Възпитание, обучение, етология
#481
Публикувано: 12 October 2005 - 04:03 PM
Страхливо куче
Страх от гърмежи
А тук е описано вече болестното състояние страх от пиратки:
Синдромът новогодишни пиратки от bgvet.com
Това, което аз мога да ти кажа: подобно поведение обикновено е комбинация от вроден и придобит страх. Във вашия случай, най-вероятно вече условен рефлекс. Трудно е да се преодолее, но може да се смекчи и сведе до поносими граници. Наистина, най-важното е твоето спокойно поведение. Не бих казала като Mad Max "мъжко", просто спокойно, липса на реакция към гърмежа и към безпокойството на кучето при това. Нищо не е станало. Следващата стъпка е постепенното привикване към силен дразнител. Виж линковете, има много препратки, надявам се да се ориентираш.
#482
Публикувано: 12 October 2005 - 04:09 PM
ужасно съжалявам, че не съм разбрала по-рано за този сайт ... а определено бях и продължавам да съм в "непозната земя" ...
а какво мислиш за страха от мъжете и децата и лая му към тях ... лае и бяга постоянно обяснявам че това е защото е бит и тормозен, но получавам само псувни и крясъци....
купих намордник, само че се двоумя да го използвам... видят ли го с него савсем ще решат че хапе...и ще стане по-лошо...затова се разхождаме много далече от хората ... единствено тогава е спокоен...
#484
Публикувано: 12 October 2005 - 04:14 PM
"Мъжки" имах предвид израза, а не пола... oleeee
#485
Публикувано: 12 October 2005 - 04:51 PM
Цитат
Разбрах те, но този израз го свързвам с демонстративно справяне с трудна ситуация. А ние говорим за безразличие и насаждане у кучето на впечатлението, че ситуацията не е трудна и не заслужава нашето внимание r) .
#486
Публикувано: 12 October 2005 - 05:03 PM
Интересно ми е дали кучето ще спре да лае, ако можеш по-дълго време да поговориш даже да се здрависате.
Ако го водиш далеч от хора няма да му помогнеш да го преодолее.
#487
Публикувано: 14 October 2005 - 10:27 AM
Спирала съм се с приятели по квартала нарочно за да видя как ще реагира, той ги наблюдава за всяко движение и е много неспокоен, ако много се приближа пак "бау" ... та.. така... вече почти съм се примирила че сме асоциялни с непознати ...
#488
Публикувано: 20 October 2005 - 03:46 PM
Аз се казвам Лили и имам малък Бостан териер на име Енди Ларкин (аватора ми)
Реших да пиша тук защото пред нас застана един много сериозен проблем. Научих Енди да ходи на балкона и когато ме нямаше винаги му оставях вратата на балкона отворена за да може той да си излиза спокойно. Но сега тепературите паднаха и стаята в която ме чака Енди става безумно студена като е отворен балкона! Пробвах с весници но той ги прави на малки късчета в момента в който изяза от стаята!
И така, моля ви, споделете вашия опит по-повод зимното WC на вашите кучета!!! Ще ви бъда много благодарна за всякакви идеи w) !!!
#493
Публикувано: 24 October 2005 - 12:32 PM
Тази тема вече е обсъждана тук
Няма смисъл от котешка тоалетна. Кучето не е котка.
#494
Публикувано: 26 October 2005 - 01:34 PM
da se polzvat coteshci WC.Priuchavaneto e malco po trudno,no e po
clasichescia nachin-sled san,sled hrana,cogato pochne da dushi poda.
Moite ia izpolzvat cogato vidiat zor ili zacasneia s razhodcata.
#495
Публикувано: 07 November 2005 - 02:26 PM
За нещастие обаче в петък ни нахапа бултериер...
Възможно ли е след като му зарастнат шевовете и излезе от стреса, да промени
поведението си? Да се озлоби...или да стане още по-страхлив?
Какво зависи от мен за да не се стигне до крайност в поведението му?
Сблъсквал ли се е някой със този проблем?
#496
Публикувано: 08 January 2006 - 03:31 PM
Става въпрос за далматинеца, който взех от изолатора. На фона на всички приказки, които се изприказаваха за него - че хапел и бил зъл, на фона на неизвестните гадости, които са му се случили - докаран е там упоен, след което е връзван с въже за задните крака (не знам защо) и сега има рани, които заздравяват. На фона на всичко това кучето се оказа прекрасен домашен любимец, възпитан, послушен, тих, кротък, в същото време - енергичен и жив. Изпълнява основни команди - ела, седни. Научих го да сяда на място и да не мърда, докато не излезна от стаята, за да не се боря на вратата всеки път с него. Може да се каже, че е инатчия, но разбира много добре какво се иска от него. Поради ината си и стреса, който е изживял, за сега обучението с награда (саламчета) при него работи перфектно. За сега ограничавам корекциите с нашийник-"душач" до минимум, иска ми се да мине време. Използвам го само при ходене "до мен" и при "не" на улицата. При разходки по улицата - кучета от дворовете се хвърлят с лай по оградите към него - той реагира по-скоро с интерес, отколкото с агресия. Отива, подушва от разстояние, дори не настръхва, само походката му става леко по-наперена, след което отминава.
С котките в къщи се държи закачливо, като малко кутре, което иска да играе с тях. При изсъскване и замахване с лапа от котката - той се отдалечава.
Със сина ми се държи дружелюбно и мило. По същия начин се държи с непознати - посреща с размахана опашка и обстойно подушване.
Пиша всичко това, за да добиете представа за характера му.
И сега - проблема. В самото начало започна да ми се качва на мен - грабва ме с двете предни лапи и с блеснал поглед започва да се клати. Успях да му покажа и науча, че това е много нежелателно и забранено. Вече не ми го прави. Следващия с когото се срещна беше мъжа ми - първата му работа беше да му се качи. Моето шъткане, което за други неща работи - не подейства и трябваше със сила да го грабна, сваля, "ухапя" с пръсти за гушата, да го сложа на място на легне и да го гледам строго в очите с "не!!!". Вече и на мъжа ми не прави опити, ако само си го помисли (дебна го непрекъснато)- моето "Ш-шшшът!" - действа пресичащо. Следващата му "жертва" беше синът ми - процедурта беше същата като при мъжа ми. Вече не го прави и със сина ми. После дойде аgalina у нас - същата работа - катереше се по нея нон стоп и понеже не бях достатъчно строга - така и не спря до края. Забелязвам, че с всеки човек, с който се разминаваме по улицата е готов и има желание да направи същото.
В началото мислех, че това е неговия начин да ни покаже кой е шефа - нали знаете как мъжките кучета се качват едно върху друго, този "метод" за показване на сила и надмощие използват и женските. Мислех, че след като му покажа, че аз съм шефа - ще спре, но се оказва че не е това. Определено не е опит за доминиращо поведение. Нещо друго е, което се оказва, че аз не разбирам. За да мога да го спра - трябва да знам защо го прави,какви са причините и "мислите" в главата му. Прилича на сексуален маниак, нека не звучи лаишки, но изобщо не разбирам причината за това му поведение. Докато го прави няма нито признаци на аресия - нищо, по-скоро някаква обсебеност и мания.
Моля ви, ако имате идеи - кажете.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#497
Публикувано: 08 January 2006 - 03:47 PM

Чау - кучето, близнало небето...
#498
Публикувано: 08 January 2006 - 03:54 PM
Цитат
Такива мисли ми се въртят и на мен, не мога да знам дали е имал среща с разгонена кучка - ако е така би било супрер - само времето ще покаже.
п.п. Иначе е спокоен, седи за сега сам в стя и не се чува ни гък, ни мък, а храна му е непосилно да откаже поради какавато и да е причина, защото не стига, че е безумно слаб, ами и беше на диета - гладна и лекарства 2 дена, за да спрем разстройството с което дойде от изолатора.



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#499
Публикувано: 08 January 2006 - 04:22 PM

Чау - кучето, близнало небето...
#500
Публикувано: 08 January 2006 - 04:26 PM



Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com