Нашите приятели- вълнистите папагали
#592
Публикувано: 07 May 2007 - 09:29 PM
Първо да отговоря на Бети - в момента май домашни моркови още няма, така че остава да разчитаме на тези от магазините. Ябълките също... Аз затова препоръчвам листа от глухарче като най-добър вариант.
За размножаването - женските вълнисти папагали държат непременно да са осигурени материално (къщичка, стърготини и грижовен съпруг), иначе по никакъв начин няма да допуснат истинска близост. Той може да си опитва, няма страшно wink .Нормално е сега да "налитат" повече, вече е пролет и техните хормони се активизират. Повече за размножаването има на стр.10 и нататък май от тази тема b) . Ако има нещо неясно, питайте пак! Най-важното за мен е да не се опитвате да размножавате птички, които са на по-малко от 1 година - може да завърши фатално или за тях, или за бебетата s) , не са им укрепнали още организмите. sikeiros и sky, страхотно е,че вашите оздравяват! Поздравления за упоритостта! super best
Ние вчера сложихме къщичката, днес вече са влизали (има стъпки в стърготините), но на тях ще им е вече 3-то лято да се размножават, има си значение опитът wink . Иначе някъде в началото на темата съм разказала каква мъка беше (и какъв инат от моя страна), докато се наканят да имат малки за първи път. oleeee
За размножаването - женските вълнисти папагали държат непременно да са осигурени материално (къщичка, стърготини и грижовен съпруг), иначе по никакъв начин няма да допуснат истинска близост. Той може да си опитва, няма страшно wink .Нормално е сега да "налитат" повече, вече е пролет и техните хормони се активизират. Повече за размножаването има на стр.10 и нататък май от тази тема b) . Ако има нещо неясно, питайте пак! Най-важното за мен е да не се опитвате да размножавате птички, които са на по-малко от 1 година - може да завърши фатално или за тях, или за бебетата s) , не са им укрепнали още организмите. sikeiros и sky, страхотно е,че вашите оздравяват! Поздравления за упоритостта! super best
Ние вчера сложихме къщичката, днес вече са влизали (има стъпки в стърготините), но на тях ще им е вече 3-то лято да се размножават, има си значение опитът wink . Иначе някъде в началото на темата съм разказала каква мъка беше (и какъв инат от моя страна), докато се наканят да имат малки за първи път. oleeee

Доброто е недостатъчно, когато по-доброто е възможно!
#598
Публикувано: 08 May 2007 - 07:48 PM
Би трябвало да ядат зеле,но не мисля,че е най-подходящия зеленчук сега,защото не му е сезона.Аз на моите им давам марула(която берем от село) и те си я хапват с удоволствие.Още малко и разнообразието от плодове и зеленчуци ще е голямо и ще можем да си позволим да им даваме повече неща,които са в сезона си.По-добре не им давай зеле сега-сигурно е пълно с нитрати.
#600
Публикувано: 08 May 2007 - 09:07 PM
Бяхме пак на вет днес и той трябва да пие пак антибиотик, явно от гадната болест много се изтощава, а иначе е толкова весела птичка... сега само си седи и си почива, дано да живне малко от малко от тоя антибиотик, а крастата ще има да я лекувам още дълго време s) дано само да останат без някакви трайни последици от нея и да успея да им помогна
#604
Публикувано: 09 May 2007 - 02:01 PM
Вчера моите диваци ги бях пуснала да летят из стаята цял следобед и точно преди да започне да вали и да гърми вън,те се прибраха сами в клетката.Днес пак ги оставих и забелязах,че женската е по-примерна и като и омръзне да хвърка се прибира в кафеза,а мъжкият каца отгоре,но не влиза вътре-явно е по-големия дивак от двамата.
#607
Публикувано: 10 May 2007 - 05:46 PM
Ехе, първото пиленце в темата!!! Честито!!! Да ти е живо и здраво! Както и родителите му, разбира се! За снимките предлагам да почакаме повечко, все пак им е първа рожбичка и много ще се стресират мама и тати, ако им нахълтват разни "папараци" да им снимат съкровището wink , но iorito си ги познава най-добре и може да си прецени.
Аз чакам скоро да се появи първото яйце, кога, ще видим b) , но признаци за снасяне има - постоянно се оглежда къщичката отвътре и отвън, ухажване, танци и т.н. w) .Ще ви държа в течение. А ето една интересна снимка - кокоше, папагалско и амадинско яйце l) , жалкото е само, че и от трите нищо няма да се излюпи, но...
Аз чакам скоро да се появи първото яйце, кога, ще видим b) , но признаци за снасяне има - постоянно се оглежда къщичката отвътре и отвън, ухажване, танци и т.н. w) .Ще ви държа в течение. А ето една интересна снимка - кокоше, папагалско и амадинско яйце l) , жалкото е само, че и от трите нищо няма да се излюпи, но...

Доброто е недостатъчно, когато по-доброто е възможно!
#608
Публикувано: 10 May 2007 - 05:47 PM
Грешка, ето снимката s) :
Прикачени файлове
-
S5001352.JPG (8.44K)
Брой сваляния: 93

Доброто е недостатъчно, когато по-доброто е възможно!
#610
Публикувано: 10 May 2007 - 06:59 PM
Имало едно време... Шегувам се. По пагалите ме запали една съученичка.До толкова ме запали, че цяла година спестявах пари, четях книги и се подготвях за големия ден. Купих голяма клетка, хранилки, поилки, играчки, лакомства, храни... изобщо всичко което ми се видя необходимо - дори специална ваничка, която в последствие се оказа неподходяща за тази клетка а и така и не разбраха, че не е опасна. Взех си двойка пилета. Зелено момченце и небесно синьо момиченце - Папи и Йони. Имената не са случайни. Кръстени са на Папа Йоан-Павел ІІ, защото си ги взех в деня на посещението му в София. Папи (наричан Пако, когато се държи лошо) беше пиле с характер. Лош характер. Никак не се страхуваше от мен, но немога да кажа, че ме обичаше. Дебнеше ме докато чистя клетката, доближаваше се бавно и нападаше ръката ми. После се оттегляше на някое клонче, прозяваше се и се протягаше демонстративно и започваше да гука, ама точно все едно се кискше. Много си обичаше другарката, нищо че тя често му вдигаше скандали. Особено сутрин. И след всяка семейна свада (изпълнена толкова гласовито, че чак съседите ги чуваха, а котката побягваше с ужас), следваше целуване, пощене, гукане... Йони беше по плаха, но си падаше скандалджийка. Всяко позваняване на телефона, блъсване на врата, и най вече гласът на котката я хвърляше в ярост. Но пък взимаше листа от глухарче от ръката ми, докато Папи предпочиташе да ме хапе докато не пусна листото. Малките калпазани се бяха научили да имитират мобилния телефон на брат ми. Нямам си на идея как го постигаха, но го принудиха да си смени мелодията. Проявяваха и предпочитания към музиката която слушах. И двамата си падаха по рок, но не и по рап. Gangster's paradise направо ги вбесяваше. На класическа музика обичаха да припяват. Мисля че особено им допадаше Вивалди - заради цигулките.
Изобщо с тях нямаше скука. Но за жалост Йони умря някъде 6-7 месеца след като ги бях взела. И понеже не исках Папи да е самотен, няколко дни по-късно му взех нова жена - Рая. Но за нея някой друг път. Ако ви се слуша де. b)
Изобщо с тях нямаше скука. Но за жалост Йони умря някъде 6-7 месеца след като ги бях взела. И понеже не исках Папи да е самотен, няколко дни по-късно му взех нова жена - Рая. Но за нея някой друг път. Ако ви се слуша де. b)