[LadyMqu]

Здравейте и от мен. Моля за някакъв съвет - малката е на 3 месеца (лабрадорка е), много е послушна, игрива, гушкаща се и т.н., но когато отида на работа и стои 4-5 часа сама, като се прибера всички комшии ми казват колко много е плакала а иначе като излизам ме изпраща нормално. Не правя голяма драма от излизането или прибирането (четох, че не трябвало така). При мен е от 5 дена, много добре социализирана.. Мисля си, че е възможно проблемът да е, че сме си само двечките и наистина усеща липсата като ме няма, съвсем саминка е... Иначе като се прибера поразии няма.. само някоя локвичка или купчинка, но на терасата. Та..да си дойда на думата де - как да направя по-безболезнено отсъствието ми? Надявам се да успея..някак..

[mlad6ito]

Понеже е малко и постоянно иска да има компания. Може да й оставиш при нея някоя твоя дреха стара да й мирише на тебе така им е по-спокойно. И като се прибираш 15-20 мин. я игнорирай, за да не развива страх да остава само занапред. Излизането и прибирането не тряба да е събитие, а просто рутина. Може да й купиш разни играчки да се занимава и така. А бели правят когато наистина ги е страх че няма да се върнеш или нещо такова и от беизходица почва да къса хартии или каквото набара. Като излизаш му казвай всеки път едно и също знам че звучи тъпо, но така ще си знае че ще се върнеш.

[LadyMqu]

Ами опитвам се, играчки има за дъвкане и мятане, бели не прави, само скимтенето..даже онзи ден като се прибрах имах залепена бележка: "Кучето плаче тъжно!" :( На една комшийка й е дожаляло... Днес пък от съседния блок ме уведомиха, че се чувала.. еми не мога да й завържа устата!!! Надявам се наистина да свикне бързо с отсъствието ми и да се успокои. Ще пробвам с дрехата. А на излизане всеки път й казвам да бъде добро момиче и, че ще се върна. :)

[mlad6ito]

Щом не прави мизерии значи положението не е сериозно. Като поотрасне и свикне и с режима ти би трябвало да спре да плаче, но да ти кажа повечето кучета плачат като излизат стопаните това не е нещо ненормално. Въпроса е, че твоето явно по цял ден скимти, но аз си го обяснявам с крехката му възраст, в която постоянно искат да си имат компания.

[Mira_sf]

Здравейте,
нашия случай е подобен на горния описан.Имаме си японски хин на 4 месеца и половина.От две седмици е при нас и като цяло е много самостоятелен.Свикна си с неговото място и никога не съм го чувала да скимти, на моменти лае срещу телевизора, но само дотам.Налага се да остава сам за 12 часа два или три пъти седмично.Когато тръгвам няма проблеми, когато се връщам също го заварвам или спящ или дъвчещ някоя играчка.Съседите обаче са се оплакали на хазяина че лаел и скимтял.
В дните които съм си вкъщи също си го оставям сам за по няколко часа, отивам в другата стая, но поради естеството на жилището трябва да затварям две врати между нас.Никога не е надал глас или да е скимтял.
Започвам да се чудя дали е възможно да ги прави тези номера?Моля за съвет как да процедирам.

[ydim]

Аз.имам.същия.проблем,но.силно.изразен....кучето.изпадаше.в.шок.само.като.си.вземех.ключовете...самонаранявал.се.е...дращейки.вратата.
и.стената...до.кръв...сега.почнах,,...да.прилагам.метода.описан..в.първия.пост...още.първия.ден.спря.да.изпада.в.паника..
когато.стигна.до.вратата.и.съм.взела.ключовете..дишането.му.се/нормализира,за.жалост.все.още.не.мога.да.стоя.повече.от.5-10.секунди..зад.входната.врата.без.да.почне.да.скимти...,но.с.малко.постоянство..метода.ще.даде.ефект..:):):)

[BATZIL120]

имам джак ръсел (късокрак) на 40 дни с три, 4етири опита свиква (става дума са метода с които го из4аквам да се окроти и съответно полу4ава награда) , какво да правя оба4е когато заспи в тази стая, понеже когато го прекъснах докато по4иваше го сабудих и не ми се зарадва, само вдигна глави4ка и пак легна, все едно е сардит? спи с мен, от втория път се нау4и да ходи до тоалетна на показаното място :) буди ме играе си, малко го бавя и когато го заведа до мястото сам се сеща и се облек4ава ( прилагам по два пъти дневно в неопределено време и времетраене)

[Flashback]

Сблъсках се и аз със един, струва ми се, поведенчески проблем, за който ми се ще да ви разкажа, въпреки, че съм чела всичко написано дотук по три пъти. Много исках да се подготвя преди да вземем кученцето, четох, четох, четох, наплаших се много от проблемите, които могат да дойдат с оставането му само вкъщи и още от първия ден тренирах с него - влизах, излизах, за по-малко време, после за повече, оставях го на хотел, взимах си го, оставях го в домовете на приятели, с приятели навън, общо взето, направих всичко правилно. И всъщност се научи кутрето, нямаме проблеми, с изключение на този, който искам да споделя. Всъщност и той се появи скоро. На осем месеца е героят, почти девет, взехме го на пет.

Понякога, когато го оставим, обръща кофата за боклук и разнася всичко, което е вътре из цялата къща. Отвратително е и не мога да разбера защо го прави.
Мисля си, че причината не е в т.нар страх от самота, защото още от първия ден е научен че остава сам всеки ден, дори за половин час, но остава и не го прави на всяко наше излизане. Има си условни знаци за кратко и за дълго излизане, които вярвам, че разбира, защото ги повтарям и го уча всеки ден, още от първия. Когато кофата не е изтъркаляна из целия дом, няма никакви други проблеми. А когато е - това е единствената пакост.

Не знам как да процедирам, защото никога не съм го удряла, всъщност не съм го и наказвала. Всичко, на което съм го научила, е научено с бисквити и похвали, а всичко, което не съм искала да прави - с "Не!". Но това работи само когато го кажеш докато нежеланото поведение се случва. Например, с вършенето на работите вкъщи, просто го оставих да се научи, че навън се радвам и го хваля, защото вкъщи рядко го хващах. Съвсем съзнателно игнорирах вече свършената работа и почиствах тихо и кротко. Не съм крещяла, търкала муцуни в локви, нищо. И се научи съвсем бързо и безпроблемно.

Обаче при разхвърляния боклук "Не!" не работи, защото го разхвърля докато ни няма. Мисля си, че знае, че не ни харесва, защото изпълзява покрай боклуците и ляга на пода, очевидно не от страх от предстоящо наказание, защото не знае какво е да си наказан. В такъв случай, обаче, още повече нямам идея защо го прави.
Мислех си, че съм виновна, защото оставям боклук в кофата, но накрая реших, че е невъзможно винаги, всеки път, когато излизам да се старая вътре да няма нищо. Сигурно има друг начин и трябва да се направи нещо друго? Много ще съм благодарна на предложение: защо го прави, как да го науча да не го прави?
Благодаря!

П.С. Ако някой е намерил кофа за боклук, която е кучеустойчива и сподели, също ще ми е много полезно, защото това би бил прекия път към решаването на проблема. Или пък някаква детска защита, която да държи капака на място?

[Мил@]

При нас помогнаха две неща - първо, на кучето беше осигурявано много движение - за да се измори наистина, след това спи като къпан в продължение на няколко часа.

Второ, играчки - той много се занимаваше с тези, които са направени с дупка вътре, слагат се лакомства на малки късчета и той ги търкаля по пода, за да ги извади, това може да е алтернатива на вашата занимавка с кофата за боклук. Те занимават ума и той се заиграваше самичък доста, без да прави поразии. Като грабне нещо, което не е позволено - например, чорап или обувка, то се отнема и му се дава такава играчка. Трябва да се сменят, че омръзват. Другите бяха плюшени или гумени, със нещо издаващо звук вътре. Вярно, че издава звук, но избирахме тези, които не са много шумни. Плюшените им виждаше сметката бързо, но с голям кеф, за сметка на това. Гумените са по-трудни, но и той беше упорит. Вярно е, че струват пари, но това ни осигури преминаването на палавия период без поразии из къщи.

Успех

[starrkopf]

Здравейте Flashback,
освен ако кучето Ви не стои през цялото време в помещението, където е мястото на кофата за отпадъци, просто я преместете или направете специално място за нея.
Кучетата „бързо” придобиват опит за справяне в различни ситуаций,а ние хората веднага сме склонни да квалифицираме това или онова им поведение,без да се замисляме...Сигурен съм,че много стопани четат написаното от Вас и някои от тях са имали или имат същият проблем.Други се усмихват,защото любимците им не докосват дори чувалите с храна.
Отделете време и създайте условия кучето да се „пробва” с кофата във Ваше присъствие,тогава го спрете.Няма да се получи веднага,но бъдете търпелива.Макар и малко вероятна,друга причина може да е липса на хр.вещества,но дори и така,то пак не трябва да „разтребва”.
По-горе Ви дадоха съвет да му оставяте играчки,или предварително да го „изморявате”.
Играчките са подходящи единствено ако кучето е запознато със свойствата им,а от изморяването най-много / извинете ме за грубото сравнение / да направите крака като римски пехотинец...
Четейки поста Ви / а аз трудно се лъжа /,Вие сте спокоен човек,затова пристъпвайте смело!Помнете – в кучешкият свят човешките ценности и представи не важат!Ако си наложите да разберете това отношенията помежду Ви ще са ясни!

[Flashback]

Мил@, starrkopf, много ви благодаря!

Мечтая си за топка, която се пълни с гранули и бисквитки много отдавна (Скоро ми направиха забележка, че е тревожно да започвам с "Мечтая..." и да завършвам със животински играчки и приспособления ), но сега вече наистина ще взема една. Играчките му ги даваме по схемата с криенето и ваденето им отново, когато са добре забравени, и той, малко съкровище, на което можеш да купуваш с удоволствие до припадък, играе със всичко, което му подариш. Може би затова и няма никакви други поражения къщата - няма ядени стени и мебели, разкъсвани обувки и т.н., просто кофата. Когато не търкаля боклука навсякъде, играе с играчките.
Но си мисля, че една такава топка ще е истински удар, особено ако предположението на starrkopf , че храната в кофата го впечатлява - гранулите са по-качествени от това, което ние ядем и със сигурност, ако може да се занимава с тях, ще се занимава с удоволствие.
Много добра идея!

Полезно е също, не се бях сетила, че условия за казване на "Не!" има. Понякога ближе капака на коша?! Ако започна да го спирам, когато отиде да се навърта около него, да души и поблизва , мисля си, е много вероятно изобщо да се откаже от него. (Няма как да огранича достъпа, защото половината жилище е помещението, в което е и кухнята, където стои боклука, а не мога да го затварям в малка стаичка.)
Много съм благодарна, сега имам много нови планове за действие.

Много се очаровах преди време от една занимавка:

Особено, когато е горещо - лед и играчки - щастливо куче.
Давам всичко от себе си, ама още не съм стигнала до горската къщичка със спретнатия двор, а това не е умна идея за апартаментски паркет. Но може да послужи на някого, защото е много симпатична идея.

П.С. Докато си проверявах написаното за пропуски и грешки, сама си дадох един умен съвет , който обаче нямаше да дойде без малко брейнсторминг, т.е., продължавам да благодаря много!
Не знам как съм го пропуснала, при положение, че всички места, на които съм живяла досега бяха така устроени с боклука и беше удобно - кофата стои вътре във шкаф, обикновено този под мивката, закрепена за вратата. Отваряш, хвърляш, затваряш. И фауната остава с пръст в устата.

Това мнение е редактирано от Flashback: 08 September 2012 - 07:16 PM

[Мил@]

Flashback, и аз благодаря, никога не бях виждала това с леда. При нас не е много горещо, но веднъж през зимата чупих леда във ваничките за птици, за да мога да налея топла вода за горките птички и избутах леда на тревата. Кучето отиде и с наслада го гриза, което ме смая - а беше посред зима! Така че това е може би също добра идея, само че малко мокра При нас също стана с наблюдение и заместване на "внимание" към нежеланото с играчка. Идеята да прибираш кофата също е добра. Сега си мисля, че ако я напръскаш с някаква миризма, която кучето не обича, може би ще го откажеш? Цитруси? Онези спрейове, дето ги пръскаме по растенията, за да не пишкат там?

успех!

[Habits]

Здравейте!

Имам каракачанско мъжко кутре на 3 месеца. Както другите, така и аз имам следните проблеми:

- Този малък приятел просто не може да бъде сам, изпитва страх от самота и постоянно търси присъствието на мен и моята приятелка.
- Чувства се прекрасно навън, в двора, но когато остане сам там не минава и 5 минути и почва да дращи по врата и да лае. Много рядко остава за по-дълго сам, това е когато е много топло и той намери хладно местенце някъде из двора.
- Построихме му колибка, храната винаги му оставам там с мисълта да свикне с това място, но той не припарва в колибата.

Със самотата прочетох как мога да се справя, но моля за помощ с това как да привикна кучето да си спи и седи в колибката, да знае, че това е мястото, което е отредено за него.
Не мисля, че когато порасне ще е удачно да седи вкъщи, то сега е 15кг. , представям си какво теле ще стане след година

Благодаря предварително !

Поздрави,

Станислав

[starrkopf]

Habits, в 14 September 2012 - 09:26 AM, написа:

Здравейте!

Имам каракачанско мъжко кутре на 3 месеца. Както другите, така и аз имам следните проблеми:

- Този малък приятел просто не може да бъде сам, изпитва страх от самота и постоянно търси присъствието на мен и моята приятелка.
- Чувства се прекрасно навън, в двора, но когато остане сам там не минава и 5 минути и почва да дращи по врата и да лае. Много рядко остава за по-дълго сам, това е когато е много топло и той намери хладно местенце някъде из двора.
- Построихме му колибка, храната винаги му оставам там с мисълта да свикне с това място, но той не припарва в колибата.

Със самотата прочетох как мога да се справя, но моля за помощ с това как да привикна кучето да си спи и седи в колибката, да знае, че това е мястото, което е отредено за него.
Не мисля, че когато порасне ще е удачно да седи вкъщи, то сега е 15кг. , представям си какво теле ще стане след година

Благодаря предварително !

Поздрави,

Станислав

Здравейте,
не го осъзнавате,но сам си отговаряте –ето:
„.....търси присъствието на мен и моята приятелка.” , „...това е когато е много топло и той намери хладно местенце някъде из двора.”
Какво според Вас диктува това поведение? А за „самотата” ако искате,споделете!

[starrkopf]

Flashback, в 08 September 2012 - 06:56 PM, написа:

Мил@, starrkopf, много ви благодаря!

Мечтая си за топка, която се пълни с гранули и бисквитки много отдавна (Скоро ми направиха забележка, че е тревожно да започвам с "Мечтая..." и да завършвам със животински играчки и приспособления ), но сега вече наистина ще взема една. Играчките му ги даваме по схемата с криенето и ваденето им отново, когато са добре забравени, и той, малко съкровище, на което можеш да купуваш с удоволствие до припадък, играе със всичко, което му подариш. Може би затова и няма никакви други поражения къщата - няма ядени стени и мебели, разкъсвани обувки и т.н., просто кофата. Когато не търкаля боклука навсякъде, играе с играчките.
Но си мисля, че една такава топка ще е истински удар, особено ако предположението на starrkopf , че храната в кофата го впечатлява - гранулите са по-качествени от това, което ние ядем и със сигурност, ако може да се занимава с тях, ще се занимава с удоволствие.
Много добра идея!

Полезно е също, не се бях сетила, че условия за казване на "Не!" има. Понякога ближе капака на коша?! Ако започна да го спирам, когато отиде да се навърта около него, да души и поблизва , мисля си, е много вероятно изобщо да се откаже от него. (Няма как да огранича достъпа, защото половината жилище е помещението, в което е и кухнята, където стои боклука, а не мога да го затварям в малка стаичка.)
Много съм благодарна, сега имам много нови планове за действие.

Много се очаровах преди време от една занимавка:

Особено, когато е горещо - лед и играчки - щастливо куче.
Давам всичко от себе си, ама още не съм стигнала до горската къщичка със спретнатия двор, а това не е умна идея за апартаментски паркет. Но може да послужи на някого, защото е много симпатична идея.

П.С. Докато си проверявах написаното за пропуски и грешки, сама си дадох един умен съвет , който обаче нямаше да дойде без малко брейнсторминг, т.е., продължавам да благодаря много!
Не знам как съм го пропуснала, при положение, че всички места, на които съм живяла досега бяха така устроени с боклука и беше удобно - кофата стои вътре във шкаф, обикновено този под мивката, закрепена за вратата. Отваряш, хвърляш, затваряш. И фауната остава с пръст в устата.

Абе ние с колежката Мил@ все се гоним /нещо/ и ако най-накрая се срещнем, току-виж се окаже, че сме от една страна на барикадата...

[Habits]

starrkopf, в 14 September 2012 - 01:08 PM, написа:

Habits, в 14 September 2012 - 09:26 AM, написа:

Здравейте!

Имам каракачанско мъжко кутре на 3 месеца. Както другите, така и аз имам следните проблеми:

- Този малък приятел просто не може да бъде сам, изпитва страх от самота и постоянно търси присъствието на мен и моята приятелка.
- Чувства се прекрасно навън, в двора, но когато остане сам там не минава и 5 минути и почва да дращи по врата и да лае. Много рядко остава за по-дълго сам, това е когато е много топло и той намери хладно местенце някъде из двора.
- Построихме му колибка, храната винаги му оставам там с мисълта да свикне с това място, но той не припарва в колибата.

Със самотата прочетох как мога да се справя, но моля за помощ с това как да привикна кучето да си спи и седи в колибката, да знае, че това е мястото, което е отредено за него.
Не мисля, че когато порасне ще е удачно да седи вкъщи, то сега е 15кг. , представям си какво теле ще стане след година

Благодаря предварително !

Поздрави,

Станислав

Здравейте,
не го осъзнавате,но сам си отговаряте –ето:
„.....търси присъствието на мен и моята приятелка.” , „...това е когато е много топло и той намери хладно местенце някъде из двора.”
Какво според Вас диктува това поведение? А за „самотата” ако искате,споделете!

Все пак въпроса ми бе за привикването на кутрето да седи в къщурката си а не да спи на терасата примерно...

[starrkopf]

Естествено,но защото сам сте на път да решите "задачата",предположих че чрез подсказка ще Ви е по-лесно...
Създайте интерес в кучето си,както го "прави" топлината,карайки го да "взема"решение. За него колибката е непозната и такава ще остане дотогава,докато не му покажете фунцията и .

[Flashback]

Не е колибка извън къщата, но може би идеята е същата? Аз съм тотално некомпетентна, защото се уча от много скоро, но когато нашето кученце искаше да спи в нашето легло, вместо в неговото, го свалях, завеждах го в неговото креватче и лежах там с него, играех си с играчки и му давах бисквити (Сигурно и кожените кокали помогнаха много, защото му оставях по 1-2 вътре, а той ги харесва много, радваше се, че в креватчето има кокал и лягаше да го дъвче.). Накрая реши, че в неговото легло е по-забавно, отколкото в нашето и сега винаги е там. Използва го като хралупа - освен, че спи там, там носи и всички интересни работи, които иска да сдъвче, крие играчки и храна.
Мисля си, че можете да направите същото с колибката.


starrkopf, Мил@, днес ще се заемам със смяната на местоположението на боклука и силно се надявам това да е края на тези вълнения. Дълго време още не съм го преместила, защото дебнех и казвах "Не!", когато отиде да души. И той, всъщност, откакто започнах след като ми дадохте идеята, почти спря да го прави - само веднъж заварих бомбардировка и бях толкова разочарована и огорчена, защото си мислех, че върви много добре, че ми се струва, че тъжната ми физиономия е изиграла роля на един вид корекция.
Но, за зла беда героят реши, че само разсипания боклук ме огорчава, затова е най-добре да спре да ме натъжава с него. И започна да дъвче разни неща - снощи го заварих омазан с крем за лице целия, а до него издайнически седеше сдъвканата тубичка. А в хралупата си беше прибрал едни изгризани слушалки. Тук е силно вероятно грешката да е моя, защото едва вчера забелязах колко е пораснал. И вече достига със хищната муцуна рафтове, за които преди само си е мечтал.
И се заех да преместя всичко интересно на нови, по-високи места.

И сега се питам - така решавам ли проблема в дългосрочен план, всъщност? Той е още малък, а много пъти съм чувала, че когато пораснат тези пакости се редуцират до минимум. Дали ако му осигуря среда, в която единственото, което може да руши са играчки, го възпитавам, или във всеки момент в бъдеще, когато пропусна нещо, пак ще иска да го дъвче?

[starrkopf]

Flashback, в 19 September 2012 - 12:18 PM, написа:

Не е колибка извън къщата, но може би идеята е същата? Аз съм тотално некомпетентна, защото се уча от много скоро, но когато нашето кученце искаше да спи в нашето легло, вместо в неговото, го свалях, завеждах го в неговото креватче и лежах там с него, играех си с играчки и му давах бисквити (Сигурно и кожените кокали помогнаха много, защото му оставях по 1-2 вътре, а той ги харесва много, радваше се, че в креватчето има кокал и лягаше да го дъвче.). Накрая реши, че в неговото легло е по-забавно, отколкото в нашето и сега винаги е там. Използва го като хралупа - освен, че спи там, там носи и всички интересни работи, които иска да сдъвче, крие играчки и храна.
Мисля си, че можете да направите същото с колибката.


starrkopf, Мил@, днес ще се заемам със смяната на местоположението на боклука и силно се надявам това да е края на тези вълнения. Дълго време още не съм го преместила, защото дебнех и казвах "Не!", когато отиде да души. И той, всъщност, откакто започнах след като ми дадохте идеята, почти спря да го прави - само веднъж заварих бомбардировка и бях толкова разочарована и огорчена, защото си мислех, че върви много добре, че ми се струва, че тъжната ми физиономия е изиграла роля на един вид корекция.
Но, за зла беда героят реши, че само разсипания боклук ме огорчава, затова е най-добре да спре да ме натъжава с него. И започна да дъвче разни неща - снощи го заварих омазан с крем за лице целия, а до него издайнически седеше сдъвканата тубичка. А в хралупата си беше прибрал едни изгризани слушалки. Тук е силно вероятно грешката да е моя, защото едва вчера забелязах колко е пораснал. И вече достига със хищната муцуна рафтове, за които преди само си е мечтал.
И се заех да преместя всичко интересно на нови, по-високи места.

И сега се питам - така решавам ли проблема в дългосрочен план, всъщност? Той е още малък, а много пъти съм чувала, че когато пораснат тези пакости се редуцират до минимум. Дали ако му осигуря среда, в която единственото, което може да руши са играчки, го възпитавам, или във всеки момент в бъдеще, когато пропусна нещо, пак ще иска да го дъвче?

Макар че времето не е определящо за "пакостите",Вие всъщност /ако не желаете не отговаряйте/ за какъв период го оставяте само?

[Flashback]

Ами, не е много постоянен графикът. Не съм мислила дали това има значение за него?
Работя на половин работен ден, разпределен в различни часове в различни дни от седмицата. Например - 3 пъти в работната седмица остава сам за 6 часа, а в другите два - за 4. И понякога дните се разменят.
В други дни мъжът ми си е вкъщи с него през целия ден.
През почивните дни съм толкова виновна, че по цял ден тичам с него наляво-надясно.
Не знам, най-големият ми ужас беше, че няма да мога да се грижа добре за него, а толкова, толкова много го исках. И когато дойде и е толкова прекрасен, веднага беше ясно, че доволна-недоволна, няма да сменям работата, а ми се щеше по едно време. Въпреки, че и с това работно време пак се чувствам виновна. Живот с куче!

Но си мисля, че пакостите не идват от объркването му, че не се прибирам навреме (ако например той има усещане, че трябва да си дойда след 4 часа, а аз си дойда след 6, наистина не знам как кучетата чувстват времето) - случвало се е да изляза нормално, както всеки ден, приятелят ми да се прибере един час след това и да завари изпълненията.

Но днес, днес беше най-доброто куче!