Бях излъгана от зоомагазин
#41
Публикувано: 06 July 2007 - 08:39 PM
психическата сила (аз нямам и не съм гледала този филм , но съм чела много коментари), гледаите филма от линка: http://video.google....796533661048967 филма е много добър и наистина показва същноста на някои чудовища , които смеят да се наричат хора! В тях няма нищо човешко!
Искам искренно да благодаря на Нанко че е побликувал историята ми за мелниците за кученца! Наистина съм ти много признателна Dog.bg за прекрасният жест!
#42
Публикувано: 06 July 2007 - 10:29 PM
да не коментирам 4е до такава агресиа и унищожение към такива гниди не ме е докарвало!!!
с удоволствие и амбициа стават ЦЕЛ В У ЖИВОТА МИ!!!

http://yorkanastasia.com
facebook: Mariya Tsaneva
tel za Bg :+359 888 600 751
tel za Croatia :+385 977 600 751
#43
Публикувано: 06 July 2007 - 10:47 PM

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш-това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш...
#44
Публикувано: 07 July 2007 - 10:00 AM
#45
Публикувано: 07 July 2007 - 10:23 AM
Радвам се, че споделихте с нас, това ще помогне да спасим поне още няколко, още няколко човека да прочетат и да се замислят, преди да отидат към мелницата.
Просто .. не е трябвало да го оставяте, по мое мнение. С него докрай, заедно в добро или лошо. Донякъде ви разбирам, без да ви оправдавам, че човек иска да си вземе здраво кученце, но ... и те са животинки, всичко се случва, разболяват се, особено когато са малки.
Помислете добре дали искате отново куче. Оставете времето да отмине, помислете трезво, сега сигурно ви се иска, помните очите му, ласките му, езичето му, допира на бебешката му козинка - съвет - не бързайте. Изпитайте тази потребност да имате куче, която изпитва човек, който обича и иска да бъде обичан от това уникално животно. Подходете по трезво, проучете породата, потребностите и, разгледайте и потърсете развъдници, говорет с тях, вижте какви кучила очакват, кога.
Преди малко в една друго тема написах - кучето ни прави по добри хора. Дано тази малка животинка ви помогне да осъзнаете колко отговорности поемате - заедно, за цял живот заедно.
#46
Публикувано: 13 August 2007 - 08:50 PM
СРАМ МЕ Е ОТ ПОДОБНИ ХОРА,КОИТО ДАВАТ КУЧЕТА НА ПОРАЗИЯ ЗА МНОГО ПАРИ,А СЕ ОКАЗВА,ЧЕ КУЧЕТО ЗА ДА НЕ СЕ МЪЧИ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИСПИ!
Най-добрия вариант е да си вземеш куче от развъдници,стари развъдници,които се занимават с това от много години насам,не някакви новаци НЕ ОТ ЗОО МАГАЗИНИ!!!
Там нито ги гледат добре животинчетата,нито са чистокръвни!!!
Горкото животинче,много е сладко s) s)
#47
Публикувано: 13 August 2007 - 10:25 PM
И НАИСТИНА ГОРКАТА ЖИВОТИНКА!
#48
Публикувано: 15 August 2007 - 09:00 PM
преди 7 години реших да си взема куче.прибрах едно кутре от улицата,защото знаех че за кучетата от магазините и кучкарниците стопани ще се намерят,но за малкото изстрадало кутре-надали.беше страхотно куче,но скоро след като го прибрахме установихме че е болен.ветеринарят каза е има кучешка чума-болест при която от 100 кучета 3 оцеляват.лекарят каза да изберем-да го лекуваме или да го евтаназираме.избрахме да го лекуваме.в продължение на някоклко месеца всеки ден съм носила кучето наръце до ветеринарната клиника(която не е никак близо) и накрая моят Рекси се оправи!лекарите направо бяха изумени,че кучето е извадило такъв късмет!а за нас нямаше по-голяма радост от обичта в очите на вече здравото и заякнало куче.след 2 години обаче,някакъв влязъл в двора на къщата ни и Рекс естествено му се спуснал.на следващия ден намерихме кучето пребито почти до смърт,с натрошени ребра и едвам дишащо.грижихме се за него и той отново се оправи!но 3 години след това,някой от 'добронамерените ми съседи' го отровил.за жалост разбрахме че е отровен твърде късно.неможахме да го спасим,но направихме всичко възможно и бяхме с него до последният му миг.
след още 2 години пък ни се наложи да лекуваме 7 от 12-те му внуци от болест,която ми напомня по симптоми на това от което е боледувало вашето кутре,несрин.само че нашето беше с кървава диярия,повръщане и каво ли не още.лекувахме ги,държахме ги на системи,гушкахме ги за да могат да заспят,дори за миг не сме ги оставяли сами и винаги имаше някой до тях.всичките до едно се излекуваха.
въпреки всичките трудности,никога не сме се предавали и не сме си и помисляли да заменяме със здраво някое от кучетата ни(или някой от другите ни любимци).така ще бъде и за напред!и се надявам искренно да има повече хора които наистина ги е грижа да любимците им!и дори да са си купили куче от магазин и то да се е разболяло,да не го връщат или да си искат парите,а да преодолеят трудностите заедно с животинчето.защото няма по-хубаво нещо от благорадността в очите на една животинка!
Цитат
bl) bl) bl) аз ли грешно разбирам,или 2 дена кученцето не е яло НИЩО?!?!?!?! bl) bl) bl) или може би имате предвид нищо от което да получи разтройство bl) bl) bl)
#49
Публикувано: 16 August 2007 - 08:46 AM
Моя опит в отглеждането на кучета не е много голям, но все пак ще го споделя. Предишното ми куче за 13 години се разболя само веднъж и то като беше още бебе. Но 13-тата й година беше кофти година. Просто рухна изведнъж. Не съм спала с нощи, в два часа през ноща съм я водила на доктор. Хранила съм я с лъжичка. Само и само да се позакрепи докато излезнат всички изследвания, които и бяха направени и се установи точната диагноза. Но както и да е. Спирам да говоря за нея.
Сегашното ми куче всеки месец ако не по-няколко пъти, то поне по веднъж я водим на лекар. Още като я взехме започнаха проблемите. То не беше растроиство, уши, очи, нос и т.н. И до момента все нещо става. Дори и сега сме на лекарства, заради стомахчето й. Но това не ме е накарало да я върна на хората от които я взехме. Дори когато ни казаха, че от същото място са си взели куче с наследствена болест. Още тогава си решихме, че си остава с нас.
А що се отнася за парите, честно казано мога за себе си да нямам пари, но за моята принцеса винаги ще намеря и ще правя всичко възможно, за да е добре.
#50
Публикувано: 16 August 2007 - 10:33 AM
Цитат
Сегашното ми куче всеки месец ако не по-няколко пъти, то поне по веднъж я водим на лекар. Още като я взехме започнаха проблемите. ............А що се отнася за парите, честно казано мога за себе си да нямам пари, но за моята принцеса винаги ще намеря и ще правя всичко възможно, за да е добре.
Tedi&Ara, super best bravoS
Подобно беше положението и с моето предишно куче. Почина също на 13 години. Сегашният ми чаровник-дивчо е, слава богу, също здрав, пу-пу, да не го урочасам. Но съм носила полуживо кученцето на майка на лекар, беше една шепичка, не знам на каква магия живееше, но сега вече е на две годинки. Пак си е едно болнавичко, слабичко, чудя се какво да му давам само и само да яде. А то хапне два пъти и спре. Но също е щуро за три. Като децата са и кучетата. Ако имаш болно детенце, отказваш ли се от него?

прочети правилата за подписите
#51
Публикувано: 04 September 2007 - 12:32 PM


#52
Публикувано: 10 September 2007 - 10:40 PM
Цитат
Останах така bl) ато прочетох тази част. Говарите за кученцето като за предмет, като принтер, който си копурате с гаранция за качество... Та това е живо същество, "ако умре да ни върнат парите" ... потресе ме това изречение.

You live, you laugh, you love, you learn. You scream, you cry, you crash, you burn.
#53
Публикувано: 11 September 2007 - 12:07 AM

The more people i meet, the more i like my Golden Retrievers!
SKYPE: mi6eto_i_ashley

#54
Публикувано: 18 September 2007 - 02:52 PM
Мишето- не си права!
Заслужават да имат животни- ама хлебарки!
Аз имам две ку4ета!
Ако стане нещо с тях-убивам!
А на тия- ще ми се да им кажа
КУ4КОУБИИЦИ!!!!!
Дано не си върнете парите и дано никои на тази земя не ви даде животно!
Защото може пак да умре от нещо си!!!!

Elika [FONT=Times][SIZE=7][COLOR=blue]
#56
Публикувано: 24 October 2007 - 11:43 AM
Аз си взех куче с Парвовироза, но не го върнах защото го заобичах в мига в който го видях и го гушнах!
Беше борба, но оцеля благодарение на адекватното и бързо реагиране, както и на любовта с която го обградихме!
За жалост горката- беше женска Източноевропейска овчарка, почина на 3,5 години от отрова под блока!
Още не мога да се примиря!
Направила съм си малко кътче с нейни снимки, и се моля някой ден да намеря същата красавица като нея, защото е много трудно!
Вижте какво е кукличка!!!! :'(
Прикачени файлове
-
Jessa 3,5g.jpg (15.09K)
Брой сваляния: 367

Elika [FONT=Times][SIZE=7][COLOR=blue]
#57
Публикувано: 24 October 2007 - 11:43 AM
#58
Публикувано: 24 October 2007 - 02:36 PM
Гледах и филма. Не разбирам, как може да има такива хора, които се занимават с това. Нямат ли сърце? :'( :'(
Явно никой не се е замислял от къде идват животинките от зоо-магазините..
#59
Публикувано: 25 October 2007 - 12:05 PM
Филма е покъртителен :'(. Немога да повярвам как ние хората можем да създаваме толкова много болка :- и то към животните благодарение, на които се храним-живеем, обличме. Това ме накара да се замисля над много неща :huh: :rolleyes: :rolleyes:нямам думи просто как може да има такова отношение към животинките, които и без друго веднъж стъпили в кланниците съдбата им е решена....как може да се пребиват животни и хората да изпитват удоволствие от това, как може да одереш жива животинката и да я сотавиш след това и да я гледаш как живота и огасва в очите изпълнени с адска мъка :'( :o :rolleyes: хората са бездушни касапи :angry: чудя се в такива моменти коя е тази висша сила, която ни е дала интелект, който използваме да разрушаваме всичко около нас дори и самите нас! :- :- :-