Само на осем месеца ,а вече на курорт
Аляски маламут
#1421
Публикувано: 26 August 2009 - 10:26 AM
Само на осем месеца ,а вече на курорт

Ами това са те - силата на Севера,нежноста на Северното сияние,блясъкът на снега,гласът на тишината,топлината на привързаността,достойнството на водача и нашата голяма любов-Аляският маламут !
#1422
Публикувано: 26 August 2009 - 12:47 PM
Би трябвало към края на септември, ако всичко е наред да имаме кученца(ако е бременна)!
Сега ще и кача снимки да я видите:)
Поздрави! Чак сега се регистрирах, но вече ще съм на линия:)
#1423
Публикувано: 26 August 2009 - 01:08 PM
Само на осем месеца ,а вече на курорт
Ех, блазе ви... добре сте си изкарали на морето. Ние за съжаление не можем да се похвалим с нищо, освен с криенето по сенките от жегите цяло лято. Норд е възмъжал вече и е много хубав и толкова смешен с тази сериозна физиономия
KARRINA, ти наистина успя да раздвижиш темата за маламутите
Сиберия, добре дошла сред нас!
След като Сиберия ще ражда в края на септември би трябвало вече да си личи поне мъничко встрани на корема дали е бременна. Ако не - то скоро ще стане ясно.
Чакаме снимките на Сиберия

#1424
Публикувано: 26 August 2009 - 08:56 PM
П.с Между другото при Иван имаше нова женска докарана от Сърбия която имаше бебчета на 1 месец няма такива топчовци :)
Поздрави от мен и ще следя темата с интерес.
#1425
Публикувано: 27 August 2009 - 09:13 AM
Обръщам се към Duvi с една кратка история, както се казва по действителен случай!
Как ние с мъжа ми решихме да си вземем Сиберия!
Беше края на зимата преди две години, гледахме с него един филм за шейни и красиви кучета ...забравих му името!
Естествено си мислехме, че са хъските и внезапно решихме, че много искаме такова куче, адски импулсивно се метнахме на колата и хайде в най-близкия зоомагазин, там имаше едно бебе хъски, слабичко, леко сладко-грозновато, но беше далеч от тези другите, които бяхме гледали. А до тогава изобщо не бяхме чували за породата аляски маламут!
Минути преди да си купим хъскито, все пак решихме да се посъветваме с една приятелка(благодарим ти Светле) и тя направо ни забрани да си купуваме каквото и да е животно от зоомагазин, свърза ни с Ирена и ни срещна с нея. Ирена е собственичката на развъдника Лавиня Алпи(за самоеди и маламути)
И като видяхме сестрата на Сиберия (едно красиво топче) разбрах, че такова ще бъде нашето куче. Аз лично винаги съм обичала котки и бях доста резервирана към кучетата, но маламутите не са обикновенни кучета, те са едни любвеобилни плюшени играчки, даряващи много любов, естествено и изискващи много внимание!
Като разбрах колко големи стават направо се уплаших, но няма място за страх, те са най-невинните и мили същества.
Няколко седмици по-късно ни доведоха Сиберия, е, от тогава тя си е член на нашето младо семейство! Аз все се бъзикам, че първо сме си купили копчето, а после палтото. Защото първо си взехме Сиберия и после решихме да си построим къща.
И така вече сме си в къщата, Сиберия си има двор близо 1 декар и се чувства прекрасно, винаги готова за гушкане и мачкане. Да ви кажа четно не става за пазач, имаме си една малка булонка, която пази като звяр, а Сиберия само всява респект с ръстта си, а малката Шаная лае зад нея, голям смях:)Добра комбина са. От скоро си имаме и три малки котенца, които за сега доста добре се разбират и с двете кучета.Един куриоз, котките сучат от малката Шаная, но това ще бъде тема на друг разговор.
Исках да ви разкажа тази история, защото тя е доста добър пример как просто се влюбваш в тези прекрасни животинки и те стават част от теб, сигурна съм, че ако Duvi, ти и жена ти се решите да си вземете маламут няма да съжалявате. Просто трябва да сте подготвени за детенце в къщи:)
Май се поовлякох с историята си, поздрави на всички и до скоро!
#1426
Публикувано: 27 August 2009 - 09:50 AM
Поздрави :)
#1427
Публикувано: 27 August 2009 - 01:11 PM
Поздрави :)
Аз пък като дългогодишен собственик (вече 5 години, а сякаш са минали 50!) не на един, а на три маламута искам малко да ви приземя. За да може четящите желаещи и харесващи породата да са наясно не само с хубавите черти, а и с подводните камъни”. Защото нека да бъдем честни, маламутът е сериозно куче, не е за всеки – особено за българите, които не само че не познават породата, а като цяло мнозинство са хората непросветени в породите, отглеждането и възпитанието на кучета.
Да, аляският маламут е любимата МИ порода. Но далеч тези кучета не са толкова наивни и добродушни. Напротив , поради факта, че са безкрайно умни и разсъдливи, съжителството с тях е истинско предизвикателство. Маламутите са добродушни към хората. Но за разлика от хъскитата например, в голямата си част те са доста доминантни към себеподобните си. И като се има предвид че стават много едри и силни, за тях се иска твърда ръка, за да не ви създават проблеми, както и на съседи, други собственици на кучета и околния свят.
Според мен маламута НЕ Е ЗА НОВОБРАНЦИ, не е за хора, които никога не са гледали куче. То е достатъчно умно, чувствително и разсъдливо, за да търпи грешките на собствениците си и те да се учат на него как да бъде отглеждан, така че и на хората, и на животното животът да не бъде мъка.
Разбира се повечето от сегашните собственици на маламути в България са били новобранци, с малки изключения, но аз наистина съжалявам, че в този форум така и не се отвори дума за проблемите с маламутите. Дано повечето от четящите да са се сетили да влязат в темите за хъскитата, че там поне се обсъждат доста подобни на нашите въпроси.
За отглеждането и съжителството с маламут аз преди време бях написала един материал, който давах на собствениците на наши бебета. КОИ ОТ ТЯХ обаче наистина прочетоха и разбраха какво съм написала?! Мога с ръка на сърцето да кажа – почти НИКОЙ! Те видяха хубавите думи за маламута, но пренебрегнаха предупрежденията ми. После в практиката разбраха че съм била права и какво съм искала да им кажа.
Duvi, обръщам се към Вас с един съвет (ако го искате се съобразете) - Сиберия е имала късмет да я заведат при истински развъдник. Ако сте изчел темата внимателно, не постъпвайте импулсивно. В България все още няма толкова много истински маламути и добри развъдници, затова бъдете нащрек и вземете правилното решение. Как да познаете "истинския" и "съвестния" развъдчик - има много материали в нет-а, аз лично по-напред в страниците съм написала някои неща. Но ще ви кажа най-важните - истинските развъдчици никога не заплождат кучетата си на малка възраст година и година и половина, преди женското куче да израстне и се оформи напълно, иначе раждането прекъсва растежа. Те никога не продават кученцата си на 30 или 40 дни – рано откъснати от майката и от кучилото, и няма да ви ги дадат преди да имат поне две ваксини. Преди да решите - вижте майката, вижте бащата, вижте роднините на тези маламути в какви екземпляри са израснали - така ще имате поне малка представа дали вашия маламут ще бъде като тези от филмите, или някакво смешно подобие на маламут.
Обърнете внимание как се държи развъдчика към вас, дали се интересува къде ще го гледате, как ще го гледате, дали има изисквания към вас – колкото повече ви пита, значи толкова повече му пука. Или обратното – бърза да се оттърве от бебето.
Преди време спорех с жена, харесваща породата, която искаше маламут, но не държеше да бъде тоооолкова чистокръвен всъщност. Тогава аз й отговорих, че ако не държи да има чистокръвен маламут или не държи да се убеди в неговата породност, тогава откъде ще есигурна, че кучето което взима ще се държи като истински маламут (като този от филмите?!!). Откъде може да е сигурна, че в кръвта му няма да има примеси от лайка или немска овчарка например. Или от друго куче, чийто характер не харесва? Защото ако харесваше друга порода, нямаше да мечтае за маламут – а за примес с маламут например...
Ако се разровите в търсачките, ще видите какви безумни обяви за маламути има – тъжни кученца, тъжни родители (ако изобщо някой реши да пусне снимки), други пък пускат снимки на хъскита в обяви за бебета маламути. И се надяват на непросветеността, неинформираността и импулсивността на много хора да печелят от това.
Съжалявам, че не съм толкова еуфорична, но желая нещата да се представят обективно, а не в публичното пространство да представяме породата и развъждането за едно, а в действителност - да се оказва друго. КАКТО Е В МОМЕНТА В БЪЛГАРИЯ.
Желая на всички щастие и само хубави неща в съвместния живот с маламутите, а на бъдещите собственици - успех в намирането на това, което търсят.
Поздрави
Катя

#1428
Публикувано: 27 August 2009 - 04:31 PM
Кате, благодаря ти за приземяването:)
Аз съм си доста емоционална и може би затова подхождам така ентусиазирано, но аз не твърдя, че всичко е само розово.
Както във всяко едно отглеждане на дом. любимец и при маламутите си има подход, като при децата, всяко едно дете си е с различен характер. Добре започвам и с негативите, няма само да ги хваля:)
Говоря специално за моята Сиберия нямам много други наблюдения, значи тя е много лакума, краде си храна и когато живеехме още в блок и я извеждахме пред блока постоянно ядеше боклуци. Сега в двора поне от това е предпазена, донякъде. Човек трябва да е постоянно нащрек както има в устата и.
Обича адски много да ни се радва, обаче с нейния ръст това понякога води и до интересни ситуации. Например когато е кално ни се хвърля да ни гушка и ни прави на ..., цапа, къса дрехи...ужас! Обича да е постоянно център на внимание и е доста ревнива, когато гушкам котките или другото куче, тя веднага идва и започва тя да ми се натиска. Не обича да стои вързана, понякога се налага, когато ни идват гости и т.н. И започва неистово и жално да вие, сърцето ти да се скъса, "говори" ти като човек и се жалва! Като я пуснеш всичко и минава:)Голяма е актриса!
Досега не се е случвал инцидент (да не предизвикваме съдбата), но не се е била с други кучета. Веднъж един мъник - средноазиатска овчарка искаше да и вземе храната и тя просто го сплаши и показа кой е шефа, но не му направи кой знае какво.
През пролетта когато се стопи снега на двора ни, тя си изкопа една дупка и оттам изрови остатък от заек(кожата му), който явно беше заровила там преди време, изобщо не съм разбрала как е станало. Никой съсед не се е оплаквал от липса на зайци:)
Та, така... Съгласна съм с Катя , че това е много отговорно нещо, да си вземеш маламут, но когато човек има желание и се интересува и най-вече го прави с любов към животното всичко ще бъде наред. На нас с Явор това ни е първото куче, което гледаме сами, не мога да твърдя , че сме безгрешни, но мисля, че тя е щастлива с нас, защото много я обичаме.Приемаме съвети във възпитанието и се интересуваме...
Сега съм доста спокойна, но не знам дали ще поддържам тази тема като живот и здраве се родят бебетата:)
Може би горчивия ти опит, Кате те е направил по- мнителна и предпазлива, кой знае и ние колко ще се парим. Надявам се да има повече мъдри и любящи хора, които ясно да преценяват силите си и да взимат правилните решения в избора си на домашен любимец.
Поздрави!
#1429
Публикувано: 27 August 2009 - 08:03 PM
Според мен е добре да се пишат от време на време и подобни неща.Това означава че има хора,на които им пука и не са безразлични.Ние сме едни от тези,които могат да се противопоставят на опорочаването на породата и развъждането и единствено с користна цел.Това разбира се няма да е лесно,но с общи усилия бихме могли да го променим.
Аз даже смятам ,че имаме малка вина към хората,които четат тук и желаят да притежават маламутче.Те виждат единствено едни прекрасни снимки на нашите питомци,включително и на моя ,които са само една част от действителността.По този начин не възприемат цялата картина ,защото липсва другата част.Нека се опитаме с нашите коментари и споделен опит да допълним липсващото.Да раздвижим малко темата,като споделяме повечко за притесненията,страховете и проблемите си.Така ще сме възможно най-полезни и за себе си и за всеки търсещ информация при нас.
Лично аз ще се постарая ,ако искате пробвайте и вие.

Ами това са те - силата на Севера,нежноста на Северното сияние,блясъкът на снега,гласът на тишината,топлината на привързаността,достойнството на водача и нашата голяма любов-Аляският маламут !
#1430
Публикувано: 27 August 2009 - 08:15 PM
Според мен е добре да се пишат от време на време и подобни неща.Това означава че има хора,на които им пука и не са безразлични.Ние сме едни от тези,които могат да се противопоставят на опорочаването на породата и развъждането и единствено с користна цел.Това разбира се няма да е лесно,но с общи усилия бихме могли да го променим.
Аз даже смятам ,че имаме малка вина към хората,които четат тук и желаят да притежават маламутче.Те виждат единствено едни прекрасни снимки на нашите питомци,включително и на моя ,които са само една част от действителността.По този начин не възприемат цялата картина ,защото липсва другата част.Нека се опитаме с нашите коментари и споделен опит да допълним липсващото.Да раздвижим малко темата,като споделяме повечко за притесненията,страховете и проблемите си.Така ще сме възможно най-полезни и за себе си и за всеки търсещ информация при нас.
Лично аз ще се постарая ,ако искате пробвайте и вие.
Сиберя, КARRINA,благодаря ви, че наистина развижихте малко доскучалата тема за маламутите. Наистина е нужно да знаем и другата страна - тя не че е толкова страшна, но все пак я има...
Това, което пише Сиберия за поведението на нейното куче едва ли липсва и при другите - и калните дрехи, и дупките, и виенето когато не става по тяхното. Но има и много други неща, които изживяваме, ядосват ни, после или забравяме, или ни остават поука за цял живот.
Ще се радвам да споделяме точно такива неща, както и темата за бъдещите стопани - на кого да дадем кученце, какво да търсим в хората, които проявяват интерес, как да изберем най-подходящите стопани за бебетата на нашите кучета.
Въобще всичко от нашето ежедневие - напрегнато, наситено, незабравимо.
Сиберия - ние още чакаме обещаните снимки

#1431
Публикувано: 27 August 2009 - 08:19 PM
1. Живея в апартамент с тераса (това го пояснявам защото старият ми апартамент нямаше) и с хубава прохладна баня :)
2. Близо съм до Южният парк в София и мисля че на кучо ще му е приятно да дивее там под зоркият ми поглед и на жена ми :) тя е по зорка ;)
3. Обикновено събота и неделя обичам да се разхождам из горите сиреч Витоша а имам ли повече време тичам в Родопите, така че ще има пикници на свобода с кучето
Имам още много въпроси но те ще са в бъдеще и няма да се повтарям с въпроси на които има отговори вече ... нищо че е хубаво някой неща да се повтарят във форумите защото много хора ги мързи да четат назад :))
Поздрави ...
#1432
Публикувано: 27 August 2009 - 08:26 PM
1. Живея в апартамент с тераса (това го пояснявам защото старият ми апартамент нямаше) и с хубава прохладна баня :)
2. Близо съм до Южният парк в София и мисля че на кучо ще му е приятно да дивее там под зоркият ми поглед и на жена ми :) тя е по зорка ;)
3. Обикновено събота и неделя обичам да се разхождам из горите сиреч Витоша а имам ли повече време тичам в Родопите, така че ще има пикници на свобода с кучето
Имам още много въпроси но те ще са в бъдеще и няма да се повтарям с въпроси на които има отговори вече ... нищо че е хубаво някой неща да се повтарят във форумите защото много хора ги мързи да четат назад :))
Поздрави ...
Ей това е най-хубавото, което аз бих искала да чуя от бъдещ стопанин на маламут!
Duvi, вашите думи са мехлем за моите очи, четейки сега какво пишете виждам, че надежда за по-добро бъдеще на маламутите в България все още има... напоследък нещо се бях отчаяла...
Само дето не разбрах какви са въпросите

#1433
Публикувано: 27 August 2009 - 08:30 PM
#1434
Публикувано: 27 August 2009 - 08:41 PM
Ха ха ха, ама то знаете ли какво следва пък след къщата с двор - втори маламут

#1435
Публикувано: 27 August 2009 - 11:00 PM
Това с маламутоманията си е реалност

Четирима са те ,все така ненаситни:Лешоядово гърло,уста на чакал ,маймунски ръце и очи на човек!
#1437
Публикувано: 28 August 2009 - 11:39 AM
Да - през лятото маламутите вършат основно "спане и излежаване на дебела сянка"
Сиберия има много красива глава, мисля че въпреки че не е същия цвят като баща си, тя прилича в главата на него

#1438
Публикувано: 28 August 2009 - 11:42 AM
Дано да не се отегчите
Това, което пиша е единствено и само от личен опит - от съжителството ми с маламути, от общуването с други собственици, и от многото информация която през годините изчетох. Засега само ще се спра на две основни характерни маламутски черти:
Доминантността - тя се среща при повечето маламути, да не кажа за всички, но при някои е много силно изявена. И това във всички случаи е наследствено. Давам пример веднага - при Индис доминантността почти я няма - още докато избирахме ми направи силно впечатление в коментарите на развъдчиците - че техните маламути от един пол се разбират без проблем, та Индис се разбира с женски кучета, не е нападателна, освен ако не я предизвикат. у нас може да се сбие само за храна, защото е лакома. За Финве мога да кажа, че има доста благ характер, той е джентълмен и гостоприемен домакин, много е внимателен към малки кученца. Докато при Фрей доминантността е просто в най-силните й прояви. И това започна да се показва едва когато той навърши две години. Фрей е изключително мощно куче - висок е почти 73 см в холката, не е много тежък, но изключително обемен и силен, усещайки своята сила и непобедимост, започна да става много доминантен и да се бори за лидерство в глутницата. Мислех си, че това е от неговия характер само, но като направих справка с поведението на другите му 4 братя се оказва, че те са в по-малка или по-голяма степен като него, наследили този доминантен ген от родителите си (не съм сигурна в коя степен повече от бащата, в коя от майката - макар че Фрея бих казала че много си прилича по характер с Финве), като връх от петимата братя взема разбира се Фрей - първия роден на бял свят, най-едрия, най-сериозния. Той така се е взел насериозно да води и охранява глутницата и периметъра й (т.е. двора), че напоследък не дава на никакво животно необезпокоявано да мине покрай. Защитава си територията и го прави с изключително усърдие. Без да съзнава, че това всъщност не е необходимо на тези географски ширини, където няма вълци и бели мечки, които да заплашват неговия и на другите членове на семейството живот.
Моля обаче не се бърка доминантността с агресия. Агресия маламутите проявяват към животни, но много рядко към хора. Моите маламути нямат никаква агресия към хора, в това число и Фрей. Той е агресивен към чужди, непознати кучета.
Ловният инстинкт - поради хилядолетната селекция на северните кучета да служат на хората - да теглят, да пазят от диви зверове (вълци, мечки) и да помагат при лова на карибу и друг дивеч, някои от породите все още са запазили своя силен ловен инстинкт, както маламутите например. Това нещо не се изкоренява с възпитание. То или го има силно развито, или не чак толкова. Е, аз мога да се "похваля"
Това е засега, не искам да демотивирам никой, просто както каза КАРРИНА, трябва да си казваме всичко, за да може четящите и харесващите породата да са наясно преди да направят своя избор.
Много е важно да се вземе предвид генетично наследените черти на характера. Защото освен красотата на своите родители - изглеждащи като супер звезди, децата им могат да наследят и агресията, и доминантността. И ако вие не сте гледали куче никога, може да се окаже доста голяма хапка трудна за преглъщане. И по-добре да се подсигурите предварително, отколкото после да се спасява положението или пък маламута да страда от непредвидливостта или безотговорността на своите стопани.
Интересно ми е също да коментираме наследствените болести, но това явно няма как да стане все още сега, а пък ако стане - ще бъде много хубаво.
Това е от мен засега, бих искала да си споделяме много неща от ежедневието, а да не звучи като монолог или просто песимистично изказване. Искам собственици на маламути в България да бъдат отговорни и информирани, знаещи хора. Оттам техните любимци да бъдат добре вписани в нашето общество.
С поздрав за всички от нас

#1439
Публикувано: 28 August 2009 - 01:28 PM
Ето, качвам снимки, извинете за забавянето.
Благодаря на Ели ( Горан), че е качила снимка на Сиберия толкова горда се почувствах. Още не съм майка, но ме обхвана едно такова майчино чувство на гордост!!!
Ели, как е красивия ни младоженец, ех каква любов бяха....
Имаш ли им снимки заедно? Много ще се радвам, ако им качиш!
Поздрави на цялото семейство!
Прикачени снимки
#1440
Публикувано: 28 August 2009 - 02:10 PM
Кате,
всичко написано от теб е изключително полезно.Ние се учим от теб ,защото информацията ,която ни предоставяш е подкрепена не само от емоции,но и от практика в отглеждане и развъждане на маламути.Познанията ти за породата са професионални,така че продължавай да пишеш
Сиберия,ето снимки на Горан и Сиберия

Четирима са те ,все така ненаситни:Лешоядово гърло,уста на чакал ,маймунски ръце и очи на човек!


Вход
Регистрация
Помощ




Горе
Цитиране +



