[Gensa]

Животинките изглеждат много тъжни, без желание за живот ,но...и аз да съм в клетка без движение без обич и аз ще съм такъв...нека поне имат една малка капка щастие - храна...Nort и останалите добри хора с които осъществявате щастието на животинките - ПОКЛОН.

[Nort2005-2]

О, Gensa , и ти си от добрите хора, които мислят за животинките и се грижат за тях. С част от стоте килограма гранули, които донесе през уикенда, дохранихме доста богровчета, ще публикувам снимки.
И много добре си разпознал по очите на затворничетата какво им е - безнадеждност и самота излъчват, нищо друго. Не очакват да се случи нищо, освен може би някой по-голям и по-гладен съкилийник да им вземе дажбата, може и да ги понабие... А те са сами там, притиснати до стената, няма на кого да се оплачат, кой да ги защити. По-адаптивните се справят, но има кучета, които въобще не излизат от къщичките, един господ знае кога се хранят и как оцеляват.
Това въобще е пълно безумие - 1500 кучета в един приют! Откъдето и да се погледне, няма как да бъде, както трябва. В Сеславци бяха 200 кучета, познавахме всяко от тях, можехме да ги следим за здравословни проблеми, по веднъж седмично и да се разхождат тези от тях, които имат желание за това. Те ни познаваха, очакваха ни, радваха ни се.
А в Богров наистина единственото, което можем да направим, е да дохраним колкото може повече от тях. И задомяваме, разбира се, но при този огромен брой, процентът на щастливците не е голям. Затова щастието, когато ги извеждаме от клетките, е толкова голямо, като в същото време се чувстваме безкрайно виновни към тези, които остават там.

Първо ще ви покажа снимките от миналата сряда. Зарадвахме доста животинки в Сеславци и Богров, раздадохме 100кг гранули, осигурени от Соня Митрева.
На последните няколко снимки се вижда клетка, в която сипваме гранули, а кучетата са се свили зад къщите и ни си показаха, докато не се отдалечим. Разпитахме и се оказа, че това са животинки на по 8-10 месеца, които като са толкова страхливи, няма да имат никакъв шанс за осиновяване. Нещастни души, родили се случайно, нежелани, така и ще си отидат, лоша работа.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

Тази седмица зарадвахме доста животинки - и в Сеславци, и в Богров. Различната храна за тях е голяма веселба - хем по-вкусно, хем в повече. Повечето от стоте килограма на Gensa сипахме в Богров. Соня отново осигури достатъчно гранулки, за да няма гладни сеславчета.
Освен това извадихме няколко животинки в нужда, в приемни домове. Включително и една бабичка-дребосъчка, която никак нямаше да извирее в Богров.
Ето ги нашите юначета:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

Нямам време да пиша и за щастливите вече кучета, но ето малко и за това:

- Мадиха, такава я намерихме и извадихме от градския приют. Крастава, та крастава. Не че там не лекуват крастите - наблюдавала съм, правят го. Но с нас става по-бързо, по-приятно и има перспектива за дом, това е сигурно.

Та тази кукла я заведох първо при д-р Станчева, за да потвърди диагнозата. След това - в приемен дом на Соня. И вижте я сега, след няколко месеца - излекувана, даже дългокосместа, а вече и с билетче за към бъдещия си дом:

[Nort2005-2]

Nort2005-2, в 03 January 2016 - 05:57 PM, написа:

Другото нещастниче, на което Коледа донесе късмет, е една слабушка, още няма име. Добре, че я взех, защото със сигурност нямаше да преживее студовете. В нейната клетка имаше само още две кучета, но тя отказа да се храни, явно се притесняваше от тях. В Богров е била само десетина дни. През седмицата ще се опитам да разбера откъде са я взели. Вкъщи се храни нормално, надявам се скоро да мога да ви покажа по-хубави снимки и на нея:

P1210948.JPG P1210950.JPG

P1220045.JPG P1220046.JPG

Дано Соня ги задоми по-бързо, че опашката от нуждаещи се е много дълга...

Нарекохме я Жули. Много изстрадало животинче, кой знае как и какво е преживяло за иначе краткия си живот преди това, тя беше около двегодишна, когато я взех при мен. Кожата ѝ беше в ужасно състояние, мислех, че е така от недохранване и мръсотия, но в "Амивет" поставиха диагноза демодекоза, при това генерализирана. Затова бях особено внимателна с нея. Но хубавата храна /Соня/, ивермектина и чистотата излекуваха Жули и вижте как "шугавото" куче се превърна в красавица:






Жули е едно прекрасно, безкрайно добро и благодарно кученце. Сприятели се с моите домашни животинки, не направи нито една поразия, докато беше у дома и няма как човек да не я обикне. Милото момиче вече е в Германия, под опеката на наша приятелска организация, и чака новите си стопани. Междувременно печели нови почитатели, всички там много я обичат.
Ето няколко германски снимки на нашето хубаво момиче. Минаха само две седмици, откакто се разделихме с нея, и все още много ми липсва:

[Nort2005-2]

Току що научих хубавата новина, че Жули вече има истински дом! Осиновителите са семейна двойка, без деца, живеят в къща с двор, жената не работи и нашата кукла никога няма да бъде сама. Каква по-хубава новина за Великден, Жули заслужава най-добрите стопани на света!
Та така: Богров - демодекозата - в приемния дом на доброволец /аз/ - в Германия, в приятелска организация - осиновена в истински дом! Всичко това продължи точно четири месеца. Малко ли е, много ли е, не зная, но си заслужава на 100% усилията и нервите .
Бъди щастлива, Жули, обичаме те!

[Nort2005-2]

Последните десетина дни - както обикновено. Три пъти седмично хранене, вече освен в Сеславци, и в Богров. Не само защото има доста сеславчета, прехвърлени там, а и защото сме решили и останалите богровчета /общо са 1500/, да изяждат поне по един килограм месечно от висококачествените гранулки на Соня. А как се радват, милите, можете да си представите, гранулите изчезват за секунди.
Иначе се надбягваме с времето, нали знаете, за да може по-малко сеславчета да останат за преместване в Богров. А това, за съжаление, ще бъдат най-страхливите, за тях нямаме решение.
В този период за няколко дни и Соня беше тук, обикаляхме с нея, направихме много снимки, дано това ѝ помогне за по-бързото задомяване на животинките.
Освен няколкото кучета, които отидоха при новите си стопани /Соня/, извадихме и една майка, много слабичка, с три бебета, и една бабичка с дълги уши.
С една дума, колкото можахме, направихме и това ни прави щастливи.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[tkusa]

Пуснах парички за следващия в нужда. Какво ми се е паднало този път?

[Nort2005-2]

Благодаря ти, tkusa, старая се диванчето да не остава празно, нуждаещи се душици - много...
След като в началото на м.април Сиена /която успешно се пребори със здравословните си проблеми/ потегли към мечтаната Германия, на нейно място настанихме Патриция.
Патриция е много сладка и добричка млада кучица, която беше преместена от Сеславци в Богров. Та в големия приют /1500 кучета/ беше харесана от едно семейство, искаха да я вземат за възрастните си родители в някакво село. Защото вече две кучета им били отровили там местните бандити, и кражбите продължавали, и така. Та тази безобидна и дребновата кучица си я бяха харесали за пазач. Без коментар. Бях там, докато се случваше това избиране и харесване и им казах, че няма смисъл, това куче ще е само поредното отровено, но хората си бяха решили, и това е. Добре, че бяха с новата си кола и не я взеха веднага, но казаха, че до една седмица ще си я приберат.
Изчаках 20 дни и никой не се яви, аз се интересувах най-редовно. След това я взех, с чиста съвест, и я настаних на хубавото диванче. Снимките са на полянката с цветята, защото Патриция много обичаше да стои на двора - почти по цял ден, а и тогава, през април, времето беше прекрасно. Ето я:



Междувременно, Патриция вече е в Германия, а онова семейство кандидат-осиновители ги няма никакви, така че явно са си намерили друго куче за селото.

А последното "късметче", което оставих на диванчето, е едно момиченце, на около десетина месеца, което е толкова нежно и притеснително, че в приюта нямаше да успее да преживее. Останалите кучета не го допускаха до храната, ей така, избутваха го. И то, горкото, ребрата му се брояха. Дано му е само това проблема и няма нещо друго. Сега усилено се захранва, още е много слабичко, но вече мога да го снимам, днес ще отида и ще направя снимки, на диванчето. Пак ти благодаря, tkusa, без теб тази слабушка не би имала шанс да се пребори за живота си.

Днес по-късно ще пусна и снимки от Сеславци и Богров, че много се събраха.

[Nort2005-2]

tkusa , ето го новото кученце, на което ти осигуряваш подслон с диванче и вкусни манджички !
Милото момиченце има апетит като за трима и усилено наваксва пропуснатите килограми. Освен това се оказа, че има и "богат вътрешен живот", така че и по този въпрос работим сега - усилено се обезпаразитяваме. Всеки ден се дават разни препарати, но приемната стопанка е съвестна и всичко ще бъде както трябва.
Не съм ѝ правила снимки в приюта, защото не ми се вярваше много да оцелее, а аз не обичам така - да снимам умиращи кучета. Но момичето се пребори, явно навреме сме се намесили. И сега е едно слънчево 8-9-месечно кутре, което се радва непрекъснато - когато е на диванчето, когато е на двора, когато си хапва, когато е на разходка - непрекъснато. Вече върви и на повод и въобще е много позивно същество.
Благодаря ти, tkusa , без твоята помощ това кученце не го чакаше нищо добро. А сега Соня ще може да му намери истински дом.

[Nort2005-2]

Здравейте, отдавна не сме се виждали.
Показвам ви снимки от десетината ни посещения в Сеславци и Богров през това време. Както знаете, вече ходим първо на едното място, после на другото, защото иначе няма кой. Тридесет и няколко сеславчета са преместени в Богров и трябва да си ги гледаме, те са свикнали на по-разнообразна и вкусна храна. Да е жива и здрава Соня, успяваме засега. А покрай сеславчетата слагаме и на други кучета в Богров, те гледат с едни такива големи очи, можете да си представите. Трудно е, отнема доста време, но докато можем, ще ходим и в Богров.
Сеславските снимки ще ви се видят почти еднакви, с едни и същи кучета, но така е - там останаха петдесет и няколко кучета, като близо половината от тях са много страхливи и не могат да се видят на снимките. Изчакват да си тръгнем, за да се покажат и да нахранят. Нещастни животинки...

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

В Сеславци и Богров има кучета всякакви. Най ме е яд за тези, които са мили и добри животинки, но недостатъчно социализирани, или с други поведенчески проблеми, които са пречка за намирането на осиновители. Има кучета, за които е ясно, че е необходим месец-два престой в приемен дом и нещата ще се изгладят, но приемни домове няма.
Ние сме четирима човека доброволци, които взимаме приютски кучета в домовете си, плюс един приемен дом срещу заплащане, което осигурява tkusa. Винаги сме се справяли, Соня Митрева е задомявала тези животинки, няма някой да е "артисал". В същото време много на брой добри животинки, но с някакви страхове или по-стеснителни, остават по клетките...
В подкрепа на казаното дотук, вижте как изглеждаше Тами в приюта - свита и напрегната, а при срещата с повода изпадаше в истерия - мятане, дърпане, нещо страшно беше. След само две-три седмици престой при Петя, кучицата се успокои. Разбра и че поводът е единствено повод да се случи нещо хубаво - разходка или игра със стопаните. И вследствие това Тами беше осиновена много бързо /Соня/. Ето и снимките на Тами:

- в приюта, свита и уплашена.


И в дома си в Германия, все едно гледаме друго куче. Спокойна, доволна от живота - същинска германка ! Има си и приятелче, с което много си приличат - за да могат разходките и игрите да бъдат още по-прекрасни. Има си и диванче, и всичко:




- не е като на бетона в Богров - зимата леден, лятото до болка горещ.

Дълги години спокоен и щастлив живот ти пожелаваме, Тами! Нас не ни мисли, справяме се някак си...

[Chita]

[Nort2005-2]

Благодаря ти за вниманието, Chita !

Сега ще ви пусна снимки от нашите посещения в двата общински приюта през изминалата седмица. Без коментар, вие знаете какво виждаме, какво правим и какво чувстваме:

[Nort2005-2]

tkusa, ето снимки от неделя на твоето ново "късметче". Има си вече и име - Териса.
Милата душица вече започва да се заглажда, върви като залепена за жената, но с непознати хора още е доста предпазлива.
Нали е младо кученце, направила е няколко белички, но никой не ѝ се сърди, защото с тези очи, като погледне с най-виновния поглед, няма как - всичко се прощава.
Много обича да тича по двора, видях я, но щом някой отвори вратата на къщата, веднага се шмугва вътре. Има си легло и на диванчето се качва само, когато я поканят . Вече не е лакома както в началото, но се храни добре.
Малко кучета имат нейния късмет - да живеят в приемен дом, докато отидат в новия си дом. Благодаря ти, tkusa!

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[cvetikapi]

Моля ви оглеждайте се за тези три кучета в приют Горни Богров.Второто на снимката най много може да се разпознае,другите са като всяко бездомниче.Женска е,късокрака и дебеличка.Имаше жълта ушна марка на ухото,но може да е свалена.Черното куче е мъжко и има гъбички,може да се разпознае по плешивите петна.Аз съм в Монтана и не знам кога ще мога да отида до там,за да ги потърся.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[cvetikapi]

Може да са преместени и в Сеславци.

[nort2005]

Бях без лаптоп последните десетина дни, затова утре се надявам да наваксам с инфото.

[nort2005]

Утре ще видя за тези три кучета. Ако пишете откога ги няма и къде са живели, ще е по-лесно.

А сега да ви върна назад, във времето преди последната Коледа. Помните Жули - безумно слаба, с краста, на ръба на оцеляването. Досега не съм ви показвала всички снимки, защото са доста гаднички, но ето ги и тях:





Милата Жули, на всичкото отгоре, имаше голяма подутина на едната плешка, пълна с кръв и гной. И изтърпя геройски всички манипулации по отстраняването на това нещо.
Стабилизирахме я, излекувахме я и я задомихме, всичкото това за 5-6 месеца. Сега това съкровище живее в Германия, има си любящи стопани и е здрава и красива. Спи в меко легълце, прави големи разходки, хапва си добре.
А като си спомня в приюта - тя се беше предала вече, не й оставаше много...
Сега се казва Франка и живее нов живот:

[cvetikapi]

Благодаря.Но искам първо да ви разкажа историята.Тези три кучета живееха в град Монтана.От нашия кастрационен център ги изловиха,защото живееха в центъра на града ни,а не трябвало да има кучета там.Хванаха ги на петък 13-ти Май.Същия ден адвоката ни отиде да ги види към 14 часа.Бяха там и им каза,че на 14-ти отново ще дойде,за да ги нахрани.На следващия ден,като отиде кучетата ги нямаше.Служителите казаха,че Емил Тафраджийски управителя е на София и че не знаят къде са кучетата,да питаме него.Питахме го около един месец и все не казваше нищо.Преди няколко седмици каза,че ги е закарал в приют Горни Богров.Не знам истина ли е,но съвпада с това,че на 14-ти той беше на София,а точно тогава кучетата ги нямаше там.