[Муки]

Да, идея си нямат какво е там, не са губили куче, да го търсят месеци наред . От години им говоря да го кастрират, предлагах им да отида, да ги заведа, но пуста инертност.
Всичко каквото зависеше от мен го направих, повярвайте ми. Не ми е и удобно да обсъждам съседите си.
Дано урешния ден да е щастлив за всички тях.
Ангажирах ви, и ще ви уведомя за развръзката. Дано има щастлив завършек. Дано и да размислят.

[Nort2005-2]

Нямам време да пиша за всички, но Брауни не мога да го пропусна. Ето как изглеждаше той, когато го докараха в

Сеславци:

Не знаехме дали ще оживее, но го взехме, нямаше как. Точно една година прекара Брауни на платено място в околностите на София и ето, че щастието му се усмихна - миналата седмица нашето момче замина за Германия. На първо време ще бъде в кучешко училище, след което /за Коледа най-вероятно/ ще отиде в истинския си дом. Това го уреди, както обикновено, Соня .

Ето първите стъпки на Брауни на немска земя:





Обичаме те, Брауни, бъди много щастлив и да слушкаш новите си хора!

А докато ви пиша това, виждам, че вече има снимки на Брауни в училището. Хвалят го - много е чист, с хигиенни навици, слушка и се радва на хората. Предполагат, че няма да се спогажда с котки, но то пък идеални хора, пардон, кучета, няма . Ето го нашият ученичко:

[blobby]

Здравейте Норт и всички, които ходят в Сеславци. Дали някой не е видял Джина, късокосместо кученце на 6-7 месеца, с тигрова окраска и почти изправени уши, около 15-20 кг? Изчезна от Зона Б 5 на 18 октомври, събота. Не е кастрирана. Нямам никаква възможност до отида до приюта. Благодаря предварително.

[Nort2005-2]

Не, не е там. От този район не са събирали кучета около посочената от тебе дата.

[blobby]

Много благодаря.

[Муки]

Здравейте NORD и форумци, взели присърце патилата на немската овчарка.
За радост на всички и предполагам едно яко рамо от NORD, кучето вече си е у дома, стресиран, арестуван да не скита / това обикновено е от ден до пладне/. Вече виждам, че е позагладил косъм. Много благодаря, то ми е много на сърце, добро куче, но...
Бъдете живи и здрави , че на вас се надяват милите несретници.

[Nort2005-2]

Рамото не беше чак толкова яко, те си знаеха, че трябва да го върнат кучето, аз само напомних, за всеки случай .

А сега малко снимки от миналата седмица:




















И едно дребно скелетче от Богров. Сложили са я сама в клетка, за да може да се храни, но големите кучета пак я тормозят - все се намира кой да прескочи и да ѝ изяде гранулките. А тя се храни бавно и не може през цялото време някой да стои при нея, за да я пази. Надали ще преживее зимата:






Това са снимки от понеделник и сряда . Петъчните - след няколко дни.

[Nort2005-2]

Мина само седмица, откакто публикувах предишния пост, но за тази седмица се случиха много неща, както всъщност и през всяка друга седмица... Част от сниманите кучета са вече германчета, други изведохме в приемни домове, едно умря, някои са още в Сеславци и стискаме палци да не им се случи нищо лошо, докато намерим решение и за тях. Отвратително е, когато губим битката с времето.
За многото, съпричастни със съдбата на затворничетата, както и за враговете ни /малко са, но ги има/, предлагам снимки от изминалата седмица:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Nort2005-2]

tkusa , и Амелия, твоята поредна любимка, вече има своя дом! Тя нали е толкова прекрасна и чаровна, никой не би могъл да устои на чара ѝ, а и с активното съдействие на Соня - ето още едно куче, което ще си има дом и няма да зъзне навън през дългите зимни нощи...
Много, много благодарности за теб, tkusa , да си жива и здрава, с твоя помощ ще спасим още животинки.
Ето и снимките на Амелия от изпращането и след това - от приемния дом в Германия:





А сега, tkusa , още една изненада - имаш много поздрави и благодарности от сладкото мече Найра. Гледана, обичана, нахранена, чистичка и сресана, №1 в семейството - това е Найра сега. Не остава никога сама, не се налага да "воюва" за внимание и каквото и да е друго. Кукличка:

[Nort2005-2]

Още едно от кучетата с късмет - Бъди. Много мил и кротичък, добродушкото Бъди мина набързо през Сеславци, след което беше преместен в Богров. Близо година прекара момчето там. В приютите е тежко, знаете - по много кучета в клетка, с всички, произтичащи от това опасности.
Но Бъди се справи с трудностите и миналия месец стана германче. Беше настанен в приемен дом на организация и вече си има истински стопани. Семейството е голямо, но децата не изглежда да са бандитчета , пък и Бъди много обича да го галят и целуват. Със сигурност няма да му е скучно на сладурчото и бързо ще забрави скуката и тъгата от приютския си период.
Ето го усмихнатото момче - първата снимка е направена в Богров, останалите - с осиновителите:

[tkusa]

Ах, тези очи кой може да им устои, а Найра е още по- пухкава - красоти. Пускам парички другата седмица, може ли да измъкнем "скелетчето от Богров" ? Дано не сме закъсняли.

[Nort2005-2]

Благодаря ти, tkusa , златна си! Скелетчето е живо и вече го настанихме в топъл и уютен дом - с диванче и климатик! Малката така е изгладняла, че не спира и не спира да се храни. Преди малко едва я откачихме от паницата, за да я разходим навън. А кучицата е супер изненадана, че храната не свършва и не свършва, сигурно така си е представяла кучешкия рай. И се радва горкото, и подскача, и се гали... За утре ще ѝ сготвят пилешка супа, а в четвъртък - телешко с ориз. Ето снимки:


А тази снимка на Амелия от изпращането май не съм ти я показвала:

- няма такъв поглед, няма такива очи - уникална е!

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[tkusa]

Пуснах парички за шушулката. Мома или младеж ми се е паднало този път?

[Nort2005-2]

tkusa , отново хиляди благодарности за спасената животинка! Защото е ясно, че нямаше да може да изкара зимата това кученце...
А то е момиче, на около две годинки, и вече даже има и име - Зина. Много мило и обичливо кученце е Зина, да е жива и здрава!

[Nort2005-2]

А сега ще ви покажа едно изстрадало момиче, което завинаги ще носи белезите от болката и борбата си за оцеляване. Ейнджъл, така я нарекохме куклата, е млада кучица с добър нрав, обича хората и се разбира с кучетата. По себе си има следи от големи рани, явно част от кожата липсва, но при зарастването горе-долу нещата са се пооправили, ще видите снимките.
Соня ще намери добри стопани за Ейнджъл, но докато това стане, е по-добре тя да е в дом. И тук на помощ ѝ се притече Петя ! Малко са приемните домове без заплащане, освен това при Петя винаги има по някое сеславче, това е огромна помощ . Ето я и Ейнджъл:


- в приюта

[Nort2005-2]

Дани беше едно прекрасно куче, което доста си постоя в Сеславци, защото беше доста затворен, все си стоеше в къщичката и като че нямаше желание да живее на друго място. През м.март т.г. изпратихме Дани в Германия и след няколко седмици той е бил осиновен. Семейството е положило доста усилия, за да го направи по-съпричастен към живота в новия му дом и Дани вече е едно прекрасно домашно куче.
Соня ми изпрати нови снимки. Вижте и къщичката, от която почти не излизаше в Сеславци. Явно тя е била неговата крепост, където Дани се е чувствал в безопасност и откъдето наблюдаваше как животът и времето минават и заминават покрай него... В очите му още има тъга, но и това ще мине, няма как. Той беше от по-чувствителните кученца, ще му трябва повече време, за да забрави миналото си:

- в сеславската къщичка и на полянката в новия дом.

[Nort2005-2]

tkusa , ти го знаеш, но пак да го кажа - топлата храна и диванчето правят чудеса! За 2-3 седмици "скелетчето" се превърна в нормална кучица, без ребра; няма го и уплашения тъжен поглед. Първите няколко дни е "поглъщала" по килограм гранули, което за нейните размери е огромно количество, плюс порцията готвена манджичка. И почти непрекъснато е била на паницата, явно страхувайки се чудото да не изчезне...
За съжаление, преживяното от Сузи /подходящо име за кукличката, нали?/ даде "плод" - демодекоза. В началото се надявах, че поради голямото количество бълхи, е направила някаква кожна алергия, но не - опадането на козинка продължи. Обаче, след като е на топло и нахранена, това не е проблем. Започнахме лечението и ще се оправи душицата. Не ми се мисли какво щеше да стане с нея, ако беше останала в приюта... Благодаря ти, tkusa , много ти благодаря за поредната спасена душица! Без теб тя не би доживяла да има дом и семейство.
Ето я Сузи:

първи ден в приемния дом /преди 2-3 седмици/.


и снимки от преди два дни:

[Nort2005-2]

Ще ви покажа още няколко щастливи сеславчета. Нямам време да пускам снимки на всички щастливци, нямам време и да ровя за стари снимки, но вие при желание ще си ги намерите.

1. Съни - момчето с кривите крачета, на мен ми изглеждаше непоправимо. Но след две операции Съни вече не изпитва болка! Да е жива и здрава новата му стопанка, която направи всичко, което беше необходимо, за да бъде Съни щастлив; благодарности и на Соня, без която Съни щеше да си гние в градския приют - кой друг би го взел такъв "дефектен"...

- Съни в приемния дом тук, в София


- Съни с новата си стопанка, в Германия



2. Кито - трикракото момче, което замръзваше от ужас и болка, когато някой го докосне. След една година по клиники и хотели, Кито вече има истински дом, където са го приели такъв, какъвто е, и го обичат:

- Кито в Германия, в дома на осиновителите си. Соня !


3. Симон - след като една цяла година престоя в градския приют, добродушкото беше осиновен в Германия и никога вече няма да бъде бездомен. Обичан, красив, здрав, с диванче и храница - какво повече би могло да иска едно кученце!

тук, в приюта





Соня !


4. Арчи - все беше взел-дал, но вече е ново куче, германче - с дом, диванче, та и прическа даже :




5.

[Nort2005-2]

5. Рекс - дали не ви писах вече за него, не ми се търси назад. 2-3 години престоя момчето в приюта. Адът за него настъпваше, когато имаше бури, със светкавици и гръмотевици. Намирали сме го с разкървавена глава или рани по краката и тялото, получени от опитите му да избяга и се скрие - къде ли, но така. Рекс вече е осиновен и майка му по цял ден си е вкъщи, край на страха и ужасите:




- не го оставят и за миг сам.



6. Блеки - едно много добро и самотно същество Вече с дом и добри стопани:








7. Шадоу - полицай го чул да пищи откъм Перловската река, извадил го полужив и го откарал в общинския Богров. На другия ден го видяхме там - изплашен, гладен и крастав. Взехме го, лекувахме го и Соня му намери дом. Ето го момчето, как от малък непотребник стана голям и красив домашен любимец:











8. Джоди - и тя крастава и полуумряла, захвърлена в най-големите жеги в тревите пред входа на общ. приют. Ако не я бяха забелязали, да я приберат и да й дадат веднага вода, още същия ден Джоди щеше да отиде на небето. Пускала съм ви много нейни снимки, много слънчева кучица е Джоди. А сега вижте първите мигове с новата стопанка:







- Жоди е много кротка и спокойна, с тази женица ще си паснат идеално.



9. Ротвайлерът Амадеус - двегодишен, голям, красив и страшен /мен ме е страх от точно такива кучета/. Оставен в Сеславци от стопаните си, с декларация, защото чакали бебе. Интересно какви мисли е имало в главите им преди две години, когато са си го взимали това куче - че никога няма да имат бебе? Или че в близките 10 години няма да имат бебе? Боже мой, как може човек така да си зареже кучето в градския приют? И нито веднъж не се заинтересуваха от него след това - да звъннат, да попитат жив ли е, умрял ли е, взел ли го е някой, какъв е, що е? Сещате се какво им пожелавам на тези гадове.
Горкото животно беше в невероятен стрес, първата седмица не хапна нищо и стоеше непрекъснато прав до вратата на клетката - явно е чакал да дойдат и да си го приберат. Мислел си е, че са го оставили за малко... След това се примири. Легна на скарата, погледът му помръкна, започна да се храни. Тъжна работа. Близо четири месеца престоя в Сеславци Амадеус.
Соня му намери прекрасен дом, с две момиченца и още едно куче. Сега каките го водят на разходка и той много ги слуша. Играят с другото куче в двора. Рядко успяваме да помогнем на "породисти" кучета, защото обикновено преди това някой /в повечето случаи неподходящи хора, които и себе си не могат да гледат/ ги "осиновява", следват веригата и задния двор...

Ето го Амадеус - в Сеславци и в Германия, с двете си каки:




10. И едно от многото бебета, които сме спасили - Самю. Не мога да не ви го покажа, защото бях сигурна, че няма да успеем да му помогнем. Толкова страхливо и ужасено от живота кученце, без майка, абсолютно неконтактно. Щом видеше човек, веднага се скриваше под скарата. Не ни питайте как сме го ваксинирали и обезпаразитявали. Но и Самю успя да се сдобие с дом и полека-лека се предаде на новите си стопани. Хората много го харесват и обичат и проявиха невероятно търпение с него.




- Самю вече като домашен любимец. Соня !


11. Хера - оставена в Сеславци от някаква пияна жена, с декларация, не в първа младост. На кучето му се брояха ребрата, беше и с много паразити - вътрешни и външни. С килограмите проблеми нямаше /не допускаме в Сеславци да има слаби кучета/, но трябваше да минат месец-два, за да стане Хера истинска красавица. Сега живее в дом, където е обичана и нищо не ѝ липсва:

- горе вляво на снимката виждате каква беше Хера при постъпването си в Сеславци.

[estrella]

Чета, чета и някак си пораждат се смесени чувства. От една страна тъжните физиономии в приюта а после огромната промяна в очичките им... колко е тъжно как тук тези четириноги са обречени на болка или смърт а там са гушкани и обичани.
Браво на вас, вие правите чудеса, продължавайте да ни радвате със задомени дечица!