Сиберия благодаря за историята :) Наистина и аз съм супер импулсивен.. От дете си мечтая да си имам куче. Аз съм готов и знам че искам куче и то Аляски Маламут. От едно време съм заплеснат по Бели Зъб а след като изгледах 8 герои (Eight below) Просто се влюбих окончателно. И то в маламутите защото във филма са 2 маламута и 6 хъскита. Някак си маламута е по жив по интелигентен изглежда ( а може и аз да си го въобразявам) Но както и да е аз съм готов и съм готов за предизвикателството което е едно малко бебе маламутче. Жена ми е все още малко резервирана но щом започна вече като се виждаме с приятели да казва "Ще си взимаме куче" и като я питат какво тя казва "Аляски Маламут" с един такъв живец значи се оправят нещата. В дадени моменти се притеснява защото и двамата сме новобранци. Но винаги има първи път. Но и с такива помощници като вас в този форум ще е много по лесно. А и 100% ще надуя главата на Карина с въпроси но е нормално. Радвам се адски много, че така се грижите за вашите любимци с толкова хъс и любов. Аз не искам куче пазач искам член на семейството който е равен с нас и винаги с нас.
Поздрави :)
Аз пък като дългогодишен собственик (вече 5 години, а сякаш са минали 50!) не на един, а на три маламута искам малко да ви приземя. За да може четящите желаещи и харесващи породата да са наясно не само с хубавите черти, а и с подводните камъни”. Защото нека да бъдем честни, маламутът е сериозно куче, не е за всеки – особено за българите, които не само че не познават породата, а като цяло мнозинство са хората непросветени в породите, отглеждането и възпитанието на кучета.
Да, аляският маламут е любимата МИ порода. Но далеч тези кучета не са толкова наивни и добродушни. Напротив , поради факта, че са безкрайно умни и разсъдливи, съжителството с тях е истинско предизвикателство. Маламутите са добродушни към хората. Но за разлика от хъскитата например, в голямата си част те са доста доминантни към себеподобните си. И като се има предвид че стават много едри и силни, за тях се иска твърда ръка, за да не ви създават проблеми, както и на съседи, други собственици на кучета и околния свят.
Според мен маламута НЕ Е ЗА НОВОБРАНЦИ, не е за хора, които никога не са гледали куче. То е достатъчно умно, чувствително и разсъдливо, за да търпи грешките на собствениците си и те да се учат на него как да бъде отглеждан, така че и на хората, и на животното животът да не бъде мъка.
Разбира се повечето от сегашните собственици на маламути в България са били новобранци, с малки изключения, но аз наистина съжалявам, че в този форум така и не се отвори дума за проблемите с маламутите. Дано повечето от четящите да са се сетили да влязат в темите за хъскитата, че там поне се обсъждат доста подобни на нашите въпроси.
За отглеждането и съжителството с маламут аз преди време бях написала един материал, който давах на собствениците на наши бебета. КОИ ОТ ТЯХ обаче наистина прочетоха и разбраха какво съм написала?! Мога с ръка на сърцето да кажа – почти НИКОЙ! Те видяха хубавите думи за маламута, но пренебрегнаха предупрежденията ми. После в практиката разбраха че съм била права и какво съм искала да им кажа.
Duvi, обръщам се към Вас с един съвет (ако го искате се съобразете) - Сиберия е имала късмет да я заведат при истински развъдник. Ако сте изчел темата внимателно, не постъпвайте импулсивно. В България все още няма толкова много истински маламути и добри развъдници, затова бъдете нащрек и вземете правилното решение. Как да познаете "истинския" и "съвестния" развъдчик - има много материали в нет-а, аз лично по-напред в страниците съм написала някои неща. Но ще ви кажа най-важните - истинските развъдчици никога не заплождат кучетата си на малка възраст година и година и половина, преди женското куче да израстне и се оформи напълно, иначе раждането прекъсва растежа. Те никога не продават кученцата си на 30 или 40 дни – рано откъснати от майката и от кучилото, и няма да ви ги дадат преди да имат поне две ваксини. Преди да решите - вижте майката, вижте бащата, вижте роднините на тези маламути в какви екземпляри са израснали - така ще имате поне малка представа дали вашия маламут ще бъде като тези от филмите, или някакво смешно подобие на маламут.
Обърнете внимание как се държи развъдчика към вас, дали се интересува къде ще го гледате, как ще го гледате, дали има изисквания към вас – колкото повече ви пита, значи толкова повече му пука. Или обратното – бърза да се оттърве от бебето.
Преди време спорех с жена, харесваща породата, която искаше маламут, но не държеше да бъде тоооолкова чистокръвен всъщност. Тогава аз й отговорих, че ако не държи да има чистокръвен маламут или не държи да се убеди в неговата породност, тогава откъде ще есигурна, че кучето което взима ще се държи като истински маламут (като този от филмите?!!). Откъде може да е сигурна, че в кръвта му няма да има примеси от лайка или немска овчарка например. Или от друго куче, чийто характер не харесва? Защото ако харесваше друга порода, нямаше да мечтае за маламут – а за примес с маламут например...
Ако се разровите в търсачките, ще видите какви безумни обяви за маламути има – тъжни кученца, тъжни родители (ако изобщо някой реши да пусне снимки), други пък пускат снимки на хъскита в обяви за бебета маламути. И се надяват на непросветеността, неинформираността и импулсивността на много хора да печелят от това.
Съжалявам, че не съм толкова еуфорична, но желая нещата да се представят обективно, а не в публичното пространство да представяме породата и развъждането за едно, а в действителност - да се оказва друго. КАКТО Е В МОМЕНТА В БЪЛГАРИЯ.
Желая на всички щастие и само хубави неща в съвместния живот с маламутите, а на бъдещите собственици - успех в намирането на това, което търсят.
Поздрави
Катя
Вход
Регистрация
Помощ
И ние успяхме да се откъснем малко от скучното ежедневие и попътувахме добре.Както се казва с деца /маламут/на море 
си е голямо предизвикателство.Е , успяхме да се справим и всичко беше прекрасно. 
Сега ни топлят хубавите спомени и сме в очакване на нови събития,като например сладките попълнения в нашите редици от връзката на Горан и Сиберия.Поздрави за техните стопани от мен и Норд
и на всички нови приятели ,които пишат тук.Късмет на дъщеричката на Астор,да намери любящи и отговорни стопани!
,копаем дупки ...и мързелуваме под чадъра 
Горе
Цитиране +
завинаги и пак вземаш маламут,пък после бебета и т.н. 
.Моите диваци Горан и Шайен по цял ден вършат основно три неща - борят се ,лежат и гризат нещо от двора .
че в това отношение Индис и Фрей нямат равни. Ако видят коза, овца, крава (които са в изобилие около нас и минават всеки ден стада) те стават неузнаваеми. Индис става изключително неспокойна и на вид прилича точно на вълчица - спуска опашката, настръхва цялата, и започва да търси начин да се докопа до животното, дебнейки го снишена. Фрей се научи от нея. А да кажем, че не са виждали в живота си животни, напротив - от бебета са свикнали с тази гледка и са били на един нос разстояние от преминаващите стада - всеки божи ден, сутрин и вечер. Но постепенно у тях се оформи силен ловен инстинкт. Върха на айсберга е случая, когато Фрей прескочи оградата, за да "улови" едно яре. Спасихме ярето, но уплахата у животинчето, и у хората наоколо, беше силна. Фрей обаче беше превъзбуден и гледаше опинянен от щастие. Сега вече мерките ни за сигурност са много големи спрямо него, защото стигнах до извода, че за България и за селската част на нашата страна маламутите никак не са препоръчителни и ако живеете на място с изобилие от животни, а пък искате много да имате маламут трябва да обезопасите двора и да внимавате при разходки. Дано да бъркам, дано да се оказва, че само при мен е така... Дано проблема не е в характера и наследствеността, а просто в незнание за възпитание. В което обаче силно се съмнявам.
няма да са монолози, с интерес чета всичко тук и виж колко съм активна 
