[Joro_Fox.94]

Здравейте! Прибрахме се от морето. Фокс супер много ми се радва и много ми липсваше докато ме нямаше.
Другата седмица ще ходя в Смолян , но ще вземем Фокс ( разбира се аз настоях ) . Много ще е готино ако
отидеме на Витоша някои ден , на разходка с ку4етата . Днес е премиерата на новата ни Фотосесия . Ето
малко нови снимки на Фоксу . Поздрави ! 4ао

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 

[boby_bari]

както си прецените вие ние сме там и ви чакаме . горо фокс е супер на снимките да ти е жив и здрав кучото аиде чакаме да кажете кои ще чакаме довечера

[nik_tan]

Благодаря,Megian!
И аз като си взимах Бари само той беше с пъстри очи,а сестричката му пак е с розов нос,но с черни очи.както и да е мен по принцип не ме интересува какъв е,наистина няма да го водя на изложби,просто исках да разбера за себе си.
ето снимки от разходката ни в парка.

Снимка (и)

• 
• 

[boby_bari]

ники ако не е таина в кои парк го разхогдаш

[nik_tan]

Не е тайна разбира се!Ама аз не съм от София.Живея в Димитровград и това е в един парк тук.

[boby_bari]

Не е тайна разбира се!Ама аз не съм от София.Живея в Димитровград и това е в един парк тук.

а ясно мерси аз тамън да ти предложа да доидеш довечера

[pepa73]

Здравейте,
аз съм една от щастливките собственичка на шпиц/май среден, взехме го за мини но вече е 11 месеца и тежи 7кг/-казва се Дарси. Не знам при вас как е в тези жеги, но нашето момче доста се мъчи. Не се храни даже и не отива към купата. Всъщност като се замисля от 1-2 месеца го прави този номер-викам го и му слагам купата - не идва като се отдалеча тогава отива да яде. Но сега изобщо и не помисля за храна, а е доста хърбав. По принцип се опитваме да го храним с гранули, но ги яде само ако са овкусени с това което ние ядем и то не винаги. ДАже имаше случай в който на него му овкусяваме с пилешко месце а ние ядем боб. Отиде помириса хапна малко, дойде да провери ние какво ядем и се нареди до мен давам му едно бобено зрънце и момчето си го изяде все едно е най-вкусното нещо на света. Иначе е голям щурак и сексуално активен-не подбира-мъжко женско голямо малко на всяко куче се опитва само да се докопа. Даже се сприятели с едно малко коте и то не беше пожалено-аз естествено не го оставям, но ....

[марея]

добре дошли на пепито и дарси.втези жеги и нас не ни се хапва,а какво остава за животинките като се има предвит юрганчето което си носат дарси,го е хванал пубертета щом налита на всичко с четери крака и ние минахме през този период не прощаваше на никой куче,котка няма значение но,от доста време вече е спокоен по сексуалната тема
вчера реших да притегла рони,ей така за информация и се оказа,че е надал килограм ,тежи цели 9 та клони и към 10кг даже,което хич не ми хареса,май ще има ограничение в храната
жорко,доре дошъл как прекарахте на почивката?пусни малко повече снимчици забравихме му муцунката на сладура

[pepa73]

Едно колажче на Дарси спретнато набързо

[boby_bari]

здравеите pepa73 и дарси дарси е голяма сладурана а да ви кажа и ние не ядем заради жегата ама вечер похапва по малко . пепа аз мисля че съм виждала дарси по центара на сливен но не съм много убедена. аиде муцунки поздрави от нас и какво решихте кои ще идва

[Joro_Fox.94]

както си прецените вие ние сме там и ви чакаме . горо фокс е супер на снимките да ти е жив и здрав кучото аиде чакаме да кажете кои ще чакаме довечера

За какво става въпрос? Ако ще имате разходка и ние може би ше дойдем само да не е много далеко от нас .

[boby_bari]

довечера се събираме на езерото на входа на борисовата градина в 7 ако искате елате колкото повече толкова по добре . румелка каде е ?

[pepa73]

Дарси е той,а не тя . А това е доказателството в действие. Възможно е да сте ни видели в центъра, но е малко вероятно-рядко го водя там. Повече гледам да го пускам по поляни-да бяга на воля

Снимка (и)

• 
• 

[boby_bari]

извиняваи мислих че е момиченце а аз не ти казвам се сега ами пре няколко месеца аз скоро не съм идвала към сливен

[kamkata]

Здрасти на Пепи и на Дарси!

То е ясно че довечера няма никой да дойде, ама айде да измислим нещо за по натам -събота или неделя???

nik_tan- многоо е готин малкия Бари,пусни му повече снимки.Аз така обичам розово носле
Честно се надявах че на Роро като порастне може да му се промени пигмента на носа и да стане розов.А за пъстрите очи-много е сладък. На мен Тиса( на Меги) ми е любимка заради това- страшно много ми хареса като я видях на една снимка от близо Ама все не може да дойде да я нагушкам на живо


Поздрави!

[marapepelia6ka999]

Здравей Пепи. Дарси е красавец. Добре дошли при нас. Надявам се да ни радвате с хубави снимки.
При нас нищо ново. Растем, ядем без проблеми в жегите, а вчера направихме една дълга разходка, през която Айси забрави, че го боли лапичката и не остана по назад от хъскито Цезар.
Целувки на всички.

пп Само да добавя, че аз точно защото се страхувам да не откажем гранулките избягвам да давам от нашата храна. Само от краставичките и доматките към, които явно сме пристрастени вече. Но въпреки противоречивите мнения за храненето с гранулките съм на мнение, че не мога да му готвя пълноценно. Изчетох цялата тема за храненето към, която ми подадехте линк. Колкото да разбера, че съм била абсолютно невежа. Но човек се учи докато е жив.

[pepa73]

Благодаря на всички за топлото посрещане!!!
Бих искала да ви попитам как ги спасявате на плажа от жегата.Мислим да го водим на море, но като гледам как се "поти" и не знам дали ще издържи. М/у другото миналата неделя го заведохме, но опита се оказа неуспешен. Вкарах го във водата но беше много уплашен и все гледаше да ме докопа, резултата е, че ме изподра цялата. Притесних се за момчето и набързо събрахме тъкъмите и в къщи. За съжаление само Дарси се изкъпа и то по нежелание, а ние гледахме морето през крив макарон.
marapepelia6ka999 и аз доста неща изчетох, но явно много ми омеква сърцето ли какво ли но резултата е: в началото му давахме само гранули и нищо друго. Ядеше в несвяс и все беше гладен - така 2 месеца до 4-5 месечна възраст. Но направо беше като напомпен с енергия- скочи от 2 метрова скала / явно беше започнал да се мисли за Батман/,
в заледена река като на 2-3 метра от мястото започва водопад, та се наложи мъжа ми да скача в леда за да го разчупи /един месец болки в ребрата като следствие, но какво ли не правим за тях-нашите сладурковци/ та да излезе и т.н и от тогава изведнъж отказа гранулите направо ги гледаше с погнуса и така доста време.Сменяхме марки и какво ли не накрая се принудихме да му готвим. Но каквото и да е яде около 1-2 месеца и му омръзва и минаваме на другото готвено-гранули и така редуваме. Общо взето мъки.
Освен това по него време ни бяха приятели на гости и въпреки предупреждението явно са му дали от масата и няма отърване сега.

[boby_bari]

еи момичета и момчета срещата се мести с половин час да знаете в 6 и половина ви чакаме на входа на борисовата .

[rimela]

Постоянство и вярност на шпицовете

Какво обича и цени човек в кучето? Най-вече това, което липсва в човешкото общество постоянство и вярност.

За да си представим по-добре характера на шпица, необходимо е да си спомним историята на създаването на породата, областта на използването й през времето, когато е започнала селекцията й и са създадени първите стандарти.

През XVII-XIX в. шпицове са имали основно капитаните на баржи, които са плували по реките и каналите на Северна Европа, дребните градски занаятчии, търговците с малки магазини, фермери, занимаващи се с животновъдство, лозарите.
От кучета, които живеят до дома, се е искало добро здраве, устойчивост към заболявания. Необходимо е било те да могат добре да понасят климатични несгоди студ, горещина, дъжд. Кучетата е трябвало да преживяват в не съвсем благоприятни условия, по някога с оскъдна храна. Шпицовете е трябвало навреме да подават сигнал за злодеи, които посягат на имуществото на стопанина, следователно от тях се е искало внимание и бдителност, умение да запомнят многочислените роднини и съседи и да ги отличат от непознатите с лоши намерения. Те е трябвало да бъдат съобразителни, да успяват да се разбират с други домашни животни и деца. Да има тясно-специализирано куче е било не по джоба на човек със средни доходи. Тези неголеми кучета не са били държани вързани. Шпицът е трябвало сам да определи границите на територията си, без да преминава във владенията на други кучета и без да се пречка в краката на стопанина в своя си двор. Склонността към скитане рязко намалява шанса на кучето да оживее и успешно да остави потомство. В Европа по това време хранителните ресурси и местата за живеене са били ограничени. Териториите в човешките селища, също както и храната, са били поделени между домашните кучета. Самостоятелно куче, нямащо покровителството на човека, едва ли е могло да си извоюва място между другите кучета и храна. Извън пределите на селищата неголямо скитащо куче най-вероятно би станало жертва на диви животни, глад, болест. Случаите на бяс били нередки, а скитащите кучета се изтребвали активно. Вероятно, именно през тези години шпицовете, живеещи редом с човека, се научили да ценят дома си.

Без да имат никакви свръхестествени качества на характера или екстремален външен вид, шпицовете въпреки това успешно преминали изпитанията и останали да живеят заедно с хората. Нещо повече те били популярни и любими сред народа. Странно може би как човек, който се бори за собственото си оцеляване, ще храни и дава подслон на куче, което на пръв поглед не е така необходимо в стопанството, както другите домашни животни. Разбираемо кравата дава мляко, коня помага да се пренасят тежести. А какво може да прави кучето?

Благодарение на оптималните си размери шпицовете са можели да съпровождат стопаните си навсякъде. Едро злобно куче човек не може да вземе със себе си при пътуване. То, разбира се, може да изплаши разбойниците и да защити имуществото на стопанина. Но е трудно дабъде изхранено, изисква отделно място при нощуване и в транспортно средство, може да създаде проблеми на околните с характера си. Шпица е лишен от тези недостатъци. Съпровождайки стопанина при пътуване по суша, той понякога е трябвало да бяга километри след каруцата. На баржата или лодката той ще си намери малко местенце, където да не пречи. Ще се задоволи с остатъците от вечерята, седейки в кръчмата до краката на стопанина. Може даже да позабавлява подпийналата компания начело с господаря му, показвайки заучени трикове. Той ще спи до сеновала и ще събуди хората с лай, ако някой злодей се опита да посегне към кесията на стопанина. А при необходимост ще може да защити и себе си, и своя господар. Той няма да гони домашните птици и котките просто защото си има много друга работа.

Ако стопанина живее във ферма малкият помощник не само ще охранява имуществото, но и ще следи дали козите не са навлезли в лехите със зеле, дали кравите са стигнали до пасището или са кривнали по полето с детелина. Той ще прогони, а може и да хване пора, който напада домашните птици на стопанина. Той ще унищожи мишлетата, които ще намери в тайното им скривалище. Звънкият му лай ще бъде сигнал, че към фермата се приближава чужд човек. Четириногият страж ще подреме малко в следобедния покой, изкопавайки си малко легло в земята или снега, за да може да не спи през нощта, а внимателно да се вслушва в тъмнината, обгърнала околността.
Шпицът не трябва да боледува стопанинът му може да няма пари за неговото лечение. За това той е здрав природата се е погрижила за това. Дълги години бдителният страж, изпълнен със съзнанието за своята отговорност, ще се намира на своя пост.
Това е станало възможно, вероятно, поради добрия характер на тези кучета, тяхната жизнерадостност, досетливост, умение да бъдат до човека и едновременно да не се набиват на очи. Но най-важното качество, присъщо на тези кучета, е изнесено в заглавието. Латинският девиз «Imutatus et Fidelis» - постоянство и вярност най-точно характеризира тези кучета.
Известна е романтичната история за предаността на любимия шпиц на кралица Виктория. В деня на своята смърт през 1901г. тя заповядала да й доведат померана Тоури. Малкият Тоури останал до нея и не искал да се отдалечи от господарката си даже след смъртта й.
Някак си цели столетия се е налагал стереотипа, че за охрана най-подходящи са едрите кучета, които само с вида си ще заставят крадеца да отстъпи. А ако не са така едри то поне необичайно злобните кучета, които няма да отстъпят пред нищо и ще се забъркат във всяка конфликтна ситуация. Но в реалния живот обикновените хора са били по-рационални и практични отглеждали са шпицове.

А това е така, защото шпицът, макар и невисок на ръст, е умеел навреме да вдигнве тревога, да подаде сигнал за опасност. Известно е, че в пословиците накратко е формулирана народната мъдрост. Една от тях гласи Предупреден значи въоръжен. При сравняване на малките и големите казват така Големият и силният иска да яде и да се бие, малкият иска да служи и да се размножава. Малкото кученце не позволявало да бъдат изненадани спящите му стопани. Освен това шпицовете не се отличават и със страхливост напротив. Те могат смело да атакуват нападащ човек и да го заставят да отстъпи. Само че те правят това не така, както обучените служебни кучета, а съобразно възможностите си.
Тактиката на дворните кучета подскочил, ухапал, отскочил е присъща на много от по-дребните кучета. Те нападат отзад, хапят и мигновено отскачат, оставайки винаги зад гърба, като така не позволяват на нападателя да окаже реално съпротивление, без значение дали това е човек или животно. Шпицовете действат основно така. Нападайки с лай, кучето не само задържа врага, но и подава сигнал на стопанина си. Този начин на атака може да се счита за естествен, относително безопасен за кучето и на-успешен от гледна точка достигане на резултат.
......
Така или иначе, имено шпицовете се оказали, от много гледни точки, едни от най-удобните кучета, за което свидетелства популярността им в редица страни на цивилизования свят.

Небиещата на очи, или по-точно обикновена външност не се е оказала пречка за всеобщото признание за нашия герой. Има кучета и по-импозантни, екзотични, с необичаен екстериор. Но често именно тези особености на външността им, които привличат вниманието със своята неординарност, са всъщност слаби места относно физическото благополучие на домашните любимци.
....
Породите с екстремални черти често се нуждаят от допълнителни ветеринарни грижи. Трябва да се помни, че понякога такива творения на селекционерите при цялата си миловидност и привлекателност за дилетанта, не са достатъчно жизнеспособни в обикновени условия. Някои от тези кучета са неспособни даже да се реализират в достигането на кучешкия житейски успех, т.е. да оставят потомство без специална намеса на човека.
Шпицовете не се нуждаят от някакво специално допълнително внимание.
Може би в това се крие и загадката на шпица. Той може всичко сам. Но той обича да бъде близко до човека, да бъде зает да му помага според своите способности и умения. Шпицът обича знаците за внимание от страна на своя стопанина. На него му е необходимо такова общуване. Да следва плътно по петите, всичко да наблюдава, във всичко да участва това е любимото му занимание. Той бързо се учи. Едновременно с това той не е досаден натрапник. Ако усети, че пречи се дръпне настрана и отдалече ще следи, докато не му покажат, че е необходима неговата помощ. Щпицът е постоянен в своята привързаност. Той не е злопаметен и отмъстителен. Ако се отнесете грубо с него той ще се опита да разбере причините за вашия гняв. Ще се постарае да не ви се мярка пред очите, когато сте недоволни. Но неговите черни очи ще ви следят през цялото време, докато сте в лошо настроение. И когато се успокоите ще дойде при вас и ще ви помогне да разберете причината за вашата досада. И тогава стопанинът ще се засрами от своята несдържаност.

Заради своята естествена, първоначално незабележителна външност, шпицовете дълго време се намирали в сянката на славата на кучета аристократи. Дълго хората не обръщали внимание на тези съкровища, които се намирали в краката им. Но както Пепеляшка станала принцеса, така и шпицовете, най-сетне заели полагащото им си място в кучешката йерархия. Както Пепеляшка е била обикната не толкова за красивата външност, а за добрия характер, отзивчивост и приветливост, така и шпицовете спечелили любовта на хората най-вече заради своя характер, вярност и постоянство. И чак след това Пепеляшка получила бална рокля и кристални пантофки. А шпица получил своята днешна, вече съвсем не ординарна външност. Цялата разлика е в това, че Пепеляшка станала принцеса за един миг, с едно помахване на вълшебната пръчица, а за превръщането на дворното кученце във възхитителен шпиц са били необходими не едно десетилетие и труда на няколко поколения развъдчици селекционери.
.....
от сайта zoodrug.ru (Превод със съкращения)

[rimela]

Новата история на породата шпиц

Историята е запазила документални свидетелства за възникването на породата шпиц, започвайки някъде от края на ХIX век. Най-рационално е да се разгледат фактите по създаването на породата по отделно за държави, клубове и развъдници, които са изиграли и продължават да играят водеща роля във формирането на съвлеменните шпицове.

Германия

13 април 1899г. Тази дата трябва да бъде записана със златни букви в историята на породата, както и името на Чарлз Камерер. Именно на този ден в списание «Hundesport und Jagd» е публикуванописмото на хер Камерер към любителите на шпицовете с предложение да се организира клуб на породата, който трябва да се заеме с чистопородно развъждане и да спомогне усъвършенстването и облагородяването на породата.
Скептиците писал той заявяват, че шпицовете не са спортни кучета, тях не могат да ги развъдят така дълги като дакела, така тънки като хрътката, така едри като санбернара, така ъгловати, като булдога.
Това е вярно отговаря им Чарлз но също така е вярно, че, независимо от всички ваши усилия, интелекта на шпица не може да бъде сведен до нивото на Вашите ограничени умствени способности. Породата шпиц е една от най-ценните по възможности за тяхното използване.
Крамер предложил да се разделят шпицовете на три типа в зависимост от от размера и възможностите за използването им. Едрия волф-шпиц с ръст до 55см и тегло до 60 фунта (приблизително 20кг) е усърдно и силно куче-пазач. Средните бели и черни шпицове, от една страна, по думите на Крамерер, са просто красиви, а от друга са удобни за отглеждане в градски условия. Миниатюрните шпицове могат да бъдат прекрасни домашни любимци в стил лукс те са подвижни, смешни, а от друга страна не са така капризни като други стайни кученца.
Независимо от разликата в размерите, писал хер Камерер, всички шпицове се отличават с безупречна вярност и привързаност, бдителност, граничеща с дързост, висока интелигентност и изключителна привлекателност, даже в очите на дилетанта, приятна външност и здраво телосложение.
Ч.Крамерер се оплаквал от това, че шпицовете в Германия са доведени деца сред другите породи, лишени са от внимание и спортен интерес. Споменавайки успехите, които имат шпицовете в Англия и Съединените щати, Чарлз призовал Нека се погрижим за шпица, нека му помогнем да заеме тук, в родината му, това място, което той е заел самостоятелно в чужди страни! Нека да дадем на шпица възможност заслужено да представлявя породата си в кучешкия парламент, да създадем такъв клуб на породата, който изцяло да се посвети на интересите на всички разновидности на шпицовете. Да живее шпица! така завършва своето послание авторът.

В продължение на цялата 1889г. немските развъдчици Фриц Рейман и Карл Волфсхолц от Ербелфелд, Алберт Кул от Щутгарт и други провеждали активна организационна работа по обединяване любителите на шпицове. Официалното основаване на Общество на любителите на немските шпицове се състояло през пролетта на 1900г. В генеалогичната книга на немските шпицове по това време били регистрирани около 30 кучета. В последните дни на септември 1900г. Във Франкфуркт на Майн, в хотел Гросман, било проведено организационно събрание и създаден Немския шпиц-клуб, национална организация, която приела стандарт на породата, основала Племенна книга и ръководство за развъждане и регистрация. От този момент нататък немския шпиц получил официален статус.

Първата немска Племенна книга на шпицове била публикувана през 1913г. Били записани 1050 кучета, повечето от които били родени в периода 1891-1898г. От тях 669 големи, 247 бели, 222 черни, 221 сиви, 1 оранжев, 7 червени, 1 пъстър.Височината в холката на големия и вълчия по цвят шпиц била определена 45см, но се предпочитали по едрите кучета. Шпицове, по-ниски от 38см се считали за средни. Миниатюрните кучета с ръст около 25см били съвсем малко.

Малки кученца и по-възрастни кучета не се регистрирали в Племенната книга на Немски шпиц-клуб до тогава, докато не получат изложбени оценки ( «добра», «много добра» и «отлична»). Не се регистрирали и кучета, ако преди това са минали през ръцете на ненадежни хора.

Забележително е, че в Немския шпиц-клуб са били приети редица етически норми и ограничения за членовете на клуба. Възможно е именно високото етично ниво при развъждането на кучета в Германия през този период е станал основа за създаване и усъвършенстване на много породи кучета. Клубът не е бил затворена елитарна структура, всеки можел да стане негов член, но правилата гласили «Търговци, дог-дилъри и лица, занимаващи се с покупко продажба на кучета, користни и безотговорни хора, а също така организатори на изложби, считащи препродажба на кучета естествена част от дейността си, не могат да станат членове на клуба». По-късно, през 1958г. в правилата били внесени дъпълнения. Основавайки се на новите положения, специалистите на клуба отказвали регистрация за кучетата на хора, които ползват услугите на посредници прекупвачи, като за това били приведени следните доводи «За съжаление, има някои развъдници, в които се развъжда безпланово, малко грижи се полагат за типа и качеството, рядко се показват кучетата на изложби, продават кученца на дог-дилъри. Очевидно такива действия оказват много лошо влияние на породата».
....
В следвоенните години Немския Шпиц-клуб ( ГФР ) приел нови стандарти, които като цяло са много близко до съвременните. Шпицовете били разделени на 5 ръстови разновидности ( волфшпиц, голям шпиц, среден, малък, миниатюрен), описани са възможните цветови варианти във всички ръстови категории.
Международната Киноложка Федерация е признала Германия за родина на породата. В течение на няколко десетилетия немските развъдчици на шпицове се старали да развъждат своите шпицове, без да ги смесват с творде декоративните кеесхонди и померани. Те основно се ориентирали не толкова към привлекателните особености на екстериора, колкото на получаването на крепки здрави кучета, способни да изпълняват работа.

Обаче изложбените успехи на кеесхондите и помераните от английски и американски развъдници заставили немските развъдчици да обърнат внимание на тези кучета. За това в последната редакция на стандарта, приета през 1998г., били внесени някои изменения, позволяващи сближаване на съществуващите стандарти за кеесхонд и померан с тази на немските шпицове. Прието е двойно наименование на тези породи. В последно време водещите немски развъдчици, успешно занимаващи се с породата, активно използват в работата си кучета от Англия, Канада, САЩ. Именно кучета от смесения тип започват да олицетворяват породата немски шпиц.
Такива развъдчици, използвайки племенни производители кучета от различни страни, се опитват да обединят декоративните качества на американските и английски кучета със здравето и жизнеспособността на немските шпицове.

от сайта zoodrug.ru (Превод със съкращения)


Немски среден шпиц бял, черен, оранжев, кафяв, кремав, сив
Снимките са от ТУК