не това е начина.....Разберете, че сме много назад и ни си смеят по цял свят. Всички знаят, че кучетата са ни по улиците, всички знаят и че нямаме качествени екземпляри /или ако имаме то са много малко / ......Какъв е изхода? Какво трябва да се направи? Да се спре да се развъжда регламентирано? Това ще реши ли проблема? Естествено, че това не е решение и полза от това няма да има никаква. Нещата са комплексни - промяната трябва да дойде от нас, от всеки един от нас.....

[Петя Кръстева]

Chiita, в 13 November 2015 - 10:13 AM, написа:

Какъв ви е правилника , не сьм се интересувала , но заплождане през 6 месеца за мен си е плодене , ако нямате медицински причини или изпускате някаква възможност с определен мьжки ,който ще е за кратко в страната ( случая едва ли е такъв) - но да ,с това закостеняло виждане съм .А относно повтарянето на връзка ?!-Един много голям съдия и развъдичк каза наскоро - мога да си позволя да повторя връзка единствено ,ако сьм имал перфектни резултати! Развъжда от над 20 години и има много успехи , но още не сьм видяла да е поврторил връзка!
И явно ще преразгледам дифиницията си за "нормален" и "ненормален" , защото не ми се струва вече нормално , да се опитвам да водя някакъв смислен разговор в тази тема , където виждам само , някакво надуто отношение към всички останали , много претенции , на някакво ниво обиди и в крайна сметка загуба на време The end

Chiita И аз го виждам като загуба на време да пишете тук. Ако ще коментираме нещата в глобален аспект - ок!
Извинете, но вие като селекционер безгрешна ли сте ?!? Ако е така, значи сте единственият светец в развъждането.
Уважавам решението на съдията развъдчик, за който пишете, че никога не е повтарял връзка, както уважавам решението и на много други като мен, които са направили две поредни заплождания след като това е позволено в развъдният правилник.
Въобще за какво спорим ?!?!?! Това е пълна лудост.....
Хайде със здраве и ви желая успехи

[Петя Кръстева]

А сега за всички любители на породата акита ину и тези, които искат да се занимават с развъждане на акита ину искам да знаете, че това е може би една от най-трудните породи за работа. Да се внесе качествена акита от Япония си е много години работа, контакти и доза късмет. Не е целта само кучето ти да е внос от Япония, а да се внесе добро куче от Япония.....Да имаш парите е малко условие за да направиш правилният избор. Въпреки всичко дерзайте....желая ви по-малко спънки от моите и късмет

Снимка (и)

• 

[wind]

Петя Кръстева, в 20 November 2015 - 05:58 PM, написа:

Но аз пък бих задала други въпроси - трябва ли тези които искат да се занимават с развъждане, да се откажат от желанието си / да кажем ето акита ину - сравнително нова порода на Балканите/, само защото живеем в пълен абсурд. Няма морал, няма работещи закони, няма култура, няма нито един работещ добре производствен сектор, няма селско стопанство, няма животновъдство......И понеже нищо няма и ние не ставаме за нищо, понеже няма морал и възпитание и кучетата са по улиците на България, за да печели някой друг от това......аз трябва да се откажа от това което искам да правя?!?!
Трябва ли да се отказвам?!?! До скоро българите не знаеха какво е акита ину - спират ме по улиците да ме питат защо кучето ми не е със сини очи ?!?!? Неее...не това е начина.....Разберете, че сме много назад и ни си смеят по цял свят. Всички знаят, че кучетата са ни по улиците, всички знаят и че нямаме качествени екземпляри /или ако имаме то са много малко / ......Какъв е изхода? Какво трябва да се направи? Да се спре да се развъжда регламентирано? Това ще реши ли проблема? Естествено, че това не е решение и полза от това няма да има никаква. Нещата са комплексни - промяната трябва да дойде от нас, от всеки един от нас.....

Въпрос на съзнание и лично решение. Но развъждането на акита ину в България не виждам да допринася за нечие благо. От думата "благо" идва и думата "благотворителност". Развъждането допринася единствено за задоволяване на лично желание (его), но не е благотворителност.

По същия начин (въпрос на съзнание и лично решение) аз съм се отказала от много неща, за да мога да помагам, поне мъничко, на бездомни кучета. А трябва ли да жертвам моите желания, моите хобита, моята почивка, моите средства? Не трябва. Но ги жертвам. Защото промяната трябва да дойде от нас, от всеки един от нас, нали? А аз искам да има промяна и започвам от мен. Жертвам моите желания и личния си комфорт.

Нужно е всеки, или поне повечето, които искат куче, да жертват желанието си за порода и да осиновят бездомно. Няма да загубят нищо, защото и безпородното куче е чудесен приятел ... И още една мъничка жертва - да кастрират, а не да се поддадат на чувството, че нашето куче е уникално и трябва да има поколение ...

Но ... къде ти ... живеем в България все пак, не в западна държава ... Вместо да помислим за благото на едно бездомно животинче, ще задоволим желанието си за порода, но понеже и не ни се дават много пари, ще си купим евтинко по обява и ... ще поддържаме междусъседското развъждане и борсите за кучета, които не се интересуват много от самото куче, а от парите ...

[dmm]

Петя Кръстева, в 20 November 2015 - 06:25 PM, написа:

А сега за всички любители на породата акита ину и тези, които искат да се занимават с развъждане на акита ину искам да знаете, че това е може би една от най-трудните породи за работа. Да се внесе качествена акита от Япония си е много години работа, контакти и доза късмет. Не е целта само кучето ти да е внос от Япония, а да се внесе добро куче от Япония.....Да имаш парите е малко условие за да направиш правилният избор. Въпреки всичко дерзайте....желая ви по-малко спънки от моите и късмет

Една поправка към цитата:
Развъждането като цяло не е за всеки. Дали ще е акита, ротвайлер или йорки, всички са кучета и който иска да се занимава сериозно с дадена порода си плюе на ръцете и се хваща да работи здраво и по правилниците на федерацията.
Отделно стои въпросът, че всеки себеуважаващ се развъдчик, колкото и кучила да са минали през годините, никога не смята, че знае всичко, а още повече си позволява да ангажира цял форум със собствените си виждания в тази сфера, особено при липса на интерес или поискан съвет. Другото, на което по-нагоре се обърна внимание е, че професионалното развъждане се прави ЗА породата, а не за бройката ... и най-вече като любов към самия вид канис. Тази тема от известно време се запълва с монолог, PR и инфантилност. Който влезе в нея не като любител, а от любознателност към спецификата на породата, бързо ще загуби интерес. А този, който е решил да се занимава професионално с акита ину и развъждането й, няма да чете какво е писала Петя Кръстева, а ще си търси сериозни източници и контакти от чужбина.

Едно четиво за размисъл ....

Одата за Развъдчика!
Развъдчика, а именно Развъдчика с голяма буква е този, който жадува за знания и никога в действителност не смята, че знае всичко. Този, които взима решения по съвест, жертва удобството си и отчита обстоятелствата. Развъдчика е този, който жертва личните си интереси, парите си, времето за близките си, интересните мебели и меките килими. Разделя се с мечтите за дълго, разкошно пътешествие по море, по време на отпуската в полза на поредната важна кучешка изложба.
Развъдчика прекарва без сън ( но никога без кафе) дълги часове в планиране на връзки, или с напрежение в израждане на кучета, след което следи притеснен всяко леко помръдване или плач на кученцата.
Развъдчика пропуска служебни обеди, защото видите ли точно сега би трябвало да се роди кучилото или защото трябва сега да се хранят кученцата. Той разкъсва плацентите и прави изкуствено дишане уста в уста, за да спаси бездиханното новородено, буквално вдъхва живот на бездиханното същество, което може да е въплътената му мечта за цял живот.
Коленете на Развъдчика са изумително място, където непрекъснато са спали и спят много поколения знаменити шампиони.
Ръцете на Развъдчика са силни и здрави, често мръсни, но винаги нежни и чувствителни към побутването на влажното бебешко носле.
Гърба и ставите на Развъдчика обикновено наболяват от постоянното стоене в полусънно състояние в развъдните помещения и боксове с малките кученца, но са и достатъчно силни за да позволят на Развъдчика да представи следващото кучило на Шампионата на годината.
Раменната на Развъдчика са поотпуснати, понеже често носят товара на грубите нападки от страна на конкуренцията, но те винаги са достатъчно широки, за да поддържат теглото на хиляди поражения и разтройства.
Ръцете на Развъдчика са винаги способни да се оправят с опърничавите, , да устоят на захапванията на острите бебешки зъбки или да помогнат на новобранците в породата.
Ушите на Развъдчика са удивителни, понякога червени от чутото, понякога със страна форма затова, че са били дълго притискани към телефонната слушалка, често глухи за критиките, но винаги прекрасно чуват кихането на болното кученце.
Очите на Развъдчика са зачервени от непрекъснатото изследване на родословия, понякога са слепи за недостатъците на неговите собствени кучета, но винаги остро виждат всички пропуски и грешки в организацията на изложбата и съдиите и винаги търсят съвършения екземпляр.
Големия Развъдчик е устроен така, че той не помни лицата на хората, но може да си спомни родословието на дадено куче по-бързо от компютър. Той е толкова пълен със знания, че понякога “ предохранително изгаря: той пази по своите лавици хиляди книги за “отлични кости” “ прекрасно поставени уши” и “ съвършена глава” ... и пази дълбоко в душата си несполуките и грешките.
Сърцето на Развъдчика, често бива разбито, но винаги енергично бие с постоянната надежда ..., и винаги се намира там където трябва!
О, да има развъдчици, но освен тях има РАЗВЪДЧИЦИ!!!

[dmm]

wind, в 20 November 2015 - 08:52 PM, написа:

.... Нужно е всеки, или поне повечето, които искат куче, да жертват желанието си за порода и да осиновят бездомно. Няма да загубят нищо, защото и безпородното куче е чудесен приятел ... И още една мъничка жертва - да кастрират, а не да се поддадат на чувството, че нашето куче е уникално и трябва да има поколение ...

Но ... къде ти ... живеем в България все пак, не в западна държава ... Вместо да помислим за благото на едно бездомно животинче, ще задоволим желанието си за порода, но понеже и не ни се дават много пари, ще си купим евтинко по обява и ... ще поддържаме междусъседското развъждане и борсите за кучета, които не се интересуват много от самото куче, а от парите ...

Wind, не е само черно, има и бяло в цялата тази сивота. Доста хора се научиха да кастрират, както и да осиновяват от приюти или от улицата. А познавам две отявлени развъдчици, с опит, знания и качествата, и кучета, които изпъкваха пред всички останали (две съвсем различни една от друга породи) - жени, достойни да наречеш развъдчик и въпреки успехите си, прекратиха развъдната си дейност. Аз лично много съжалявам, защото тези жени имаха ерудираността, компетентността и любовта да развиват много успешно любимата си порода, но приключиха с развъждането именно в името на кучето. И сега каузата им е да помагат на бездомните, както и на такива, които са се родили в дом, при хора, но в нужда и без защита. Сред развъждащите породисти има и хора, това ми е мисълта, и сега останали. Виж Chiita например - няма да си пусне кучката на всяко разгонване. Има развъдници и РАЗВЪДНИЦИ. Не всички са еднакви ;)

[wind]

Да, знам, че е така, не го отричам. Развиваме се като общество, но сме още в началото.
Просто наблегнах на онова, което според мен е нужно, за да стане България едно по-добро място за живеене.
Нямам предвид само бездомните животни.
Принципно.
Нужно е да помислим какво мъничко нещо можем да жертваме в името на нещо добро за другиго, а не да мислим само за нашите желания.
Мъничка жертва, която да не ни хвърля в крайни неудобства ... но да промени много нечий друг живот, съдба ...

[dmm]

Разбирам те, Wind :)

[Simply_black]

Здравейте. Наясно съм, че това не е страница Изгубени/Намерени, но това куче е намерено да скита само из кв. Витоша(София) и няма кой да го прибере. Прилича на Акита. Ако някой си го познае...
(Снимки в прикачен файл)
:)

Снимка (и)

• 

[lilianas]

Защо по дяволите не си виждам мнението, публикувано преди 1 ден тук??? Има няква безумна редакция, може би? Или не редакция, а цензура? Кви са тия простотии бе? Вие не милеете ли за акитата? И какви са тия малоумни нападения над Петя? Ми тя направи развъдник, ми Тя не иска да бъде корумпирана, ми Тя развъжда качествени кучета! А вие кво правите? Само плюете! Жива да не бях! Принципът в БГ винаги е бил един и същ: не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да е зле! Жална ви майка! Накъде отиват децата? Навън, естествено! В такава среда и оцелотът не може да оцелее!!!

[lilianas]

Петя Кръстева, в 14 February 2014 - 09:23 PM, написа:

ShiBumi_GirL, в 14 February 2014 - 06:34 PM, написа:

Благодаря уж четох,но явно съм го пропуснала.
Останах с впечатление,че са някакви гъби.
Добре,че са се отървали,че е истинско мъчение.

Да, всичко е наред с Хачи Какъв е вашият проблем?

Никога не сме имали мокри рани. Просто кучето неистово си тръскаше главата, преди това, въпреки моите съмнения за осил, мъж ми каза, че на кучето "нищо му няма" и затова не обърнахме внимание. Но слава богу проблемът беше решен. След това 2 години псето не се тръскаше.

[Кронос]

Здравейте, нов съм във форума и ще се радвам на полезна информация относно породата, въпреки напрежението и страстите в темата
Преди 4 месеца ни подариха женска американска акита, която много ни радва
Ето я нашата красавица:

Първите 2 месеца я хранихме само с Josera със сьомга и патешко. После един месец мина на свинско обезкостено месо, което и варихме. Сега е на FRISKIES Junior.
Вече е на 5 месеца и половина и е 27 кг. и е в отлична форма.
Обаче едно ме притеснява - много е гальовна към непознати, а знам, че са уж добри пазачи. Как може да стане малко по-резервирана към непознати хора?
Живеем в къща и тя е постоянно на двора, като дори повечето време е вързана, когато ни няма. Има достатъчно място за движение, защото синджира е вързан за кабел по който обикаля двора. Въпреки това, акита са ужасно адаптивни и тя не се трогва дали е вързана или пусната.

[lilianas]

Здравейте! Въпреки страстите в темата (моля игнорирайте ги, тук има доста хора, които вместо да говорят за породата, се ядат едни други :) ) сте добре дошли! Честно казано, на такава възраст тези килограми ми се виждат доста в повече! Не знам! Американките не са ми специалност. От 6 години гледам японка. Най-важното е да я научите да не яде от чужди ръце и от земята! След като живеете в къща и тя е в двора, голяма вероятност има някой да се опита да я отрови (за съжаление това е изводът ми след толкова години). Също за съжаление, научаването на тези правила е чрез терор над самото куче. Не съжалявайте, че е толкова дружелюбна! Малка е! Ще дойде моментът, когато ще ви се ще да е дружелюбна (това също от собствен опит). Акитата определя глутницата си точно в този период. Внимавайте кого допускате в къщи, защото впоследствие кучето ще го третира като част от семейството, ако ви притеснява приветстването на лоши хора. Иначе - в момента в който влезе в пубертета - 8-9 месец, тя самата ще стане доста по-агресивна и по придирчива. Да ви е жива и здрава, но от мен да знаете - не позволявайте на всеки да я гали, пък и първо трябва да пита! И тя сама впоследствие ще си определи хората, които са от нейната глутница. Моят Хачи е така - имам много добри приятели, които и до ден днешен не мога да поканя на гости. За хора, които не харесвам, дори подозирам, и дума не може да става.
Хубавото на американките е, че са малко по-меки. НО, само малко! Познавам развъдчици на тази порода, и знам, че не е много далеч от японката по нрав!
Много се радвам за вас! Дарявайте я с любов, защото тя го прави постоянно и безрезервно, без да иска нищо в отплата!
Още веднъж - поздрави, че сте избрали тази кралска, красива, и достойна за уважение и любов порода!

[Кронос]

Мерси за отговора - вече се бях отчаял, че някой ще пише
Всъщност за теглото и аз бях обезпокоен, но намерих информация за теглото на американските:
http://www.akita-dog...ita_Weight.html
http://www.akc.org/dog-breeds/akita/
Очаквам нашата Ариса да стане 45-48 кг, така че на 6 месеца ми се вижда нормално да е около 30 кг. Иначе и осигуряваме доста физическо натоварване.
В обучението и обаче наистина май трябва да се действа доста твърдо - своенравна е, но когато покажа непоколебимост и твърдост, тя изпълнява всичко.
Дано наистина започне да показва териториално поведение и да я брани от непознати.
Сега няма пряк достъп до оградата и няма опасност някой да я отрови, но като навърши година ще има и до тогава трябва да сме я научили да не взема храна от непознати.

[lilianas]

Браво! Радвам се, че сте потърсили и намерили информация! Страхотни животинки са, дума да няма! И въобще не се учудвайте, ако реши да не хареса някого! Много обичам породата акита, независимо дали е американка, или японка! Познавам един Чарли, който може би ще е подходящата партия за вашата мома! Те се обучаваха в училище "Послушен". Ако желаете и вие го направете - училището е ЖЕЛЯЗНО, много съм доволна от преподавателите, защото, забележете, те преподават като Сизър Милан- тоест на собствениците. В същото време кучетата получават едно доста добро обучение, заедно със собствениците! Поздрави, успехи, и се радвам, че ви има!

[Кронос]

Мерси за милите думи
Ето още малко снимки на скубещата ни се красавица:



А този Чарли май ще трябва да е доста едър за да пламне любовта
Ако може поне да му качиш снимки тук, за да оправим зестрата

[lilianas]

Присъединете се към нашата група във Фейсбук. Там ще се уточните с конкретните собственици на американки. За съжаление нямам координати на сладура Чарли, но съм сигурна, че там ще намерите половинката си! Групата ни е "Акита-ину -отглеждане, хранене, възпитание..."

[lilianas]

Eто ни проснати в целия ни ръст! Преди известно време, де, сега май сме надебеляли...

Снимка (и)

• 

[lilianas]

Мдаа, в цял ръст!

Снимка (и)

• 
•