[kapanec]

Шона си има лично място в колата най отзад на нишата горе до прозореца хем има добра видимост хем е атракция за другите коли.Така си е научихме от малка и е голямо предимство дори и да има чужд човек не създава проблеми знае си местенцето и го напуска само по команда

[vani6366]

Ние пък от самото начало сме с транспортна клетка - никакъв проблем - лежи си вътре и си кротува, не разбираш че има куче в колата И повече хора да сме, пътуваме си комфортно и той си е спокоен. Даже клетката я ползваме и като къщичка - когато сме някъде на друго място си спи вътре и сме спокойни, че няма да създаде проблем на хората. А в началото се криеше вътре като му се караме за нещо, защото знае, че там си е неговото място и никой не го закача, като е вътре
Горещо препоръчвам на бебешоците да им вземете транспортна клетка и да си свикнат в нея отначало - голямо удобство, е това си е наше мнение де

[sesana]

vani6366, в 27 May 2011 - 07:18 AM, написа:

Ние пък от самото начало сме с транспортна клетка - никакъв проблем - лежи си вътре и си кротува, не разбираш че има куче в колата И повече хора да сме, пътуваме си комфортно и той си е спокоен. Даже клетката я ползваме и като къщичка - когато сме някъде на друго място си спи вътре и сме спокойни, че няма да създаде проблем на хората. А в началото се криеше вътре като му се караме за нещо, защото знае, че там си е неговото място и никой не го закача, като е вътре
Горещо препоръчвам на бебешоците да им вземете транспортна клетка и да си свикнат в нея отначало - голямо удобство, е това си е наше мнение де

Какъв е размера на клетката? И къде я поставяте.

[katetol]

Привет и от нас!
Ние вече сме добре - единствено мъжката ни чест е наранена от честото мерене на температурата .
За транспортната клетка съм напълно съгласна - ние като пътувахме, Джимчо също стоеше в клетката, но не беше особено щастлив с нея. По някое време обаче си се сгушваше и си заспиваше. Иначе, преди да я взема, бях изживяла ужаса, точно на влизане в София, в един ужасен трафик, той да се мушне под седалката и да ми изпълзи в краката - в педалите!!! Беше ми изправил косата... Сега вече не пътува в клетка, защото тя му омаля, но е по-послушен и след първоначалните стенания, че не е гушнат, си ляга и заспива!
Размерът на клетката зависи от размерът на кучето. По-добре би било да вземете такава, в която да му е комфортно и като възрастно - тя трябва да е достатъчно голяма да може да стои изправено и да може спокойно да се завърти в нея.

[vani6366]

За размера на клетката - те са на номера и от №3 са по-големички от малките клетки, което е за предпочитане за нашата порода, въпреки че има и разлика между отделните марки, аз лично малко на око прецених а и в магазина ме консултираха много компетентно като казах породата и че искам да си я ползвам дълго време.
Можеш да разгледаш по разни сайтове да се ориентираш в цени и размери - нашата е Гъливер №3. Иначе я слагаме на задната седалка по средата с лице напред и хем си лежи, хем ни гледа и нас

[vani6366]

katetol, в 27 May 2011 - 02:09 PM, написа:

Привет и от нас!
Ние вече сме добре - единствено мъжката ни чест е наранена от честото мерене на температурата .
...

Браво на вас, оздравели сте вече!
Много ми е интересно за температурата - как позволява да се мери - не ми се е случвало досега слава богу! И термометъра човешки ли е или някакъв специален? Всъщност как разбра че има температура - те са все топлички такива, можеш ли да усетиш че е с температура?

[dora]

Когато са бони им изсъхват носовете.
Дано това не се случва.
Ние вече сме с "окончателно" нов режим почти като на големите.
Сутрин задължително играем половин час с една сибирска лайка по обед само за пиш и вечер събираме децата на поляната в у-щето до нас за двучасова игра.
Ей ,умора няма този дзвер.
Исках да попитам - сега ,когато вече е доста по-топло променяте ли с нещо храната?
И още едно въпросче - какво мислите за суровото месо?

[katetol]

vani6366, в 28 May 2011 - 05:20 AM, написа:

katetol, в 27 May 2011 - 02:09 PM, написа:

Привет и от нас!
Ние вече сме добре - единствено мъжката ни чест е наранена от честото мерене на температурата .
...

Браво на вас, оздравели сте вече!
Много ми е интересно за температурата - как позволява да се мери - не ми се е случвало досега слава богу! И термометъра човешки ли е или някакъв специален? Всъщност как разбра че има температура - те са все топлички такива, можеш ли да усетиш че е с температура?

Оф, нейсе, добре сме! Той още втория ден живна, обаче на мен си ми беше притеснено. В интерес на истината той температура нямаше нито веднъж от всички мерения, но ветеринарните лекарки искаха да се убедят и презастраховат. Температурата му се мери като на бебетата - в дупето, с нормален термометър. Горкия, толкова я натиска надолу тази негова опашчица, но ветеринарките имаха здрави ръце!!! На моя приятелка кучето обаче (то е дзвер и половина - немска овчарка) беше вдигнала доста висока температура, без да я разберат. Честно казано, аз също нямам идея как се разпознава - все му пипам нослето и, ако е влажно и студено, си въобразявам, че всичко е наред!

Колкото до въпросът на dora за суровото месо - аз лично не го препоръчвам! Като не е преминало термична обработка може да предаде на кучо какви ли не болести. Чувала съм, че не се дава сурово месо на куче. А за храненето - Джимчо намалява страшно много количеството храна, което изяжда през летните месеци. Особено като стане съвсем жега - набляга само на водата!

[izidra]

Ние пък растем и се радваме на слънчевото време. Малко снимки от нас

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 

[radusha]

izidra, в 28 May 2011 - 12:10 PM, написа:

Ние пък растем и се радваме на слънчевото време. Малко снимки от нас

Тази топчица е одрала на мама кожата :) Много са готини.. качвай още снимки да им се радваме

[izidra]

radusha, в 28 May 2011 - 10:35 AM, написа:

izidra, в 28 May 2011 - 12:10 PM, написа:

Ние пък растем и се радваме на слънчевото време. Малко снимки от нас

Тази топчица е одрала на мама кожата :) Много са готини.. качвай още снимки да им се радваме

Така и по кожа и по нрав, а снимки се надявам да пускат и новите стопани на диваненцата

[merry_ny]

izidra, в 28 May 2011 - 12:10 PM, написа:

Ние пък растем и се радваме на слънчевото време. Малко снимки от нас

Изидра, много е сладък мъника, и физиономии прави! Как го кръстихте?
Ето малко снимки от вчерашната разходка - много е щастлива като си намери другарче из парка. Да ви попитам нещо - всички споделяте какви неуморни диванета са вашите - моето пък се изморява. Вечерната разходка в парка ни е от 6 до към 8:30 -9 и като се приберем има сила да пие водичка и си ляга милото, за храна изобщо не мисли. Естествено, че е малка, но има ли други изморяващи се?

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[turbbomax]

Izidra, този бебок който сте запазили за вас ми беше фаворит от всичките мъници ;) В едно ваше клипче го гледах, че е най-буйното, поне на мен така ми се стори. Да ви е здравичко, и то и мама Джаки, и всиииички други кученца и кучета.

Dora, ще се радваме да се запознаем с вас. Ние сме от кв. Българка. Ходим в 10то СОУ, парка до зала Левски, Военния стадион или до Лифта. Нямаме нищо против да дойдем и на вашите местенца.

merry_ny, Еди също се изморява, като всички други кучета :) дотолкова, че като се приберем от вечерната разходка си пие водичка, прави 2-3 тигела на апартамента, да покаже, че се е завърнал, и бум по гръб по леглата :) Или пък през деня, като седна на компютъра и сме само двамата с него, той му доскучава и бум - пак по гръб докато нещо не се раздвижи. В къщи си пада малко лентяй, ама елате ни вижте навън...

А ето и една малко неприятна за Еди случка. Седим си в парка, той е пуснат, но не съм откачил повода, да ми е лесен за хващане. Вижда куче и се изстрелва, догонвам го и настъпвам с десен крак повода, но и без да искам го настъпвам и по главичката с левия крак. Заболя го, но аз се разболях да не би да съм му направил нещо. Е, нищо му няма, но за сметка на това, сега като му се скарам и знае, че не трябва да бяга от мен, знае команда 'Чакай!' и спира. Не ви съветвам и вие да ги настъпвате, но затова че не сме го били и той не слушаше. Но сърце не ми дава да го ударя :( а то толкова диво
Преди 7 години купих питбул, изяде апартамента и го дадох на баба ми да го гледа в къщата й. Само че баба ми нямаше силите да бъде дърпана от 40кг питбул и го възпита за отрицателно време със сап от брадва, без самата брадва, само сапа. Сега когато баба ми си вдигне ръката кучето целува земята. Може би наистина трябва да бъдем малко по строги когато са малки, за да не си берем плодовете когато пораснат. Ама аз така и не мога да го ударя. Една вечер се ядосах, хванах вестник и го ударих а той започна да хапе вестника и да си играе :) представете си колко силно съм го ударил :) но след случката с настъпването, Еди е доста по-послушен.

Поздрави на всички

[dora]

Че малко ли е 2 - 3 часа разходка навън?
Майло след вечерната разходка / близо два часа тичане с топка и с 5-6 деца/ е направо на " килим" до 5 и 30 сутринта.
Става почитно само да посрешне прибиращите се късно и пак е метнат по гръб.
За суровото месо и аз си мислих същото ,но при срещи с кучкари чувам какво ли не та .... да попитам и вас.
Снимките на мама и малчо са направо разкош.

[di__]

Привет! :) Много съм впечатлена от породота и от доста време се каня да си взема джакче.. и най-накрая го реших.Може ли някой да ме посъветва с развъдник или да разчитам на обявите из нета?

[dora]

Турбомакс ,къде съм гледала.... сега прочетох чак.
Ние всяка вечер от 18 до към 19 и 30 сме в задната част на двора на 12- СОУ или по .скоро на гърба на иконома.
С нас се събират и цяла група деца и дивеят с нашето бясче.
Заповядайте и вие.
Да кажа за днес.Правим си обичайната разходка сутрин и може би ,защото е неделя навън няма никой в този безбожно ранен час.Пуснах бясчето и то след като си обходи района ме следваше по петите.Правих опит да се разхождаме близо да шосето / нямаше и коли та.../ и определено знае командата чакай.Беше невероятно послушен.Видя бездомно куче аз казах не -, но това си значеше старт.Е, да ,но срещу него се втурнаха три и като подви опашката залепи се пак в краката ми.
После пак минахме край тях , но ...стоеше си кротък.Понякога е нужен и опит за да се слуша май/ хихи/.

[katetol]

di__, в 28 May 2011 - 11:38 PM, написа:

Привет! :) Много съм впечатлена от породота и от доста време се каня да си взема джакче.. и най-накрая го реших.Може ли някой да ме посъветва с развъдник или да разчитам на обявите из нета?

Здравейте! Определено сте си избрали доста интересна и изключително активна порода куче (даже аз бих казала, че това са тазманийски дяволи с пластични операции). До колкото зная, в България няма лицензиран развъдник за ДРТ. Ето това http://www.eurobreed...terrier_02.html е линк, която препраща към чуждестранни развъдници! Кучовците на повечето от нас не са с родословие /ако не греша/, но са си също толкова прекрасни!
Ако все пак си изберете да си вземете от Бг, върнете се няколко страници назад - имаше постове за кучила. Едно прекрасно кучило беше това на Изидра, но мисля, че те вече нямат налични мънчовци. Успех с намирането на точно Вашето си бонбонче!

Дора, честно казано, благородно завиждам за послушанието на мъника! Моят лудчо, ако улично куче се спусне срещу него, се настървява и скача директно на бой. Така даже веднъж ме спаси от три кучета, които се опитаха да ме нападнат. Е, не знам дали кучетата бяха стреснати, изненадани, или просто си умряха от смях (не сме от най-едрите породи, все пак), но определено отстъпиха! Да не говорим, че, като усети свобода, мога с часове да търча по квартала след него ... А понякога слуша като по учебник ...

[kapanec]

izidra, в 28 May 2011 - 12:10 PM, написа:

Ние пък растем и се радваме на слънчевото време. Малко снимки от нас

Izidra: много сте пораснали и още по красиви

[izidra]

kapanec, в 29 May 2011 - 04:03 PM, написа:

izidra, в 28 May 2011 - 12:10 PM, написа:

Ние пък растем и се радваме на слънчевото време. Малко снимки от нас

Izidra: много сте пораснали и още по красиви

Че сме по-красиви, така е, но и този мъник си има нови стопани, макар че бяхме готови с двойния повод. Правихме сметки и ние да се уредим с двор и къща, ама ей на размина ни се засега, разбира се все още действаме по тази наша мечта. Е щяха да съборят апартамента с мама и бяхме готови и за това нали все им се разминава. Единствено се надявам, че ще радва прекрасното момиче при което отиде, така както мама Джаки радва нас. Мисля си, че скоро ще бъде част от този форум, така че ще го наблюдаваме дивака. Макар и да ни липсва се радваме за него.
P.S. Едно е сигурно Джаки един ден ще има другарче може да е от някое друго кучило тук, друга порода или някоя осиновена душица, времето ще си покаже.

[sesana]

Eх, нашето братче голям сладур. Мама Джаки е народила само красавци, но пък диваци от класа.
Вчера се замислих колко ми е диво кучето. Само си отваря очетата и почва да ръфа. Даже се майтапим, че най - вероятно таткото е акула, а Пипин е на половина акулче. Няма такъв хапльо.
Започна да скача вече. Може да слиза само от спалнята. Добре, че не може да се качва
А колко е порастнал. За 10 дни вече ми се струва по - голям. И лапките му вече потъмняват.
Рязахме ноктите. Направихме педикюр. В това отношение е уникален. Дава ми да го реша, къпя /имахме случка и се наложи/, да му режа ноктите, че и да ги пилна леко да не закачат. Абсолютен уникат. До сега не бях срещала такова чудо.
Сега нали правим къща до града и се чудим за оградата. Трябва да е вкопана. Четох, че има шанс иначе да си изрови дупка и да духне. Колко дълбока дупка може да изкопае? Нямам представа на какво са способни точно в тази светлина.
Гледах един клипчета със специални кътове в двора за игра на кучовците. Има си преграда за скачане, тунел....И се чудя ако му направим, дали ще му омръзне бързо?
И още нещо.. Две момченца, които играят с моето са си взели кученца. Бебета като нас. Като стане време за разходка дали ще мога да ги запозная с хапльо. И двете кученца са дребни. Едното е мини пинчер, а другото едно рошаво /пекинез мисла, че е/. Дали ако се познават от малки ще се разбират? Знам, че JRT и малките породи малко имат проблеми с общуването.