Здравейте,
искам да споделя за нашия проблем и да ви попитам дали и вие сте имали подобен. Наш Джими не може да седи сам вкъщи, а вече е на 8 месеца. Отначало не го оставяхме сам, понеже беше опасен за себе си, така да се каже, изяждаше всичко по пътя си. С приятеля ми имаме "плаващо" работно време и в момента се редуваме да го гледаме.
Ако го оставим сам, независимо за колко време 20 минути или 4 часа, не спира да лае. Опишка и матрака, иначе стиска и не върши тези работи вкъщи.
Прочетох темата "Кучето само у дома", където пишеше, че има вероятност това да е и от породата, та реших да се консултирам и с вас. Въпросът ми е дали сте имали подобен проблем и ако да как сте го разрешили, разбрах, че има две техники, едната е с контролирани излизания, другата със свикване да седи само в стая или на балкона.
Другото, което искам да попитам е къде оставяте бигълче, когато е само - в целия апартамент или в определена стая.
Ами, то при всяко куче си е строго индивидуално, но просто е трябвало да го приучите още докато е малко. Все пак никога не е късно да се започне
В една тема тук във форума беше описано много добре на какво се дължи всичко това, мисля че е тази, която сте посочили. Не съм го пробвал, но някъде из темите прочетох че точно бигъл по метода на контролирани излизания е успял да се укроти.
Цитат
Ако го оставим сам, независимо за колко време 20 минути или 4 часа, не спира да лае. Опишка и матрака, иначе стиска и не върши тези работи вкъщи.
Вие как разбирате че лае - комшиите ли ви казват? Защото има кучета, които ако са сами в стая или клетка, а вие сте в апартамента се скъсват да лаят, но когато сте навън си стоят без да лаят.
Нашия например като започнах да го уча точно така правеше - усетеше ли че има някой в къщи (а те няма как да не усетят :) ) и започва да лае и да рови стената при вратата.
Но аз правех, така както ви съветва Iveto Lefterova - влизайки в стаята го игнорирах - все едно го няма - изчаквах да се успокои и тогава го виках да ми се порадва - в началото скачаше по мен, а постепенно започна и той да не ми обръща внимание и така. Сега като е стоял в къщи сам и се прибера, най-често го събуждам - той се протяга сънено и ме удостоява само с поглед и едва когато го извикам да дойде и започва буйна радост.
И много ми беше интересно едно нещо което прочетох в споменатата статия - на излизане да му се казва нещо, което той да асоцийра с връщане - аз винаги му казвам "хайде чао". Ако ме чуе някой ще каже че съм се чалнал :)