[Дизел]

Ахм, благодаря... просто нелепо стана... зъба не е изкаран на цяло ... има малко връхче от зъбчето което се показва...

[Flawless]

Ариел, в 02 April 2011 - 01:33 PM, написа:

И ме питайте що после не си взех голдън примерно,ами пак същата мостра.Голдън мога само с поглед и жест да управлявам и...мерси.Слаба е тая бира за мен .Сега с Руни всичко отначало ме чака и....няма скука,братче.Но толкова по-голямо е удовлетворението,когато видиш и резултатите.Това е моят личен Еверест.

Не мога да съм по-съгласна!!! Радостта от постигнатия напредък и видимите резултати е ненадмината, гордостта -също!
Преди да се ориентирам към хъски исках голдън да си взема, да ме извиняват всички стопани на голдъни и лабрадори, но няма ден, в който да не съм благодарна, че не съм си взела голдън, по ред причини!

[Ариел]

Мисля,че голдън,лабрадор и...от рода те обичат по презумция.Хъски изисква да си го заслужиш,но като с никоя друга порода най-трудно.Не е за всяка уста лъжица и не винаги е просто куче.Хъски е състояние също.Яп!-на път съм да напиша апотеоз.Край-спирам.
Дизел-к'ви ги вършите?Разпорвала съм си пръста в "кучешкия" несменен зъб на 5-месечния си НОК,в опит да го перна през устата и белегът ще си остане за цял живот.Зъбът си остана непокътнат.Вашите нелепици още на тази възраст могат да ви принудят да си останете още дълго време на...млечна кухня. Големи корекции прилагаш,няма що-за да те хапе веднага след тях.Каква ли пък е корекцията след захапване в този ред на мисли?

[Дизел]

Нищо му няма на палето на пръв поглед... даже не забеляза, че му липсва зъба .... не изквича... стана много бързо ... то все още не си използва зъбите при храна... само когато играе... сега повече набляга да хапе с другата част на устата...

[Flawless]

Дизел, в 02 April 2011 - 03:38 PM, написа:

Нищо му няма на палето на пръв поглед... даже не забеляза, че му липсва зъба .... не изквича... стана много бързо ... то все още не си използва зъбите при храна... само когато играе... сега повече набляга да хапе с другата част на устата...

Това няма значени, играй по-внимателно с нея за напред!

Ариел, права си, голдъните и лабрадорите са създадени , за да са в абсолютна услуга на човек, да му носят радост и да изпълняват безропотно, а хъскито е създадено компания и, за да може да оцелява и да се справя във всякакви условия и ситуации, но никога, да робува!

[jaspermmm]

Flawless, в 31 March 2011 - 10:46 PM, написа:

Разбирам всеки от вас, който се притеснява да пуска кучето си, за да не се изгуби, да не бъде откраднато и така нататък. И мен ме беше страх, защото четох във форума доста стряскащи неща, точно за тази им склонност да изчезват, затова и го пуснах чак като стана на 5 месеца, но замислете се колко хубаво би било да можете да се разхождате свободно, кучето да може да тича както и колкото иска, свободен и колко по-силна връзка бихте изградили. Просто трябва да превъзмогнете страховете си, според мен, не ангажирам никого с мнението си и не търся конфликти, би било хубаво да го направите в името на по-добрите взаимоотношения и в името на кучето.
Понякога като гледам Неро как тича с някое куче и как правят огромни кръгове, финтове, имъкват се, забавят и изведнъж се изтрелват отново, така се омайвам, толокова е опияняващо . . . А като видя физиономията и пламъка в очите му, и насладата от тичането, просто седя и гледам и се удивявам всяка секунда! Прекрасно е! Ако им отделите необходимото време за упражнения и дисциплина, няма да имате проблеми! Несравнимо е! Първо почвате на затворено място да го занимавате докато е пуснат, защото първоначално ще идва и стои при вас, ако му е интересно, затова трябва да се постараете! След време го пускате заедно с послушни , връщащи се кучета, за да научи правилното поведение, ако няма такива кучета, просължавате както в начлото и след време няма да има нужда да се правите на палячовци, за да идват кучетата!

Всъщност всичко си зависи от кучето.Май са рядкост тези, които идват когато ги повикаш.За мен решението е автоматичен повод с дължина 5 метра.Нашият миналата година беше духнал така, след едно пускане от баща ми.Търсихме го 7 дни близо, лепих обяви из града, писах натам-насам.Еле накрая ни се обадиха, че е затворен в една вила.При все това, все още го пускам от време на време, всеки път със страх - ще се върне ли или не.Въпрос на личен избор.

[Flawless]

jaspermmm, в 02 April 2011 - 06:44 PM, написа:

Flawless, в 31 March 2011 - 10:46 PM, написа:

Разбирам всеки от вас, който се притеснява да пуска кучето си, за да не се изгуби, да не бъде откраднато и така нататък. И мен ме беше страх, защото четох във форума доста стряскащи неща, точно за тази им склонност да изчезват, затова и го пуснах чак като стана на 5 месеца, но замислете се колко хубаво би било да можете да се разхождате свободно, кучето да може да тича както и колкото иска, свободен и колко по-силна връзка бихте изградили. Просто трябва да превъзмогнете страховете си, според мен, не ангажирам никого с мнението си и не търся конфликти, би било хубаво да го направите в името на по-добрите взаимоотношения и в името на кучето.
Понякога като гледам Неро как тича с някое куче и как правят огромни кръгове, финтове, имъкват се, забавят и изведнъж се изтрелват отново, така се омайвам, толокова е опияняващо . . . А като видя физиономията и пламъка в очите му, и насладата от тичането, просто седя и гледам и се удивявам всяка секунда! Прекрасно е! Ако им отделите необходимото време за упражнения и дисциплина, няма да имате проблеми! Несравнимо е! Първо почвате на затворено място да го занимавате докато е пуснат, защото първоначално ще идва и стои при вас, ако му е интересно, затова трябва да се постараете! След време го пускате заедно с послушни , връщащи се кучета, за да научи правилното поведение, ако няма такива кучета, просължавате както в начлото и след време няма да има нужда да се правите на палячовци, за да идват кучетата!

Всъщност всичко си зависи от кучето.Май са рядкост тези, които идват когато ги повикаш.За мен решението е автоматичен повод с дължина 5 метра.Нашият миналата година беше духнал така, след едно пускане от баща ми.Търсихме го 7 дни близо, лепих обяви из града, писах натам-насам.Еле накрая ни се обадиха, че е затворен в една вила.При все това, все още го пускам от време на време, всеки път със страх - ще се върне ли или не.Въпрос на личен избор.

Съгласих се, както казах не искам да споря, всеки преценява, във всеки случай е по-добре кучето да е невредимо и при стопаните си. Стига да се осигурява движение и интересни занимания, предполагам, че всичко е наред! За щастие, аз явно имам късмет и Неро е много привързан към всички, и непрекъснато се оглежда за нас, но това не е без ежедневно занимание и отработване и много упражнения и се правя на луда, за да го забавлявам и да идва и да му е интересно! Вече няма нужда, но понякога ако откаже да дойде, аз си тръгвам и му казвам ЧАО и на секундата е дошъл няма значение дали има куче, кон или каквото и да е пред него!

[jaspermmm]

Flawless, в 02 April 2011 - 08:09 PM, написа:

jaspermmm, в 02 April 2011 - 06:44 PM, написа:

Flawless, в 31 March 2011 - 10:46 PM, написа:

Разбирам всеки от вас, който се притеснява да пуска кучето си, за да не се изгуби, да не бъде откраднато и така нататък. И мен ме беше страх, защото четох във форума доста стряскащи неща, точно за тази им склонност да изчезват, затова и го пуснах чак като стана на 5 месеца, но замислете се колко хубаво би било да можете да се разхождате свободно, кучето да може да тича както и колкото иска, свободен и колко по-силна връзка бихте изградили. Просто трябва да превъзмогнете страховете си, според мен, не ангажирам никого с мнението си и не търся конфликти, би било хубаво да го направите в името на по-добрите взаимоотношения и в името на кучето.
Понякога като гледам Неро как тича с някое куче и как правят огромни кръгове, финтове, имъкват се, забавят и изведнъж се изтрелват отново, така се омайвам, толокова е опияняващо . . . А като видя физиономията и пламъка в очите му, и насладата от тичането, просто седя и гледам и се удивявам всяка секунда! Прекрасно е! Ако им отделите необходимото време за упражнения и дисциплина, няма да имате проблеми! Несравнимо е! Първо почвате на затворено място да го занимавате докато е пуснат, защото първоначално ще идва и стои при вас, ако му е интересно, затова трябва да се постараете! След време го пускате заедно с послушни , връщащи се кучета, за да научи правилното поведение, ако няма такива кучета, просължавате както в начлото и след време няма да има нужда да се правите на палячовци, за да идват кучетата!

Всъщност всичко си зависи от кучето.Май са рядкост тези, които идват когато ги повикаш.За мен решението е автоматичен повод с дължина 5 метра.Нашият миналата година беше духнал така, след едно пускане от баща ми.Търсихме го 7 дни близо, лепих обяви из града, писах натам-насам.Еле накрая ни се обадиха, че е затворен в една вила.При все това, все още го пускам от време на време, всеки път със страх - ще се върне ли или не.Въпрос на личен избор.

Съгласих се, както казах не искам да споря, всеки преценява, във всеки случай е по-добре кучето да е невредимо и при стопаните си. Стига да се осигурява движение и интересни занимания, предполагам, че всичко е наред! За щастие, аз явно имам късмет и Неро е много привързан към всички, и непрекъснато се оглежда за нас, но това не е без ежедневно занимание и отработване и много упражнения и се правя на луда, за да го забавлявам и да идва и да му е интересно! Вече няма нужда, но понякога ако откаже да дойде, аз си тръгвам и му казвам ЧАО и на секундата е дошъл няма значение дали има куче, кон или каквото и да е пред него!

Ооо, и Викс търчи като ме види да обръщам гръб само дето, като се обърна обратно да го докопам и той вече е драснал.Една гонешка пада, не е истина.Хъски, какво да го правиш

[Flawless]

jaspermmm, в 02 April 2011 - 07:45 PM, написа:

Flawless, в 02 April 2011 - 08:09 PM, написа:

jaspermmm, в 02 April 2011 - 06:44 PM, написа:

Flawless, в 31 March 2011 - 10:46 PM, написа:

Разбирам всеки от вас, който се притеснява да пуска кучето си, за да не се изгуби, да не бъде откраднато и така нататък. И мен ме беше страх, защото четох във форума доста стряскащи неща, точно за тази им склонност да изчезват, затова и го пуснах чак като стана на 5 месеца, но замислете се колко хубаво би било да можете да се разхождате свободно, кучето да може да тича както и колкото иска, свободен и колко по-силна връзка бихте изградили. Просто трябва да превъзмогнете страховете си, според мен, не ангажирам никого с мнението си и не търся конфликти, би било хубаво да го направите в името на по-добрите взаимоотношения и в името на кучето.
Понякога като гледам Неро как тича с някое куче и как правят огромни кръгове, финтове, имъкват се, забавят и изведнъж се изтрелват отново, така се омайвам, толокова е опияняващо . . . А като видя физиономията и пламъка в очите му, и насладата от тичането, просто седя и гледам и се удивявам всяка секунда! Прекрасно е! Ако им отделите необходимото време за упражнения и дисциплина, няма да имате проблеми! Несравнимо е! Първо почвате на затворено място да го занимавате докато е пуснат, защото първоначално ще идва и стои при вас, ако му е интересно, затова трябва да се постараете! След време го пускате заедно с послушни , връщащи се кучета, за да научи правилното поведение, ако няма такива кучета, просължавате както в начлото и след време няма да има нужда да се правите на палячовци, за да идват кучетата!

Всъщност всичко си зависи от кучето.Май са рядкост тези, които идват когато ги повикаш.За мен решението е автоматичен повод с дължина 5 метра.Нашият миналата година беше духнал така, след едно пускане от баща ми.Търсихме го 7 дни близо, лепих обяви из града, писах натам-насам.Еле накрая ни се обадиха, че е затворен в една вила.При все това, все още го пускам от време на време, всеки път със страх - ще се върне ли или не.Въпрос на личен избор.

Съгласих се, както казах не искам да споря, всеки преценява, във всеки случай е по-добре кучето да е невредимо и при стопаните си. Стига да се осигурява движение и интересни занимания, предполагам, че всичко е наред! За щастие, аз явно имам късмет и Неро е много привързан към всички, и непрекъснато се оглежда за нас, но това не е без ежедневно занимание и отработване и много упражнения и се правя на луда, за да го забавлявам и да идва и да му е интересно! Вече няма нужда, но понякога ако откаже да дойде, аз си тръгвам и му казвам ЧАО и на секундата е дошъл няма значение дали има куче, кон или каквото и да е пред него!

Ооо, и Викс търчи като ме види да обръщам гръб само дето, като се обърна обратно да го докопам и той вече е драснал.Една гонешка пада, не е истина.Хъски, какво да го правиш

Хаха, така е! Трябва да го оставиш да те задмине, като почнеш да бягаш, за да можеш да го хванеш!

[Letty]

Дизел ето ти една снимка на Еди без 2-те предни зъбчета

Снимка (и)

• 

[daydreaming]

Здравейте,
Някой знае ли ЗооМагазин в Пловдив, който да работи с All System?
Благодаря предварително!

[xael]

daydreaming, в 03 April 2011 - 10:48 AM, написа:

Здравейте,
Някой знае ли ЗооМагазин в Пловдив, който да работи с All System?
Благодаря предварително!

Поръчваш по нета

[Aron_Gb]

Здравейте отново, искам да ви помоля за съвет.

Арон е на 3 месеца и половина и определено е доминантен тип куче, което рядко се страхува от нещо, но в същото време изпълнява команди, слуша, когато му се караме и почти нямам проблеми с него. Имаме само един проблем, който ме тормози напоследък: Когато се храни и си приближа ръката до купата му ме ръмжи. Същото е и когато гризе кожен кокал. Без проблеми му ги вземам и не посяга да ме хапе, въпреки че ръмжи здраво. Тъй като досега съм прочел за два основни типа действие в такива ситуации, се чудя коя от двете е правилната:

1. Налагане на авторитет - когато изръмжи при посягане към купичката, храната моментално му се отнема с всички средства. Пробвахме това, опитвах да го изтласна от купичката, но е много трудно. Освен това забелязвам, че колкото повече го правя, толкова по-агресивно става кучето. Т.е. от страх ли от какво, но започва да ръмжи още като се приближа, без да посягам, и е много по-настъпателен. Вчера се опитах да го обърна по гръб след като ме изръмжа и той ме ухапа за пръста. След това разбира се полежа 5 минути по гръб докато се успокои и го пуснах. Цяла вечер обаче беше много нервен и като цяло не бях доволен от резултата.

2. Спечелване на доверие - този метод изисква да се неутрализира усещането за заплаха у кучето, когато яде. Т.е. в същото време се милва, подава му се допълнително храна с ръка, храната се поставя в купичката и с шепа се загребва от нея и му се дава вътре. Докато ръмжи, не се атакува, а се успокоява със спокоен и уверен глас. Ако си дъвче кокал, той се държи с ръка и се заиграва из устата му, докато другата го милва и т.н.

Забелязвам, че кучето се държи много по-добре, когато използвам втория метод, т.е. способно е да се успокои и да не ме възприема като заплаха. Въпросът ми е, дали така губя авторитет, при положение, че всичко друго е ОК - не спи с нас, знае си мястото, не се храни докато не му разреша и т.н., или напротив - спечелвам доверието му и знае, че мога да му отнема манджата, но след това ще му я върна... Ще съм благодарен да чуя вашето мнение!

Поздрави!

[plamenko]

Посредством 2 метод постепенно ще разбере и за първия ;)

[Иван Костадинов]

Здравейте! На първо място ще кажа, че при първа възможност ще заведа кучето си на ветеринар, но поради късния час пиша тук. Разхождах Фрея и я пуснах да поиграе с няколко други кучета. Падна голямо боричкане и бягане. След това й сложих повода и тръгнах да се прибирам, но ми направи впечатление, че много рядко, но все пак се случва, накуцва с предната дясна лапа. Огледах я хубаво, опипах я и забелязах следното - голямата възглавничка на стъпалото е като обелена. Нараненото е малко, но като я понатиснах, очевидно я заболя. Няма кръв, нито подуване. Случвало ли се е това на някой друг и какво бих могъл да предприема на първо време?

[k1champion]

Ами сигурно се е порязала на нещо. Промии го с йода септ. И утре на ветеринар, ако не кърви значи не е толкова лошо ,ако е навън по-добре му сложете чорапче да не го замърсява. Мисля, че това е правилно. Да сте по-спокойни се обадете на ветеринарят си.Изчакайте и друго мнение, защото на мен не ми се е случвало, но бих направила така, ако ми се наложи.

[Flawless]

Aron_Gb, в 08 April 2011 - 08:31 AM, написа:

Здравейте отново, искам да ви помоля за съвет.

Арон е на 3 месеца и половина и определено е доминантен тип куче, което рядко се страхува от нещо, но в същото време изпълнява команди, слуша, когато му се караме и почти нямам проблеми с него. Имаме само един проблем, който ме тормози напоследък: Когато се храни и си приближа ръката до купата му ме ръмжи. Същото е и когато гризе кожен кокал. Без проблеми му ги вземам и не посяга да ме хапе, въпреки че ръмжи здраво. Тъй като досега съм прочел за два основни типа действие в такива ситуации, се чудя коя от двете е правилната:

1. Налагане на авторитет - когато изръмжи при посягане към купичката, храната моментално му се отнема с всички средства. Пробвахме това, опитвах да го изтласна от купичката, но е много трудно. Освен това забелязвам, че колкото повече го правя, толкова по-агресивно става кучето. Т.е. от страх ли от какво, но започва да ръмжи още като се приближа, без да посягам, и е много по-настъпателен. Вчера се опитах да го обърна по гръб след като ме изръмжа и той ме ухапа за пръста. След това разбира се полежа 5 минути по гръб докато се успокои и го пуснах. Цяла вечер обаче беше много нервен и като цяло не бях доволен от резултата.

2. Спечелване на доверие - този метод изисква да се неутрализира усещането за заплаха у кучето, когато яде. Т.е. в същото време се милва, подава му се допълнително храна с ръка, храната се поставя в купичката и с шепа се загребва от нея и му се дава вътре. Докато ръмжи, не се атакува, а се успокоява със спокоен и уверен глас. Ако си дъвче кокал, той се държи с ръка и се заиграва из устата му, докато другата го милва и т.н.

Забелязвам, че кучето се държи много по-добре, когато използвам втория метод, т.е. способно е да се успокои и да не ме възприема като заплаха. Въпросът ми е, дали така губя авторитет, при положение, че всичко друго е ОК - не спи с нас, знае си мястото, не се храни докато не му разреша и т.н., или напротив - спечелвам доверието му и знае, че мога да му отнема манджата, но след това ще му я върна... Ще съм благодарен да чуя вашето мнение!

Поздрави!

И Неро правеше така, но само с кожения кокал! Нещото, което правех е да хвана кокала и без да дърпам силно, да му кажа да пусне! И да съм настоятелна, не се впечатлявайте от ръмженето, защото наистина мен ме стряскаше, че собственото ми куче ме ръмжи така, но въпреки всичко, не го оставих! И като го пусне казвате браво! Оставяте го пред него и казвате да не го пипа- Остави! И след това му го давате и си тръгвате, след известно време се връщате и правите същото! Може да отнеме повече време, защото те са упорити, но си струва! Сега само да кажа пусни и пуска или само да ме види, че тръгвам да му взимам нещо пуска! Може да го хванете за врата с другата ръка, за да схване , че не се шегувате! Без да стискате прекалено!
За храна никога не е ръмжал, въпреки, че веднъж се докопа до едно сурово, обезкостено, пиле и като тръгнах да го взема така ме захапа, че ми се наду ръката за цяла седмица и въпреки това взех една част от пилето- по-голямата! Може да пробвате да му давате от ръка . . . така ще разбере, че вие давате храната! Защото иначе вижда, че само му я взимате! При тях действа основно положителния метод с насърчаване!
Успех!

[Дизел]

Този моя ветеринар ме хвърли в тъча... е сега говорих с него да го питам кога пак ще му правим вътрешно обезпаразитяване и той ми каза... на всеки 3 месеца... въпреки, че ми донеса брошура на която ясно пише... кучета до 1 година се обезпаразитяват по следния начин ..

1-ви 2 седмици
2-ри 1 месец
3-ти 2 месец

и така до 12тия месец...


Попитах го и за външното ... "кога пак ще му капем "адвантик" за външно...".. Отговора беше:"Ние нали му капахме веднъж... то е за цялото лято ..., няма нужда от още..."

Което мен не ме устройва като отговор, защото въпреки всичко чета как вие капете всеки месец и все пак вадите кърлежи от слабините... и за капак на всичко сте и с нашийник... който между другото възнамерявам и аз да си взема... Неделя или Понеделник ...

[Meto]

Тези капки не бяха ли за живо тегло над 10кг?

[nushcho]

Meto, в 10 April 2011 - 06:53 AM, написа:

Тези капки не бяха ли за живо тегло над 10кг?

Да странно как на толкова малко кученце капват, нас ни обезпарзитяваха външно само със спрей Фронтлайн докато не стана на 6 месеца някъде. Тогава вече може да слагаш каишки (билковите може и по-рано) и капки.
А за честотата на накапване си е индивидуално в смисъл, аз капвам пролетта като наизлизат кърлежите да речем сега ще и сложа в края на април, началото на май. И така може би ще капна още веднъж след месец и половина два. И толкова за едно лято. Понеже пикът на кърлежи е пролетта когато е по-влажно, в сухото лято вече са по-рядко.След този период като изтекът 3 месеца след втората пипета слагам каишка за цяла зима. И така вече втора зима нямаме проблем с кърлежи и бълхи. Много зависи и къде се разхождате и след разходка задължително проверка - при нас се лепваха първо на краката и понежа са бели лапите веднага ги виждах дори и по време на разходка. Те пак ще се качат по кучето с или без пипета, но с пипета ще ги намериш изсъхнали и умрели, а без - забити и наядени.
За другите две кучета вече съм казвала че слагам само пудра Тапилан през лятото понеже стоят и се кефят да ги пудря, а и козината им е доста по рядка от на хъскито. Зимата пак с каишки.