Natali-Ger Привет, незнам дали правилно си спомням но казахте,че това куче е купено от развъдник ако е така свържете се с развъдчика за да видите каква точно храна е давал на кучето. По принцип можете да изкарате един курс с лечебна храна на Роял Канин - Интестинал, аз правя и друго наскоро имах сериозен проблем с разтройстово на една от кучките ми се оказа с мн. нежен стомах и нито ориз, нито въглен, нито диарфорте нищо не и помогна. При някой кучета стрес от пътуването ги удря в стомаха, моята точно се беше върнала от изложба във Франция и след това пътувахме на море та доста и се събра. В началото я изчках три дни да се успокои така да се каже от пътя като я храних по помалко с храната и + ориз. После като видях,че нищо нестава ветеринаря ми препоръча едно човешко лекарство, казва се Трихомонацит на ден и давах по 2 хапчета и за още 2 дни се оправи. Но тук става дума за куче на 1г. незнам вашето ако е по малко каква ще бъде дозировката.
С голяма благодарност приемам всякакви съвети, защото отдавна не съм гледала куче и съм забравила почти всичко. Например на два пъти щях да го пусна отвисоко, както правя с котките, и едва в последния момент се досетих, че това не върви при този животински вид. Така че още се уча.
Вчера бях в специализиран магазин и ми препоръчаха храната на фирмата Medica. На нея пише, че е изработена от лекари специално за малки кученца с разстройство. Но засега няма особен ефект, може би е и рано да го очаквам, ама ми се иска Дейзи най-после да се успокои. Много съм притеснена, защото ме е страх бебокът да не се обезводни. Тя е изключително здрава и силна на пръв поглед, изглежда добре, все играе, дори ме смайва с километрите, които изминава с нас, и то в жегите, които са ни налегнали тази седмица. Стремя се да я поя непрекъснато, за да не губи вода, вървим предимно покрай реката, за да пие вода от планинските поточета, която е бистра, чиста и близо до природната вода.
Давам й въглен, също и оризова водичка, дано помогнат. Двете инжекции на лекаря не помогнаха особено. Работата е там, че Дейзи е само на два месеца и е отбита направо от майка си. Просто са избързали, защото брат ми тръгваше за Германия и непременно искаше да я донесе още сега. От развъдника в Пазарджик е дошла здрава и без разстройство, нещо в Бургас са я объркали, дали са й гранули, които явно не са подходящи.
Моля, дайте ми съвет, трябва ли да я нося с нас в жегите, да я карам да върви толкова?! Тя не се оплаква, геройски върви, страхотно куче е. Нежно, добро, всеотдайно, направо да се влюбиш в него. Но дали не й идва стресът в повече. Брат ми си търси кола и ходим много из града, а като я оставим у дома, плаче за нас, затова я вземаме и тя е предоволна. Няма да се оплаче, дори ако целия ден върви, но дали не правя някаква грешка?! Дали да не я нося повече на ръце, ами тя е малка, само пет килограма, няма да е проблем. Обаче тя геройски крачи до нас и ме изпълва с възхищение, само че дали не я претоварвам още отсега с прекалено тежки задачи?! Знам, че в природата тя върви километри след майка си, за да търсят храна, но може би не в такива жестоки жеги. Понякога тук е 32-35 градуса. Пазим я да върви по сянката, но тя е толкова всеотдайна, че не показва никакви капризи и това ме плаши. Та тя е малко бебе, не искаме ли прекалено много от нея?! Как мислите, не е ли по-добре да я оставяме на сянка у дома, нищо че ще хленчи и тревожи съседите?!
Ще питам за хапчетата, дано ги има и в Германия. Работата е, че сме в Предалпите и слънцето тук прежуря както никъде другаде. 35 градуса край морето не са същите 35 градуса в планината, където няма мараня и слънцето пече жестоко, сякаш те удря с чук по главата. Ще бъда благодарна за всякакви съвети.
Засега двата ми персиеца са приели тактиката да не й обръщат никакво внимание. Но сърцето ми се свива, като знам, че нощем е сама навън, макар и само на крачка от спалнята ми. Терасата я преградихме, за да не слиза по стълбата в тъмното и да не се нарани, покривът на терасата е голям и наполовина покрит със специален мокет, а отгоре е с прозрачен покрив, така че няма да мръзне и да я вали. Оставям й храна и вода за цялата нощ. И много ми се иска това разстройство най-после да спре, за да може да влиза и у дома, да не се чувства като изгонена и онеправдана. Може би тревогите ми са преувеличени, но котките си не сме ги делили нито миг от нас и сега ми се струва, че постъпвам несправедливо с кучето си, а не знам как да ги събера заедно с другине животински видове, без да си извадят взаимно очите. Лошото е, че Дейзи с нищо не показва, че й е зле, жизнена и игрива е, само аз може би изпитвам някакви прекалено силни угризения.
Добре, утре ще позвъня в развъдника на лекаря, който я е довел, да видим какво ще каже и той. Но дали тази храна ще я има и тук, е втори въпрос. Дейзи е удивително същество и заслужава всичко най-добро на този свят. Как мислите, да спрем ли и пръчиците сухо месо, което й даваме за награда, когато ни слуша, и да останем само на тази суха лекарска храна, докато има подобрение на състоянието й? И кажете, моля, за разходките и дали не прекаляваме?! Те са през гората, но дали не са прекалено дълги за толкова малко бебе? И защо тя не се оплаква, ако й е много тежко, ами се стреми да даде максимума на възможностите си? Всяко бебе би се проснало в праха изтощено и би накарало стопаните си да го носят, а това е някакво дете-чудо, върви и не гъква да се оплаче. Това нормално ли е за тази порода? Аз имам опит предимно с котки, които настояват да бъдат всеотдайно обичани и обслужвани. Навярно кучетата са просто други същества или на мен ми се е паднал някакъв синеок ангел на добротата и търпението?! С какво ли толкова пък съм го заслужила?!
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +
Публикувано: 19 August 2009 - 09:45 AM
Публикувано: 19 August 2009 - 10:01 AM
