Много нежелани в Сеславци, СОФИЯ
#5101
Публикувано: 19 October 2014 - 08:26 PM
Всичко каквото зависеше от мен го направих, повярвайте ми. Не ми е и удобно да обсъждам съседите си.
Дано урешния ден да е щастлив за всички тях.
Ангажирах ви, и ще ви уведомя за развръзката. Дано има щастлив завършек. Дано и да размислят.
#5102
Публикувано: 20 October 2014 - 09:34 PM
Сеславци:

Не знаехме дали ще оживее, но го взехме, нямаше как. Точно една година прекара Брауни на платено място в околностите на София и ето, че щастието му се усмихна - миналата седмица нашето момче замина за Германия. На първо време ще бъде в кучешко училище, след което /за Коледа най-вероятно/ ще отиде в истинския си дом. Това го уреди, както обикновено, Соня

Ето първите стъпки на Брауни на немска земя:




Обичаме те, Брауни, бъди много щастлив и да слушкаш новите си хора!
А докато ви пиша това, виждам, че вече има снимки на Брауни в училището. Хвалят го - много е чист, с хигиенни навици, слушка и се радва на хората. Предполагат, че няма да се спогажда с котки, но то пък идеални хора, пардон, кучета, няма





#5103
Публикувано: 21 October 2014 - 07:54 PM
#5106
Публикувано: 24 October 2014 - 06:58 PM
За радост на всички и предполагам едно яко рамо от NORD, кучето вече си е у дома, стресиран, арестуван да не скита / това обикновено е от ден до пладне/. Вече виждам, че е позагладил косъм. Много благодаря, то ми е много на сърце, добро куче, но...
Бъдете живи и здрави , че на вас се надяват милите несретници.
#5107
Публикувано: 26 October 2014 - 08:25 PM

А сега малко снимки от миналата седмица:












И едно дребно скелетче от Богров. Сложили са я сама в клетка, за да може да се храни, но големите кучета пак я тормозят - все се намира кой да прескочи и да ѝ изяде гранулките. А тя се храни бавно и не може през цялото време някой да стои при нея, за да я пази. Надали ще преживее зимата:




Това са снимки от понеделник и сряда . Петъчните - след няколко дни.
#5108
Публикувано: 02 November 2014 - 07:48 AM
За многото, съпричастни със съдбата на затворничетата, както и за враговете ни /малко са, но ги има/, предлагам снимки от изминалата седмица:
#5109
Публикувано: 08 November 2014 - 06:28 PM


Много, много благодарности за теб, tkusa

Ето и снимките на Амелия от изпращането и след това - от приемния дом в Германия:







А сега, tkusa , още една изненада - имаш много поздрави и благодарности



#5110
Публикувано: 09 November 2014 - 08:43 AM
Но Бъди се справи с трудностите и миналия месец стана германче. Беше настанен в приемен дом на организация и вече си има истински стопани. Семейството е голямо, но децата не изглежда да са бандитчета

Ето го усмихнатото момче - първата снимка е направена в Богров, останалите - с осиновителите:




#5112
Публикувано: 11 November 2014 - 07:31 PM

А тази снимка на Амелия от изпращането май не съм ти я показвала:
- няма такъв поглед, няма такива очи - уникална е!
#5114
Публикувано: 14 November 2014 - 10:04 PM

А то е момиче, на около две годинки, и вече даже има и име - Зина. Много мило и обичливо кученце е Зина, да е жива и здрава!
#5115
Публикувано: 15 November 2014 - 02:06 PM
Соня








#5116
Публикувано: 16 November 2014 - 10:07 PM
Соня ми изпрати нови снимки. Вижте и къщичката, от която почти не излизаше в Сеславци. Явно тя е била неговата крепост, където Дани се е чувствал в безопасност и откъдето наблюдаваше как животът и времето минават и заминават покрай него... В очите му още има тъга, но и това ще мине, няма как. Той беше от по-чувствителните кученца, ще му трябва повече време, за да забрави миналото си:



#5117
Публикувано: 29 November 2014 - 09:00 AM

За съжаление, преживяното от Сузи /подходящо име за кукличката, нали?/ даде "плод" - демодекоза. В началото се надявах, че поради голямото количество бълхи, е направила някаква кожна алергия, но не - опадането на козинка продължи. Обаче, след като е на топло и нахранена, това не е проблем. Започнахме лечението и ще се оправи душицата. Не ми се мисли какво щеше да стане с нея, ако беше останала в приюта... Благодаря ти, tkusa

Ето я Сузи:

и снимки от преди два дни:








#5118
Публикувано: 01 December 2014 - 11:43 AM
1. Съни - момчето с кривите крачета, на мен ми изглеждаше непоправимо. Но след две операции Съни вече не изпитва болка! Да е жива и здрава новата му стопанка, която направи всичко, което беше необходимо, за да бъде Съни щастлив; благодарности и на Соня



2. Кито - трикракото момче, което замръзваше от ужас и болка, когато някой го докосне. След една година по клиники и хотели, Кито вече има истински дом, където са го приели такъв, какъвто е, и го обичат:


3. Симон - след като една цяла година престоя в градския приют, добродушкото беше осиновен в Германия и никога вече няма да бъде бездомен. Обичан, красив, здрав, с диванче и храница - какво повече би могло да иска едно кученце!






4. Арчи - все беше взел-дал, но вече е ново куче, германче - с дом, диванче, та и прическа даже



5.
#5119
Публикувано: 01 December 2014 - 08:52 PM



6. Блеки - едно много добро и самотно същество Вече с дом и добри стопани:




7. Шадоу - полицай го чул да пищи откъм Перловската река, извадил го полужив и го откарал в общинския Богров. На другия ден го видяхме там - изплашен, гладен и крастав. Взехме го, лекувахме го и Соня







8. Джоди - и тя крастава и полуумряла, захвърлена в най-големите жеги в тревите пред входа на общ. приют. Ако не я бяха забелязали, да я приберат и да й дадат веднага вода, още същия ден Джоди щеше да отиде на небето. Пускала съм ви много нейни снимки, много слънчева кучица е Джоди. А сега вижте първите мигове с новата стопанка:





9. Ротвайлерът Амадеус - двегодишен, голям, красив и страшен /мен ме е страх от точно такива кучета/. Оставен в Сеславци от стопаните си, с декларация, защото чакали бебе. Интересно какви мисли е имало в главите им преди две години, когато са си го взимали това куче - че никога няма да имат бебе? Или че в близките 10 години няма да имат бебе? Боже мой, как може човек така да си зареже кучето в градския приют? И нито веднъж не се заинтересуваха от него след това - да звъннат, да попитат жив ли е, умрял ли е, взел ли го е някой, какъв е, що е? Сещате се какво им пожелавам на тези гадове.
Горкото животно беше в невероятен стрес, първата седмица не хапна нищо и стоеше непрекъснато прав до вратата на клетката - явно е чакал да дойдат и да си го приберат. Мислел си е, че са го оставили за малко... След това се примири. Легна на скарата, погледът му помръкна, започна да се храни. Тъжна работа. Близо четири месеца престоя в Сеславци Амадеус.
Соня

Ето го Амадеус - в Сеславци и в Германия, с двете си каки:


10. И едно от многото бебета, които сме спасили - Самю. Не мога да не ви го покажа, защото бях сигурна, че няма да успеем да му помогнем. Толкова страхливо и ужасено от живота кученце, без майка, абсолютно неконтактно. Щом видеше човек, веднага се скриваше под скарата. Не ни питайте как сме го ваксинирали и обезпаразитявали. Но и Самю успя да се сдобие с дом и полека-лека се предаде на новите си стопани. Хората много го харесват и обичат и проявиха невероятно търпение с него.




11. Хера - оставена в Сеславци от някаква пияна жена, с декларация, не в първа младост. На кучето му се брояха ребрата, беше и с много паразити - вътрешни и външни. С килограмите проблеми нямаше /не допускаме в Сеславци да има слаби кучета/, но трябваше да минат месец-два, за да стане Хера истинска красавица. Сега живее в дом, където е обичана и нищо не ѝ липсва:



#5120
Публикувано: 01 December 2014 - 09:23 PM
Браво на вас, вие правите чудеса, продължавайте да ни радвате със задомени дечица!


По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно.